Микеланджело – живот и монументален принос през епохата на Ренесанса

Микеланджело е изключително опитен скулптор, художник, поет и архитект, чиито творби олицетворяват периода на Високия ренесанс в Италия. На практика във всеки жанр на изкуството талантливият Микеланджело – художник, започнал като чирак-живописец – оставя незаличима и ненадмината следа в света. Произведенията на този ренесансов гений, свързан с фамилията Медичи, включват Давид, на Пиета, на Bacchus и картините на тавана на Сикстинската капела.

Ранен живот и образование

На 6 март 1475 г. в Капрезе, Италия, Микеланджело е роден от родителите си Леонардо ди Буонарота Симони и Франческа Нери. Пълното му име е Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони. Родителите му са от Флоренция и корените им могат да се проследят до флорентинската аристокрация на известни банкери.

Поради срив в състоянието на семейството бащата на Микеланджело – Леонардо, трябвало да заеме длъжност на държавен служител (някакъв магистрат) в град Капрезе. Това се случва приблизително по времето на раждането на Микеланджело.

Няколко месеца след раждането на Микеланджело семейството се връща във Флоренция. По това време се разболява и майка му Франческа Нери. Когато той е на около 6 години, майка му умира. При липсата на майчина фигура Микеланджело се утешава сред семейство каменоделци. Там той се запознава отблизо с каменоделството и скулптурата.

Около 13-годишна възраст Микеланджело започва да чиракува под ръководството на художника на фрески и известен преподавател по изкуства Доменико Гирландайо. Той се запознава с Гирландайо чрез Франческо Граначи, който също е ученик на Гирландайо. По време на престоя си при Гирландайо той се запознава с важни техники за фреска, портрет, рисуване на фигури и рисуване на пана.

След чиракуването и взаимодействието с Медичите

Микеланджело е трябвало да прекара три години при Гирландайо; Микеланджело обаче напуска една година след началото на чиракуването си. Той вярва, че няма какво повече да научи в работилницата на Гирландайо. Друг разказ за тази история гласи, че всъщност именно Гирландайо е посъветвал младия Микеланджело да се премести в по-реномирана работилница във Флоренция.

Млад и начинаещ, Микеланджело се вслушва в съвета на своя учител и следва страстта си към изкуството, като създава съюзи и работи с много богатата и управляваща фамилия на Флоренция – Медичите. Известно е, че Лоренцо Медичи (обикновено наричан Лоренцо, Великолепния) и Микеланджело изграждат силна връзка, подкрепена от взаимната им любов към изкуствата и разнообразните познания като цяло.

Между 1489 и 1492 г. Микеланджело се посвещава на усъвършенстване на таланта си в областта на класическата скулптура. Благодарение на връзките си с такава могъща група като Медичите, Микеланджело имал привилегията да учи при и да общува с няколко уважавани скулптори, учени специалисти по изкуство и философи в градините на семейство Медичи, Флоренция (известни също като Хуманистичната академия във Флоренция). Най-забележителният от тези учители е класическият скулптор Бертолдо ди Джовани.

Ранна кариера и подвизи

Кариерата на Микеланджело стартира в ранна възраст. До 16-годишна възраст той изработва две удивителни релефни скулптури – Битката на кентаврите (1491/1492) и Седяща мадона на стъпало (1490 – 1492).

По времето на Микеланджело Флоренция се слави с едни от най-добрите художници, скулптори и поети. Сред тези творци обаче е имало и огромна конкуренция. В резултат на тази конкуренция художниците създавали по-добри художествени произведения.

И ако някой е бил толкова добър, колкото Микеланджело, художникът лесно е можел да си намери проект по поръчка. За някои художници обаче поръчките не били толкова големи и доходоносни. Тези явления принуждават много известни художници да напуснат за кратко Флоренция. Хора като Леонардо да Винчи и неговият учител Андреа дел Верокио напускат Флоренция в търсене на място, което им предлага по-добри поръчки и проекти. Същото прави и Микеланджело. Той се насочва към Болоня, когато Медичите губят контрола над Флоренция. Новите управници били твърде антиренесансови за Микеланджело.

Време в Болоня

В Болоня Микеланджело получава поръчка да довърши незавършеното произведение на известен скулптор, който е починал. Проектът е гробницата на свети Доминик. Съвсем различен от подхода на оригиналния скулптор, Микеланджело сякаш вдъхва живот на мраморните фигури от гробницата. След завършването на творбата от нея лъха висока степен на реализъм в сравнение с причудливия подход на скулптора, който е започнал работата по-рано.

Пребивавайки в компанията на Джанфранко Алдрованди, Микеланджело има възможност да задълбочи познанията си в областта на поезията, живописта и скулптурата. По време на престоя си в Болоня той се увлича по класическите антични стилове. Престоят му в Болоня е малко по-дълъг и поради политическите размирици, които за кратко обхващат Флоренция. Някои известни членове на фамилията Медичи са прогонени от Флоренция около 1494 г.

След като напрежението във Флоренция малко утихва, Микеланджело се завръща във Флоренция през 1495 г. Отново във Флоренция Микеланджело се бори да получи каквито и да било поръчки от флорентинското правителство, което по това време е под управлението на Савонарола.

Споровете около творчеството на Микеланджело Купидон скулптура

Около средата на 90-те години на XIV в. Микеланджело попада в горещи води, след като Купидон Скулптура (вече изгубена) е била уж (може би и измамно) състарена, за да се представи за антикварна. Историците отдавна твърдят, че Микеланджело е направил това, без да има злонамерени намерения. Това просто е било част от художествения стил, който той се е опитвал да предаде.

Напротив, друг разказ за тази история твърди, че Микеланджело се е сговорил с търговеца на произведения на изкуството Лоренцо ди Пиерфранческо де’ Медичи да извърши тази измамна постъпка. Той погребва мрамора Купидон, с надеждата да хвърли прах в очите на потенциалните купувачи и след това да го направи да изглежда като от антики. С такива хитри техники скулптурата му донася много висока цена от католическия кардинал Рафаеле Риарио от Сан Джорджо.

Независимо от този спор, кардинал Риарио все пак бил поразен от красотата на скулптурата „Купидон“. Той позволява на Микеланджело да задържи парите, въпреки че знае, че скулптурата не е антикварна. Вместо да побеснее заради фалшификата, кардиналът продължава да изпраща покана на Микеланджело в средата на 90-те години на XIV век. В Рим кариерата на Микеланджело на практика получава рязък тласък. Това се дължи най-вече на огромните творби, които Микеланджело поръчва на кардинала.

Важни произведения и принос към изкуството

По-долу са представени някои ключови примери за известните скулптури и картини на Микеланджело, както и произведения на живота му:

„Бакхус“ (1496-1497)

Докато е на служба при кардинал Рафаеле Риарио, около 1496 г., Микеланджело извайва статуя в естествена големина на Бакхус, римският бог на виното. За съжаление кардиналът не харесал статуята заради езическия ѝ произход и я отхвърлил. Статуята Бакхус в крайна сметка е закупен от Якопо Гали – много влиятелен банкер. Гали поставя статуята в градината си. След около половин век, през 70-те години на XV в. Бакхус намери нов дом във Флоренция.

„Пиета“ на Микеланджело

През 1496/1497 г. френският посланик при папата – кардинал Жан Билерес дьо Лаграулас – възлага на Микеланджело да извая Пиета. Скулптурата изобразява скърбящата Дева Мария, която носи в скута си трупа на Исус Христос.

Удивително е, че Микеланджело е само на 25 години по времето, когато Пиета е поръчана. В Пиета Статуята, изваяна от мрамор карара, му отнема около година.

Статуята Пиета, която е с размерите на човек и е широка около 6 фута, първоначално е била поставена в гробницата на кардинала. Днес обаче тя се намира в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. И до днес Пиета продължава да предизвиква огромна почит в целия свят. Това е едно от най-великите произведения на Микеланджело.

„Давид“ (1501 – 1503)

След като вълните се изместват срещу антиренесансовия владетел на Флоренция – Джироламо Савонарола – Микеланджело решава да се върне във Флоренция през 1499 г. Той се заема направо с работата по статуя за консулите от гилдията на търговците на вълна (Arte della Lana). Гилдията искала статуя на Давид, за да символизира вятъра на свободата, който духал над Флоренция.

Статуята на МикеланджелоДавид‘ за завършването му са били необходими около 3 години – от 1501 до 1504 г. Първоначално мраморът, използван при извайването на Микеланджело „Давид‘ беше използван от двама скулптори. Те обаче (Агостино ди Дучо) изоставят проекта и мрамора. Микеланджело взел гигантския мрамор и работил неуморно (също и тайно), за да създаде гениално произведение на изкуството. Той инжектира нещо забележително в статуята и я превръща в една от най-великите статуи, изваяни някога в историята.

Висока 17 фута и тежаща около 12 000 килограма, статуята на „Давид“ завладява зрителя по начин, по който само няколко произведения на изкуството могат да го направят. Тя е изпълнена с човешко изражение, вид изражение, което показва библейския Давид в пълната му слава и увереност.

И меценатът, и художникът са имали намерение да използват статуята, за да символизират репутацията на Флоренция като средище на изкуствата и интелектуалните разсъждения. При толкова много заплахи, които заобикалят Флоренция, един сравнително малък град-държава, мускулестото и добре оформено тяло на „Давид“ на Микеланджело по много начини предава силата и влиянието, които Флоренция е имала през епохата на Високия ренесанс. Почти като начина, по който Давид в Библията е успял да повали филистимския великан Голиат с помощта на мозъка и бързото движение на прашката си.

Статуята „Давид“ е предназначена да отиде в катедралата на Флоренция (Cattedrale di Santa Maria del Fiore – „Катедралата „Света Мария на цветето“), защото катедралата сама е направила поръчката. Градските власти във Флоренция обаче смятат друго заради огромното тегло на статуята. След това статуята на „Давид“ на Микеланджело е поставена в Palazzo della Signoria. Тя ще остане там до 1873 г., когато статуята на „Давид‘ беше преместен в Galleria dell’Academia di Firenzi (Галерия на Академията във Флоренция).

Любителите и ентусиастите на изкуството обикновено изпадат в страхопочитание, когато зърнатДейвид‘. Тежащ 6 тона, този шедьовър наистина символизира всяка частица от художественото изкуство на епохата на Високия ренесанс.

Фреските на Микеланджело на тавана на Сикстинската капела

Идеята таванът на Сикстинската капела да бъде украсен с великолепни фрески е на папа Юлий II. Започвайки около 1508 г., Микеланджело използва около 4 напрегнати години, за да изпълни задачата на папата.

Първоначалният план на папа Юлий II за тавана е предвиждал изобразяването на 12-те Христови ученици. Като гениален художник, какъвто е, Микеланджело решава да го издигне на ниво, за което само няколко художници в историята могат да мечтаят. Завършена на 31 октомври 1512 г., картината му има повече от 300 фигури на тавана на Сикстинската капела с площ 12 000 квадратни метра.

Фреските на Микеланджело върху тавана на Сикстинската капела показват няколко реалистични фигури и библейски сцени от Стария завет; сред тях са историята за сътворението на света, историята за Ной и потопа и пророк Йеремия.

Друго много забележително нещо за картината на тавана на Сикстинската капела е, че Микеланджело е извършил цялата работа еднолично. В рамките на един ден той можел да прекара безкрайни часове, седнал на скелето, за да рисува тези спиращи дъха фрески. Напрежението, през което е трябвало да премине, докато рисува с главата надолу, с врат, прикован в неестествени позиции, е било просто осезаемо.

„Страшният съд“

„Страшният съд“ на Микеланджело е задача, възложена му от папа Климент VII през 1534 г. Фресковата картина е предназначена за далечната стена на Сикстинската капела. Завършването ѝ му отнема около 6-7 години (рисува я между 1535 и 1541 г.).

Темите на фреската изобразяват второто пришествие на Исус Христос и начина, по който той възнамерява да съди човечеството. Христос не е нарисуван по типичния за него строен начин. Вместо това Микеланджело изобразява мускулест и много младежки Христос. От двете страни на Спасителя са разположени католически светци. Един конкретен светец, свети Вартоломей, е изобразен с одрана кожа, която има лицето на Микеланджело.

В долната част на фреската се виждат мъртъвци, които се надигат от гробовете си. Но защо Микеланджело рисува фигурите в „Страшния съд“ голи?

Като рисува много от фигурите вна Последна присъда гол, Микеланджело предизвиква много спорове. Особено по отношение на фигурите на Христос и Дева Мария се надига огромен протест от страна на голяма част от католиците, които смятат фреската за висша форма на светотатство. В крайна сметка след смъртта на Микеланджело фреската е цензурирана.

Прочетете още: 10 най-известни художници на всички времена

Архитектурни постижения на Микеланджело

В допълнение към гробницата на папа Юлий II, чието завършване отнема 40 години, Микеланджело ръководи и редица строителни работи в Рим. През 1546 г. той е назначен за главен архитект на базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Микеланджело проектира също така Капелата на Медичите и Лаурентинската библиотека – срещу базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. Що се отнася до базиликата „Сан Лоренцо“, Микеланджело получава поръчка в базиликата през 1520 г. Той прекарва около две десетилетия в работа по проекта. Помага и при изграждането на стените за укрепване на град Флоренция.

Връзки и любовни стихотворения на Микеланджело

През 1532 г. той установява много близка връзка с 23-годишния благородник Томазо деи Кавелиери. В резултат на това близко приятелство Микеланджело започва да пише романтични сонети за Томазо. И до днес не е ясно дали връзката му с Томазо е била платонична или романтична.

Десетилетия след смъртта на Микеланджело неговите потомци и биографи работят неуморно, за да променят местоименията в писмата, които Микеланджело изпраща на Томазо. Хомоеротичният характер на тези стихотворения и писма се считал за твърде вреден за наследството на прочутия художник.

Към средата на 30-те години на XV в. Микеланджело се увлича по една вдовица на име Витория Колона, маркиза на Пескара. Двамата разменят помежду си стихове и дълбоко емоционални писма. Всъщност Витория е обект на много от над 300-те стихотворения на Микеланджело. Смъртта ѝ през 1547 г. съсипва Микеланджело за доста дълго време.

Някои историци се спират на формулировката на епитафията на Микеланджело за 12-годишното флорентинско момче Чекино дей Брачи и стигат до заключението, че връзката е била романтична. Освен епитафията, не съществува документ или устен разказ, който накратко да доказва, че Микеланджело наистина е имал връзка с Чекино.

Как е умрял Микеланджело?

Микеланджело работи до 88-годишна възраст, когато умира на 18 февруари 1564 г. Остават само няколко седмици до 89-ия му рожден ден. Умира в дома си – Масел де’ Корви – в Рим. Причината за смъртта е краткотрайно заболяване.

По свое желание Микеланджело желае да бъде погребан във Флоренция. Затова тялото му е изпратено във Флоренция, което довежда града до траурно настроение. „Бащата и майсторът на всички изкуства“ е починал.

Мястото на последния покой на Микеланджело е базиликата „Санта Кроче“ – място, което той избира за място.

Твърди се, че е работил до последния си дъх. А шест дни преди смъртта си, въпреки болестта си, той все още се занимавал с Ронданини Пиета. Днес недовършената творба на Микеланджело се намира в замъка Сфорцеско в Милано, Италия.

Наследството на Микеланджело

Да се каже, че Микеланджело е бил известен и влиятелен по време на живота си, би било подценяване. Много историци и художници единодушно твърдят, че самият успех и умения на Микеланджело го правят несравним тип художник по време на и след живота му. Той е част от малцината избрани художници (от всеки друг професионалист), които олицетворяват епохата на Италианския ренесанс.

По отношение на художниците от епохата на Висшия ренесанс името на Микеланджело автоматично изниква, когато се правят обсъждания. Микеланджело и колосални фигури като Леонардо да Винчи и Рафаел винаги са почитани като най-великите художници на всички времена.

Освен че оказват второстепенно влияние върху западните изкуства като цяло, творбите на Микеланджело оказват пряко влияние върху прочути художници като Рафаел, Понтормо и Франческо Граначи.

Сред западните художници Микеланджело е първият човек, за когото са публикувани две биографии, докато е жив. Двете биографии са написани от Джорджо Вазари и Асканио Кондиви. Наследството му е толкова голямо, че прочутият учен Галилей, който е роден няколко дни преди смъртта на Микеланджело, твърди, че геният на Микеланджело никога не е умирал.