Нина Симон: 7 най-големи постижения

Нина Симон е една от най-одобряваните от критиката афроамерикански вокалистки в света на музиката. Израснала в бедно семейство в Северна Каролина, Симоне веднъж заявява, че когато започва да свири на пиано в нощните клубове в Атлантик Сити, Ню Джърси, се налага да крие избора си на професия от семейството си, тъй като те я смятат за „музиката на дявола“. Независимо от тези трудности и донякъде неспокоен живот, Симоне се превръща в огромна музикална икона и известен активист за граждански права, чиито певчески подвизи вдъхновяват редица музиканти, особено афроамериканските музиканти.

Статията по-долу се занимава с основните факти и постижения на Нина Симон – Върховната жрица на соула на Америка.

Нина Симон: Бързи факти

Име при раждането:Юнис Катлийн Уеймън

Ражданеден: 21 февруари 1933 г.

Място на раждане: Трайон, Северна Каролина, САЩ

Дата на Смъртта: 21 април 2003 г.

Място на Смъртта: Carry-le-Rouet, Франция

Погребан: прахът ѝ е разпръснат в редица африкански страни

Майка: Мери Кейт Уеймън

Баща: Преподобен Джон Деван Уеймън

Образование: Allen High School for Girls, Ашвил, Северна Каролина, Juilliard School of Music, Ню Йорк

Омъжена на: Дон Рос (женен през 1958 г.), Андрю Страуд (женен през 1961 г.)

Деца: Лиза Симоне

Основни инструменти, на които се свири: Пиано и орган

Също така Известно Като: Върховната жрица на душата

Популярни песни: „Обичам те, Порги“, „Mississippi Goddam“ (1964 г.), „Ain’t Got No, I Got Life“ (1968 г.), „Four Women“ (1966 г.), „To be Young, Gifted and Black“ (1969 г.), „Don’t Let Me Be Misunderstood“ (1964 г.), „Feeling Good“ (1966 г.)

Известни Албуми: Малко синьо момиче (1959), Див е вятърът (1966), Черно злато (1970), Нина Симон в кметството (1959)

Постижения на Нина Симон

Песента ѝ „I loves you, Porgy“ я изстрелва в светлината на прожекторите

След отхвърлянето ѝ от Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия, Нина Симон е напълно потисната. Мечтите ѝ да стане първата известна чернокожа концертна пианистка сякаш се отдалечават все повече от нея.

Но дори и тя не е знаела, че след по-малко от десетилетие ще създаде своя версия на „Обичам те, Порги“ на Джордж Гершуин от 1935 г., която в крайна сметка ще изпрати музикалната ѝ кариера стремително нагоре.

Преди да пусне песента, тя поема няколко работни места, тъй като не може да кандидатства отново в института през следващата година, защото е навършила 21 години. Работи като асистент на фотограф, преди да се озове в Атлантик Сити, Ню Джърси, където свири на пиано в няколко бара. Никой в града не я е чувал да пее, докато собственикът на Midtown Bar & Grill не настоява тя да пее, докато свири на пиано.

Вокалите и изпълнението на Нина Симон получават много положителни отзиви. През 1958 г. тя записва своя версия на „I Love You, Porgy“. Песента, която влиза в Billboard топ 20, е толкова голям успех, че я изстрелва в светлината на прожекторите.

Знаете ли, че: „Обичам те, Порги“ (1958 г.) на Нина Симон е единствената нейна песен, която пробива в Billboard Топ 20 в САЩ?

Нина Симон е универсална певица, която съчетава госпъл с поп и малко класическа музика

Нина Симон черпи огромно вдъхновение от няколко изпълнители от своето време. Въпреки това, поради любовта си към класическата музика, тя заявява, че произведенията на немския композитор Йохан Себастиан Бах са тези, които са оказали най-голямо влияние върху нея.

Съчетавайки опита си в свиренето на класическа музика с пеене, наподобяващо джаз и госпъл, Нина Симон е радост за окото, особено когато е в своя ритъм на сцената. В песните си тя вплита и доста народна музика, което ѝ придава много мелодичен и хипнотичен глас. Самата Симоне заяви, че никога не е обичала да се уповава на един музикален жанр, най-малко се е стигало до заклеймяване.

Повече от 30 албума на нейно име

Между 1958 г. и 1974 г. богинята на соул музиката в Америка Нина Симон издава повече от 40 албума. Дебютният ѝ албум е Little Girl Blue. Албумът, който е под знака на Bethlehem Records, същото студио, което купува правата й за скромните 3000 долара, е издаден през февруари 1959 г.

Във всеки случай дебютният ѝ албум е добре приет, което изстрелва Нина до още по-голяма американска аудитория в цялата страна. Следващият ѝ албум е Nina Simone at Town Hall – издаден по-малко от година след дебютния й албум. Продуциран под звукозаписния лейбъл Colpix Records, този албум включва основателно признати песни като „Black Is the Color of My True Love’s Hair“ и „Wild Is the Wind“.

През богатата си музикална кариера тя записва песни и над тридесет албума под различни лейбъли, включително звукозаписни компании като Colpix, RCA Victor и CTI.

Много от песните на Нина Симон продължават да звучат и днес

Освен песента си от 1958 г. „Обичам те, Порги“, Симон дава на света много хитове, сред които са „My Baby Just Cares for Me“, „Sinnerman“, „Ain’t Got No, I Got Life“, „Don’t Let Me Be Misunderstood“ и „Feeling Good“. Много от тези песни, особено „Sinnerman“, са включени в няколко холивудски филма.

„Ain’t Got No, I Got Life“, която е в албума ѝ ‘Nuff Said!, се представи много добре при излизането си, като достигна до № 4 в класацията за сингли на Обединеното кралство.

Известни музиканти, като Мадона, Дейвид Боуи, Адел, Кристина Агилера, Елтън Джон, Лана Дел Рей, Боно, Джон Леджънд и безброй други, са заявявали какво огромно влияние са имали песните на Нина Симон върху тях, докато са растяли.

Нина Симон е почитана като една от най-великите певици на всички времена

Като се изключат периодичните ѝ изблици на сцената, Нина Симон несъмнено е една от най-великите певици на своето време. Не е чудно, че Rolling Stone списанието я поставя на 29^то за техните най-велики певци на всички времена. Истински гений, Симоне не се страхува да добавя социални коментари в музиката си, знаейки добре, че ще се сблъска с огромен отпор от страна на тогавашното общество. Нейните умения да свири на пиано и да пее са били видими за всички. В дните, в които се появяваше на сцената, вокалната ѝ интензивност беше просто извън този свят.

Нина Симон участва активно в движението за граждански права

Друго монументално постижение на Нина Симон е нейната неуморна работа за утвърждаване на гражданските права в Америка.

От четвъртия си албум тя започва да вплита в песните си каузи на движението за граждански права. Заслужава да се спомене песента ѝ „Mississippi Goddam“ (1964 г.), която в крайна сметка се превръща в много важен химн на движението за граждански права. Песента, която излиза в албума ѝ Нина Симон на концерт, й отнема около един час, за да го композира.

Песента е нейният начин да се справи и да отговори на ужасното убийство на активиста за граждански права Медгар Евърс през юни 1963 г. Някои южни щати се обиждат на сингъла ѝ „Mississippi Goddam“. В някои щати записите ѝ са изгорени. Самата Симон описва песента като „като да хвърлиш десет куршума обратно към тях“. Под „тях“ тя има предвид расистите и белите супремасисти, които са участвали в убийството на активиста за граждански права Едгар, както и тези, които взривиха 16^ти Street Baptist Church в Бирмингам, Алабама, на 15 септември 1963 г. Расово мотивираното престъпление в Алабама отнема живота на четири чернокожи момичета, като освен това ранява един човек.

След „Mississippi Goddam“ Нина Симон се захваща с многобройни каузи за граждански права. Тя изпълнява и изнася речи на митинги, събрания и църковни служби. Тя дори присъства на шествията от Селма до Монтгомъри. Въпреки че е била приятелка на известната икона на гражданските права Мартин Лутър Кинг-младши, тя все пак донякъде се е придържала към идеологиите на Малкълм Х. Подкрепяла е чернокожите националистически движения и е била донякъде за насилствена революция вместо за ненасилствените форми, които е препоръчвал MLK.

Трябва да се отбележи, че на няколко пъти тя категорично подкрепяше наличието на общество, в което всички раси се третират еднакво. Този неин възглед е очевиден в автобиографията ѝ от 1992 г. I Put a Spell on You.

Знаете ли, че: Симон заяви, че музикалната индустрия я е наказала, като е бойкотирала нейните албуми и творби, защото е участвала в борбата за граждански права през 60-те години?

Застъпва се за цветнокожите жени

Нина Симон е многостранна певица, която взима парчета от различни музикални жанрове, включително шотландски народни песни. След това ги пакетираше в шедьоври, които можеха да служат и като химни за каузите, свързани с правата на жените.

Забележителни нейни творби в това отношение са „To Be Young, Gifted and Black“ (1969 г.), в която си сътрудничи с текстописеца Уелдън Ървайн. Написана в памет на драматурга Лорейн Хансбъри, песента призовава чернокожите да се интересуват от историята си и да се гордеят със своята идентичност.

Симон също така насърчава чернокожите жени по целия свят да се откажат от европоцентричните стандарти за красота. Това нейно послание е най-добре показано в песента ѝ „Четири жени“ (1966 г.). Песента, която е издадена в албума ѝ Див е вятърът под марката Philips Records, подчертава уникалните характеристики на четири различни афроамериканки. Текстът на песента хвърля огромна светлина върху несправедливостта, през която афроамериканците, особено жените, е трябвало да преминат в продължение на векове в Америка.

В съавторство със Стивън Клиъри, нейната автобиография I Put a Spell on You (1992) служи като голямо вдъхновение за чернокожите жени, призовавайки ги да бъдат себе си и да не се поддават на западните стандарти за красота.

Други забележителни постижения и награди

• През 2000 г. получава наградата „Грами“ на Залата на славата. Това е признание за песента ѝ от 1958 г. „I Loves You, Porgy“.
• През 2009 г. Нина Симон е въведена в Музикалната зала на славата на Северна Каролина.
• Може би най-голямата посмъртна чест, която ѝ е оказана, идва през 2018 г., когато е въведена в Залата на славата на рока. На церемонията присъстваше афроамериканската музикантка Мери Джей Блайдж.
• Както колежът Амхърст, така и колежът Малкълм Х я удостояват със степени съответно в областта на музиката и хуманитарните науки.
• Получава четири номинации за наградата „Грами“ (две докато е жива и две присъдени посмъртно) – за най-добро R&B солово вокално изпълнение, жена за (You’ll) Go To Hell от албума ѝ Silk & Soul (1967 г.) на 10-те годишни награди „Грами“; и за най-добро R&B вокално изпълнение, жена, за албума си Black Gold на 13-ите годишни награди „Грами“.
• Нина Симон получава номинация за най-добър музикален филм за филма Какво се случи, мис Симон?
• Библиотеката на Конгреса на САЩ избира класическата ѝ песен „Mississippi Goddam“ да бъде включена в Националния регистър на записите. В регистъра се съхраняват произведения, които са „културно, исторически или естетически значими“.
• Холандският град Ниймеген почита Нина Симон, като именува една от улиците си „Улица Нина Симон“. Към края на 80-те години Нина Симон прекарва известно време не само в Ниймеген, но и в Амстердам.