Индридски студ: Усмихнатият човек от американския фолклор на 60-те години

В продължение на няколко месеца към края на 1966 г. погледите на целия свят са насочени към Западна Вирджиния, по-конкретно към Пойнт Плезънт. Десетки хора съобщават, че са видели нещо подобно. Това същество става известно като Мотман. Всичко това сякаш води до ужасна катастрофа, когато се срутва Сребърният мост. Всичко това доминира в заглавията на вестниците. Дълбоко в страниците на пресата обаче бяха заровени твърденията за друго странно наблюдение, което беше засенчено както от Мотман, така и от Сребърния мост. Неговото име било Индрид Колд, известен още като Усмихнатия човек, и тази фигура си спечелила репутация в американския фолклор, която се запазва и до днес.

Легендата за Индрид Колд

Продавач на шевни машини

Удроу Деренбергер изкарва прехраната си с продажба на шевни машини. 2 ноември 1966 г. е дълъг ден за него. Към 19:00 ч. той шофирал по хълма край Паркърсбърг по междущатска магистрала 77 и с нетърпение очаквал да пристигне у дома. В тази студена и влажна вечер последното нещо, което е искал, е да спре край пътя, за да смени шевната машина, която се е разместила в задната част на автомобила му. Шевната машина не е повредена и той бързо я поставя на мястото ѝ. Деренбергер можел да паркира малко по-добре, но оставил достатъчно място на другите пътници да минат покрай неподвижния му автомобил, докато той се занимава с работата си. Нито един от тези шофьори не се е явил, за да потвърди разказа на Деренбергер за последвалото.

След като се върнал на шофьорското място на микробуса си и продължил по пътя си, покрай него минал комплект фарове и започнал да намалява скоростта пред него. За втори път на Деренбергер му се наложило да спре. Този път му се наложило да го направи по средата на пътя. Внимавайки да не размести други уреди във фургона си, Удроу караше консервативно и вероятно не се движеше с близка до разрешената скорост. Въпреки това първата му мисъл се съсредоточи върху патрулната кола и евентуалната проверка за трезвеност. Той бързо отхвърли това заключение, когато осъзна, че изобщо не гледа кола. Каквото и да беше това, то имаше формата на старомодна керосинова лампа с централна издутина и разширени краища.

Сблъсък със суров студ

Една врата се отвори и от нея излезе мъж. Според Деренбергер този човек бил среден в много отношения. Имал дълбок тен и тъмна коса, която била подхваната назад. Дълбокият загар беше необичаен за това време на годината, но необикновено широката усмивка, която този мъж носеше, беше най-поразителното нещо във външния му вид. Веднага щом излезе, мъжът започна да се насочва към Деренбергер. Докато разстоянието се скъсяваше, Деренбергер забеляза, че този човек е облечен с тъмно палто, а под него носи униформа с метален вид, която беше зелена и блестеше на ограничената светлина. Ръцете на този човек бяха сгънати и двата му кокалчета сякаш се бяха сгушили в подмишниците му.

Мъжът заговори. Той се представи като Индрид Колд и каза, че идва от място, „по-малко могъщо от Съединените щати“. Беше много успокоителен и призна, че е от плът и кръв като Удроу и по никакъв начин не е специален или впечатляващ. Индрид също така открито насърчи Удроу да съобщи за срещата на властите и ще последва потвърждение. Преди да се върне в автомобила си, Индрид разкри, че това ще бъде само първата от няколко подобни срещи, които двойката ще има. Цялото съобщение беше предадено чрез нещо подобно на телепатия и не беше изречена нито една дума устно. Както Индрид Колд, така и превозното средство се отдалечиха от мястото на събитието.

Свързване с разследващия

Индрид Колд наистина удържа на думата си. Удроу получи няколко допълнителни посещения от същия човек. При някои от тези посещения Индрид не бил сам. Деренбергер разкри, че новите му приятели идват от планета, наречена Ланулос, и че по време на едно от посещенията му било позволено да предприеме пътуване дотам. След последната от тези срещи Удроу потърсил известния изследовател на НЛО Джон Кийл (който по стечение на обстоятелствата написал и книга за Мотман) и разказал подробно за събитията. Твърди се, че по време на разследванията на Кийл той често получавал мистериозни телефонни обаждания от някой, който се наричал Индрид Колд. Това, разбира се, не било нещо ново за него, но той споменавал „лица“, а не „човек“. Кийл вярвал, че този, който му се обажда, е информирана трета страна. Въпреки това Кийл написал предговор в книгата на Деренбергер „Посетители от Ланулос“.

Две момчета и един усмихнат мъж

Удроу Деренбергер не е единственият човек, който съобщава за появата на зловещо изглеждащ усмихнат мъж. Същата вечер на същия път други двама мъже видели продълговат обект да се приземява пред автомобила им. Те също били принудени да спрат и наблюдавали как един мъж слиза от него и се насочва към тях. Той носел тъмно палто и сгънал двете си ръце по начин, който може да се сметне за неудобен. Той зададе на двамата мъже въпроси, които им се сториха безсмислени, преди мъжът да се върне в кораба, който впоследствие излетя.

Най-странната разходка

Няколко седмици преди Деренбергер да се срещне с него, двойка момчета срещнали човек, който изплашил и двамата. Момчетата, Джеймс Янчитис и Мартин „Маус“ Мунов, се прибирали вкъщи по Четвърта улица в Елизабет, Ню Джърси. Стигнали до ъгъла срещу местната забележителност, наречена Turnpike. Това било възвишение с висока телена ограда и стръмен наклон. Те съобщиха, че зад оградата стоял „най-странният човек“, който някога са виждали. Никой от двамата нямал представа как човекът е попаднал там и откъде е дошъл. Човекът просто стоял там и се усмихвал с голяма стара усмивка.

Съществуват и други версии на легендата, включващи други наблюдения. От 60-те години на ХХ в. обаче за Усмихнатия човек не се е чувало много повече. Кой е бил той, не е известно, но мнозина смятат, че срещите са били измислена измама. Въпреки това той си спечелва легендарна репутация, която се запазва и до днес сред Мъжете в черно и Чернооките деца. Интересно е, че неотдавнашно признание на мъж в Reddit твърди, че той е бил Индрид Колд.

Източници:
Forteania
Преди да е новина
Теория за призрака
Clapway