Сюлейман Великолепни: история, факти и основни постижения

Популярен в Европа като Сюлейман Великолепни, османският император Сюлейман I е десетият и най-дълго управлявал султан, който управлява 46 години. Син на султан Селим I, Сюлейман Великолепни е широко известен с ефективната си административна доблест, военна интелигентност и външнополитически гений. Управлението му е толкова въздействащо, че много историци обичат да му приписват заслугата за настъпването на Златния век на османците. Ето защо не е изненадващо, че той си спечелва епитети като Grand Turc и Magnifique от своите съвременници в Европа. По-късно османските султани се позовават на името му и изпитват голяма гордост от това, че са свързани с него.

С какво още Сюлейман Великолепни е бил най-известен? Защо той е толкова важна фигура в историята? Какви са някои от най-големите му приноси за Османската империя и за света като цяло? Представяме Ви живота, семейната история и 10 основни постижения на султан Сюлейман I – най-дълго управлявалият монарх на Османската империя.

Бързи факти за Сюлейман Великолепни

Имена: Süleyman Şah bin Selim Şah Han

Дата на раждане: 6 ноември 1494 г.

Място на раждане: Трабзон, Османска империя

Умира: 6 септември 1566 г.

Място на смъртта: Szigetvár, Кралство Унгария, Хабсбургска монархия

Причина за смъртта: Естествени причини

Погребан: Джамия Сюлеймание, Истанбул (днешна Турция)

Религия: Сунитски ислям

Баща: Селим I

Майка: Хафса Султан

Братя и сестри: Üveys Pasha, Hatice Sultan, Beyhan Sultan, Şah Sultan, Fatma Sultan

Съпрузи: Mahidevran, Hurrem Sultan

Деца: Şehzade Mahmud (1512-1521), Şehzade Mustafa (1515-1553), Şehzade Murad (1519-1521), Şehzade Abdullah (1523-1526), Şehzade Selim (по-късно султан Селим II) (1524-1574), Михримах султан (1523-1578), Şehzade Баязид (1525-1561), Şehzade Джихангир (1531-1553), Ayse Humasah султан (1542-1595).

Препасване на меча: 30 септември 1520 г.

Царуване: 1520-1566

Предшественик: Селим I

Наследник: Селим II

Епитети: Сюлейман Законодателят (Ḳānūnī Sulṭān Süleymān), Сюлейман Великолепни

Най-известен за: въвеждане на Османската империя в нейния златен век

Раждане и ранен живот

На 6 ноември 1494 г. Сюлейман е роден в Трабзон, град на черноморското крайбрежие в Североизточен Анадол (днешна Турция).

Родителите му са османският принц (Şehzade) Селим (по-късно султан Селим I) (1470-1520) и Хафса Султан (1478-1534). Баща му Селим е управител на Требизондския санджак, преди да наследи султан Баязид II (1447-1512) като османски султан през 1512 г.

Майката на Сюлейман, Хафса, е дъщеря на кримския хан. Твърди се, че тя приема исляма, след като се омъжва за Селим.

Сюлейман бил много образован принц, като бил обучаван от някои от най-добрите учители в империята по различни дисциплини – включително история, теология, литература и военна тактика.

Когато е на около 17 години, баща му го назначава за управител на Кефе (Кафа, известна и като Феодосия) – на Кримския полуостров. По-късно служи като управител на Маниса, а след това и на Одрин.

Управлението на Сюлейман Великолепни

По време на поход в Египет Селим I, бащата на Сюлейман, е покосен от болест и умира на 22 септември 1520 г. Той е на 49 години. 26-годишният Сюлейман се възкачва на престола и става 10^. султан на Османската империя. Церемонията по препасването на меча на Сюлейман Великолепни е извършена на 30 септември 1520 г. Едно от първите му решения като султан е да отмени забраната за търговия с Иран. Забраната, наложена от баща му, предизвиква доста голям хаос за много търговци. Сюлейман не само премахва ограниченията за търговия с Иран, но и отпуска финансови компенсации на засегнатите търговци.

10 основни постижения на султан Сюлейман I

По време на управлението си между 1520 и 1566 г. Сюлейман Великолепни успява да постигне много забележителни неща. Някои от основните му постижения са следните:

Потушава въстанието в Дамаск през 1521 г.

След като става султан, Сюлейман се впуска в редица военни кампании. Тези първоначални завоевания карат влиятелен мамлюкски благородник в Дамаск да се разбунтува срещу Османската империя. Благородникът, назначен от предшественика на Сюлейман, султан Селим I, получава голяма подкрепа от група влиятелни рицари от Родос (т.е. рицари от Родос/хоспиталиери).

Завладява големи части от Кралство Унгария

Използвайки територията на Белград като база, султан Сюлейман настъпва с армията си към Кралство Унгария. Младият султан успява да постави под свой контрол големи части от Унгария – подвиг, който неговият прадядо Мехмед II (известен още като Мехмед Завоевателя) не успява да осъществи поради ожесточената съпротива, оказана от унгарския военачалник Йоан Хуняди (ок. 1406-1456 г.). Превземането на Белград от Сюлейман през август 1521 г. му позволява да премахне основните пречки, т.е. хърватите и унгарците, по пътя си към по-нататъшни завоевания на други близки централноевропейски територии като Австрия.

Излиза начело в битката при Мохач

Възползвайки се от упадъка на властта на Кралство Унгария под ръководството на крал Владислав Бохемски (управление – 1471-1516 г.), Османската империя започва да навлиза в Унгария. Въпреки строгото предупреждение на наследника на Владислав – Луи II, отправено към много влиятелните благородници, Кралство Унгария не успява да се подготви адекватно срещу заплахата от силите на Сюлейман. Решението на Сюлейман да започне война с Унгария произтича не само от възприеманата заплаха, която представлява съюзът на Унгария с Хабсбургите, но и от факта, че по това време френско-османският съюз е искал да намали силата на Свещената римска империя. Унгария е била проводник за осъществяването на тази цел.

През юни 1526 г. Сюлейман потегля с войските си нагоре по Дунав (втората по дължина река в Европа), като по пътя превзема Нандорфехервар (днешен Белград, Сърбия). В резултат на много слабата съпротива, оказана от Унгария, силите на Сюлейман, наброяващи между 60 000 и 100 000 души, успешно побеждават Луи II на 29 август 1526 г. Освен че Луи II загива, битката при Мохач води до края на династията на Ягелоните.

Води успешна обсада на Родос през 1522 г.

След като не успяват да победят рицарите на Родос през 1480 г., много османски владетели копнеят за деня, в който ще успеят да поставят остров Родос на колене. Тази отговорност се пада на османския султан Сюлейман, който през 1522 г. започва обсада на Родос.

Искайки да завладее източносредиземноморския остров, османският владетел изгражда замъка Мармарис като своя база, след което започва дълга и агресивна обсада на рицарите на Родос, водени от Фра’ Филип дьо Вилие дьо Л’Исле-Адам (1464 – 1534). Силите на Сюлейман се нуждаят от по-малко от половин година, за да прогонят успешно рицарите от Родос от Острова, въпреки че в този процес загиват около 120 000 души. Присъединявайки Родос, Сюлейман Великолепни успява да доминира в търговските дейности в Източното Средиземноморие.

Сключва мир с Тахмасп I, шах на Иран, след Османско-сафавидската война от 1532-1555 г.

След като подсигурява източноевропейските си граници, султан Сюлейман насочва вниманието си към Персия. Освен че е шиит, персийският владетел Тахмасп I (1514-1576 г.) си навлича гнева на Сюлейман, защото убива багдадския губернатор, верен привърженик на Сюлейман, и след това го заменя с марионетен режим. Сюлейман потегля и срещу персийската династия на Сефевидите, защото се надява да подчини на себе си управителя на Битлис.

Под командването на великия везир Пергали Ибрахим паша османските войски навлизат в източната част на Мала Азия и през 1533 г. връщат Битлис под свой контрол. Репутацията на Сюлейман сред жителите на града се повишава, след като той възстановява и отдава почит на гроба на Абу Ханифа, влиятелен учен от ханефитската школа на ислямското право.

Поради отказа на Тахмасп I да въвлече силите на Сюлейман в какъвто и да е сблъсък, османците трудно постигат някаква категорична победа. Тахмасп разгръща целенасочено разрушена инфраструктура в района в опит да осакати морала на османците. След като третата кампания през 1553 г. дава подобен резултат, войната на практика завършва в патова ситуация, като двете страни подписват Амасийския мир през 1555 г.

По силата на мирния договор Армения и Грузия са поделени между базираните на сунитите османци и шиитите Сефевиди. С мирния договор османците получават контрол над по-голямата част от Ирак, включително Багдад. Сюлейман получава и достъп до Персийския залив. В замяна на това персите получават разрешение за достъп до свещените места в Мека и Медина, както и до други шиитски обекти в Ирак. Сключеният мирен договор продължил около 30 години.

„Законодателят“

По време на над четиригодишното си управление Сюлейман предприема редица реформи, включително в социалната сфера, образованието, данъчното и наказателното право. Що се отнася до последното, Сюлейман възлага на своя главен съдебен служител Ебусууд ефенди да обедини двете форми на право в страната – султанското (канун) и религиозното (шериат).

Твърди се, че при създаването на единен правен кодекс султанът е събрал всички основни решения, взети от деветимата османски султани, управлявали преди него. Той се уверил, че окончателният правен кодекс („османски закони“ или kanun-i Osmani) не противоречи на свещените закони в исляма. Правният кодекс на Сюлейман остава в употреба в цялата империя в продължение на повече от три века.

Идеята, която стои зад „османските закони“ (kanun-i Osmani) по време на управлението на Сюлейман Великолепни е да помогне на Османската империя да бъде в крак с променящото се време.

Постиженията на султан Сюлейман в тази област са причината той да бъде наричан „Законодател“ (Кануни) в своето кралство. Историците отбелязват, че той си спечелва този епитет не непременно заради уменията си в областта на законотворчеството, а заради пълната си отдаденост на закона, както и заради способността си да отстоява справедливостта и традициите.

Историците често смятат Сюлейман Великолепни за един от 23-те най-велики исторически законодатели в човешката история. Той е възхваляван за това, че е излязъл с нови наказателни закони, които означават, че конкретни нарушения носят набор от глоби или наказателна мярка.

Знаете ли, че: В Конгреса на САЩ има релефна картина на султан Сюлейман?

Защитава евреите в цялата си империя

Сюлейман Великолепни е възхваляван за защитата, която оказва на еврейските общности в империята си. През 1553 г. султанът издава кралски мандат (т.е. Фирман), с който се забранява кръвната клевета срещу евреите. Твърди се, че през средновековния период броят на кръвните клевети срещу евреи рязко се увеличава. Става дума за антисемитски ирационални измислици, според които евреите са фалшиво обвинени в убийството на християнски деца и използването на кръвта им за религиозни ритуали.

Изграждане на силен френско-османски съюз

През 1535 г. османците претърпяват поражение от Карл V при Тунис (в днешен Тунис). Това поражение повлиява на решението на Сюлейман да влезе в съюз с Франция срещу Шарл, който е анексирал много територии в Северна Африка. С благословията на Сюлейман османският флот под командването на Барбароса реагира, като извършва няколко пиратски акции, насочени срещу испански кораби. През 1542 г. Франция също потърсила помощта на Сюлейман, за да отблъсне заплахите от страна на Хабсбургите.

В края на пролетта на 1565 г. султан Сюлейман започва обсада на Малта. Целта на султана е да прогони рицарите хоспиталиери от Малта. След като са прогонени от Родос, рицарите се установяват в Малта. Обсадата през 1565 г. е вторият опит на Сюлейман да превземе Малта. Подобно на първата обсада от 1551 г., втората обсада завършва със загуба за Сюлейман. С подкрепата на Испания рицарите се сражават храбро и успяват да защитят Малта от силите на Сюлейман.

Подсилва търговията с Моголската империя, като превзема Аден в Йемен

В желанието си да има изгодна търговия с Моголската империя Сюлейман Великолепни завладява Аден в Йемен. Целта е да се отърве от португалците в региона, за да получи достъп до търговските пътища, водещи към Моголската империя. Сюлейман използва град Аден като плацдарм за нападения срещу португалските инфраструктури. С течение на времето Сюлейман завладява цял Йемен, което позволява на Османската империя да установи контрол над Червено море. Това води до увеличаване на търговските дейности с Моголската империя

Голям покровител на изкуствата, науката и културата

Твърди се, че Сюлейман, обучен от гръцки майстор в изкуството на изработката на бижута, израства в любов към изкуствата, литературата и науката. Управлението му бележи търсения културен ренесанс за османците, тъй като в Истанбул и други места на империята процъфтяват много имперски художествени дружества.

Той бил покровител на изкуствата, като инвестирал значителни средства в тях. В резултат на това много от най-добрите занаятчии, скулптори и архитекти от цялата империя и извън нея се насочват към двореца Топкапъ. Смесвайки стилове от различни култури, османците по време на управлението на Сюлейман успяват да изградят отличителен стил в изкуството. Управлението му е благословено с велики творци като класическия азербайджански поет Махамед бин Сюлейман (известен още като Фузули) и турския поет Махмуд Абдулбаки (известен още като Баки).

Твърди се, че самият султан Сюлейман, който е много добър поет, е написал редица стихотворения под псевдонима „Мухиби“ („Любовник“). Известни като диван (сборник с авторски стихотворения), тези стихотворения утвърждават османския султан като един от най-интелектуално надарените владетели на своето време.

Архитектурни постижения и разработки на Сюлейман

Воден от целта да превърне османската столица Истанбул в център не само на културата, изкуството и науката, но и на архитектурата в ислямския свят, Сюлейман възлага на главния си архитект Синан да проектира и построи много удивителни сгради. Синан, който е смятан от много историци за един от най-великите архитекти на всички времена, започва да строи джамии, мостове и дворци в цялата империя. Така архитектурата достига своя връх по време на управлението на Сюлейман. Някои от сградите, поръчани от Сюлейман, включват джамията Сюлеймание в Истанбул. Построена от имперския архитект Мимар Синан, джамията Сюлеймание е завършена през 1557 г.

До построяването на Голямата джамия Чамлъджа през 2019 г. джамията Сюлеймание е най-голямата джамия в Турция. Джамията, чието завършване е отнело седем години, може да се похвали с множество съоръжения, сред които медресе, болница, имарет (кухня за хранене), табане (санаториум за болни), училище и баня

Други забележителни архитектурни произведения по време на управлението на Сюлейман Великолепни включват:

• Джамиите Şehzade и Cihangir – за двамата му починали синове
• Джамията Баба Хайдар в Еюп;
• Джамия „Емир Бухари Лодж“ в Едирнекапъ;
• Хасеки Султан джамия и комплекс на името на Хюррем Султан;
• гробницата Imam-i Azam в Багдад и джамия и имарет до нея; гробницата и джамията Abdulkadir Geylani;
• Водни пътища и портици около Кааба в Мека;
• Възстановява разрушените стени на Йерусалим;
• Заповяда ремонт на Масджид Ал-Акса (Джамията Al-Aqsa) в Стария град на Ерусалим.

Съпруги и деца

От двете си съпруги (т.е. Хюррем и Махидевран) той има шест сина, като четирима от тях живеят до последните му няколко години на трона. Тези четирима синове са Мустафа, Баязид, Селим и Джихангир. С екзекуциите на Мустафа и Джихангир съответно през 1553 г. и 1561 г. пътят за Селим, сина на Сюлейман с Хюррем, да наследи Сюлейман на престола през 1566 г., бил свободен.

Той имал две съпруги – Хюррем Султан (известна и като Рокселана) и Махидевран Хатун. Хюррем Султан, за която султанът се жени около 1534 г., е главната съпруга на султана. Твърди се, че Хюррем е с православен християнски произход, но по-късно приема исляма. Сюлейман Великолепни имал общо 17 жени в харема си.

Султан Сюлейман I имал много деца не само от двете си съпруги, но и от други наложници в харема си. Някои от тези деца са: Şehzade Mahmud (1512-1521), Şehzade Mustafa (1515-1553), Şehzade Murad (1519-1521), Şehzade Abdullah (1523-1526), Şehzade Selim (по-късно султан Селим II) (1524-1574), Mihrimah Sultan (1523-1578), Şehzade Bayezid (1525-1561), Şehzade Cihangir (1531-1553), Ayse Humasah Sultan (1542-1595).

На 6 октомври 1553 г. и на 25 септември 1561 г. убива синовете си Şehzade Mustafa и Şehzade Bayezid. Мустафа среща трагичния си край, след като се заговорило, че е хвърлил око на трона. След смъртта на Мустафа неговият полубрат Джихангир умира, поразен от скръб. В случая с Şehzade Баязид смъртта му настъпва, след като Сюлейман застава на страната на Селим в гражданската война между Селим и Баязид.

Как умира Сюлейман Великолепни?

На 6 септември 1566 г. най-дълго управлявалият монарх на Османската империя Сюлейман Великолепни умира по време на военна кампания в Унгария. Твърди се, че причината за смъртта му е естествена. В по-късните си години султанът трябвало да се бори с умора, дизентерия, ангина и подагра. Вероятно е да е страдал и от депресия.

Смъртта на Сюлейман настъпва преди османската победа в битката при Сигетвар в Унгария. Твърди се, че та последните му думи „Тази проклета крепост не е ли превзета още?“, което е препратка към крепостта Сигетвар. Смъртта му настъпва няколко месеца преди неговите 72 г.^nd рожден ден.

Без да искат да деморализират сражаващите се османски войски, придворните на Сюлейман нарочно пазят смъртта на султана в тайна, докато битката не бъде спечелена. След това тялото му е изпратено тихомълком в Истанбул, където е погребано в джамията Сюлеймание в Истанбул. Поради изгарящата есенна жега по това време помощниците на султана извадили сърцето, черния дроб и други вътрешни органи на султана. След това те били поставени в златен ковчег и погребани под него в гробница (Turbék) край Сигетвар (днешна Южна Унгария). Около 70-те години на XV в. мястото е превърнато в светилище, което по-късно е разрушено, когато Хабсбургите си възвръщат района.

Сюлейман и Паргали Ибрахим паша

Първият му велик везир е Пергали Ибрахим паша, известен още като Френк Ибрахим паша („западнякът“). Ибрахим служи на султан Сюлейман в продължение на около 13 години, от 1523 до 1536 г., когато е екзекутиран в двореца Топкапъ на 14 март 1536 г. Ибрахим, бивш роб от християнски произход от Парга (днешен Епир, Гърция), е убит по заповед на султана.

Още факти за султан Сюлейман I

В Венецианският търговец, написана от известния английски драматург и актьор Уилям Шекспир, Сюлейман Великолепни е възхваляван като интелигентен военачалник.

Противно на широко разпространеното мнение, съществуващо до 80-те години на ХХ в., Османската империя не навлиза в период на упадък след смъртта на Сюлейман Великолепни.

Сюлейман Великолепни успява да окаже значително влияние върху политическата и социалната среда в Европа благодарение на факта, че османският султан разширява границите на империята в много балкански провинции и части от Югоизточна Европа.

Главната му съпруга Хюрем султан е известна на Запад като Рокселана заради червената си коса.

Що се отнася до физическите му черти, Сюлейман I е описван като висок мъж с широки рамене, открито чело, аквилинеен нос и гладка уста. В някои свидетелства се казва, че имал кръгли бузи, тънък и дълъг врат и червеникава брада.

Освен че бил добре обучен фехтовач, ловец и ездач, той бил и майстор на калиграфията. През живота си той преписва Корана осем пъти.

Изчислено е, че е прекарал близо 11 години от 46-годишното си управление на кон.

Поради мащабните му военни кампании и политически и социални реформи при неговото управление османската икономика има бюджетен дефицит.

През XVI в. за него са написани много пиеси, романи и книги.

Тъй като било част от традицията османските престолонаследници и наследници да притежават умения в една от формите на занаятчийството, Сюлейман бил обучен в изкуството на изработването на бижута.

Властта на Османската империя върху търговските дейности от Средиземно до Червено море е основна причина западноевропейците да се впуснат в откриването на алтернативни търговски пътища към Индийския субконтинент.

Обсадата на Виена през 1529 г. е първият опит на султан Сюлейман да завладее град Виена, Австрия. Под ръководството на Никлас граф Салм (1459-1530 г.) Виена успява да отблъсне правилно османците след около две седмици. Твърди се, че Сюлейман е искал да използва Виена като стартова площадка за провеждане на по-нататъшни нападения в Европа. Три години по-късно австрийците ще нанесат на Сюлейман още едно поражение.

През 1552 г. унгарският войник Ищван Добó (ок. 1502-1572) ръководи успешна отбрана срещу османците в Егер в Северна Унгария.

Други забележителни постижения на Сюлейман Великолепни

По време на неговото управление Османската империя нараства от 6,5 милиона квадратни километра до 14,9 милиона квадратни километра.

Сюлейман е похвален за уважението си към културите и народите, които завладява. Например, той не се опитва да обърне унгарците в мюсюлмани, тъй като уважава техните вярвания.

По време на управлението му Османската империя наброява 25 милиона души в Близкия изток, Северна Африка и на Балканите. По време на неговото управление Османската империя достига своя зенит по отношение на икономическата, военната и политическата мощ.

Сюлейман успява да отблъсне нападението на Хабсбургите по време на обсадата на Буда. Освен това османският султан превзема редица хабсбургски замъци и крепости през 1541 г. и 1544 г., което от своя страна води до сключване на петгодишен мирен договор със Свещената Римска империя – днешните Австрия, Германия, Нидерландия и Испания. В допълнение към мирния договор Свещената римска империя трябва да изплаща ежегодни данъци на Османската империя.

По време на управлението на султан Сюлейман османците включват в територията си Сомалийския султанат Адал – сунитски султанат. Това позволява на империята да увеличи присъствието си в Индийския океан. Така османците могат да се конкурират достойно с португалците в Индийския океан.

Сюлейман Великолепни възлага на османския морски командир Хайр ад Дин, известен още като Хайреддин Барбароса, да възстанови османския флот. Това било необходимо, за да се спре възможността Карл V Испански да се укрепи в Средиземно море.

В известната като най-голямото морско сражение в историята дотогава битка при Превеза през септември 1538 г. главният адмирал на Сюлейман Барбароса Хайреддин паша командва 122 кораба и 20 000 войници, за да разгроми кръстоносния флот от 600 кораба и 60 000 войници край Превеза в Северозападна Гърция.