Митът за цар Мидас и неговото златно докосване

Всички сме запознати с английския идиом the Midas touch, термин, с който се описва способността на човек да превръща всяко свое начинание в успешно. Този идиом произлиза от древногръцката история за легендарния цар Мидас, владетел на Фригия – древна област в Западна и Централна Анатолия (днешна Турция). Често пъти, когато се разказва тази история, на преден план излизат темите за алчността и необузданата амбиция.

В статията по-долу разглежда накратко мита за цар Мидас, както и как това негово златно докосване променя него и хората около него.

Историята за произхода на цар Мидас

Смята се, че Мидас е бил син на друг велик фригийски цар, наречен Гордиас. Освен че се свързва с легендарния Гордиев възел, се смята, че Гордиас е основал Гордиум – столицата на царството.

Цар Мидас и неговият ненаситен апетит за злато

Цар Мидас, владетел на анатолийското царство Фригия, в гръцката митология е изключително богат и могъщ монарх в региона. Въпреки всичките си богатства и власт, царят все още не бил доволен. По някакъв начин манията му за злато го довела до ръба на лудостта. Казват, че единственият път, когато бил истински щастлив, бил когато придобивал повече богатство и злато, въпреки че имал достъп до цялото злато, което царството му можело да предложи. Живеейки в големия си замък, кралят дори придобил суетния навик да покрива всичките си дрехи със злато. Понякога Мидас се къпел и в истинско злато.

Мидас и сатирът Силен

В Metamorphoses, авторът Овидий разказва историята за това как молитвите на Мидас за придобиване на неприлично голямо богатство са били чути след среща със сатир на име Силен. В историята Силен, спътник и приятел на бог Дионис, се заблуждава в градината на двореца на Мидас. Сатирът е загубил пътя си след дълга нощ, прекарана в пиене и забавления с неговия спътник бог Дионис. Стражите, които намират Силен, изпращат сатира при царя.

В момента, в който Мидас разбрал кой е Силен, той поднесъл на сатира най-доброто си гостоприемство. В продължение на повече от седмица Силен и царят си угаждали и се наслаждавали на най-добрите ястия, които Фригия можела да предложи. Царят дори отделил време от натоварената си програма (т.е. да преброи ордата си от злато) и помогнал на Силен да се събере отново с Дионис в Лидия.

Единственото желание да накараш всичко да се превърне в злато

След като се събрал отново със своя спътник и близък приятел Силен, Дионис се чувствал вечно благодарен на цар Мидас. За да покаже най-дълбоката си признателност към Мидас, гръцкият бог на виното предложил на Мидас да изпълни едно желание. Тъй като Мидас бил изключително богат човек, той спрял да размишлява. След като обмислил критично наградата, Мидас поискал да му бъде дадена способността да кара всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Като чул молбата на Мидас, Дионис посъветвал царя да преосмисли избора си и да бъде много внимателен с желанието.

След дълбок размисъл Мидас помолил гръцкия бог Дионис за способността да има докосване, което да превръща всичко в злато. Въпреки многобройните молби на Дионис към Мидас да преосмисли желанието си, Мидас настоявал да има именно това желание.

Цар Мидас твърдял, че златното докосване е точно това, което иска. Неспособен да разубеди Мидас в избора му, Дионис изпълнил желанието на Мидас.

На следващия ден Мидас бързо скочил от леглото и отишъл да провери дали желанието му е изпълнено. Царят бързо грабнал стълба на леглото си и за негово учудване стълбът наистина се превърнал в злато. Обхванат от невиждано дотогава вълнение, царят започнал да докосва всяка мебел в стаята си, превръщайки всичко в нея в злато.

Проклятието на златното докосване

Изморен от цялото бясно докосване, крал Мидас се отправи към голямата си трапезария, за да закуси. Когато царят седна на масата, той премести главата си, за да усети мириса на една роза. Едва докоснал цветето, той осъзнал, че розата не излъчва никакъв аромат. Царят несъзнателно бил превърнал цветето в злато. Скоро Мидас изпаднал в паника, тъй като всяко парче храна на масата се превърнало в злато в момента, в който го докоснал.

Тогава Мидас нададе силен вик, който привлече много загрижената му дъщеря, която се втурна в трапезарията. Без да знае за наскоро придобитата способност на Мидас, тя се втурна да утеши баща си. Скоро кралят разбрал, че дъщеря му също се е превърнала в твърдо злато. По това време Мидас разбрал напълно, че способността му да превръща нещата в злато не е дарба. Той бил напълно разстроен и изпълнен с ужас. Не само че щял да умре от глад, но и да изгуби дъщеря си, която несъмнено била най-ценното нещо за него.

Ужасен от това, което бил направил, Мидас бързо коленичил и се помолил на Дионис да му отнеме златното докосване. Гръцкият бог откликнал на призива на Мидас и му наредил да отиде до река Пактол. Дионис казал на царя, че може да върне назад всичко, което се е превърнало в злато. Мидас отишъл на реката, както му било казано; навел се и измил ръцете си в реката, като накарал златното си докосване да изтече от върховете на пръстите му в реката.

За свое голямо облекчение Мидас се върнал у дома и видял, че всичко се е върнало към нормалния си вид, включително и дъщеря му. Царят прегърнал дъщеря си и се заклел никога да не бъде обсебен от злато или богатство.

След това цар Мидас оставя дъщеря си начело на кралството и се отправя към гората, където според мнозина прекарва остатъка от живота си, живеейки като обикновен селянин или овчар. В някои версии на мита Мидас става ревностен поклонник на Пан, гръцкия бог на овчарите, полята и сатирите. Мидас стигнал до извода, че не всички богатства и злато на света могат да го направят щастлив.

Как Мидас се сдобил с магарешки уши

В мита златното докосване на Мидас не е единственото нещо, което му носи неприятности. Мидас, последовател на гръцкия бог Пан, веднъж заявил, че Пан е по-добър музикант от Аполон, гръцкия бог на слънцето, музиката, медицината и още куп други неща. Аполон отвърнал, че Мидас най-вероятно е имал ухо на магаре, за да направи такова откровено невежо заключение. И така Аполон превърнал ухото на Мидас в магарешки уши.

Засрамен от отвратителните магарешки уши, Мидас носел някаква украса за глава, която покривала ушите му. Само бръснарят на краля виждал ушите. Кралят предупредил бръснаря никога да не разкрива тайната.

След като толкова много се стараел да си държи устата затворена, бръснарят не издържал повече, тъй като тайната на краля го погълнала. За да облекчи болката си, бръснарят излязъл извън града и изкопал дупка в земята. След това прошепнал тайната на царя в дупката, като изрекъл думите „Цар Мидас има уши на магаре“. Няколко дни по-късно на мястото, където бръснарят прошепнал тайната, израснала гъста тръстикова леха. Когато вятърът задухал над тръстиките, тайната на Мидас се разнесла из цялото царство. Хората не могли да се сдържат и избухнали в смях, когато чули тайната на Мидас.

Заради абсурдните си лудории Мидас бил осмиван и подиграван от поданиците си. Той със сигурност не бил най-възхищаваният или уважаван цар. В някои версии на историята Мидас изпаднал в дълбока депресия и по-късно се самоубил, като изпил кръвта на един вол.

Още за цар Мидас и Фригийското царство

Цар Мидас е благословен от гръцкия бог Дионис със способността да превръща всичко, до което се докосне, в злато.Фригия е древно царство, разположено в Централен Анадол, част от територията на днешна Турция. Царството е било с център на река Сангариос. В Илиада, гръцкият поет Омир твърди, че фригийците са участвали в Троянската война. Те се сражавали на страната на троянците срещу ахейците, т.е. гърците.

В някои разкази за историята Мидас бил обучаван на музика от легендарния гръцки музикант Орфей.

Историята на Мидас се съдържа и в книгата Fabulae написана от латинския автор Гай Юлий Хигин (известен като Hyginus).

Смята се, че река Пактолус се е сдобила с големи количества златни залежи в резултат на това, че цар Мидас е измил златното си докосване в реката.

В древната история голям брой владетели и легендарни царе са носели името Мидас. В една от историите Мидас бил цар на Песин – оживен град във Фригия. Този Мидас, според латинския автор Хигин, се смята, че е осиновен от цар Гордий и неговата съпруга Кибела, анатолийска богиня-майка.

Древногръцкият писател и историк Херодот твърди, че там Мидас имал градина с диви рози близо до планината Бермион в Тракия. Според историка тези рози раждали шестдесет цвята и имали много силен аромат.

В много версии на мита се твърди, че Мидас имал няколко деца, сред които Зоя, Анхур и Литиерс. За последния се вярвало, че е нещо като демоничен мрачен жътвар, който поглъща душите на хората.

В гръцката митология Мидас е описан като много материалистичен владетел, който прекарвал целия си ден в разхищение. Това обяснява защо той е бил голям почитател на Дионис, гръцкия бог на виното и карнавала.

Историческият цар Мидас от VIII в. пр.н.е.

Има още един цар, който се е казвал Мидас. Смята се, че този цар е издигнал Фригия до регионално господство около 8^ми век пр.н.е. Наследниците му не успяват да запазят това господство, тъй като Фригия е завладяна от кимерийците, а по-късно и от Лидия. Смята се, че Мидас се е самоубил, след като Гордия е разграбена от кимерийците.

Персите, македонците и римляните последвали примера им, доминирайки във Фригия в този ред. Фригия никога не придобива известността, която някога е имала. Името Фригия изчезва от употреба по времето на османо-турското завладяване на Византийската империя.

Мидея е град в североизточната част на Фригия. Историците и археолозите смятат, че градът е кръстен на цар Мидас. Градът е известен с това, че е мястото, където римският военачалник Секст Помпей, син на Помпей Велики, е държан в плен и по-късно екзекутиран. Смята се, че мястото на Мидас се намира в днешната провинция Ескишехир в Турция.

Аристотел, древногръцки полиглот и ученик на Платон, заявява, че Мидас най-вероятно е умрял от глад заради ненаситния си стремеж да се докосне до златото.

Заключение

Историята за цар Мидас и неговото златно докосване не само служи като предупреждение за всички нас да внимаваме какво си пожелаваме, но и ни наставлява да внимаваме за безразсъдното и безразсъдно преследване на богатство, богатство и слава. В тази история цар Мидас научава горчив урок, че притежаването на неприлични количества богатство може да бъде много опасно. Той не можел да се храни, нито да общува с други хора.

Алчността на Мидас се е проявила по много нездравословен начин. Дотолкова, че в крайна сметка загубил единствената си дъщеря, т.е. най-скъпото си. Вероятно в този момент цар Мидас се е питал дали изобщо си струва цялото това богатство и власт. С други думи, историята разказва за това, че парите и материалните блага невинаги гарантират щастлив живот.