Махатма Ганди: 12 най-важни постижения

Махатма Ганди е известен индийски активист за граждански права и несъмнено най-великият индийски лидер на XX век. Роден като Мохандас Карамчанд Ганди, Ганди е най-известен с ненасилствения си подход и тактиката на гражданско неподчинение по време на сенчестата си политическа дейност. Започнал професионалния си живот като адвокат по граждански права в Южна Африка, където цари апартейд, Ганди се бори усилено за извоюването на независимостта на Индия от Великобритания. Тази биография предоставя подробна информация за 12-те най-важни постижения на Махатма Ганди.

Бързи факти за Махатма Ганди

Ден и място на раждане – 2 октомври 1869 г. в Порбандар, щат Порбандар, контролирана от Великобритания Индия

Смърт – 30 януари 1948 г. в Ню Делхи, Индия

Роден – Мохандас Карамчанд Ганди

Семейство – Гуджарати Хинду Модх Бания

Майка – Путлибай Ганди

Баща – Карамчанд Ганди (1822 – 1885 г.) (главен министър на щата Порбандар)

Братя и сестри – 5 братя и сестри, включително 2 доведени сестри

Образование –LL.B. в University College London

Съпруг – Кастурба Ганди (от 1883 до 1944 г.)

Деца – Харилал, Манилал, Рамдас, Девдас

Заемана длъжност –Председател на Индийския национален конгрес

Най-известен за – Борбата за независимост на Индия, втората най-известна личност на времето на 20^th век (след Алберт Айнщайн),

Други имена – Bapu ji (Papa), Gandhi ji, „Баща на нацията“

Основни постижения на Махатма Ганди

Той е активен защитник на гражданските права в Южна Африка

След обучението си по право в Лондон и призоваването му в адвокатската колегия (през 1891 г.) Махатма Ганди започва работа като адвокат на индийски търговец и бизнесмен в Йоханесбург, Южна Африка. Той се премества в Африка, тъй като не успява да създаде процъфтяваща адвокатска практика в родната си Индия. Южна Африка му предлага най-добрата възможност да практикува право.

Престоят му в Южна Африка, продължил повече от две десетилетия, е допринесъл за формирането на личността, в която се превръща. Именно в Южна Африка Ганди наистина излиза от черупката си, усъвършенствайки своите политически и социални възгледи за заобикалящата го среда.

По време на престоя си в Южна Африка Ганди е подложен на най-тежката форма на дискриминация заради цвета на кожата си. На няколко пъти той отказва да отстъпи и да се подчини на дискриминационните закони на страната. За индивидуалните си протести в автобусите и влаковете той е бит няколко пъти. В един от случаите съдия в Дърбан дори му нарежда да свали чалмата си. Той отказва да изпълни заповедта на съдията.

Малко след изтичането на трудовия му договор в Йоханесбург той решава да остане в Южна Африка. Целта на Ганди е да остане и да протестира срещу новоприет дискриминационен закон, който нарушава правото на глас на индийците, живеещи в Южна Африка. Въпреки упоритата му работа законът е приет през 1896 г.

Основава индийския конгрес в Натал

Докато е в Южна Африка, Ганди работи и за обединяването на индийците от всички сфери на дейност. Неговата активност за граждански права му печели голямо внимание. Усилията му също така помагат да се хвърли светлина върху плачевното положение, в което се намират индийците, живеещи в Южна Африка. Голяма част от дейността му е осъществена в рамките на Индийския конгрес в Натал, който той основава през 1894 г. По време на борбата си за граждански права в Южна Африка той е бил обект на обиди и много лоши думи като „паразит“, „рак“ и „полуварварин“.

Бори се, за да промени начина, по който светът възприема цветнокожите хора

Някои историци твърдят, че Махатма Ганди е посветил цялото си внимание само на индийците, докато е бил в Южна Африка. Той е имал много малко, ако изобщо е имал какво да каже за плачевните условия на африканците в страната. Някои учени дори го обвиняват, че е подхранвал обидни стереотипи срещу африканците. Веднъж той нарича африканците „кафири“ – изключително обиден термин.

Южноафриканските икони на борбата срещу апартейда като Нелсън Мандела и Дезмънд Туту молят да не се съгласяват. Според Мандела няколко африканци са се възползвали от активността на Ганди в областта на гражданските права. Твърди се, че той е дал гласа си на зулусите, когато Великобритания обявява война на Зулуското кралство през 1906 г. Той бързо изпраща своята линейка на помощ на няколкото ранени зулуски бойци. Услугите му на носач не се ограничават само до цветнокожите, които се сражават във войната. Ганди и неговият корпус спасяват живота и на ранени британски войници.

Служил е като фелдшер по време на Бурската война (1899-1902 г.)

През 1900 г. Махатма Ганди се записва доброволец в британската армия, за да участва във военните действия срещу бурите. Той създава индийския корпус за бърза помощ в Натал – група от носачи на носилки. По този начин той доказва, че са погрешни общоприетите стереотипни схващания, че индусите не са способни да извършват смела и мъжествена работа в армията или да оказват спешна помощ.

В корпуса се записват повече от хиляда индийци. Те изиграват решаваща роля и подкрепят Британската империя в борбата ѝ срещу бурите. Много от тях дори са имали достатъчно обучение и сертификати, като са служили доблестно на бойното поле.

Решаващият момент на тяхното постижение настъпва, когато служат в самия разгар на събитията в битката при Коленсо и Спион Коп. Ганди и хората му спасяват живота на много британски войници, като ги пренасят през пресечена местност до болница, която е на километри. За усилията си в корпуса Британската империя награждава Ганди и няколко членове на корпуса с медала на кралицата за Южна Африка.

Протестира срещу икономическата маргинализация на селските фермери

След като се завръща в Индия през 1915 г., Ганди бързо посвещава живота си на отстояването на сатяграха (отдаденост на истината) и ненасилствени форми на протести в страната си.

През 1917 г. например той се включва активно в агитациите в Чампаран. Стремежът му е да повтори методите, които използва в Южна Африка, в Индия. По време на агитациите в Чампаран селяните, работниците и фермерите се сблъскват с британските си собственици и местната администрация.

Фермерите се противопоставят на опитите да бъдат принудени да отглеждат индигофера. Културата се използвала за производство на индиго за боядисване. Цената на културата непрекъснато спадала, поради което фермерите отказвали да я отглеждат. Освен това някои земеделски стопани са били принудени да получават фиксирана цена за продукцията. Протестът започнал сериозно в Ахмедабад. Ганди повежда борба с британските земевладелци и протестира по ненасилствен начин, докато властите не отстъпват от някои от исканията на фермерите.

Противопоставя се на непоносимия поземлен данък и дискриминационните политики

Малко след агитациите в Чампаран Махатма Ганди отново се включва в агитациите в Кхеда през 1918 г. Районът Кхеда в Гуджарат е засегнат от наводнения и глад и поради това фермерите искат облекчения под формата на данъчни облекчения от британското правителство. За техен ужас Великобритания си затваря очите за бедите на Кхеда.

Ганди и Валабхбаи Пател организират общности в областта и протестират за предоставяне на някои икономически облекчения на селяните в региона. Той окуражава селяните да не плащат никакви данъци на властите, въпреки че рискуват земите им да бъдат конфискувани.

След около шест месеца властите отстъпват пред исканията на Ганди и протестиращите. След протестите в област Кхеда репутацията на Махатма Ганди рязко се повишава. Той постига забележителен успех, като успява да накара цялата страна да подкрепи Кхеда по време на агитациите. Като част от отстъпките Великобритания се съгласява да освободи всички затворници, които са били арестувани по време на протестите. Освен това на фермерите са върнати земите, които са били конфискувани.

Работи усилено за преодоляване на разделението между индуси и мюсюлмани

Той посвещава живота си на стремежа за създаване на единен фронт в Индия, за да се бори срещу британския империализъм. В стремежа си да спечели подкрепата на мюсюлманите той се заема да подкрепи османците непосредствено след Първата световна война.

Освен това Ганди и Великобритания сключват споразумение по време на Първата световна война. Той се съгласява да вербува индийски войници, които да помагат на Великобритания по време на Първата световна война. В замяна на това Великобритания щяла да предостави на Индия самоуправление и правителство (сварадж) след края на войната. Великобритания не успява да се откаже от властта си над Британска Индия. Вместо това тя предлага на индийците само незначителен набор от реформи.

Именно това предателство подтиква Ганди да започне своето гражданско неподчинение и протест (сатяграха). Великобритания отговаря със Закона Роулат, който забранява на индийците да участват в каквито и да било форми на гражданско неподчинение. Провинилите се са арестувани и осъдени на затвор, често без съдебен процес.

С оглед на тези събития той протяга ръка на мюсюлманите и се опитва да се сдружи с тях в борбата срещу Великобритания. Работи усилено с мюсюлманите сунити и с движението Хилафат – организация, която е в съюз с османците.

Този ход на Ганди предизвиква остра критика от страна на влиятелните индуисти в обществото. Те били против всякакъв вид сътрудничество с мюсюлманите сунити. Независимо от това сътрудничеството му с мюсюлманите го катапултира в най-изтъкнатия индийски активист за граждански права по това време. Усилията му също така спомагат за намаляване на напрежението между индуисти и мюсюлмани.

Застъпник на сатяграхата и движението за отказ от сътрудничество в Индия

Махатма Ганди вярва, че британското управление в Индия процъфтява, защото индийците си сътрудничат с Великобритания. Той разсъждава, че ако това сътрудничество приключи, британското управление в Индия ще приключи. Затова той се стреми да спре всички форми на сътрудничество с Великобритания.

Тази негова позиция се появява, след като Великобритания не се вслушва в протеста му срещу приемането на Закона Роулат – много дискриминационен закон, който лишава индийците от икономически и политически права. След приемането на закона той мобилизира нацията си и събира десетки хора, за да се включат в т.нар. сатяграха, мирен протест. Освен това той моли сънародниците си индийци да бойкотират английските стоки и услуги. Той предупреждава за използването на насилие за изразяване на несъгласие. През април 1919 г. е арестуван за неизпълнение на заповедта да влезе в Делхи. Малко след ареста му в цялата страна започват масови протести и бунтове. Кулминацията на тези протести е клането в Джаллианвала Баг на 13 април 1919 г. На този ден десетки индийци са застреляни от британски офицери под командването на Реджиналд Дайър.

Ганди е обезкуражен от ужасяващите събития, които се случват в Джаллианвала. Той критикува своите съграждани индийци, че прибягват до насилствени протести срещу Великобритания. Той категорично отхвърля подобни действия и призовава само за мирни форми на протести. За да сложи край на насилието, той се впуска в поредица от ритуали на гладуване, които едва не го убиват. Малко след това бунтовете в страната намаляват и се възстановява малко законност и ред.

Лидер на Индийския национален конгрес

Към 1921 г. апелът на Махатма Ганди към неговите индийски съграждани е нараснал. Окуражен от това, той е избран за лидер на Индийския национален конгрес. В тази си роля той реорганизира Конгреса и го прави по-ефективен в стремежа за независимост на Индия.

Водейки кампания по теми като Сварадж (т.е. самоуправление) и независимост на Индия, Ганди насърчава индийците да бойкотират стоки, произведени в чужбина, особено британски. Той се стреми да направи Индия непривлекателна за Великобритания, като се насочи към източниците на приходи.

Той също така се свързва с кхади (домашно изтъкан плат), като отказва да носи каквито и да било дрехи, произведени в Обединеното кралство. Той дори се заема сам да преде кхади. Освен това помолил съгражданите си индийци да не стоят настрана от британските институции, предприятия и съдилища.

Всичките му ненасилствени протести имали за цел да навредят на Великобритания в политически и икономически план. За това той е арестуван през март 1922 г. Обвинен е в подстрекателство към бунт и е осъден на шест години затвор. Освобождаването му става след около две години по здравословни причини. За кратко страда от апендицит.

Противопоставя се на данъка върху солта през 1930 г.

В продължение на близо половин век Великобритания налага драконовски данъчни закони на Британска Индия по отношение на производството и разпространението на сол. През 1930 г. тези репресивни данъчни закони срещат огромна съпротива от страна на индийците. През април същата година Махатма Ганди организира протестно шествие, при което изминава разстояние от около 388 км (241 мили) от Ахмедабад до Данди.

В борбата срещу данъка върху солта той успява да събере няколко хиляди души за своята кауза. Походът, който се провежда между 12 март и 6 април, по-късно става известен като „Поход за солта в Данди“.

И въпреки че той и протестиращите са бити, никой от тях не вдига ръка, за да отблъсне нападенията на полицията. Те останали непокорни, превивайки се от пълна болка и агония. На някои от тях бяха счупени черепите, други бяха пребити до безсъзнание. В края на деня няколко протестиращи се поддадоха на нараняванията си и починаха.

За да добави обида към обидата, Великобритания продължава да вкарва в затвора поне 50 000 души, включително Джавахарлал Неру, един от най-близките приятели на Ганди и по-късно министър-председател на Индия.

В писмо до лорд Ъруин, вицекрал на Индия, Ганди критикува изключителната експлоатация на индийските фермери от страна на Великобритания и непоносимите данъци, налагани на бедните.

Борбата му за политическа и икономическа независимост на Индия го вкарва в конфронтация с политически лидери в Лондон като сър Уинстън Чърчил и лорд Бъркенхед. Лорд Ъруин и Чърчил в частност са против получаването на независимост от Индия. Ъруин използва сила и арести, за да потуши борбата на Ганди за независимост. Що се отнася до Чърчил, бъдещият герой от Втората световна война (ВСВ) дори нарича Ганди „хиндуистки Мусолини“.

Защита на правата на жените и овластяването им

Жените не остават встрани от протестите и шествията на Ганди за ненасилие. Той насърчава жените да се присъединят към протестите. По този начин Ганди успява да даде възможност на жените да изразят мнението си на политическата арена. Това също така повиши увереността и достойнството на жените. По време на Марша за соления данък Ганди върви ръка за ръка с няколко жени. Скоро много индийски жени се присъединяват към борбата на Ганди за независимост на Индия. Много от тези жени претърпяват сходна съдба с тази на мъжете си – те са подложени на физическо насилие от страна на властите.

Той е допринесъл за разбиването на влиянието на Великобритания върху Индия

В своята напускане на Индия в Мумбай през 1942 г., Ганди призовава всички индийци да се обединят в името на една обща цел – независимостта на Индия. След тази реч той е арестуван заедно с всички членове на работния комитет на Конгреса. Още около 100 000 индийци са вкарани зад решетките без никакъв съдебен процес.

Разгневени от тези арести, в цялата страна избухват многобройни бурни протести. Загиват и много хора. Ганди отхвърля тези протести, заявявайки, че те са в разрез с всичко, за което се е борил. Няколко месеца преди края на Втората световна война Великобритания в крайна сметка освобождава Ганди. Станало е ясно като бял ден, че Британска Индия не може да остане колония на Великобритания. Всички политически затворници бяха освободени.

Борба за независимост на Индия

Поради отказа на Али Джина да сътрудничи, няколко мюсюлмани и индуси умират в месеците преди разделянето и обявяването на независимостта. В цяла Индия се провеждат множество протести. В районите с преобладаващо мюсюлманско население индусите са нападани, бити и убивани от мюсюлманите. По същия начин в районите, доминирани от хиндуисти, мюсюлмани бяха убивани. Ганди работи много усилено, за да намали напрежението. Според изчисленията по време на тези религиозни размирици са загинали около 10 милиона души. Ако той не се беше намесил, смъртните случаи можеха да бъдат много повече от тази цифра. Той е против разделянето на Британска Индия, защото смята, че разделянето на религиозна основа може да потопи страната в гражданска война.

В крайна сметка независимостта идва на 15 август 1947 г., но Ганди не харесва условията, при които е постигната. Британската индийска империя е разделена на две части – Индия, доминирана от хиндуисти, и Пакистан, доминиран от мюсюлмани. Разделението предизвиква много преселения и религиозно насилие, особено в Пенджаб и Бенгал.

Махатма Ганди призовава сънародниците си да сложат край на безсмислените кръвопролития и религиозното насилие, които в крайна сметка отнемат живота на поне 200 000 души. В стремежа си да овладее насилието той използва своя пост, за да се обърне към страната си.

Наследството на Махатма Ганди

Тъй като е в челните редици на стремежа на Индия към независимост, Ганди обикновено е определян като „бащата на нацията“. Извън Индия неговият житейски ангажимент за извеждане на хората от бедността и ненасилственият подход към борбата за граждански права му спечелват огромни похвали. Махатма Ганди често е описван като „Велика душа“ или „Почитател“.

Мнозина твърдят, че Соленият марш в Данди от 1930 г. е оказал огромно влияние върху личности като преподобния д-р Мартин Лутър Кинг-младши, най-известния американски активист за граждански права от 20^ти век.

И до днес животът и постиженията на Махатма Ганди служат за вдъхновение на безброй хора по целия свят. И това вдъхновение надхвърля етническите, расовите и политическите различия.