Стигмата на Падре Пио, чудотворец или измама

Франческо Форджоне, по-известен като Падре Пио, е роден на 25 май 1887 г. в Пиетрелчина, Италия, и един ден ще привлече вниманието на християнския свят като свещеник със стигмати.

Основни данни за Франческо Форджоне

Още като малко дете той усеща близост с Бога. Той спял на каменен под и използвал каменна възглавница като една от многото форми на покаяние върху себе си. Майка му твърдяла, че той можел да общува с Исус, Дева Мария и своя ангел-хранител. От време на време имал и небесни видения, които го довеждали до чувство на екстаз. За Франческо това било напълно нормално и той вярвал, че всички хора правят същото.

Никога не е бил в добро здраве, винаги е боледувал от една или друга болест. Близките му съобщават за странни звуци, идващи от стаята му през нощта… описвани като писъци и ревове. Когато Франческо се молел, той изглеждал в състояние на транс и не забелязвал заобикалящата го среда.

Първите стигмати на отец Пио

През 1910 г. Франческо е ръкоположен за свещеник и става известен на света като Падре (отец) Пио. По това време той започва да изпитва първите си стигмати. По-късно той пише:

[blockquote align=”none” author=”Padre Pio”]Снощи се случи нещо, което нито мога да обясня, нито да разбера. В средата на дланите на ръцете ми се появи червена следа с размер на стотинка, придружена от остра болка в средата на червените следи. Болката беше по-силно изразена в средата на лявата ръка, дотолкова, че все още я усещам. Също така под стъпалата си усещам известна болка.[/blockquote]

Той винаги е смятал, че страданието е пътят на душата към Бога. Но се чувствал унизен от видимите рани, които стигматите причинявали. Често се молел да приветства болката, но „непоносимото унижение“ от видимите рани да изчезне. Това отразява причината, поради която редовно го виждали да носи ръкавици, за да избегне показването на раните си.

Стигматите му идват и си отиват, но на 20 септември 1918 г. стигматите се завръщат и остават през последните 50 години от живота му.

Спорове за стигматите

Стигматите се превръщат в център на дискусия както между вярващи, така и между критици. Той бил преглеждан от много лекари, но никой не могъл да диагностицира причината. Започва да се разпространява слухът, че е бил видян да приема Евхаристия в продължение на 20 дни без никаква друга храна за подхранване. Раните му от стигмата били характеризирани като излъчващи аромат и че Падре Пио имал уникалната способност да чете в душата на човека. С нарастването на славата му се увеличават и проверяващите.

Обвиняват го в лудост, сексуални отношения с жени, злоупотреба със средства и твърдения, че стигмата му се е самоиндуцирала с карболова киселина… само и само да получи слава. Дори Светият престол твърди, че събитията, случили се в живота му, не са с божествен произход.

Ватиканът започва да отбягва Пио, но последователите му продължават да се увеличават. Едва след 1934 г. Ватиканът решава да погледне отново на Падре Пио като на човек, който може би притежава особени качества от божествено естество.

Свети Януарий и неговата течна кръв

Всъщност падре Пио чува изповедта на отец Карол Йозеф Войтила, когато той посещава Пио през 1947 г. По-късно Войтила става папа Йоан Павел II.

Чудеса на Падре Пио

Това е списък на чудесата на Падре Пио:

През 1947 г. Джема де Джорджи е придружена от баба си, за да се види с Падре Пио. Джема е родена без ученици. Бабата молела отеца да помоли Бог да ѝ върне зрението. Пио ѝ казал: „Детето не трябва да плаче, нито пък вие трябва да плачете, защото детето вижда и вие знаете, че то вижда“. Лекарите не успяват да установят как Джема е придобила зрението си.

През 1962 г. сегашният епископ Войтила моли Падре Пио да се помоли за неговата приятелка д-р Ванда Полтавска, за която се смята, че страда от рак. Скоро след това ракът на Полтавска регресира, оставяйки лекаря в недоумение.

С наближаването на края на 60-те години здравето на Пио започва да се влошава. На 23 септември 1968 г. той умира. Интересно е, че точно преди смъртта си той повтаря „Gesu, Maria“ (Исус, Мария). Твърди, че вижда две майки (смята се, че това са неговата майка и Мария). Накрая, в 2:30 ч. през нощта, последният му дъх бил използван, като прошепнал „Мария!“.

Дълго време след смъртта му му се приписва извършването на чудеса. През октомври 1996 г. Консилия Де Мартино е диагностицирана с рядка болест, която предизвиква подуване на врата ѝ. Голяма рана с размерите на портокал се виждала и на ключицата ѝ. След консултация с лекарите ѝ е установено, че левият ѝ лимфен канал е счупен и пропуска течности в тялото ѝ. Лекарите наредили да се насрочи операция за 2 ноември, за да се отстрани повредата, в противен случай тя ще умре.

След поставянето на диагнозата Консилия се моли на Падре Пио – с когото винаги е чувствала роднинска връзка. Тя твърди, че е усещала силното му присъствие заедно с миризмата на парфюм. Спомня си, че когато заспивала, сънувала, че той поставя стигматизираните си ръце върху нея, като същевременно заявява: „Не се притеснявай, ще те оперирам“. На следващата сутрин тя се събудила излекувана. Лекарите веднага провели изследвания, за да останат озадачени от чудодейната промяна в състоянието ѝ. Сякаш никога не е била болна.

Обявена за светица

След интензивно разследване, проведено от Ватикана, това е обявено за чудо. И именно това събитие предизвиква сегашния папа Йоан Павел II да разреши разкрасяването на Пио. На 16 юни 2002 г. папа Йоан Павел II го обявява за светец. На церемонията присъстват над 300 000 души.

Измама, чудотворец или сила на вярата

Критиците продължават да твърдят, че той е измамник. Многобройните прегледи от лекари обаче не успяват да установят причината за стигматите. Ако тя е била предизвикана от самия него, би ли могъл той наистина да продължи измамата в продължение на 50 години, без истината в крайна сметка да излезе наяве? А какво да кажем за необяснимите изцеления, които се смятат за чудеса, приписвани му. Дали това е била божествена намеса чрез Падре Пио, или просто силата на нечия вяра? Въпреки всички противоречия и мистерии около този свещеник, той продължава да бъде един от най-популярните светци на католицизма.