Кралица Клеопатра: история и основни факти

0
93
Кралица Клеопатра: история и основни факти

[ad_1]

Клеопатра

Клеопатра е древна царица на Египет. Тя е последният фараон от династията на Птолемеите (332 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.). Родена е през 69 г. пр.н.е. до 68 г. пр.н.е. Пълното ѝ име е Клеопатра VII Филопатор. Клеопатра е една от най-популярните жени, управлявали някога Египет. Имала е многобройни професии, сред които дипломат, автор на здравни книги, преводач и командир на флота. Тя е пряк потомък на Птолемей I, военен от Македония и много добър приятел на Александър Велики.

Царица Клеопатра е първият фараон от линията на Птолемеите, който изучава египетски език. Нейният оригинален език е бил коинейският гръцки. Освен тези езици, тя е можела да говори още много други, включително етиопски, арабски, латински, партски, иврит и няколко други.

Раждане и ранен живот

Предполага се, че майката на Клеопатра е съпругата на Птолемей II – това е Клеопатра VI Трифаена. Клеопатра научава гръцките произведения на изкуството от своя учител в детството (Филострат). Предполага се, че в младежките си години тя е учила в Александрийската библиотека и музей.

Възкачване на престола

Египетска революция през 58 г. пр.н.е. предизвиква изгнанието на бащата на Клеопатра – Птолемей XII. Именно една от собствените му дъщери (по-голямата сестра на Береника) се надига срещу него и завзема трона. Береника се издига начело, когато сестра ѝ (Клеопатра VI) е отровена до смърт. Клеопатра VII последвала баща си в Рим по време на неговото изгнание. Те са имали военна подкрепа от Рим и са се върнали в Египет през 55 г. пр. Птолемей XII убива Береника и си връща трона. Когато баща ѝ умира през 51 г. пр.н.е., Клеопатра VII го наследява.

Твърди се, че Клеопатра се сблъсква с много предизвикателства, когато се възкачва на престола. Имало сведения за глад, свързан със суша. Тъй като по това време водата в река Нил била опасно ниска. Първоначално икономическите условия в империята били плачевни, защото Клеопатра наследила от баща си огромни римски дългове. Въпреки това нейното управление довежда до мир и значително благоденствие в страната.

Разрив между Клеопатра и Птолемей XIII

След смъртта на баща им Клеопатра и Птолемей XIII (неин брат и сестра) управляват Египет. По-късно между двамата избухва недоразумение, което води до кръвопролития в Египет; започва гражданска война. Когато Помпей (римски военачалник) избягал в Египет, след като загубил битката срещу могъщия Юлий Цезар, Птолемей XIII използвал това като чудесна възможност да убие Помпей. Юлий Цезар отишъл в Александрия в отчаяно търсене на избягалия си враг. Целта му била да го убие при залавянето му, но когато пристигнал в Александрия, съперникът му вече бил убит.

В Александрия Юлий Цезар се опитва да посредничи между Клеопатра и враждуващия ѝ по-малък брат Птолемей XIII. Военните съветници на Птолемей XIII обаче смятат, че Юлий Цезар е пристрастен в разрешаването на конфликта; те смятат, че той е на страната на Клеопатра.

Тогава Птолемей XIII и хората му, които вече са контролирани от по-малката сестра на Клеопатра (Арсиноя IV), нападат както Юлий Цезар, така и Клеопатра. Резултатът е неочакван – Птолемей XIII загива по време на една от битките близо до река Нил. Сестрата на Клеопатра била прогонена; Юлий Цезар станал ръководител, който разделил властта в Египет между Клеопатра и един от братята ѝ (Птолемей XIV); те управлявали Египет заедно.

Връзка с Юлий Цезар

КлеопатраКралица Клеопатра има син от Юлий Цезар.

Юлий Цезар влиза в романтична връзка с кралица Клеопатра, от която се ражда син (Птолемей XV или Цезарион). През 46 г. пр.н.е. царските любовници (Цезар и Клеопатра) се връщат в Рим с Клеопатра като царица. Те остават заедно в имението на Юлий Цезар до убийството на Цезар през 44 г. пр. н. е. Клеопатра искала да назначи сина си (Цезарион) за наследник на Цезар. Това не успява да се осъществи, защото Цезар има племенник на име Октавиан (император Август). Октавиан имал по-голяма легитимност за трона на Рим от Цезарион. Затрупана от това разочарование, Клеопатра убива брат си Птолемей XIV. Тя направила това, за да може да управлява Египет със сина си Цезарион.

Връзката на Клеопатра с Марк Антоний

В периода 43-42 г. пр.н.е. Клеопатра обединява усилията си с Марк Антоний, Октавиан и Марк Лепид (тримата мъже са известни като Втория триумвират). В освободителен опит да отмъстят за убийството на Юлий Цезар те се сражават срещу хората на Марк Юний и Касий Лонгин. Клеопатра и нейната страна излязоха победители. Тя влиза във връзка с Марк Антоний и им се раждат около 3 деца – Клеопатра Селена II, Птолемей Филаделф и Александър Хелиос. Марк Антоний разчита на военния опит на Клеопатра, за да нахлуе в империите в Партия и Армения. Потомците на Клеопатра и Марк Антоний получават правомощия да управляват някои територии, завладени от Антоний.

Смъртта на царица Клеопатра

Когато Марк Антоний се развежда със сестрата на Октавиан и се жени за Клеопатра, между бившите приятели избухва война. Октавиан обявява война на Клеопатра. За съжаление Клеопатра и Марк Антоний са победени от армията на Октавиан – Агрипа. Антоний се самоубива. След това Октавиан планира да заведе Клеопатра заедно с него в Рим за победното си шествие; Клеопатра не иска да стига толкова далеч, затова се отравя. Съществуват и други митове, според които тя е била ухапана от змия. Клеопатра умира на тридесет и девет години. Гробницата ѝ не е конкретно локализирана, но има твърдения, че се намира в Египет.

Децата ѝ, три на брой, са отведени в Рим след смъртта ѝ. Клеопатра е наследена от Птолемей XV (Цезарион). Когато Клеопатра се отказала от живота, Египетската империя се разпаднала под властта на Римската империя; Египет вече бил управляван от Рим. Смъртта на Клеопатра се превръща в повратна точка за Египет в това, което мнозина биха нарекли финал на елинистичната епоха (323 г. пр. Хр. – 31 г. пр. Хр.).

Наследството на Клеопатра

Няколко века след смъртта ѝ влиянието на Клеопатра върху съвременното изкуство не може да бъде пренебрегнато. Нейният живот захранва поколенията с богата литература. Клеопатра е тема на произведенията от периода след Средновековието в живописта, поезията, скулптурата и драмата. Известна сред тези драматични произведения е „Антоний и Клеопатра“ (1608 г.) на Уилям Шекспир. В Холивуд е създаден и филм за Клеопатра (1963 г.). В египетските и римските музеи има множество статуи на Клеопатра. Лицето ѝ е изобразено и върху изсечени монети.

Основни факти

  • Семейните корени на Клеопатра водят началото си от Птолемей I Сотер, известен македонски генерал и близък приятел на Александър Велики.
  • Както е било обичайно сред древните монарси, Клеопатра се омъжва за двамата си братя. Тя също така управлявала съвместно с тях.
  • Когато израства, получава много добро образование. Владеела свободно не само родния си гръцки език койне, но и египетския език. Освен това владеела латински, етиопски, иврит, партски и други езици. Като кралица тя била голям насърчител на изкуството и литературата.
  • Фактът, че е била романтично обвързана с Цезар и Марк Антоний, двама много влиятелни генерали и държавници на Рим, означава, че е имала значително влияние върху политическата сцена в Рим.
  • След смъртта на Клеопатра римският генерал Октавиан (по-късно император Август) анексира Египет и превръща царството в провинция на Рим. Египетската кралица, заедно с любовника си Марк Антоний, е победена от силите на Октавиан в битката при Акциум през 31 г. пр. н. е.
  • Само на 18 години Клеопатра става съуправител на Египет, първо с баща си, Птолемей XII Аулес, а по-късно и с по-малките си братя и сестри, включително Птолемей XIII Тео Филопатор и Птолемей XIV Филопатор. За кратко управлява и със сина си Птолемей XV Цезарион.
  • По време на Гражданската война на Цезар Клеопатра и нейният съуправител Птолемей XII имат големи разногласия, като брат ѝ подкрепя най-големия съперник на Цезар – римския генерал и държавник Помпей Велики. Поражението от страна на Цезар принуждава Помпей да избяга в Египет, където е предаден и убит от Птолемей XIII.
  • Смъртта на царица Клеопатра през 31 г. пр.н.е. на практика слага край на Птолемеев Египет, тъй като контролът над царството преминава в ръцете на Римската империя.

[ad_2]

Comments are closed.