Митът за Нарцис: ранните поети и древната история

От големия легион герои в гръцката митология Нарцис си е спечелил най-отличителната роля в съвременната ни реч. Помните ли момчето, което трагично се влюбило в себе си? Днес често чуваме термините Нарцис.ist и Narciss-ism. И двете се отнасят до състояние в Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM) и произтичат от човешката природа на самия гръцки герой. Корените на мита за Нарцис датират отпреди хиляди години. Всъщност най-ранните писмени произведения, за които знаем, са създадени през I в. пр. Не всички истории за егоцентричното момче обаче са били еднакви. Кои са били тези ранни поети и как са се различавали техните версии?

Овидий

По ирония на съдбата една от най-известните версии на тази прочута гръцка поема е написана от поет, който не е бил грък, а римлянин. Овидий е роден на изток от град Рим около 43 г. пр.н.е. и живее до 16 или 17 г. от н.е. по време на управлението на Август. Още в ранните си години като тийнейджър Овидий решава да стане поет и започва да пише с перо на пергамент. Той също така пътува до редица гръцки области, които включват Мала Азия и Атина. Около 2 г. от н.е. той започва да пише Metamorphoses, която се състои от 15 книги, съдържащи около 250 мита. В книга 3 Овидий ни дава най-дългата версия на Нарцис, както следва: „Нарцис е най-дългият мит.

Ехо и Нарцис

В разказа на Овидий за Нарцис речният бог Кефис принуждава красивата нимфа Лириопа да се сноши под вълните. Тя забременява от него и ражда красиво дете, което кръщава Нарцис. Лириопа се съветва с ясновидеца Тирезий и го пита дали синът ѝ ще доживее до пълнолетие. Пророкът отговаря: „Ако не открие себе си“.

Минават много години и Нарцис се превръща в зашеметяващо 16-годишно момче. Много ухажори, както мъже, така и жени, се опитват да завладеят сърцето му, но той отхвърля всички от гордост. Един ден планинската нимфа Ехо забелязва Нарцис, докато той ловува елен в гората. Тя е погълната от красотата на момчето. Мигновено се влюбва безумно в него и тайно следи всяка негова стъпка, докато той се движи из гората.

Въпреки че Ехо иска да се приближи до Нарцис, за да изповяда желанията си към него, тя не може, защото страда от тежко говорно увреждане, наложено ѝ като проклятие от Юнона (или Хера), съпругата на Зевс. Факт е, че Зевс обичал да кръшка с нимфите и това карало Юнона да ревнува. Всеки път, когато Юнона се готвела да хване нимфите в отношения със Зевс, Ехо я разсейвала с многословен разговор, за да даде време на нимфите да избягат от гнева на Юнона. Ревнивата богиня наказва Ехо, като ѝ отнема способността да общува, и сега тя може да каже само последните няколко думи, които ѝ се казват. Така Ехо не може да се изрази пред Нарцис, затова чака той пръв да каже нещо, за да може поне да повтори думите му.

Срещата

Както и да е, Нарцис се отделя от ловните си спътници и извиква: „Има ли някой тук?“ Разбира се, там е Ехо и тя отвръща: „Тук“. Нарцис иска да знае кой е там и след няколко словесни размени и ехо отговори, Нарцис насърчава източника на гласа да излезе от скривалището. Тя се появява и веднага хвърля ръце около врата му. Вместо да отвърне с любов обаче, момчето отхвърля Ехото с думите: „Вън от тези обгръщащи ръце! Дано да умра, преди да получа това, което е мое [his body] е твое. Тя отговаря:Това, което е мое, е твое!“ (Метаморфози, книга III).

Ехо се взира в Нарцис, докато той с копнеж се взира в собственото си отражение. J.W. Waterhouse, 1903 г. Обществено достояние.

Ехо се смущава и бяга от срам. Презряната нимфа е толкова окаяна, че се скрива сред листата и доживява дните си в планинските пещери сама. През цялото време любовта ѝ продължава да расте, както и отчаянието ѝ. Тялото ѝ изсъхва, а костите ѝ се превръщат в камъни. Оттук нататък в планините остава само гласът на Ехо.

След срещата с Ехо Нарцис продължава да отхвърля много други, които се стремят към вниманието на момчето. Един от ухажорите му става толкова презрителен, че проклина Нарцис да страда така, както е накарал другите да страдат. Немезида, богинята, която отмъщава за проявите на високомерие, чува молбата.

Проклятието

Един ден, докато ловува, Нарцис се натъква на недокоснат, стъклен извор. Той е привлечен от красотата му и ляга да се напие, но това, което вижда в неподвижната вода, го омагьосва. Той е влюбен в това, което вижда, и се възпламенява от чертите на видението: косата, очите, порцелановата кожа и розовите бузи. Опитите да целуне и прегърне отражението са напразни и Нарцис само се разочарова от дразнещите реакции на образа. Когато Нарцис намига, образът му отвръща с намигване, когато Нарцис маха с ръка, образът маха с ръка, а когато той плаче със сълзи, вижда, че образът също плаче. Нарцис не може да разбере защо не може да постигне това, което толкова силно желае.

Измъченото момче агонизира заради несподелената си любов. Той не може да напусне извора и е хванат в капана на застиналия си поглед към отражението си, копнеещ за момчето във водата, което отхвърля всички ухажвания. Тогава Нарцис осъзнава, че образът е негов, но е твърде късно, тъй като той вече се е влюбил трагично в себе си. Знаейки, че никога не може да има това, което желае, тялото му изсъхва в отчаяние. Когато Нарцис казва „Сбогом“ на отражението, гласът на Ехо казва „Сбогом“. В този момент Нарцис умира, докато се взира в извора.

Когато нимфите отиват при извора, за да приберат тялото на Нарцис за подобаващо погребение, това, което намират на мястото, където някога е лежало тялото му, е бяло цвете с жълт център.

В крайна сметка пророчеството на Тирезий се сбъдва. Красивото момче наистина открило себе си – под формата на собственото си отражение – и това откритие му попречило да доживее до края на младостта си.

Конон

Гръцкият митограф Конон, живял някъде в края на I в. пр.н.е. до началото на I в. сл.н.е., също пише за Нарцис – вероятно преди Овидий. Всъщност някои учени смятат, че разказите на Овидий и Конон произлизат от един и същ по-стар гръцки източник, който обаче е загадка (Nelson:370).

Историята на Конон разказва за момче на име Нарцис (Нарцис), което израснало в град, наречен Теспий, в централната област Бойотия в Древна Гърция. Неговата версия е подобна на тази на Овидий по това, че Нарцис бил изключително красив и пренебрегвал всичките си ухажори. Като наказание от боговете той се влюбва трагично в собственото си отражение. Въпреки това между историите на Овидий и Конон съществуват три основни разлики.

Първо, Конон назовава името на отхвърлената любовница, която проклина Нарцис. Това е Амейниас, крехък млад мъж, който преследвал младото момче само за да бъде отхвърлен многократно. Когато Амеиниас не се отказва, Нарцис му изпраща меч, като предлага на Амеиниас да се самоубие. Амейниас отива в дома на Нарцис и се появява на прага му. След като се моли горещо на боговете да отмъсти на Нарцис, той взема меча на Нарцис и се самоубива.

Втората съществена разлика между историите е начинът, по който Нарцис умира. При извора той се влюбва в себе си и в двете версии. Според Конон обаче в края на краищата отчаянието на Нарцис от самовлюбеността му и убеждението му, че е пострадал справедливо заради суровото си отношение към Амеиния, го кара да отнеме живота си (Dickinson College). Кръвта му се стича на земята и кара цветето нарцис да порасне. (Според някои тълкувания той също изпитва угризения на съвестта и затова отнема живота си).

И накрая, от ранните източници на мита за Нарцис версията на Овидий е единствената, в която се споменават Ехо (доста обширно) и някакви жени ухажори.

Паусаний

Алтернативна, но кратка версия на мита за Нарцис идва от гръцкия пътешественик и писател Паусаний (110 г. – 180 г.). Той пише Описания на Гърция в която той обсъжда общата история за това как младежът се влюбва в собственото си отражение през пролетта. Паусаний обаче изразява недоверието си как един младеж, който е достатъчно възрастен, за да се влюби, може да бъде толкова нелепо наивен, че да не знае разликата между истински мъж и собственото си отражение.

Паусаний се позовава на една история, която е по-малко известен, но все пак достоверен (според Паусаний) разказ за мита за Нарцис. В тази версия Нарцис имал сестра близначка. Тя изглеждала и се обличала точно като него и прекарвали много време заедно, ловувайки в горите. Нарцис бил дълбоко влюбен в нея, но тя умряла трагично. За да облекчи страданието си, той често посещавал извора, за да се вгледа в отражението, което му напомняло за сестра му, макар да знаел, че вижда само собствения си образ.

Ето един цитат, отнасящ се до напълно различната версия на мита за Нарцис, от превода на проекта „Персей Описания на Гърция, книга 9, глава 31:

[blockquote align=”none” author=”Pausanias”]Историята продължава така Нарцис се влюбил в сестра си и когато момичето умряло, отишъл при извора, знаейки, че вижда своето отражение, но въпреки това знание намирал някакво облекчение за любовта си, като си представял, че вижда не своето отражение, а образа на сестра си.[/blockquote]

Партений

В края на XIX в. двама мъже откриват в Оксиринх, Египет, древна купчина боклук, съдържаща хиляди папируси. Преводите на документите започват от 1898 г., а през 2005 г. е публикувано това, което изглежда е остатък от папирус, съдържащ митологични истории. От едната страна на този папирус някой е записал мита за Нарцис под формата на стихотворение, което експертите приписват на гръцкия поет Партений от Никея (Турция).

Фрагмент от папирус на Оксиринх. B.P. Grenfell & A.S. Hunt. Wikimedia Commons, Public Domain.

Въпреки че папирусът е на фрагменти, по-долу е представен превод (от Oxyrhynchus Online) на това, което изследователите са успели да сглобят. Точките показват липсващи думи или несигурност в буквите.

… богоподобен …
… …
Той имаше жестоко сърце и мразеше всички,
Докато не зачена любов към собствената си форма:
Заплакал, като видял лицето му, възхитително като сън,
в извора; той плачеше за красотата му.
Тогава момчето проля кръвта си и я даде на земята
… да носи

Както и в прозаичната версия на Конон, в това стихотворение Нарцис се самоубива и кръвта му се разлива по земята.

Ако това стихотворение наистина е дело на Партений, то може би е най-старата история за Нарцис, която ни е известна. Оказва се, че рождената дата на Партений не е известна. Известно е обаче, че около 73 или 72 г. пр. н. е. той е бил заловен и отведен в Рим. Припомнете си, че Овидий също е живял близо до Рим. По-късно Партений продължил да живее в Италия и накрая починал в Рим през 14 г. от н.е. Специалистите смятат, че неговата поема може да произхожда от около 50 г. пр. н. е.

Колко стар е митът за Нарцис?

Първият човек, който е записал мита за Нарцис, е загадка. „Най-ранните известни версии на тези митове датират отпреди повече от 2700 години, като се появяват в писмена форма в произведенията на гръцките поети Омир и Хезиод. Но някои от тези митове са много по-стари. Всъщност гърците са заимствали някои от най-добрите си материали от други, по-древни истории“ (Американски природонаучен музей). Следователно е възможно митът за Нарцис да е съществувал в гръцката устна традиция много преди поетите да се захванат с перото.