Валхала в скандинавската митология – история на произхода, основни митове, символика и значение

В скандинавската митология има много истории, описващи впечатляващи постройки и региони в Деветте царства. От всички тези региони никой не може да се сравни с елегантността и величието на Валхала – златната зала на Один в Асгард.

Тази голяма зала е най-известна с това, че в нея се провеждат огромни пиршества, на които се събират най-могъщите скандинавски герои, за да обядват и да пият вино.

В много скандинавски и исландски култури Валхала е нещо повече от райска среда, в която хората се надяват, че техните близки ще отидат след смъртта.

Вместо това златната зала на Валхала, славно и желано място във всички Девет царства, предлагала на падналите в битка герои възможност да постигнат още по-голямо величие в задгробния живот.

Значение

На старонорвежки език думата „Валхала“ произлиза от „Valhöll“, което от своя страна означава „Зала на убитите“. Така думата „Val“ означава „убит“, а „höll“ – „зала“. Ето защо думата „Валхала“ се тълкува като „зала на убитите герои“ или „зала на падналите герои“.

Валхала и валкириите

В скандинавската митология валкириите са свирепи жени-воини, които избират кой воин да бъде допуснат до Валхала. Затова тези прекрасни девойки-щитници са известни като „Избирателките на убитите“.

Рай за най-изтъкнатите паднали воини

Смята се, че Вседържителят Один изпитва дълбока признателност към воините, които са убити на бойното поле. Ето защо голямата зала на Один не е място за страдание, а е място за веселие и трапеза, където се оценяват героичните постижения на тези убити воини (известни като einherjar) се празнуват в присъствието на Один и валкириите.

Според описанията в старонорвежката литература – като напр. Поетична Еда и Прозаична Еда – Голямата зала на Один е наистина величествена постройка, която трябва да се види.

Украсена с едни от най-хубавите скъпоценни минерали и злато (най-вероятно от джуджетата), за залата се казва, че се намира точно в средата на Асгард.

Какво представлява Валхала?

Накратко казано, Валхала е мястото, където всеки починал воин желае да отиде след смъртта си.

В скандинавските и исландските култури се поддържало убеждението, че да бъде приет във Валхала е най-голямата чест, която може да получи един воин.

За скандинавците Валхала била по-добра област от Хел, място, където така или иначе се случвали интересни неща. Обещанието да се храниш, да вечеряш, а по-късно и да се биеш рамо до рамо с Один и другите богове есири било много по-привлекателно, отколкото да прекараш вечността, пребивавайки на място като Хел.

И макар да знаели, че на храбрите паднали воини е съдено да бъдат победени заедно с Один по време на Рагнарьок, някак си втората славна смърт им се струвала по-примамлива от Хел.

Изграждане на Валхала

Според мита почти всеки предмет в златната зала свидетелства за великолепието и разкоша на залата. По-нататък в мита се казва, че строителите на Валхала направили покрива от щитовете на скандинавските герои и убитите воини. Гредите на залата били направени от копията на воините, а мебелите в залата – от нагръдниците на воините.

На стража пред входа на могъщите порти на Валхала стоят два много свирепи вълка. Мощен орел се издига над Валхала, за да пази външния периметър на голямата зала.

Според мита вътрешността на залата на Один е още по-впечатляваща от външната. Залата има около 540 врати, като всяка врата се охранява от свиреп вълк. Вярвало се също, че през една врата могат да преминат едновременно цели 800 воини.

В трапезарията падналите герои на Один седят на столове, изработени от нагръдниците на доспехите на воините. Друга много впечатляваща особеност на залата на Один е пейката. Смята се, че пейките в залата са покрити с пощенски платна вместо с обичайното сено.

В центъра на високата маса е седнал Один. Тронът на Вседържителя е заобиколен от двете страни от двете му вълчици – Гери и Фреки. На двете рамене на Один са седнали неговите много мъдри гарвани – Хугин и Мунин.

Вход

Валхала е едно от задгробните царства в скандинавската митология. Във Валхала се допускат само воини, които са паднали храбро на бойните полета. Онези, които са починали от естествени причини и други форми на болести, не са могли да си проправят път към Валхала.

Подборът на хората, които влизат във Валхала, се извършвал от валкириите. Валкириите яздят на своите летящи коне и се носят над купчината мъртви воини, за да подберат отличилите се воини и герои, които да попаднат в златната зала на Один. След като падналият воин бъде избран, той бива посрещнат на входа на голямата зала от Браги, скандинавския бог на поезията.

Какво се случва във Валхала?

Според легендата падналите воини, които живеят във Валхала, се бият помежду си през ден, тъй като трябва да се подготвят за Рагнарок – последната битка на боговете. Падналите воини, които са известни като Einherjer, също така придружават своя главен покровител Один по време на пътешествия и други мисии. Тези, които са получили наранявания или дори са починали през деня, магически се възстановяват до вечерта. След това воините прекарват остатъка от нощта в пиене и пируване. Один обаче не яде месо, а се храни с медовина.

Ролята на валкириите

Добре известно е, че валкириите в скандинавската митология са тези, които определят кой паднал воин да бъде допуснат във Валхала. Ролята на валкириите обаче излиза извън рамките на това да бъдат просто „Избирателки на убитите“. В някои случаи те избирали страна в битките между смъртните.

Смятало се, че валкириите са силни и много могъщи жени-воини, които понякога се намесвали в изхода на битките. Ако валкириите предпочитали една от страните, те предлагали да защитят живота и армиите на хората. От друга страна, валкириите можели да причинят болка и невъобразимо страдание на воините или хората, които не ги удовлетворявали.

В залата на Валхала валкириите на Один са тези, които поднасят храната и напитките на воините. Конете, които са били убити заедно със своите господари на бойното поле, също отиват във Валхала. Според мита тези коне се настаняват в разкошни конюшни и се обслужват от валкириите.

Храна и напитки във Валхала

Освен падналите воини, които живеят във Валхала, има и редица магически същества, които я наричат свой дом. Първото забележимо същество е магическият глиган, наречен Saehrimnir (или Saerimnir). Според мита боговете са надарили прасето с магически способности, за да може то автоматично да се възстановява всеки път, когато падналите воини го нагостят. По този начин воините във Валхала имат достъп до безкраен запас от месо от прасето.

Следващото вълшебно същество е голямата коза Хайдрун, която стои на златния покрив на Валхала и яде листата от вълшебното дърво. За тази легендарна коза се казва, че произвежда безкраен запас от медовина от вимето си. Това обяснява как воините могат да пируват и да пият в необуздана наслада във Валхала.

За чиста вода жителите на Валхала пият вода, произведена от еленския впряг Ейктирнир. Смята се, че водата е изключително чиста и питателна.

Гласир – дървото, което ражда златисточервени листа

Според книгата на Снори Стурлусон Прозаична Еда, Гласир е златисточервеното листопадно дърво, което се намира непосредствено до Валхала. Гласир, което на старонорвежки означава „блестящ“, е описан като най-красивия в Асгард.

Предназначение на Валхала

Целта на Один при построяването на Валхала не е воините да пият и да вечерят вечно; по-скоро Бащата на всичко построява Валхала, за да събере достатъчно смели и опитни воини, които да се бият рамо до рамо с боговете по време на Рагнарок. Известен като Краят на дните или Залезът на боговете, Рагнарок е жестока битка, в която силите на злото, водени от Локи и неговата раса от гиганти (т.е. jötnar), ще се изправят срещу скандинавските богове, водени от самия Один.

След като чува за това пророчество, Один тръгва да събира армия от паднали воини, които да му помогнат да победи силите на Локи. Въпреки това на Один, както и на много от скандинавските богове, е съдено да умрат в Рагнарок. Яздейки своя осемкрак кон Слейпнир, Один ще се впусне в битката, за да се изправи срещу големия вълк Фенрир, но Один ще бъде погълнат от вълка. В крайна сметка силите на доброто побеждават силите на злото, но това струва много скъпо на боговете.

Гореизложеното обяснява защо се твърди, че падналите воини във Валхала тренират ежедневно, тъй като очакват с нетърпение да се бият храбро в онази последна битка.

Подготовката на Один за Рагнарок

Один, всемъдрият и всезнаещ бог в скандинавската митология, построява Валхала, за да подготви себе си и великите воини на Валхала за неизбежната битка срещу силите на злото. Подготовката на Один обаче се оказва безсмислена, тъй като той, заедно с много скандинавски богове, загива по време на Рагнарок.

Забележка: Асгард е царството на скандинавските богове. То е едно от Деветте царства в скандинавската митология. Другите царства включват Мидгард, царството на хората, и Хел, подземното царство, което се управлява от Хел, кралицата на мъртвите.

Трите основни царства на мъртвите в скандинавската митология – Валхала, Хел и Фолквангр

Както беше посочено по-горе, Валхала е област в задгробния живот, където отиват само най-смелите от падналите воини. Така че въпросът, на който трябва да се отговори, е: какво се случва с не толкова смелите паднали воини? Какво става с хората у дома, които умират от естествена смърт, или с тези, които умират от старост?

В скандинавската митология Валхала е едно от трите основни места, където мъртвите си проправят път. Другите две места в задгробния живот са Хел (известен също като Хелхайм) и Фолквангр.

Областта на задгробния живот Fólkvangr в скандинавската митология е пълна противоположност на Валхала. Смята се, че Fólkvangr е царството на скандинавската богиня Фрейя, божество на плодородието, красотата и войната. Твърди се, че Фрея е била впечатлена от голямата зала на съпруга си Один; затова богинята решава да построи зала за себе си и за падналите воини, които не са били избрани от валкириите. Следователно залата на Фрея предлага алтернатива на голямата зала на Один, като осигурява място за не толкова храбрите мъртви воини. Според някои скандинавски митове Фолквангр приема и жени, починали при раждане.

Хел (известен също като Хелхайм), който не бива да се бърка с Ада в много от авраамическите религии, е студено и откровено казано безинтересно пустинно място, където си проправят път хора, починали по естествени причини. Част от царството Нифлхайм, за Хел се казва, че няма живи същества. Казва се, че мъртвите, които намират пътя към ада, живеят обикновен живот, точно като този, който са водили на земята. В много от митовете Хел е оглавяван от богинята Хел, известна още като царица на подземния свят. Богинята Хел също така често е смятана за едно от децата на бога измамник Локи.

Още за Валхала

• Често съществува погрешното схващане, че Валхала е нордическият еквивалент на задгробния живот или рая. Това обаче не би могло да бъде по-далеч от истината. В оригиналните скандинавски митове и устни предания Валхала е само едно от многото царства, в които мъртвите могат да отидат.
• В продължение на векове историята за Валхала често е била споменавана от писатели и поети. Препратки към Валхала се появяват в литературата, музиката, филмите, драмите и дори във видеоигрите. Да вземем за пример прочутия немски композитор Рихард Вагнер, чиято композиция Die Walküre (Превод на български език – Ездата на валкириите, втората от четирите опери в Пръстенът цикъл, известен също като Пръстенът на нибелунгите (Der Ring des Nibelungen)) се основава в голяма степен на скандинавските и германските митове за Валхала и валкириите.
• Постапокалиптичният екшън от 2015 г. Mad Max: Fury Road (режисьор е австралийският режисьор Джордж Милър), осезаемо препраща към скандинавската митология, тъй като момчетата от войната на героя Безсмъртния Джо вярват, че диктаторът има способността да ги пренесе във Валхала.
• Може би най-известното произведение от съвременната епоха, особено сред любителите на видеоигри, което намеква за Валхала, е видеоиграта от 2020 г. Assassin’s Creed: Valhalla.
• Митът около пътуването на крал Гилфи до Валхала накара някои учени и експерти по митове да заявят плаващата възможност да се стигне до Валхала, без да се умре. В мита крал Гилфи предприема експедиция до Валхала, където се среща с трима други крале – Високия, Точно високия и Третия. По-нататък в историята се казва, че и тримата крале, с които Гилфи общува, всъщност са прикрити от Один.

  Валкириите на Один оглеждат бойното поле и след това избират само най-храбрите и най-изявените паднали воини, за да получат шанс да пируват и вечерят с Один във Валхала. В митовете обаче тяхната роля не се изчерпва само с подбора на най-заслужилите да влязат във Валхала. Снимка: Ездата на валкириите от италианския художник Чезаре Виаци

• През 1830 г. крал Лудвиг I Баварски поръчва изграждането на сграда, наречена храмът Валхала. Баварският крал възнамерява да използва сградата в чест на произведенията на видни немски учени или немскоезични личности в историята. Сградата, която е построена по подобие на Партенона в Атина и е завършена през 1842 г., остава в перфектно състояние и до днес.
• Голяма част от това, което знаем за Валхала, идва от Поетична Еда и Прозаична Еда. Последната е известна творба на Снори Стурлусон, исландски митограф, поет и политик от XIII век. В допълнение към устната традиция и литературата от онова време, Стурлусон се вдъхновява от произведенията и стихотворенията, които съставляват Поетична Еда.
• Други имена на Валхала са Залата на героите на Один, Златната зала на Один и Залата на убитите.
• Друго име на падналите воини, които са стигнали до Валхала, е einherjar, което се превежда като „армия от един“ или „самотни бойци“.
• Според стихотворението Gylfaginnig, Великите воини на Валхала са обречени да умрат по време на Рагнарок, заедно с много скандинавски богове, включително Один, Хеймдал и Тор. Один е убит от големия вълк Фенрир; Хеймдалр и Локи се убиват взаимно, а Тор умира малко след като убива Световната змия Йормунгандр. В крайна сметка светът (Мидгард) и всички останали скандинавски царства са подпалени от свирепия огнен гигант Суртр.