Златната треска в Лапландия: кратка история и основни факти

Златната треска в Лапландия през 19^ти век е също толкова въздействащ за Северна Финландия, колкото Калифорнийската златна треска за САЩ. Златната треска в Лапландия има всички релевантни характеристики на типичната златна треска от 19^ти век.

На първо място, тя предизвиква интереса на властите, включително на тогавашния руски цар Александър II, който се надява да използва ресурсите, за да превърне малката скандинавска държава Финландия в процъфтяваща част от Руската империя. Друг важен момент, който си струва да се спомене, е, че златната треска в Лапландия настъпва на две вълни, като първата вълна продължава само няколко години.

Фактите за златната треска в Лапландия

Поради факта, че епицентърът на треската е бил в близост до река Ивало, Лапландската златна треска е известна и като златна треска Ивало. Ивало е малко селце, което се намира във финландската община Инари в Лапландия. Ивало получава името си от река Ивало, която е дълга около 180 км (110 нуки) и се влива в езерото Инари.

Златната треска в Лапландия започва в Лапландия, Северна Финландия. По време на златната треска Лапландия е част от Руската империя.

Днес регионът Лапландия може да се похвали с 21 общини. Столицата на Лапландия е Ровениуми. С население от близо 70 000 души, Ровениуми се нарежда сред най-населените общини в Лапландия.

Регионът на Лапландия обикновено се свързва със Свети Николас и Дядо Коледа. Това се дължи най-вече на изключително студените и зимни условия, както и на изобилието от борове и смърчове.

Заради Лапландската златна треска река Ивало понякога е наричана „реката на златото“.

Кога започва?

Историците смятат, че златната треска във Финландия започва около края на 60-те години на XIX век. Всъщност тя е предизвикана от изложба, която е финансирана от Финландския съвет по минно дело през 1868 г. Целта на изложбата била да се проверят откритията на норвежкия геолог Телеф Дал, който твърдял, че в района на Лапландия има злато, заровено под повърхността му.

Приблизително по същото време за Йохан Конрад, човек, който по-късно ще служи като началник на финландския монетен двор, се носят слухове, че е открил злато в река Ивалоки (река Ивало в Инари).

За по-малко от година районът е залят от златотърсачи от цяла Финландия, които се надяват да се обогатят със злато от Лапландия.

Статут на царя за търсене на злато

В пика на златната треска в Лапландия в региона пристигат близо 1000 миньори. По-малко от година след първата вълна в региона са създадени правителствени служби (известни като „Култала Краун Стейшън“), които да въведат известно ниво на ред. Лицензите също се издават от служителите, разположени в тези офиси.

Тъй като Финландия била под контрола на руския цар, цар Александър II се надявал да използва новопридобитото богатство на региона, за да измъкне от бедността цялата засегната от глад Финландия. През 1870 г. Александър приема закон за търсене на злато, за да подкрепи тази своя цел.

Статутът означава, че всеки гражданин на Великото херцогство Финландия и Руската империя може да добива злато в Лапландия. Хиляди хора от цяла Русия се стичат в Северна Финландия, като много от тях са готови да вършат трудни задачи, докато таят надеждата, че един ден ще намерят голям къс злато, на който спокойно ще могат да се пенсионират.

Достъпът до района по онова време се осъществява пеша, със ски или с лодка. Някои търсачи често е трябвало да изминат няколко километра, за да достигнат до района на златото.

Втора вълна

От 80-те години на XIX в. златотърсачите започват да се преместват от река Ивало в райони като Сотайоки и Лаанила. И така, тези правителствени сгради са превърнати в научни станции, използвани за изучаване на Aurora Borealis (впечатляващото северно сияние на Финландия).

През 20-те години на ХХ век ентусиазмът сред златотърсачите в региона утихва, тъй като две големи минни компании в района фалират. Въпреки това търсенето продължава с пълна сила, макар и не толкова мащабно, както по време на пика на първата вълна.

Най-големият самороден къс злато, открит във Финландска Лапландия, е около река Луто през 1935 г. Самородното злато, тежащо 392,9 грама (13,9 унции), е намерено от златотърсач на име Еверт Кивиниеми.

През следващите десетилетия търсенето продължава да намалява, докато втората вълна на златната треска не избухва около река Лемменьоки през 40-те и 50-те години на ХХ век. Новите възможности и райони са проучени в такъв мащаб, че са построени летища, за да може златото да бъде транспортирано от района.

Кога приключва?

Няколко златотърсачи все още са останали в района, но финландското правителство е въвело строг контрол върху добива на злато, за да гарантира спазването на устойчиви практики за добив на злато. Ръчното промиване на злато остава законно, което привлича разумен брой туристи и златотърсачи в района през лятото. Повечето от тях го правят най-вече заради забавлението. Това обяснява защо много бивши златни мини са превърнати в туристически атракции; по този начин историята на Лапландската златна треска се предава на новото поколение.

Бившите правителствени сгради („Култала“ или „Златната корона“) също са превърнати в туристически обекти. В района съществува и музей на златото, в който на туристите се разрешава да търсят злато и други минерали и да запазят всичко, което открият.