Оук Айлънд: Легенди за пирати и съкровища

Оук Айлънд е малък горски анклав в залива Махоун край бреговете на Нова Скотия, Канада. От края на 1700 г. съществува легенда, която представя острова като място, където се намира огромно скривалище със скрито съкровище. Точният произход на тази история е спорен, но ефектът ѝ, както често се случва с историите, свързани със съкровища, е бил заразителен. През годините богати инвеститори пропиляват много милиони долари, а шестима мъже губят живота си, търсейки съкровище на острова, което мнозина смятат за проклятие. Главната шахта с право си спечелва името „Ямата за пари на Оук Айлънд“ и до ден днешен нетърпеливите ловци все още са обхванати от надеждата за заровено съкровище.

Легендата и проклятието

От стотици години островът е обект на свръхестествени вярвания и легенди. През 1700 г. местните жители вярвали, че той е дом на духове и призрачно черно адско куче с пронизващи червени очи. Всъщност се твърди, че смъртта на двама рибари е резултат от призрачни светлини на острова. Освен това те подозирали, че някъде там е заровено пиратско съкровище. Суеверията им обаче ги държали далеч от района.

През първите дни на търсене на съкровища на острова изплувала още една легенда. Тя гласяла, че островът носи мрачно проклятие и че някой наистина ще намери съкровище там, но не и докато първо не умрат седем мъже и всички дъбови дървета на острова. Досега шестима мъже са загинали заедно с всички червени дъбове на острова.

Откриване на ямата за пари

Първоначалната история за съкровището на Оук Айлънд може би се появява във вестник от 1795 г. Не е известно колко истина е имало в нея, но в нея се разказва за 16-годишния Даниел Макгинис, който един ден случайно изследвал острова. Той се натъкнал на необичайна овална вдлъбнатина в земята. Над вдлъбнатината Макгинис видял дъбов клон, който изглежда е бил използван в система от ролки. В съзнанието на Макгинис сценарият подсказвал, че някой е спуснал нещо тежко и вероятно много ценно в яма точно на това място.

Макгинис се възползва от помощта на двама приятели, за да разкопае почвата под клона. Докато копаели с лопатите си, те се натъкнали на пласт от плочи. Това е вид седиментен камък, който обикновено не се среща на тази скромна дълбочина. Странно, но камъните изглеждали така, сякаш някой умишлено ги е оформил и напаснал един към друг.

Под камъните те открили шахта, широка около 12 фута. Глина и дървени трупи укрепвали шахтата. На десетина фута те открили платформа от дъбови трупи, под която шахтата продължавала нататък. Още две платформи от дървени трупи на 20 и 30 фута озадачили тийнейджърите и те разбрали, че са се натъкнали на нещо много по-голямо, отколкото могат да се справят. По това време обаче никой от местните жители не искал да им помогне заради суеверията си за острова. Години по-късно Макгинис намира инвеститори, които да подкрепят първото официално начинание за търсене на съкровища.

Започват разкопките

Едва през 1810 г. партията на Макгинис получава помощ от компанията „Онслоу“. Това е коалиция от богати бизнесмени, които разглеждат проекта като голяма инвестиция. Тяхната цел била агресивно да прокопаят шахтата и да намерят съкровището в рамките на няколко седмици. С напредването на разкопките те се натъкнали на пластове от дъбови греди, кокосови влакна, глина и дървени въглища на всеки десет метра. Този модел продължил девет нива, когато се натъкнали на кодирана каменна плоча със странни руни.

Работниците не знаели значението на символите върху камъка, затова го отстранили и продължили да копаят. След като слезли на 98 фута, попаднали на нещо метално и помислили, че са стигнали до сандък. Но вълнението им бързо угаснало, тъй като шахтата се наводнила през нощта. Опитали се да отводнят шахтата, но без успех. По-късно се предполага, че хората, отговорни за това скрито съкровище, са създали някакъв вид воден капан, доставян от близкия залив Смитс, за да попречат на мародерите да получат достъп до съкровището.

Днес съществуването на каменната плоча е поставено под въпрос, тъй като никой не е успял да открие оригинала. Предполага се, че преводът на текста е гласял: „На четиридесет фута под земята са заровени два милиона паунда“.

Открития и особености на остров Оук

Дружеството „Труро“ поема проекта от дружеството „Онслоу“, след като в крайна сметка то се отказва от него. Truro използва сондаж, за да получи проби от земни ядра, в които открива звена от златна верига.

През 1971 г. видеокамера, спусната в шахтата, уж заснема отрязана ръка и евентуален сандък със съкровище. След заснемането на видеоматериала през 1971 г. шахтата се срутва и оттогава проучванията са прекратени.

Златното съкровище на Ямашита

Заливът Смит е друга аномалия на острова. След почти три века спорадични разкопки е създаден изкуствен плаж. Той е объркващо наричан „Блатото“, въпреки че на острова вече има истинско блато. За да се задълбочи мистерията, има много доказателства за много ранно изкуствено манипулиране на ландшафта от страна на хората. Една от теориите е, че островът буквално представлява два отделни острова, които някой изкуствено е обединил, за да обърка евентуалните търсачи на съкровища.

Други ями на острова

Потенциалните места за съкровища не се намират само в ямата за пари. Те са общо шест.

• Заливът на Смит – При разкопки в Залива на Смит, за който се смята, че в него се намират пет боксови дренажа, захранващи капани в Ямата на парите, се открива значително количество кокосови влакна, датирани между 1260 и 1400 г.
• Кръстът на Ноланс – през 1981 г. Фред Нолан намира на това място пет конусовидни камъка, които изглежда образуват латински кръст. В средата лежи камък, който прилича на човешка глава.
• Блатото – Испанска монета от 1652 г. е намерена, след като Лагините частично пресушават блатото. Те също така научават, че там може да са заровени поне още четири метални предмета.
• Каменен триъгълник – През 1937 г. на острова е открит каменен триъгълник от плажни камъни, който за първи път е споменат в книга за капитан Кид.
• 10Х – В 10Х е намерен странен метален предмет. Експертите по сонари сканират шахтата, която се намира до Ямата за пари, и откриват възможна камера, която изглежда съдържа дървен стълб, странични тунели и сандък.
• И, разбира се, гореспоменатата Яма за пари.

Капан или просто геология?

През 1995 г. Океанографският институт в Уудс Хоул извършва проучване на района и стига до заключението, че природните фактори вероятно са причина за наслояването на различни камъни и трупи в „шахтата“. Освен това различните опити за прокопаване на други диагонални и паралелни шахти в близост до първоначалното място са затруднили определянето на това коя шахта е била първоначалната шахта за пари на Оук Айлънд. За да се усложни проблемът, твърденията за златни връзки и неясните видеоматериали идват или от вторични източници, или са със съмнителен произход. Същото може да се каже и за мистериозната закодирана каменна плоча.

Нова надежда и нови инвестиции

Откакто се появиха първите сведения за съкровището, има многобройни покупки на парцели на острова. Накрая, през 2006 г., Рик и Марти Лагина купуват основния дял земя, след като печелят търг. Те и техните партньори притежават някъде около 78% от острова в рамките на съвместен бизнес.

Като деца братята са били очаровани от мястото и са го посещавали няколко пъти през младостта си. Енергията и инвестициите им се отплащат след осем години самостоятелно управление на проекта. През 2014 г. History Network започва да излъчва Проклятието на остров Оук с участието на братята Лагина. Сега, през 2019 г., шоуто все още продължава. Макар на Острова да има и други екипи, братята Лагина имат далеч най-голямата операция.

През 2014 г. партията на Лагина уж прави малко, но объркващо откритие на испанска медна монета от XVII век. През същата година те откриват глинени и дървени структури в рамките на Ямата на парите. Това съживило теорията за изгубеното хранилище, създадена от Уилям Чапъл през 1897 г. Една година по-късно, през 2015 г., дуото се натъкнало на камера със странични проходи на 235 фута под 10Х, съдържаща кутия или сандък. Все още обаче им предстои да достигнат до тази камера.

Легенди за съкровището: Пиратски или масонски?

През годините са се появили две основни легенди за произхода на съкровището. Първата е, че пиратът капитан Уилям Кид го е заровил на острова. Единственото доказателство за тази история е, че шотландският пират е бил известен в района на Нова Скотия по някое време от по-късния си живот, когато е заровил прословутата си голяма плячка. Част от пиратската плячка на Кид обаче може да се е появила през 2015 г. край бреговете на Мадагаскар.

Втората легенда има далеч по-масонска линия, което показва, че масоните може да са имали роля в легендата за Оук Айлънд. В нея се твърди, че предполагаемите руни или знаци върху каменната плоча са на масонски език. Възможно е тя да е съдържала и тайното име на Бога.

Но тази история за острова и историята за Арката на Енох в масонското предание звучат много сходно. Интересно е обаче, че много от инвеститорите, включително Джон Уейн и Франклин Д. Рузвелт, са били видни масони.

Приказки за съдбата

Трудно е да се разбере колко стара е легендата за съкровището на Оук Айлънд и откъде произлиза. Както всяка друга мистерия, историята се е развивала многократно и не се знае колко истина съществува. Понякога една интригуваща история може да се окаже много по-доходоносна от предмета на легендата. Изглежда, че такъв е случаят с острова, който напразно е бил обект на мащабни разкопки. Въпреки това легендата подкрепя туристическата индустрия там, а след това, разбира се, има и телевизионно шоу.

От друга страна, „вероятно има значително количество злато и съкровища, скрити в плитките води, укрити в пещери и заровени на изолирани заливи. Дори в днешния модерен цифров свят има много легенди за заровени пиратски съкровища и тайни карти и поне част от тези легенди вероятно имат корени в реалността“ (Goldco).

Това може да ни даде надежда, докато чакаме с нетърпение следващата голяма находка… но дали тя ще бъде на остров Оук? Според известната легенда трябва да умре още един човек, за да разберем това.

Допълнителни препратки:

The New York Times (Архивирано)

Исторически загадки Lochlan McClelland.