Панамският канал – история и факти

Какво представлява Панамският канал?

Панамският канал, известен още на испански като Canal de Panamá, е дълъг участък от изкуствен воден път, който свързва Атлантическия океан с Тихия океан. С обща дължина 82 км каналът свързва двата океана, като пресича провлак в Панама – южноамериканска държава. Инженерната работа по канала е завършена през август 1914 г.

Днес Панамският канал е признат за един от най-емблематичните символи на човешката изобретателност през XX век. Той служи като плавателен кратък маршрут за кораби, пътуващи между източните крайбрежни пристанища и западните крайбрежни пристанища на Съединените американски щати. Без използването на канала корабите от тези региони биха трябвало да губят много време и гориво, за да заобикалят Южна Америка – нос Хорн. Това би удължило пътуването с 8 хил. морски мили (15 000 км).

От северноамериканска посока се съобщава, че използването на Панамския канал може да съкрати междубрежното плаване между Южна и Северна Америка с до 3,5 хил. морски мили (6500 км). Панамският канал също така скъсява разстоянието на плаване между Европа и Източна Азия с 2 хил. морски мили.

На 31 декември 1999 г. САЩ предават управлението на канала на панамските власти.

Географско положение и навигация

Панамският канал (Canal de Panamá). Източник на изображението: Holland America Line.

Каналът е разположен на географската ширина 9° с.ш. Това съвпада с координатата, на която континенталният разлом на Северна Америка пада до една от минималните си стойности. От гледна точка на Атлантическия океан каналът влиза от Колон и преминава през шлюзовете Гатун. След това продължава пътя си през най-широката част на езерото Гатун. Оттук каналът се спуска рязко надолу на изток, докато се влее в Панамския залив, откъдето продължава към Тихия океан. Успоредно на Панамския канал минават железопътна линия и магистрала.

Когато пътуват от атлантическата страна към Тихия океан, корабите започват плаването си, като се придвижват до подходния път в залива Лимон. Той се простира на около 11 km (7 мили) до шлюзовете Гатун, където 3 различни шлюза отвеждат корабите на 26 m до езерото Гатун. В езерото дълбочината на канала варира от 14 м до 26 м и се простира на разстояние 37 км, преди да достигне до Гамбоа.

След това от Гамбоа се преминава през Континенталния разлом. В разреза дълбочината на канала е около 13 m и той преминава разстояние от 13 km, преди да достигне шлюзовете Педро. Функцията на шлюзовете е да спускат корабите на 9 m до езерото Мирафлорес. То се намира на височина 16 м над нормалното морско равнище.

За да стигнат корабите до нормалното морско равнище, те преминават през 2-километров канал до двустъпалния шлюз Мирафлорес. Това е мястото, където корабите се спускат до нормалното морско равнище.

Крайният участък на канала се състои от 7-километров драгиран проход, който отвежда корабите до Тихия океан. От край до край минималната широчина на Панамския канал по дъното е 150 м.

История на Панамския канал

Панамският канал има дълга история, която датира от началото на 16-ти век. Испанците осъзнават, че каналът би бил чудесно решение за корабоплаването, което би опростило движението на стоки и хора през провлака в Централна Америка.

Техническите решения и заключения падат върху създаването на един воден път през Панама, докато Никарагуа ще бъде домакин на другия канал. Към средата на XIX в. мотивацията за избора на трасето през Панама е продиктувана от американското строителство на Панамската железница. Каналът щял да бъде построен по протежение на железопътната линия.

Неуспешни по-ранни опити

Първите опити за създаване на Панамския канал започват през 1881 г. Правителството на Колумбия възлага поръчката на частна строителна компания под ръководството на французин на име Фердинанд дьо Лесепс. Заради предишния си успех в изграждането на Суецкия канал Лесепс получава доверие и известно финансиране, за да осъществи проекта за Панамския канал

За съжаление Лесепс не е бил много запознат с панамския релеф. Той е бил много различен от този на проекта в Суец. Необходими са били инженерните познания на барон дьо Брусли и Лепинай, за да се противопоставят на Лесепс. Лепинай е бил добре запознат с панамския провлак. Той предлага по-приложим начин за построяване на канала, като взема предвид континенталния разлом, особеностите на сушата в Панама и реките, които могат да бъдат превърнати в изкуствени езера.

Лепинай предвижда необходимостта от изграждане на язовир при Гатун и Мирафлорес. Това би повишило нивото на водата до около 25 м. След това езерата ще бъдат съединени чрез прорязване на континенталния разлом. Шлюзове ще свързват каналите с океаните. За съжаление предложението на Лепинай не е прието.

По-късно Лесепс изчерпва идеите си, докато се опитва да построи канала. Строителните работници се разболяват поради неблагоприятните условия в панамската джунгла. Компанията му се срива и проектът за канала не е изпълнен.

Налага се намесата на Америка под ръководството на президента Рузвелт, за да се договори договор с Колумбия, преди да се възобновят строителните работи по канала.

Цената на човешкия труд и завършването

Както беше споменато по-рано, тропически болести като жълта треска и малария убиват десетки хиляди френски работници, които се опитват да построят Панамския канал. Въпреки че американците въвеждат адекватни мерки за намаляване на загубите на човешки живот, нещастията и болестите убиват над 5000 работници. Голяма част от квалифицираните работници са били инженери.

За строителството били използвани тежкотоварни машини. За изкопаването на прохода Кулера са използвани над 100 парни лопати. Скалите и нестабилната почва представляват огромно инженерно предизвикателство за изграждането на канала. В допълнение към това динамитните взривове и свлачищата допълнително убиват още работници.

След всички технически предизвикателства и многобройните смъртни случаи Панамският канал е успешно завършен и открит през август 1914 г. След първите неуспешни опити на инженерите са необходими повече от 30 години, за да завършат проекта.