Андрю Карнеги и стачката в Homestead през 1892 г.

Андрю Карнеги, един от най-големите американски бизнес титани, е известен не само с това, че е създал най-голямата стоманена империя в историята на САЩ, но и с това, че е бил изключително щедър. Карнеги прекарва последните си две десетилетия в раздаване на повече от 350 милиона долара от парите си за благотворителни каузи, включително построяване на огромен брой обществени библиотеки в САЩ и по света.

Карнеги често заявяваше непоколебимата си подкрепа за профсъюзите; поведението му спрямо работниците обаче оставяше много за желаене. Това е много очевидно по начина, по който той безмилостно елиминира профсъюзните работници от своите стоманодобивни заводи. Събитието, което олицетворява антипрофсъюзните настроения на Карнеги, идва през 1892 г., когато се стига до сблъсъци между стачкуващи профсъюзни работници и наети агенти на Пинкертон. Известен като стачката в Хоумстед през 1892 г., сблъсъкът води до смъртта на най-малко 10 души.

В статията по-долу разглеждаме отношенията на шотландско-американския стоманодобивен магнат Андрю Карнеги с профсъюзите, включително събитията преди, по време и след стачката в Хоумстед през 1892 г.

Кратка биография на Андрю Карнеги

Роден в малко селце в Шотландия през 1835 г., Андрю Карнеги се превръща в богаташ. Преди всички милиони долари, които натрупва в по-късния си живот, Карнеги и семейството му живеят в крайна бедност в Шотландия. През 1848 г. семейството събира вещите си и имигрира в Съединените щати, като използва заем, взет от член на семейството.

Карнеги, тогава 12-годишен, и семейството му се установяват в Питсбърг, където той и баща му намират работа във фабрика за памук. Твърди се, че Карнеги, който работел на 12-часов работен ден, вземал вкъщи около 1,20 долара седмично. Въпреки това, с упорит труд и отдаденост, младият шотландски възпитаник успява да си проправи път до позицията началник на отдел в железопътната компания на Пенсилвания.

От този момент нататък останалото, както се казва, е история. Огромната мрежа на Карнеги от влиятелни играчи в железопътната, желязната, петролната и въглищната индустрия му позволява да прави изгодни инвестиции.

Карнеги и профсъюзите

До средата на 30-те си години Карнеги променя личните си финанси, превръщайки се в нарастващ инвеститор на пазара на железници и желязо. Към края на XIX в. той създава стоманена империя (Carnegie Steel Company) в невиждан дотогава мащаб в САЩ. Откритият през 1875 г. първи стоманодобивен завод на Карнеги става водеща фигура в Златната епоха (т.е. много благоденстващите години след края на Гражданската война до началото на ХХ век).

Въпреки това в стоманената империя на Карнеги имало едно препятствие. Базираният в Питсбърг индустриалец трудно се справя с агитациите на профсъюзите. Докато другите ръководители в индустрията се борят с новите трудови правила в промишлеността, Карнеги използва печатните медии, за да симулира пълната си подкрепа за профсъюзите.

Андрю Карнеги и стачката в Хоумстед през 1892 г.

Карнеги е провъзгласен за защитник на потиснатите работници в своята стоманена империя. След смъртта на полицейски служител по време на бунта на Хеймаркет* на 4 май 1886 г. Карнеги се противопоставя на общите антиработнически настроения в индустрията и обявява подкрепата си за профсъюзите. Той публично заявява, че синдикатите са „полезни както за труда, така и за капитала“.

В действителност обаче всичко това е било публична фасада, за да се прикрие онова, което в действителност се е случвало в стоманодобивните заводи на Карнеги. През 1892 г. по време на стачката в Хоумстед обществеността вижда колко безмилостен е бил мениджърският екип на Карнеги към профсъюзните работници. Профсъюзите разглеждат ръководството на Карнеги Стийл като зловещи индустриалци и изпълнителни директори, които използват цялата си мощ, за да изнудват обществото и да експлоатират работниците.

Използване на стачкуващи от страна на Карнеги

Противно на публичните си изявления в подкрепа на профсъюзите, стоманодобивният магнат се противопоставя на създаването на профсъюзи в който и да е от своите стоманодобивни заводи. Многократно той е използвал услугите на стачкоразбивачи, за да изкорени всяка следа от синдикални ентусиасти в заводите си.

Борбата на Карнеги срещу осемчасовите смени

Причината, поради която Карнеги, както и много други негови колеги индустриалци, се противопоставя на профсъюзите, е, че профсъюзите обикновено агитират за увеличаване на заплатите, което от своя страна води до повишаване на производствените разходи. Неговата цел е била да управлява империята си възможно най-ефективно, така че тези печалби да могат да бъдат прехвърлени на клиентите като намалени цени. За да постигне тази цел, той принуждава работниците си да работят много дълго, далеч над осемчасовия работен ден, за който се борят профсъюзите.

Карнеги възлага на управленския си екип да върне 12-часовите работни смени. Работниците били допълнително възмутени от решението на Карнеги да обвърже заплатите им с цената на стоманата. След месеци на преговори между ръководството и работниците, ръководството надделява и налага на работниците тези лоши условия на труд.

Събития, довели до стачката в Хоумстед през 1892 г.

През 1883 г. Карнеги, в рамките на усилията си да консолидира печалбите си в стоманодобивната промишленост, придобива стоманодобивния завод „Хоумстед“, разположен близо до Питсбърг, Пенсилвания. Смята се, че той инвестира милиони щатски долари, за да приведе комбината в съответствие с индустриалните стандарти. За няколко години заводът в Хоумстед се превръща във важна част от бизнес империята на Карнеги.

При закупуването на комбината в Хоумстед Карнеги се заема да притисне огромната сила на своя работнически профсъюз – Амалгамената асоциация на работниците от черната металургия.

През 1892 г. Карнеги информира работниците от завода в Хоумстед за намерението си да задържи само работници, които не са от профсъюза. Вярвайки, че работниците от профсъюза ще се съобразят с тези директиви, Карнеги заминава за Шотландия за годишната си почивка. Той възлага на ръководителя на управленския си екип Хенри Клей Фрик да се договори с работниците.

Под ръководството на Фрик фабриката в Хоумстед се превръща в бойно поле, на което работниците влизат в конфликт с ръководството. Карнеги не вижда нищо нередно в прекомерната употреба на сила от страна на Фрик, като заявява, че одобрява тактиката на Фрик за водене на преговори.

Когато бодливите жици и металните огради не успяват да задържат настрадалите профсъюзни работници, Фрик пристъпва към налагане на локаут на ръководството с група наети агенти на Пинкертон. Фрик нарежда на територията на фабриката да се допускат само работници, които не са членове на профсъюза.

Напрежението между ръководството на Хоумстед и синдикалните работници се превръща в смъртоносно, когато над 300 агенти на Пинкертон влизат в сблъсък със синдикалните работници. След това на 6 юли 1892 г. възниква бунт, при който загиват най-малко десет души, включително седем профсъюзни работници и трима агенти на Пинкертон.

Опасявайки се, че конфронтацията може да се разрасне до неуправляеми размери, висши държавни служители, по искане на Фрик, изпращат Националната гвардия, за да поддържа реда в района.

След като прахът се уталожил, заводът заработил и отново бил под контрола на Фрик и неговия управленски екип. Заводът също така временно заменя всички работници на профсъюза.

До ноември 1892 г. стачкуващите профсъюзни работници нямали друг избор, освен да отстъпят пред исканията на Карнеги. Профсъюзните работници се връщат на работа с 60-процентно намаление на заплатите си.

Карнеги успешно надделява над профсъюза – самата група хора, на които той твърди, че симпатизира.

Общественият отзвук е огромен, тъй като Карнеги трябва да се справи с накърнената си репутация. Стоманеният магнат работи, за да поправи имиджа си, като създава впечатлението, че няма нищо общо с безмилостната тактика на Фрик. Някои активисти на работниците и либерали в медиите заявиха, че Карнеги умишлено си е взел отпуск, тъй като е очаквал протестът на синдикатите да се превърне в смъртоносен. Това му позволява по-късно да отрече, че е участвал в решенията на Фрик.

Кореспонденцията между Фрик и Карнеги показва, че последният никога не е бил държан в неведение по време на целия инцидент. Карнеги наистина е бил този, който е дърпал всички конци, докато Фрик е поел удара на обществото.

Как Андрю Карнеги се опитва да възстанови имиджа си с помощта на филантропия

Карнеги успява леко да поправи репутацията си с мащабната си филантропска дейност след продажбата на Carnegie Steel (на банкера и финансиста Джей Пи Морган за близо половин милиард долара) през 1901 г. През останалата част от живота си той дарява близо 90% от богатството си за благотворителни каузи, включително за изграждането на над 2400 обществени библиотеки в САЩ и в чужбина.

Днес Карнеги се помни най-вече с приноса му към американската икономика, както и с изключително щедрата му филантропска дейност. Стачката в Хоумстед от 1892 г., която накърнява наследството на Карнеги, рядко се споменава, когато се обсъждат животът и постиженията на Андрю Карнеги. Въпреки това за профсъюзните работници, които са били заети в империята на Карнеги, бизнес магнатът и любител на библиотеките е бил всичко друго, но не и светец.

Други факти за Андрю Карнеги

Убеден, че книгите са изиграли решаваща роля за превръщането му в човека, в който се е превърнал, Карнеги се вдъхновява да финансира изграждането на над 2800 библиотеки по целия свят. Целта му е била да предложи тези ползи на младите хора, особено на децата на имигрантите в САЩ.

Около 1700 библиотеки са построени от Карнеги на територията на Съединените щати. Този негов подвиг го превръща в най-големия частен индивидуален инвеститор в обществени библиотеки в историята на страната. Той похарчва около 60 милиона долара (около 1,6 милиарда долара в днешни долари) за изграждането на библиотеки. В резултат на това той става известен като „покровител на библиотеките“.

Критиците му, особено тези от профсъюзите, виждат в тези филантропски начинания начина, по който Карнеги компенсира безмилостните си бизнес практики в миналото. Други негови критици виждат в тези благотворителни начинания начина на магната да изгради самодоволни паметници.

Карнеги започва работа в САЩ като момче за бобина в памучна фабрика в Пенсилвания.