Медгар Евърс: Евъргарс Егардс: биография, постижения, убийство и наследство

Медгар Евърс е известен активист за граждански права, който прекарва по-голямата част от краткия си живот в борба за премахване на сегрегацията в държавните университети и други обществени заведения. Преди да започне да се занимава с граждански права, той се отличава с храброст в армията на Съединените щати като сержант по време на Втората световна война, сражавайки се на Западния фронт и в битката при Нормандия.

Евърс се прочу с това, че спечели възхищението на много активисти за граждански права в Мисисипи и на национално ниво с безпрецедентната си отдаденост на благородни каузи – от прилагането на правото на глас до равните възможности за заетост на афроамериканците. За съжаление, животът му е прекъснат на 12 юни 1963 г. Бившият ветеран от Втората световна война и активист за граждански права е убит от Байрон де ла Беквит, радикален член на Съвета на белите граждани в Мисисипи.

Евърс е преживян от съпругата си Мирли, трите си деца и брат си Чарлз Евърс (бивш кмет на Файет, Мисисипи). И съпругата му, и брат му стават известни активисти за граждански права, продължавайки наследството на Медгар Евърс.

Медгар Евърс: кратки факти

Рождено име: Медгар Уайли Евърс

Дата и място на раждане: 2 юли 1925 г., Декатур, Мисисипи, САЩ.

Дата и място на смъртта: 12 юни 1963 г., Джаксън, Мисисипи, САЩ.

Причина на Смъртта: Убийство

Родители: Джеси Райт и Джеймс Евърс

Братя и сестри: 4, включително Чарлз Евърс (1922-2020)

Колеж: Alcorn State University (завършва през 1952 г.)

Съпруга: Myrlie Evers (омъжена през 1951 г.) (по-късно Myrlie Evers-Williams)

Деца: 3 – Даръл Кениата, Джеймс Ван Дайк Евърс и Рина Денис.

Най-известен с: Известен американски активист за граждански права

Ранен живот и колеж

Роден на 2 юли 1925 г. в семейството на Джеси Райт и Джеймс Евърс, Медгар Уили Евърс израства в Декатур, Мисисипи. Той е третото от петте деца на родителите си.

Поради тогавашните закони за сегрегация (законите на Джим Кроу) Медгар и братята и сестрите му трябвало да ходят пеша близо 12 мили (19 км) до училище всеки ден.

След като завършва гимназия, той се присъединява към армията на Съединените щати и се сражава храбро по време на Втората световна война. Отличава се с храброст в битката за Нормандия през 1944 г. Преди да се уволни с почести от армията, получава чин сержант.

След края на войната Евърс си осигурява прием в училище с преобладаващо чернокожо население – Алкорн Аграрен и механичен колеж (понастоящем Алкорн Стейт Юнивърсити).

През годините на обучението си в колежа той е много активен в училищните отбори по лека атлетика и дебати. Веднъж е председател на младежкия си клас. През 1952 г. се дипломира с бакалавърска степен по бизнес администрация.

Година преди завършването на колежа се жени за Мирли Бийзли – негова съученичка. Двойката има три общи деца – Даръл Кениата, Джеймс Ван Дайк Евърс и Рина Денис.

Активизъм и постижения в областта на гражданските права

Малко след като служи във Втората световна война, Евърс преживява най-големия шок в живота си, когато той и приятелите му са насилствено прогонени от бели супремасисти, докато се опитват да гласуват на местни избори. Страната, на която той е служил галантно, му обръща гръб. Вместо да се чувства негативно и обидено от ситуацията, Евърс продължава да оставя дълготрайно наследство в движението за граждански права.

Преди да се включи в активизма за граждански права, той работи като продавач в животозастрахователна компания в Маунд Бейу, Мисисипи. Докато е в Маунд Байоу, той служи като президент на Регионалния съвет на негърското ръководство (RCNL).

Съветът е доста активен в организирането на много похвални социални инициативи и събития за граждански права. Веднъж заедно с по-големия си брат Чарлз участва в организирането на бойкот на местните бензиностанции, които отказваха да допуснат чернокожи до тоалетните си.

Между 1952 г. и 1954 г. поредицата от конференции на RCNL, за чието организиране Евърс помага, събира повече от 10 000 участници.

Докато Бог ми дава сили да работя и да се опитвам да направя нещата реални за моите деца, ще работя за това – дори ако това означава да направя най-голямата жертва.

Национална асоциация за напредък на цветнокожите (НАПЦ)

Евърс се свързва с NAACP (Националната асоциация за напредък на цветнокожите) около 1954 г. – година, в която в страната се случва сеизмично събитие. В едно знаково решение на Върховния съд на САЩ относно Браун v. Съвет по образованието направи противоконституционно продължаването на сегрегацията в държавните училища в САЩ.

Ангажираността му към каузата произтича от отказа на Юридическия факултет на Университета на Мисисипи да го приеме – решение, което несъмнено се основава на неговата раса. С правния съвет на Тургуд Маршал (по-късно асоцииран съдия във Върховния съд на САЩ), Евърс завежда дело срещу университета през 1954 г.

Усилията му в движението за граждански права са признати, тъй като той е назначен за първия полеви секретар на NAACP в щата. На този пост той координира дейностите по места в 82 окръга, като често се занимава с оплаквания за расова дискриминация.

Под негово ръководство са създадени нови местни клонове. Също така са организирани множество бойкоти в опит да се хвърли светлина върху законите за сегрегация в щата.

От интеграцията на обществения транспорт до кампаниите за регистрация на гласоподаватели, Медгар Евърс остава всеотдаен, проявявайки силни лидерски качества в движението за граждански права. Той се занимава с набиране на средства, сплотява младите хора, идва на помощ на хората, сполетени от законите за расова дискриминация в щата.

Участва в разследването на убийството на Емет Тил, 14-годишно афроамериканско момче, което е брутално убито от бели супремасисти, след като според съобщенията е влязло в топъл разговор със съпругата на местен магазинер. Тил, роден в Чикаго, е бил на гости на семейството си в Мисисипи. Евърс насърчи свидетелите да се явят, за да помогнат за напредъка на делото. Той и екипът му от NAACP стигат дотам, че осигуряват защита на свидетелите, които дават показания по делото.

Голяма част от неговата активност е презирана от радикални лица с превъзходство на бялата раса в щата; много от тези лица с превъзходство на бялата раса, които между другото членуват в Съвета на белите граждани в Мисисипи, превръщат в своя основна цел борбата срещу вълната от политики за училищна интеграция, която преминава през щата.

Медгар Евърс, заедно с редица членове на NAACP, става мишена на тези радикални расистки групи. На няколко пъти Евърс е сплашван от тях, а при един много страшен случай на 7 юни 1963 г. по него е хвърлен коктейл „Молотов“, точно когато излиза от местния офис на NAACP в Джаксън, Мисисипи.

Как умира Медгар Евърс?

Заради гражданската активност, която той провежда в държавата, животът му, както и този на близките му, е подложен на огромна заплаха от страна на множество организации на белите супремасисти. Като предпазна мярка той се погрижил да подготви съпругата и децата си за задължителните действия по време на бомбардировки или стрелби. За да подсили сигурността си, той често бил придружаван от полицията и агенти от Федералното бюро за разследване.

Интересното е, че в деня на смъртта му нито един от тези полицейски агенти не го е придружавал. Евърс влиза в автомобила си в ранните часове на сряда, 12 юни 1963 г. Последните 12 часа Евърс е прекарал на среща с юридическия екип на NAACP.

Точно когато се канел да влезе в къщата си, той бил поразен от куршум, който попаднал право в сърцето му. Самата сила на куршума поваля 37-годишния активист за граждански права на земята. В настъпилата паника съпругата му бързо откара кървящия Евърс в болницата (изцяло бяла болница) в Джаксън. Твърди се, че персоналът на болницата първоначално отказал да приеме ранения Евърс; едва когато разбрали кой е той в общността, лекарите се заели с него.

Знаете ли, че: Преди Медгар Евърс нито един афроамериканец не е бил приеман в изцяло бяла болница в Мисисипи?

Погребение и погребение

След близо час трескави усилия за спасяване на живота му, той умира в болницата. Смъртта му е оплаквана от цялата афроамериканска общност в щата и извън него. В знак на уважение към този загинал герой над 6000 души тръгнаха на шествие от масонския храм до погребалното бюро „Колинс“ на улица „Норт Фариш“. На погребалната му процесия присъстваха титани в областта на гражданските права като д-р Мартин Лутър Кинг-младши и Алън Джонсън.

На 19 юни 1963 г. Медгар Евърс е погребан в Националното гробище в Арлингтън. И поради службата му в армията на САЩ, той получава пълни военни почести пред повече от 3 000 опечалени.

Кой уби Медгар Евърс?

След убийството на лидера за граждански права Медгар Евърс окръжната прокуратура, ръководена от Бил Уолър, започва разследване на убийството. Девет дни след убийството е задържан търговецът на торове Байрон де ла Беквит – също известен член на Белия граждански съвет и Ку Клукс Клан.

През следващите месеци белият супремасист е изправен пред съда. Изцяло белите съдебни заседатели се обесват на процеса и обявяват съдебна грешка, което позволява на Де Ла Беквит да излезе от съда като свободен човек.

Въпреки това издръжливата съпруга на Евърс – Мирли Евърс – отказва да отстъпи и продължава да настоява за повторен процес. След цели три десетилетия от смъртта на Евърс прокурорите, ръководени от Боби ДеЛаутър, намират нови доказателства, за да продължат с нов процес срещу Де Ла Беквийт. След месеци на съдебен процес Де Ла Беквит е признат за виновен за убийството на Медгар Евърс на 5 февруари 1994 г. Де Ла Беквит умира на 21 януари 2001 г., докато излежава доживотната си присъда в затвора.

Интересни факти за Медгар Евърс

• Много важно постижение на Медгар Евърс е, когато той и юридическият екип на NAACP се борят много усилено за десегрегация на Университета на Мисисипи. Тази негова работа се случва, след като на Джеймс Мередит (също като самия Евърс) е отказан прием в университета заради цвета на кожата му. NAACP съдейства за съдебното дело срещу университета и в крайна сметка осигурява победа във Върховния съд на САЩ през 1962 г.
• В деня, в който е брутално убит, той има върху себе си тениски с надпис „Джим Кроу трябва да си отиде“.
• След смъртта му той е постоянно възпоменаван от хора като Маргарет Уокър, Ан Муди и Джеймс Болдуин.
• През 1963 г. NAACP посмъртно му присъжда медала „Спрингърн“ на NAACP.
• По инициатива на Градския университет на Ню Йорк в Бруклин, Ню Йорк, е създаден колеж „Медгар Евърс“.
• Съпругата на Медгар Евърс, Мирли Евърс, става известна активистка за граждански права в щата и извън него. Тя дори се издига до национален председател на NAACP.
• В знак на признание за неговата отдаденост на каузата на гражданските права на негово име е наречен обществен басейн в квартал в централния район на Сиатъл, Вашингтон.
• Градският съвет в Джаксън, Мисисипи, прави статуя на Медгар Евърс в библиотеката на булевард „Медгар Евърс“.
• През декември 2004 г. летището в град Джаксън е преименувано на Международно летище „Джаксън-Медгар Уайли Евърс“.
• Песента „Mississippi Goddam“ на американската певица и композиторка Нина Симон е посветена на живота и убийството на Медгар Евърс. По подобен начин песента на Боб Дилън „Only a Pawn in Their Game“ съдържаше мотиви за убийството на Евърс.
• На церемония през ноември 2011 г. корабът за сухи товари/амуниции на ВМС на САЩ (англ. Люис и Кларк-клас сухотоварен кораб) е кръстен на Медгар Евърс. Името на кораба е USNS Medgar Evers. През 2017 г. домът му е обявен за национална историческа забележителност.
• Като част от усилията за запазване на наследството му, съпругата му Мирли Евърс-Уилямс помага за основаването на Института „Медгар Евърс“ в Джаксън, Мисисипи. Мирли участва и в призоваването по време на второто встъпване в длъжност на президента Барак Обама през 2013 г.
• Брат му, Чарлз Евърс (1922-2020), е първият афроамериканец, станал кмет на град в Мисисипи. Чарлз Евърс е кмет на град Файет, Мисисипи, от 1985 до 1989 г.

  „Негърът е тук в Америка от 1619 г., общо 344 години. Той няма да отиде никъде другаде; тази страна е неговият дом. Той иска да направи своя принос, за да направи своя град, щат и нация по-добро място за всички, независимо от цвета и расата.“
  Медгар Евърс (1925-1963)