Изчезването на Пола Жан Уелдън

Малкото градче Бенингтън, Върмонт, е странно място за множество мистериозни изчезвания. Но между 1945 и 1950 г. в района изчезват петима души. Жертвите варират от осемгодишно момче до 74-годишен ловец. Вероятно най-известното от тези изчезвания е едно, което води до създаването на щатската полиция във Върмонт през 1947 г. Пола Жан Уелдън изчезва в нищото в първия ден на декември 1946 г. и се превръща в мистерия, която завинаги преследва заспалото градче.

Какво се е случило с Пола Жан Уелдън?

Паула е второкурсничка в колежа „Бенингтън“, където изучава изкуство (въпреки че обмисля да смени специалността си с ботаника). В нея нямаше нищо необичайно. Учеше усърдно, работеше в кафенето на колежа и получаваше добри оценки.

Но на 1 декември 1946 г. тя казала на съквартирантката си, че ще прекъсне ученето и ще се разходи по „дългата пътека“ във Върмонт в планината Гластенбъри. Пътеката се простирала на повече от 270 мили и пресичала гори и шубраци на север от Бенингтън, докато стигнела до канадската граница.

Няколко души забелязват Пола по пътя ѝ към Дългата пътека, включително група колеги туристи. Един от тях предупредил Паула, че дрехите, с които е облечена – сини дънки и парка, не са достатъчно топли за поход. Тя все пак тръгнала на север. Не носела никакви пари със себе си и дори била оставила невърнат чек от родителите си.

Никой повече не видял Пола Жан Уелдън. Когато тя не се върнала до момента, в който съквартирантката ѝ си легнала, съквартирантката помислила, че Пола се е отдала на късно учене в библиотеката на колежа. Но съквартирантката се обезпокоила на следващата сутрин, когато станало ясно, че съквартирантката ѝ така и не се е върнала от разходката си. Леглото ѝ било непокътнато. Съквартирантката се свързала със служителите на колежа, които организирали малка група за издирване, за да потърсят Пола Джийн някъде на територията на колежа. В колежа имало система, според която студентите трябвало да се отписват, ако ще бъдат извън кампуса късно вечерта, но името на Пола не било в списъка за отписване.

Започва официално разследване

Когато колежът не може да открие Паула, се обажда на местния шериф. Скоро клюките се разнасят из целия кампус и малката общност. Теориите за изчезването на Пола включват самоубийство, амнезия и убийство. Колежът официално е затворен за няколко дни, за да могат студентите и преподавателите да помогнат за издирването на Пола Джийн. Но те не откриват нищо съществено. В крайна сметка към издирването се присъединяват пожарникари и Националната гвардия.

Усилията за издирване са възпрепятствани от факта, че по това време във Върмонт няма щатска правоприлагаща агенция. Така различните опити за намиране на Паула са били самостоятелни екипи, които често са минавали по няколко пъти през един и същи терен. По този начин те губели ценно време и енергия. В крайна сметка те се обърнали към съседната полиция на щата Кънектикът, за да им окаже по-голяма помощ.

Разследващите откриват мъж, който заявява, че е видял Пола малко преди изчезването ѝ. Този млад мъж се превърнал в заподозрян, когато разказал различни истории за това къде е прекарал вечерта на 1 декември. Твърди се също, че е казал на поне двама приятели, че знае къде е погребана. По-късно той твърди, че само се е шегувал.

Търсенето продължава, но никой никога не открива Паула или останките ѝ. В този случай имало само положителен аспект – ако човек може да намери нещо положително в такава трагична история. Неумелото справяне с издирването от страна на множество агенции довежда до създаването на Държавната полиция на Върмонт през следващата година.

Източници:
Проектът „Чарли
Мрежата на Doe
Уикипедия
Всички сайтове са изтеглени на 16 април 2017 г.