Определяне на новата година: Как напуснахме лунния календар

Преди Юлий Цезар римляните използвали лунен календар с десет месеца и 304 дни в годината. Това предизвикало огромно объркване, тъй като Луната прави пълна обиколка около Земята само за 27 дни, 7 часа и 43 минути. В резултат на това календарните дати на слънцестоенията, равноденствията и религиозните празници с времето се измествали към различни периоди от годината. Това объркване се отразило на много неща, като например засаждането и прибирането на реколтата. Освен това то оказало значително влияние върху това кога точно държавните служители, известни като „консули“, заемали едногодишните си длъжности, които предпочитали да започват на 1 януари, за да отбележат Новата година. Възможно било обаче януари да се падне в средата на есента. Как в крайна сметка се отказахме от лунния календар, за да получим фиксиран календар и ден за Нова година?

Древноримски каменен календар, Fasti Praenestini, около 6 г. сл. Хр: Flickr, Jimnista, Национален музей Рим.

Юлианският календар

Юлий Цезар научава за нов и по-точен начин за отчитане на времето от връзката си с Клеопатра, тъй като египтяните използват календар, основан на движението на Слънцето вместо на Луната. Техният календар имал 360 дни и 12 месеца в годината. През 46 г. пр. н. е. Цезар въвежда египетската система за отчитане на времето и разработва 12-месечен календар. За да остави своя отпечатък върху новия Юлиански календар, той преименува месец юли на свое име, а следващият месец по-късно приема името на неговия наследник Цезар Август, който внася допълнителни подобрения в календара.

1 януари станал начало на новата година най-вече защото това била датата, на която римските политици започвали да изпълняват официалните си задължения. Общоприето е мнението, че месецът е кръстен на древноримския бог Янус, който олицетворявал промяната и началото и е изобразяван с едно лице, гледащо назад, и с едно лице, гледащо напред.

Юлиански календар върху камък от времето на Август до Тиберий с 8 дневни седмици. Източник: WIT

Въпреки че Юлианският календар е по-добър от предишния, той не е календарът, който познаваме днес. Лека грешка при изчисляването на слънчевата година е довела до разминаване с около 10 минути на година. Тези минути се натрупват и около 1450 г. се появяват допълнителни десет дни, с които никой не знае какво да прави.

Грегорианският календар

Въпреки че и други се опитват да намерят решение, папа Григорий XIII постига най-голям успех. Около 1575 г. той създава съвет, който да потърси по-точен и разбираем календар от астрономите в цяла Европа. Учените по онова време са се опирали на работата на редица предишни астрономи, като Коперник и Кардано. След като внесли корекции и поправки, някои от тях представили на съвета своите предложения за нов календар. Според Фредерик Й. Баумгартнер, който пише есе, наречено Папи, астролози и ранномодерната календарна реформа:

[blockquote align=”none” author=”Frederic J. Baumgartner”]Реформата, която в крайна сметка е приета, идва от математика Луиджи Лилио, родом от Калабрия, но живеещ във Верона. Той е починал, но брат му е представил предложението си през 1578 г. … . В началото на 1581 г. комисията официално представя на папата плана на Лилио, който се основава на Алфонсиновите звездни таблици, а не на Прутеновите [Copernicus’ tables]. . . .[/blockquote]

Новият Григориански календар коригира грешката от 10 минути и въвежда допълнителен ден – 29 февруари, който се добавя на всеки четири години. Папа Григорий подписва реформата през 1582 г. и от всички католически правителства се очаква да се съобразят с новия календар, но това означава промяна на датите на някои фестивали и религиозни обреди. На 1 януари започва новата година.

Протестантските и православните държави отхвърлят новия календар по религиозни причини. Те гръмко обявили, че Григорий е Антихристът, за когото се говори в Новия завет, тъй като е променил времето и сезоните.

Изненадващо е, че много от развитите страни до сравнително скоро не се придържаха към 1 януари като ден на Новата година. Повечето от британските територии правят промяната едва през 1752 г., а Русия изчаква до революцията си през 1917 г.

Променящата се Нова година

Повечето хора са наясно с подвижните дати на китайската Нова година и на еврейската Нова година (Рош Хашана). Дори в страните, които имат фиксиран календар, първият ден от новата година може да варира в широки граници. Етиопия започва годината си на 11 септември. Някои части на Индия празнуват празника на дати, основани на хиндуисткия календар. Интересно е, че малката област Гваун Вали в Уелс използва архаичния Юлиански календар и празнува 13 януари като начало на новата година.

В крайна сметка 1 януари става начало на годината поради политическите избори в Рим, които се провеждат преди хиляди години. За щастие, днес 1 януари настъпва по едно и също време на годината, благодарение на приемането на новите, фиксирани календари. Науката обаче отбелязва, че астрономическите фактори, като времето, за което Земята обикаля около Слънцето, и разстоянието до Слънцето, са нестабилни. Може би това ще наложи нова промяна в календара, която ще премести началото на годината на друга дата. Само времето ще покаже.

Източници:
„45 г. пр.н.е., Нова година“, История
Римски календар
Кимбърли Лин