Дървото на свободата: история, Закон за печата и факти
[ad_1]
Дървото на свободата, бряст, се смята за един от най-известните символи на Американската революция. Разположено в близост до централния обществен парк в центъра на колониален Бостън, Масачузетс, Дървото на свободата става свидетел на първите години на протести срещу британското правителство заради данъчната му политика в американските колонии.
То служи като място за среща на планиращите (т.е. от Лоялната деветка) първите протести в Бостън. Използвайки тъмнината, за да прикрият планирането на своите актове на неподчинение (срещу британските колониални служители), бостънските Синове на свободата използват големия бряст на площад „Хановер“ като място за събиране от средата на 60-те години на XIX в. до 1775 г., когато дървото е отсечено от твърдия лоялист на Короната Натаниъл Кофин.
Дървото на свободата и лоялните девет
Лоялната деветка е най-известна като организацията предшественик на Синовете на свободата. Формиращата се група на Лоялната деветка се състои от девет американски патриоти, които са предимно бизнесмени от семейства от средната класа. Членовете са: Джон Ейвъри, Томас Чейс, Стивън Клевърли, Хенри Бас, Томас Крафтс, Джоузеф Фийлд, Джон Смит, Бенджамин Едес и Джордж Трот.
След приемането на Закона за марките от 1765 г. (от британското правителство), Лоялната деветка се впуска в действие и планира серия от актове на неподчинение в знак на протест срещу преките данъци на британския парламент върху колониите. Членовете на Лоялната деветка привличат на борда Ебенезер Макинтош, който публично действа като водач на мафията на протестите. Макинтош е обущар и умее да сплотява тълпата за действие.
Ебенезер Макинтош, водач на мафията на „Лоялната деветка“, е известен и като генерал-капитан на Дървото на свободата | Изображение: Исторически маркер в Ню Хемпшир в Хавърхил, Ню Хемпшир
Протестите срещу Закона за печата
Лоялните девет създават Дървото на свободата като място за събиране на бостънците, които се противопоставят на Закона за печата. Актът, наложен на американските колонии (без никаква форма на консултация), изисква от тях да плащат данък върху почти всеки правен документ и печатна хартия, включително актове, съдебни документи, вестници, алманаси, брошури и ипотеки.
Твърди се, че първият протест се е състоял през август 1756 г. точно под Дървото на свободата. По време на този протест разгневената тълпа обесва чучело на Андрю Оливър, висш служител на британската корона, отговарящ за печатите.
Каква по-голяма радост някога е виждала Нова Англия от Stampman, висящ на дърво!
След това протестиращите поставили малка фигура на дявол в ботуша. Имаше също така копие на Закона за марките и надпис, който гласеше: „Каква по-голяма радост е виждала някога Нова Англия / от висящ на дърво гербовник!“
При друг протест срещу Закона за печата тълпата, водена от Ебенезер Макинтош, окачва британски военен кавалерийски ботуш (т.е. Jackboot). След това подметките на ботушите са боядисани в зелено. Това е хитър каламбур за изобразяване на двамата британци – граф Бют и лорд Джордж Гренвил – които са се застъпвали за Закона за марките.
Докато много радикални членове на Лоялната деветка/Синовете на свободата заплашват да посрещнат британските официални лица с насилие и сплашване, Джон Адамс, известен бостънски адвокат и съратник на много членове на Синовете на свободата, се противопоставя на Stamp Act с поредица от речи, вестникарски статии, есета и съдебни петиции.
След като през 1766 г. Законът за печата е отменен (след месеци на протести и публично противопоставяне), няколко души се събират под Дървото на свободата, за да ликуват. Тълпата празнувала и като развявала знамена (най-вече на Синовете на свободата) и фенери над дървото.
Това дърво е засадено през 1646 г. и подрязано по заповед на Синовете на свободата на 14 февруари 1766 г.
Протестиращите поставиха знак на ствола на Дървото на свободата. Той гласеше: „Това дърво е засадено през 1646 г. и е подрязано по заповед на Синовете на свободата на 14 февруари 1766 г.“
Знаете ли, че: Джакботът, носен от британските чиновници, се асоциира с тоталитаризма?
Как и кога е отсечено Дървото на свободата
Твърди се, че лоялистът Натаниел Кофин младши е човекът, който отсича Дървото на свободата. Събитието е станало по време на обсадата на Бостън (19 април 1775 г. – 17 март 1776 г.). Британски войници, ръководени от Джоб Уилямс, и въоръжена група лоялисти наблюдават отсичането на дървото.
За прякото му участие в отсичането на Дървото на свободата американските патриоти се заклеват да накажат жестоко Кофин младши.
„Светът никога не трябва да забравя мястото, където някога се е издигало Дървото на свободата, толкова известно във вашите летописи.“
Маркиз дьо Лафайет
Значение на дървото на свободата
Дървото вдъхновява и други градове в различните колонии да нарекат свои собствени дървета на свободата. Така например Анаполис в Мериленд, Нюпорт в Роуд Айлънд и Чарлстън в Южна Каролина имат свои дървета на свободата. Дървото на свободата, засадено в Актън, Масачузетс, е стояло до 1925 г. Като цяло името Дърво на свободата се превръща в много важен символ на американските патриоти и осемгодишната Революционна война.
Дървото на свободата служи като сборен пункт, където речи изнасят влиятелни бостънски патриоти, а по-късно и лидерите на Синовете на свободата.
Дървото на свободата в Бостън вдъхновява много хора да се присъединят към каузата на Патриотите и да се сражават в Американската революционна война десетилетие по-късно | Image: Колонистите под Дървото на свободата, Илюстрована история на Англия на Касел, 1865 г.
Други интересни факти за Дървото на свободата
По-долу са представени 8 важни факта за Дървото на свободата в Бостън, Масачузетс:
История и факти за Дървото на свободата – Синовете на свободата нанасят удари с катран и пера на Джон Малкълм под Дървото на свободата
Мястото около дървото става известно като Залата на свободата.
След като британските войски се изтеглят от Бостън през март 1776 г., през август същата година патриотите издигат стълб, известен като Полюс на свободата, в близост до Дървото на свободата. Флаговете на патриотите често се веели над дървото, приканвайки хората да се срещнат под него.
През 1775 г. Томас Пейн, политически активист и писател, който е автор на Здравият разум (1776) и Американската криза, пише лирична поема за Дървото на свободата.
Дървото на свободата също така служи като важна събирателна точка за колонистите, които се противопоставят на Закона за чая през 1773 г. Джон Малкълм, известен лоялист на Короната, е вързан от протестиращите и омазан с катран и пера под Дървото на свободата. След като напълно унижават Малкълм, протестиращите колонисти го принуждават да се откаже от поста си.
В явен акт на подигравка британските войници унижават човек на име Томас Дитсън. Те намазват Дитсън с катран и пера, преди да го помолят да обиколи няколко пъти дървото.
Дървото на свободата в Бостън се появява в една от гравюрите на политическите карикатури на Пол Ревир: Изглед на 1765 г.
След като британските колониални власти (Британският кралски флот) конфискуват кораба на Джон Хенкок, протестиращите се стичат до Дървото на свободата в знак на солидарност с влиятелния американски търговец и патриот. Протестиращите патриоти превземат лодката на митническия комисар, след което я завличат до дървото, където се провежда инсцениран съдебен процес. По-късно лодката е изгорена същия ден.
Дървото на свободата служи за сборен пункт на противниците на Закона за чая от 1773 г.
[ad_2]
