Нацисткият ловец на Граала – Ото Ран

Ото Ран (1904-1939) живее интересен живот. Роден в Германия, той израства с фанатичен интерес към легендите на родната си страна. С напредването на възрастта интересите му се разклоняват към преданията за различни части на Европа, особено към историите, свързани със скритото европейско местоположение на Светия Граал. Специално влияние върху легендите за Граала му оказва епичната френска средновековна поема „Персевал“ и вероятно операта на Вагнер „Парсифал“ от 1882 г., базирана на същата история.

Като младеж той решава да търси Граала, използвайки „Пърсивал“ като основен източник на информация. Следвайки този път, в началото на 30-те години на ХХ век той пътува до Франция. Вярва, че средновековна еретична християнска група, наречена „Катарите“, е скрила Граала в или близо до замъка Монсегюр в югозападната част на Франция. След дълги проучвания той не открива Граала, но се натъква на интригуваща мрежа от пещери. Написва книга за безплодното си търсене и обявява, че ще продължи да търси.

Неочаквано един от читателите на книгата бил Хайнрих Химлер, ръководител на нацистката СС. Химлер искал Ран да продължи да търси Граала и предложил да плати за продължаване на търсенето. Ран се колебае, тъй като не е съгласен с повечето нацистки идеали. Но той се нуждаел от средства, за да продължи търсенето си, и както казал на един приятел: „Какво трябваше да направя? Да откажа на Химлер?“

През следващите няколко години Ран кръстосва Европа в търсене на Граала.

Времето минава без успех и накрая правителството става нетърпеливо. Това, както и други фактори (Ран е открит хомосексуалист и вероятно е евреин по родословие на майка си), кара СС да го отстрани от търсенето на Граала и да го пренасочи към задачи по сигурността в концентрационния лагер Дахау.

Ран е ужасен от факта, че вече не преследва това, което смята за дело на живота си, и е ужасен от видяното в Дахау. В писмо до служител на СС от февруари 1939 г. Ран пише: „Трябва да ви помоля да [accept] незабавното ми уволнение от СС. Причините… са от толкова сериозно естество, че не мога да ги обясня писмено“.

Скоро Ран научава, че от СС не се уволнява просто така. До него достига слух, че членове на нацистката йерархия искат да го привлекат към дисциплинарна отговорност. Ран бързо бяга и успява да изчезне.

Няма следа от него до 13 март 1939 г., когато замръзналият му труп е открит край една безлюдна планина в Австрия.

Как е попаднал там? Дали се е опитвал да напусне контролираната от нацистите територия? Как точно е умрял? Нямаше еднозначни отговори, така че след някои задкулисни дискусии официално беше обявено, че Ран се е самоубил.

Но на много хора им се струваше, че излагането на природните стихии е странен вид самоубийство.

Както често се случва, когато забележителна личност умре по мистериозни причини, избухна теория на конспирацията. В този случай започнали да се носят слухове, че замръзналото тяло не е на Ран и че той всъщност е сменил името си и е станал посланик в Италия.

Независимо от мистерията около смъртта му, животът на Ран ще продължи да вълнува. Някои твърдят, че Ран е зародишът на вдъхновението за филмовия герой Индиана Джоунс. Найджъл Граддън пък обобщава живота и личността на Ран в биографията си от 2008 г., наричайки Ран „академик, историк… средновековник… ловец на Граала, следотърсач, изследовател… философ… мистик…“.[and] неразгадаем и неопределим.“

Доста добро резюме за един кратък (35 години) живот.

Източници:
„Мемориал на Ото Ран“, изтеглен 4-6-15.
„Otto Rahn“, Уикипедия, изтеглено 4-6-15.
„Оригиналният Индиана Джоунс: Отто Ран и храмът на съдбата“, The Telegraph, изтеглено 4-6-15.