Персефона и Хадес: Как се появиха сезоните

Почитана като богиня на плодородието и царица на подземния свят, Персефона е дъщеря на Зевс и Деметра. Древните гърци вярвали, че произходът на сезоните е свързан с отвличането на Персефона от Хадес, гръцкия бог на подземния свят.

Персефона и Хадес: Отвличането на Персефона

Отвличането на Персефона от Хадес е една от най-известните истории в гръцката митология. Отвличането на Персефона е свързано с цикъла на годишните времена.

Хадес търси одобрението на Зевс, за да се ожени за дъщеря му Персефона

Според мита Хадес някога се чувствал самотен в огромния и грандиозен замък в подземния си свят. Той не желаел нищо друго, освен да си вземе жена. Неговият избор била богинята Персефона – единствената дъщеря на сестра му Деметра.

Хадес се приближава до брат си Зевс, бога на небето и цар на боговете. Двамата мъжки богове – Зевс и Хадес – се съгласяват да позволят на Хадес да се ожени за дъщерята на Деметра – Персефона.

Цветето на Нарцис

В един прекрасен ден Персефона и нейните колежки девойки се занимаваха с бране на цветя в низийските полета. Персефона се изгубила в работата и несъзнателно се отделила от своите девойки. Според един мит тя била подмамена от красиво цвете нарцис. Точно когато се готвела да събере тези цветя, почвата под краката ѝ започнала да трепери и оттам излязъл гръцкият бог Хадес – чичото на Персефона. За част от секундата Хадес грабва Персефона и я качва в своята златна колесница, теглена от четири коня, след което потегля към подземното царство. Владетелят на подземното царство отвлича Персефона, за да стане негова съпруга и царица на подземното царство.

Деметра пренебрегва задължението си да се грижи за посевите

Когато новината за отвличането на дъщеря ѝ достига до Деметра, богинята на зърното и земеделието изпада в тежка депресия.

Деметра бързо се отдала на скитане по земята в опит да върне изчезналата си дъщеря. Смята се, че заета с тази своя задача, Деметра е пренебрегнала задълженията си – а именно да се грижи за зърното и реколтата на земята. В резултат на това земята станала неплодородна, а хората гладували и страдали.

Заразата на земята кара хората да гладуват и да изпадат в отчаяние. На ръба на смъртта хората призовават боговете да се намесят.

Интересно е да се отбележи, че се е смятало, че гръцките богове процъфтяват благодарение на непрекъснатото поклонение и почит от страна на народа. Ето защо, ако човешките същества умрат от глад, боговете биха изпаднали в състояние на униние.

В резултат на това Зевс се намесва и се опитва да убеди сестра си Деметра да се върне към грижите за посевите. Деметра отказва и се заклева никога да не позволи на посевите да растат, докато не се събере отново с Персефона.

Намесата на Зевс

Царят на боговете Зевс се намесва, като изпраща Хермес – пратеника на боговете – в подземното царство. Хермес е натоварен със задачата да събере отново Персефона с майка ѝ Деметра. Точно когато обаче Персефона трябвало да напусне подземното царство, Хадес я подмамил да изяде един нар. Според законите в Подземното царство, когато човек яде в него, той е обречен да прекара вечността там.

Раждането на сезоните

След това Зевс отново се намесил; той сключил сделка с Хадес, позволявайки на Персефона да остане на земята с майка си през две трети от годината. През останалата една трета от годината (т.е. през зимата) Персефона била вързана в подземното царство.

И точно така се появили сезоните. Така винаги, когато Персефона била с Деметра, растели посеви и цветя – представяне на пролетта и лятото. Винаги обаче, когато Персефона била със съпруга си Хадес, светът преминавал в зимни условия и нищо не растяло.

Заключение

Струва си да се отбележи, че в тази история има скрито послание. Движението на Персефона от горния към долния свят и обратно символизира цикъла на живота и смъртта. Гърците, и по-специално град Елевзина, вярвали, че смъртта и животът не се изключват взаимно. Знанието, че душата на човека продължава да живее (в друго състояние), им позволявало да приемат смъртта. Следователно хората са безсмъртни души, които живеят за кратко в смъртни тела.

И накрая, историята на Персефона и Хадес е подкрепена от една основна тема: силата на майчината любов. Вижда се, че реакцията на Деметра на изчезването на дъщеря ѝ Персефона е осезаема. Настъпилият хаос се превръща в кошмар за всички богове. Дори машинациите на Зевс и Хадес не могат да разделят тези две богини. Това е забележителна история, в която е вписана майчинска сила.

Знаете ли, че: Гръцката дума „метър“ се превежда като „майка“?