Блатните тела на Европа: Известни мумии от торфищата

Блатните тела или блатните хора са изключително добре запазени древни трупове, открити в торфищата на Северна Европа. Изглежда, че торфищата са служили за масови гробища от преди Христа до Средновековието, а много от телата разкриват насилствена смърт. От крале до обикновени хора, от възрастни до деца – всяко тяло разказва различна история за живота и смъртта. Много от мумифицираните торфени тела показват невероятна запазеност, а следите, които придружават мумиите, често разкриват мрачни обстоятелства. По-долу са представени някои от най-интригуващите и мистериозни тела от торфищата.

Изящно запазване на телата от блатото

Състоянието на запазеност на някои от мумифицираните тела е толкова удивително, че дрехите и израженията на лицата им са същите, каквито са били, когато са били погребани. Дори съдържанието на стомаха, кожата, ноктите и космите по тялото са все още налице. Обикновено телата се откриват, когато работници пресушават земи със сфагнум и извличат торфения мъх. Те се появяват от известно време и никой не е сигурен колко от тях може да са били намерени и изхвърлени в миналото. Днес документираните находки на тела са около 1000.

Районите, в които са били поставени тези тела, са в близост до солена вода. Торфеният мъх в тези влажни зони събира солта от въздуха и освобождава киселина във водата. След това водата прониква в клетките на трупа. Заради киселината бактериите не могат да оцелеят в тези торфища, така че телата не се разлагат както обикновено. Вместо това те бавно се мумифицират. С течение на времето процесът оставя плътта на трупа в тъмнокафяв кожен цвят. Това запазване ни дава много информация за това как са умирали хората от блатата, а смъртта им често не е била красива.

– Жена от Хулдремоза

Жената от Хулдремозе е открита в Дания през 1879 г. Тя е живяла през желязната епоха някъде между 160 г. пр.н.е. и 340 г. от н.е. Анализът на съдържанието на стомаха ѝ показва, че наскоро преди смъртта си е яла ръжен хляб.

[blockquote align=”none” author=”Wikipedia, “Huldremose Woman”]Преди да умре, жената е счупила единия си крак, макар че той е заздравял преди смъртта ѝ. Носела е карирана пелерина, шал и пола, всички изработени от вълна. Намерени са също така гребен и забрадка. Разкъсванията по единия крак са били смятани за посмъртни наранявания, нанесени с лопата, докато след това не е било преценено, че са станали близо до момента на смъртта.[/blockquote]

Жената от Хулдремозе е едно от мумифицираните тела, намерени през 1879 г. в Дания. Около 160 г. пр.н.е. – 340 г. от н.е., обществено достояние.

– Жената от Елинг

През 1938 г. жената от Елинг е намерена в Дания в същото торфено находище като човека от Толунд (по-долу). Експертите датират смъртта ѝ около 280 г. пр. Те откриват тялото ѝ, увито с овча кожа и кожено наметало, и смятат, че е умряла от обесване при някакъв вид ритуално жертвоприношение. По време на смъртта си жената от Елинг е носела косата си в сложна 35″ плитка, която е запазена и видима и днес.

– Човекът Толунд

Човекът от Толунд вероятно е най-обезпокоителният от всички блатни тела. Със спокойно лице, което е идеално запазено и реалистично, Човекът от Толунд изглежда, че спи. Вълнената шапка от овча кожа, която е била върху него по време на смъртта, все още притиска главата му. Рентгенографските снимки разкриват изплезен език, което е доказателство за задушаване. 30-40-годишният мъж е бил обесен по начин, подобен на този на жената от Елинг. Изследователите смятат, че и той е бил човешко жертвоприношение, а не обект на криминална екзекуция. Това се основава на начина, по който гробарите внимателно са подредили тялото му и са затворили очите и устата му. Съдържанието на червата му показва, че 12-24 часа преди смъртта си той е ял ечемик, ленено семе и кочан. С изключение на примката, пристегната плътно около врата му, и шапката му, Човекът Толунд е бил гол. На снимката по-долу се вижда стърнище на лице, което е пораснало за около един ден.

Други ужасяващи смъртни случаи в торфищата

– Човекът от Стария Кроган

През 2003 г. копачи в ирландско торфище откриват трупа на стария човек от Кроган. Изглежда, че той е бил подложен на мъчения. Това, което е останало от тялото на мъжа, съдържа няколко прободни и прорезни рани. Той също така е бил разрязан на две и обезглавен, а на едната му ръка са открити рани от защита. През две дупки в горната част на ръцете му е било прокарано въже, вероятно като средство за задържане.

Лявата му ръка е била украсена с кожена превръзка, което показва, че вероятно е принадлежал към висшата класа или благородничеството. Учените изчисляват, че ръстът на Човека от Кроган е бил около 6,6″, което е било гигантско за времето си. Друга индикация за благороднически статус са меките му ръце и ноктите му, които са били маникюрни и не са понасяли износването на ръчния труд. По време на убийството си е бил на около двадесет години.

Изследователите смятат, че човекът от Стария Кроган може да е бил крал. Тялото му се намира на място, което вероятно някога е било езеро в подножието на хълм, използван за древни царски церемонии.

– Човекът от Клоникаван

Човекът от Клоникейвън също е открит в Ирландия през 2003 г., само на 25 мили от мястото, където е открит човекът от Олд Кроган. Радиовъглеродното датиране показва, че той и Човекът от Стария Кроган са живели между 392 г. пр.н.е. и 201 г. пр.н.е. Той е бил удрян три пъти с брадва по главата и още веднъж в гърдите. Дълбоките рани по черепа и лицето му показват, че е бил убит по жесток начин. Подобно на Човека от Олд Кроган, Човекът от Клоникаван е бил на около двадесет години и експертите смятат, че той също може да е бил крал.

Интересно е, че косата на Човека от Клоникаван е била оформена в нещо като древен помпадур с връзка за коса. Косата му е запазена по този начин. Интересното в случая е, че Човекът от Клоникаван е използвал препарат за коса, направен от масла и борова смола, който вероятно е придобил от Иберийския полуостров. Това показва, че между Ирландия и континентална Европа се е осъществявала търговия. То също така насочва към възможността човекът от Клоникаван да е бил доста заможен и да е разполагал със средства за търговия.

Анализ на телата от блатото

Най-старите блатни тела датират от около 8000 г. пр.н.е., а най-младите – от ранното средновековие. Дрехите, намерени върху някои от тези тела, са запазени отлично заедно с тях. Това ни разказва много за материалите, които са използвали, и откъде са дошли, как са били изработени дрехите, а може би и за самите смъртни случаи. Вълнени и кожени шалове, шапки, колани, обувки, пелерини и поли също са се появили заедно с блатните тела. Освен това много ценни съкровища, като например котелът от Гундеструп, са реликви от торфищата.

Учените са успели да анализират и съдържанието на някои от стомасите на блатните тела. Видът на храната може да разкрие дали човекът е бил от нисшата или висшата класа и през кой сезон на годината е починал. Зърнени храни, плодове, зеленчуци и месо са само част от нещата в храносмилателните канали. Изглежда, че някои тела от блатата са били подложени на трепанация – отстраняване на част от черепа – което е практика още от неолита.

Загадките остават

Торфени тела съществуват и на други места, но нито едно от тях не е толкова добре запазено, колкото тези в Северозападна Европа. Тези тела са дали доста информация за хората от различни времена, но все още крият много тайни. Можем да получим добра представа за храната, която са консумирали, за оръжията, които са използвали, и за облеклото, което са носили. Причините, поради които са били убити, обаче все още са предмет на дискусии. Дали са били престъпници, или жертви на племенните войни, които са доминирали в района по онова време? Дали са били ритуални жертвоприношения, за да успокоят богинята на плодородието и земеделието? Въпреки че има много теории, може би никога няма да разберем истината.

Източници:
Violence in the bogs (Насилие в блатата)
Оуен, Джеймс. „Мъже от блатата“, открити с гел за коса, маникюрирани нокти
http://tollundman.dk/bevaring-i-mosen.asp (Архивирано)
Исторически загадки