Ахил в гръцката митология – история и факти

Ахил е герой от гръцката митология, описан в „Илиада“ на Омир. Ахил е и главният герой в този военен епос. Най-големият подвиг, който му се приписва, е геройството му в Троянската война.

Животът на Ахил

Считан за полубог, Ахил е син на Пелей, смъртен човек, а Тетида – нереида (морска нимфа). Пелей бил цар на мирмидонците в Тесалия.

Гръцкият бог Зевс, най-висшият от боговете, и Посейдон (богът на морето) се борят за ръката на Тетида. Това съперничество продължило, докато накрая не се намесил прозорливият Прометей, за да ги предупреди за едно пророчество, постановено от божествения закон. В това пророчество богът обявил, че Тетида ще роди дете от мъжки пол, което ще бъде по-могъщо от родния си баща.

Като чули това, двамата Зевси вероятно защото не виждали как някой от техните синове израства, за да стане по-могъщ от някой от тях, изоставили любовните си намерения и ѝ позволили да се омъжи за Пелей.

Съществува и друга версия на историята, която разказва как Тетида се противопоставила на Зевс, защото знаела за брака на Зевс със сестра му Хера.

Тя му се е съпротивлявала от лоялност към богинята Хера, защото Хера я е възпитала. Нейната сдържаност така разгневила Зевс, че той произнесъл указ, според който на Тетида, макар и да е безсмъртна, не било позволено да се омъжи за безсмъртен.

Според легендата цар Пелей предал малкото момче Ахил на Хирон, който бил наполовина човек, наполовина звяр (т.е. кентавър) в планината Пелион, за да го отгледа. Хирон бил натоварен със задачата да държи Ахил далеч от Тетида. Това било така, защото той я хванал в тайно скривалище да се опитва да изгори смъртността от Ахил, за да го направи безсмъртен. Това била обичайната практика на Тетида с всичките ѝ деца.

Бъдещето на Ахил е предсказано от Тетида, когато тя пророкува за два пътя, които са начертани за живота му. Той или щял да постигне слава и да умре в млада възраст, или да има обикновено съществуване, лишено от велики постижения, но да живее дълго. Младият мъж избрал славата пред безопасността.

Според няколко следосвобожденски източника, в отчаян опит да попречи на Ахил да се бие във войната, майка му, или както твърдят някои противоречиви версии, Пелей, го отвежда на безопасно място при царя на Скирос Ликомед. Там той заживял сред дъщерите на царя и вероятно бил наречен „Пирра“, което означавало червенокоса.

Разказът продължава, че пророк Калхас разкрил на Одисей, че ахейците няма да могат да предизвикат падането на Троя и да я превземат без помощта на Ахил. Както разказва историята, Одисей пътувал до Скайрос и с хитрост разкрил истинската самоличност на Ахил. В тази „Илиада“ той пристигнал в Троя с огромна добре екипирана армия от петдесет кораба с много легиони храбри бойци и така започнала десетгодишната война за превземането на Троя.

Ахил и неговата привързаност към мъжете

С по-нататъшното развитие на историята става ясно, че Ахил е имал бисексуални наклонности. Това излиза на преден план, когато при срещата си с принц Троил, храбър троянски принц, Ахил уж бил сексуално привлечен и от брата, и от сестрата, но решил да изрази желанието си към младия мъж. Младият принц категорично отхвърлил тези ухажвания. По-късно принц Троил е намерен обезглавен върху олтара на Аполон Тимбраий, вероятно от Ахил.

Друга подобна черта се открива в привързаността му към Патрокъл. За истинността на тези твърдения и алюзии се спори в класическата епоха и през вековете. Омир описва двамата като скъпи приятели и съратници.

Омир не заявява изрично, че те са любовници, но за връзката им се говори много в други гръцки приказки. Ахил е със съкрушено сърце и безутешен, когато Патрокъл губи живота си от Хектор, който го убива, мислейки, че е Ахил, защото носи ахилесовите доспехи. В болката си той се сражава в битката с такава жестока сила, че богът на реката Скамандър се бие с него.

Смъртта на Ахил

В този военен епос му се приписват много забележителни подвизи, но той е убит, преди да успее да се наслади на славата на една добре проведена битка. Той е убит близо до края на битката за Троя от Парис, брат на Хектор. И така, как всъщност умира Ахил?

Смъртоносният изстрел от стрелата на Парис поразява Ахил в петата, която е единствената уязвима част от тялото му, когато майка му изгаря смъртността от тялото му като дете.

Други източници твърдят, че Тетида държала сина си за петата, когато го потопила в река Ситкс, когато бил малко дете. Така Ахил станал безсмъртен, освен тази малка част от тялото му.

Тази част от телата ни станала известна като Ахилесово сухожилие и/или Ахилесова пета. Освен позицията си на физическото тяло означава и място на слабост, открито в човек или предмет, който иначе се смята за напълно силен и неуязвим.

Различните му имена

Според мита Ахил бил известен с поне девет имена, всяко от които имало своя цел или причина.

Pyrisous: „Спасен от огъня“, първото му име, в съответствие с традицията на Тетида да изгаря в огън смъртните части на децата си.

Ларисей: Произлиза от Лариса в Тесалия, име, което не е променено досега.

Ligyro: Първоначалното му име.

Nereius: Даден му от майка му Тетида, която била нереида.

Пелидес: Взет от Пелей.

Phthius: В чест на родното му място, Патия.

Aeacides: По името на дядо Аеак.

Aemonius: Адаптирано от Aemonia, предишното име на днешна Тесалия.

Много разкази, пиеси, стихотворения, филми са написани в различни части и версии, като във всички тях се говори за великия героизъм на Ахил.