Митът за Белерофон, убиецът на чудовища, в гръцката митология

0
116
Митът за Белерофон, убиецът на чудовища, в гръцката митология

[ad_1]

Само едно споменаване на името Белерофонт и веднага се появява историята на гръцкия герой, който се опитва да си проправи път до дома на боговете на планината Олимп. Белерофон обаче имал нещо повече от това неуспешно начинание. Древногръцкият поет Омир ни съобщава, че Белерофонт е могъщ герой, който е извършил много велики дела в гръцката митология. Точно поради тази причина той често е определян като един от най-великите герои в гръцката митология и религия.

В статията по-долу ще прочетете митовете, свързани с произхода, значението, способностите и символите на Белерофонт.

Значение

Някои митографи и изследователи на Древна Гърция предполагат, че името на Белерофон вероятно произлиза от комбинацията на древногръцките думи за „стрела“ или „снаряд“ и „убивам“ или „убиец“.

История на раждането

Роден в Коринт, Белерофонт е смятан за син на Глаук и Евринома. При внимателен преглед на историите в гръцката митология веднага се открива, че произходът на Белерофонт може да се проследи до могъщите смъртни царе от Ефира (известен като Коринт, разположен в южната част на Централна Гърция). Тези царе на свой ред са потомци на Прометей – хитър титан, който откраднал огъня от планината Олимп и след това го дал на смъртните.

В този мит бащата на Белерофон, цар Глаук, е син на цар Сизиф и плеядата Меропа. По този начин неговият дядо Сизиф е бил много хитър цар на Коринт, който си навлякъл гнева на боговете, защото два пъти измамил смъртта (Танатос).

Майката на Белерофон, Евринома, била мегарска принцеса и дъщеря на мегарския цар Нисус. Твърди се, че богинята Атина обучавала майката на Белерофонт, Евриноме от Мегара, в редица домашни занаяти. Сред известните братя и сестри на Белерофонт са Делиад (Алцимен или Пейрен).

Чрез сина си Глаук коринтският цар Сизиф е дядо на Белерофонт, един от най-великите герои в гръцката митология. Изображение: Сизиф (1548-49 г.) от венецианския художник Тициан, музей Прадо, Мадрид, Испания

Синът на Посейдон

В друга и може би по-популярна версия на мита Белерофонт е син на принцеса Евринома и Посейдон, гръцкия бог на морето, земетресенията и конете. Според този мит, след като бащата на Глаук, Сизиф, осигурил ръката на Евринома за Глаук, Зевс забранил на Сизиф да има потомство. В резултат на това Евринома се оказва влюбена в Посейдон. Омир отбелязва, че от този съюз се ражда Белерофон.

Деца на Белерофон

От Филоноя, принцеса и дъщеря на ликийския цар Иобат, Белерофонт е баща на Хиполох, Исандър (понякога Пейзандър) и Лаодамия (Хиподамия). Синът му Хиполох е баща на син на име Глаук II, който се сражава на страната на троянците по време на Троянската война. Другият син на Белерофон – Исандър, е убит от бог Арес. Лаодамия, майката на Сарпедон от Зевс, е убита от Артемида. Подобно на Глаук II, Сарпедон също се сражава в Троянската война.

Приключенията на Белерофон

След като неволно убива собствения си брат Алкимен, Белерофон се отдава на изгнание в Аргос. В Аргос той се подчинява на службата на Проет, цар в Тирин, за да изкупи грешката си. Историята разказва още, че съпругата на Проет (Антея или Стнебоя) се влюбила до уши в Белерофонт, който категорично отхвърлил ухажванията на царицата. Разгневена от отказа, жената на Проет лъжливо обвинила Белерофонт, че се е опитал да я изнасили. Тъй като Проет не можел да се реши да убие Белерофонт, той изпратил младия воин в Ликия. Имайте предвид, че Ликия е царството на цар Йоват, дядото на Белерофонт.

Незнайно защо Белерофонт носел запечатано писмо, в което молел цар Иобат да убие приносителя. Когато накрая Иобат отворил писмото, той също не могъл да се насили да убие Белерофонт, тъй като се страхувал от гнева на боговете. Ето защо Йоват възлага на Белерофон невъзможна задача – задача, с която никой смъртен по онова време не би се справил.

Убийството на лъва Химера

Гръцкият поет Омир описва химерата като мощен звяр с глава на лъв, тяло на козел и опашка на змия. Химерата имала мощен дъх под формата на горящ пламък, който можел да изпепели целта в рамките на секунди. Изображение: Химера върху червенофигурна апулийска плоча, ок. 350-340 г. пр. н. е. (Музей Лувър, Париж)

Цар Йоват изпраща Белерофон на трудна мисия – да убие Химера, свирепо същество, което живеело в град Кария в Западна Анатолия (днешна Турция). Поетът Омир описва Химерата, едно от най-ужасяващите същества, като огнедишащо чудовище с глава на лъв, тяло на козел и опашка на змия. Химера е потомък на Тифон и Ехидна, които са съответно баща и майка на чудовищата.

Белерофон и Пегас

Белерофонт и крилатият кон Пегас |Снимка (от ляво на дясно): Белерофонт, Пегас и богинята Атина, фреска от 3-ти стил от Помпей, първа половина на I в.

В продължение на много години химерата е била трън в очите на жителите в Кария и съседните градове. Усещайки колко изключително опасна е мисията, Белерофонт потърсил съвета на Полиид, известния коринтски ясновидец. Полиид посъветвал Белерофон да потърси и опитоми Пегас, крилатия кон. За да направи това, Белерофон трябва да се сдобие с омагьосаната юзда на гръцката богиня Атина. Затова ясновидецът наредил на Белерофон да преспи в храма на Атина.

С вълшебната юзда в ръце Белерофонт бавно се приближил до Пегас, докато божественият кон пиел от един кладенец. Като призовал всеки грам смелост в себе си, младият герой успял да укроти коня.

В друга версия на историята Атина разхожда Пегас, който вече е укротен и с юзда, до мястото, където се намира Белерофонт. В други разкази се твърди, че Посейдон бил този, който довел Пегас при Белерофонт. Имайте предвид, че Посейдон също е бог на конете. И както беше посочено по-горе, Белерофонт понякога е изобразяван като син на Посейдон.

Как Белерофонт убива лъва Химера?

След това Белерофон се отправил на божествения крилат кон към Кария, за да се изправи срещу Химера. Както се очакваше, съществото беше ужасяващо и мощно. Първоначално той трудно се справяше с огнения дъх и змийската опашка на химерата. Химерата сякаш можеше да предвиди всяко негово движение. В този момент у младия герой се зародила идея. Белерофонт вдигна наблизо значителна порция олово и я постави на върха на копието си. След това се насочи към огнедишащото същество. Няколко секунди преди да се сблъска с химерата, той се завъртя и хвърли копието си право в гърлото на чудовището. След като се заби в гърлото, огънят на Химерата започна да топи оловото. Отровният дим от горящото олово в крайна сметка задуши звяра до смърт.

Изображение: Белерофон, яздещ Пегас и убиващ Химера, централен медальон от римска мозайка от Отун, Музей Ролин, II-III в. сл.

След това Белерофонт взел тялото на Химера и се върнал при цар Иобат. Царят не очаквал Белерофонт да се измъкне жив; затова изпратил Белерофонт на поредица от трудни мисии. Във всички тези мисии Белерофон се оказал успешен – било то в борбата срещу жените воини на амазонките или срещу карийския пират Хейрмар. В първата мисия той се изкачва (на Пегас) и след това пуска тежки камъни върху амазонките.

В крайна сметка на Иобатес не му останал друг избор, освен да потърси да изяде един смирен пай и да почете Белерофонт, признавайки огромната мощ на героя. Царят също така му позволил да се ожени за дъщеря му Филоноя. Половината от царството на Иобатес също било дадено на Белерофон, за да го управлява.

Опитът на Белерофон да се качи на Олимп

Белерофон на Пегас (1914)

Неуспешният опит на Белерофон да стигне до дома на боговете на планината Олимп е класически пример за герой, който хапе повече, отколкото може да сдъвче. С новооткритата си способност за летене, любезно предоставена от Пегас, Белерофон може би се увлича, тъй като си мисли, че може да долети чак до планината Олимп. Той също така разсъждава, че заслужава да живее с боговете, предвид факта, че току-що е убил Химера. И ако разказите за това, че е полубог, се приемат сериозно, то Белерофон с цялото си сърце е вярвал, че не бива да пребивава никъде другаде освен на планината Олимп.

Е, горделивостта не беше нещо, което боговете приемаха с лека ръка, пък било то и от герой, толкова могъщ като Белерофонт. И така, тъкмо когато Белерофонт се канел да стигне до планината Олимп, конят, на който летял, бил ужилен от пепелянка. Очевидно Зевс бил изпратил малкото насекомо, за да попречи на пътуването на Белерофон към планината Олимп.

Пегасът пищял от болка, а Белерофонт се мъчел да се задържи на коня. Героят от Коринт и убиецът на Химера пада от коня и се сгромолясва на земята. Той паднал на върха на един бодлив жив плет в Киликия. В резултат на това получил редица наранявания, включително загубил зрението си. Разстроен и огорчен от неуспешното пътуване до Олимп, Белерофон прекарва остатъка от живота си като бледа сянка на самия себе си, докато не умира.

И така, какво се случило с коня на Белерофон, Пегас? Според митовете Пегас успял да се възстанови от ужилването на гадината и се отправил към Олимп, където бил използван от Зевс като своеобразен куриер за Зевсовите мълнии.

FACT CHECK: В worldhistoryedu.com се стремим към максимална точност и обективност. Но ако попаднете на нещо, което не изглежда правилно, не се колебайте да оставите коментар по-долу.

[ad_2]

Comments are closed.