Раждането, смъртта и възкресението на Озирис, древноегипетския бог на подземния свят

Древните египтяни са имали доста важни богове и богини в своя пантеон. По отношение на въздействието обаче имало много малко богове или богини, които можели да съперничат на Озирис. И така, брат му го убил от завист.

Преди смъртта и възкресението си Озирис царувал над египетската земя. Той свалил от власт много стария и болен Ра (богът създател), за да стане върховен бог и първи фараон на Египет. Управлението му довежда египтяните до цивилизовано общество. Смята се, че по време на неговата епоха египетската земя е била най-плодородна. Мъдър и благосклонен, Озирис бил почитан като богът, който запознал древен Египет със земеделието, тъкачеството и музиката.

Раждането на Озирис

В началото върховният бог-създател Ра (известен също като Амун-Ра) се появил от първичните води. Ра, въплъщение на слънцето, продължил да създава първите бог и богиня – Шу (въздух) и Тефнут (влага). От съюза на Шу и Тефнут се появили Геб (богът на земята) и Нут (богинята на небето).

Впоследствие Нут и Геб се събрали и родили пет деца: Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор Старши. Много египетски митове твърдят, че Озирис е най-възрастното дете на Геб и Нут.

Значение и епитети

В Древен Египет Озирис предизвиква усещането за задгробен живот. Името на Озирис на египетски йероглифи се изписва по следния начин wsjr. Името може да се изговаря като Usir, Усире, Уесир, или Ausir. Тези думи обикновено се превеждат като „велик“ или „могъщ“.

Освен прочутия си епитет „Господар на подземното царство“, Озирис имал и множество други епитети, сред които: Господар на любовта; Най-важният от западняците (Кхенти-Аментиу); Господарят на стълба на непрекъснатостта; Богът на Луната; Този, който е постоянно доброкачествен и млад; Властелинът на мълчанието; Красивата (Wennefer); Кралят на живите; и Вечният Господ.

Управлението на Озирис над Египет

Освен че е най-възрастният сред братята и сестрите си, Озирис е най-мъдрият и състрадателен от всички.

Осъзнавайки, че народът на Египет живее в нецивилизовано състояние под управлението на болния и стар бог Ра, Озирис не губи време, за да отнеме трона от Ра.

Той поел контрола над египетската земя и станал първият фараон. Управлявайки рамо до рамо със своята съпруга – богинята Изида – управлението на Озирис донесло на египтяните несметно благоденствие и богатство. Той превръща египтяните в цивилизовани същества с много изтънчена култура и религиозни практики. Той и неговата съпруга Изида въвели земеделието, тъкачеството и пекарството сред хората.

Освен това при неговото управление всеки бил третиран по справедлив и честен начин. Той научил египтяните на принципите на маат, т.е. на истината и правилния начин на живот. Египетската земя била олицетворение на рая на Земята.

Митът за Озирис

Почти всички били доволни от добрите дела на Озирис, с изключение на Сет (Сет) – богът на хаоса и пустинната област. Сет, по-малкият брат на Озирис, започнал да ревнува изключително много от владенията и постиженията на Озирис.

Обиден и озлобен, Сет съставил план за узурпиране на Озирис от трона на Египет. Яростта на Сет дори се влошила, когато разбрал, че съпругата му Нефтис се е преоблякла (като Изида), за да съблазни Озирис. Нещастният и измамен съюз между Озирис и Нефтис довел до появата на Анубис – бога на погребението и балсамирането.

Озирис и Сет

Като част от плана си за ликвидиране на Озирис, Сет изработва ковчег и му вменява някои магически свойства. На едно парти той обещава да даде ковчега на всеки, който може да се побере в него. Без да знае за Озирис, Сет нарочно проектира ковчега така, че да пасне идеално на него. Всички египетски богове и богини се редували да изпробват ковчега, но никой не можел да се побере в него, освен Озирис. Веднага щом Озирис влязъл в ковчега, Сет затворил ковчега и го хвърлил в река Нил.

Смъртта и възкресението на Озирис

Озирис останал в ковчега, докато починал. През цялото това време съпругата на Озирис – Изида – обикаляла цялата земя, търсейки съпруга си. По-късно тя намерила ковчега.

Притеснена, че Сет или неговите агенти могат да разберат, Изида скрила тялото на Озирис в една блатиста местност в близост до делтата на Нил. Тя възлага на Нефтис да пази тялото на Озирис. Нефтис обаче не се справила със задачата; Сет разбрал за местонахождението на тялото на Озирис. Впоследствие Сет разчленил тялото на Озирис, след което разпръснал парчетата (14 парчета) по цялата земя.

Поразена, Изида тръгва да търси всички части от тялото на Озирис. Подпомагана от Нефтис, Изида успява да извлече всички части от тялото на Озирис, с изключение на пениса му. Изида призовала бог Анубис да ѝ помогне в процеса на мумифициране. След това тя направила магическо заклинание върху разчленените части на Озирис и го върнала към живот. Той обаче не се върнал в стария си вид. Вместо това той се преродил в страната на мъртвите (подземния свят). Преди да отпътува за Подземното царство, Изида се чифтосва с него и забременява от Хор (богът с глава на сокол).

Малко след това Озирис се отправил към задгробния живот, за да претендира за трона на страната на мъртвите. Властта му над земята на живите приключила, защото му липсвала част от тялото.

Значението на Озирис

Древните египтяни вярвали, че Озирис е първият божествен фараон на Египет. Той бил носител на положителни културни ценности, като хармония, истина, ред и справедливост в страната.

Ето защо от фараоните, управлявали след Озирис, се очаквало да пазят свещено тези ценности, за да не изпадне царството в хаос.

По време на земния си живот египетските фараони обикновено се възприемали като човешкото проявление на Хор. Когато обаче тези фараони умирали, египтяните вярвали, че те се обединяват с Озирис в подземния свят и стават царе там. Затова египетският фараон имал право да управлява както земята на живите, така и земята на мъртвите.

Като господар на подземния свят Озирис отговарял за съденето на душите на мъртвите. В тази си роля той си спечелва името Кхентиаменти или „най-предният от западняците“. Смята се, че Озирис е подпомаган от 42 съдии (т.е. Оценители на Маат), когато съди душите на мъртвите в подземния свят. Присъдата се основавала на определянето на това дали мъртвецът е водил живот в съответствие с принципите на богинята Маат, богинята на истината и справедливостта.

Ако се считало, че мъртвецът е водил честен живот, душата му била въвеждана в лоното на Озирис, т.е. във вечния рай. Ако обаче човекът бил признат за виновен от съдебния състав, душата на мъртвия незабавно била поглъщана от демоничната Амит, която била известна още като „насилник на доброто“ и „наказател на злото“. С други думи, душата изчезвала във вечното небитие.

Ролята и силите на Озирис

Друга много важна функция на Озирис била, че той бил почитан като дарител на живот. Той бил възприеман и като бог на растителността и плодородието. Вярвало се е, че душата на Озирис е силата, отговорна за растителността по поречието на Нил. Той се свързвал с наводняването на Нил. Благодарение на това той си спечелил името „Този, който е постоянно благодатен и млад“.

Смъртта и възкресението му били сравними със смяната на сезоните и циклите в Египет. Египтяните също така правели паралели между това и падането и издигането на Нил.

Поклонение

Поклонението на Озирис най-вероятно е започнало около Петата династия (25 г. пр. Хр.). Въпреки това археолозите са открили някои доказателства, които показват, че Озирис може да е бил почитан още в преддинастическата епоха (преди 3100 г. пр. Хр.). Поклонението му продължава до упадъка на Птолемеевата епоха (332 г. пр. Хр. – 30 г. пр. Хр.).

Предимно в Древен Египет почитали Озирис, за да търсят неговата благословия по въпроси, свързани с хармонията, реда, справедливостта, прогреса, равновесието и реда, както и с живота след смъртта.

Историята на Озирис служи като постоянно напомняне на египтяните за това как ревността и завистта могат да покварят душата на човека. Египтяните вярвали, че неблагодарността е тежък грях. От завистта и ревността се ражда само хаос.

Египтяните имали няколко празника, за да отбележат възраждането на Озирис. Най-известният от тези фестивали бил фестивалът на джеда (стълба). По време на фестивала фараонът и неговият свещеник носели стълбове, за да благодарят на Озирис за стабилността, с която е дарил хората. Най-често фестивалите на Озирис съвпадали с покачването или спадането на Нил.

По време на някои фестивали, които почитали Озирис, хората разигравали битката между Хор и Сет. И точно както вярвали, че се е случило, последователите на Хор през цялото време побеждавали последователите на Сет. След като възстановката приключвала, статуята на Озирис била изнасяна от храма на светло. Това символизирало завръщането (прераждането) на Озирис от дълбините на смъртта към светлината (живота).

Горноегипетският град Абидос бил мястото, където Озирис получавал най-много почитания. В Долен Египет поклонението му било главно в град Бусирис.

Изображения и символи

Обикновено Озирис е изобразяван като бог със зелена кожа. Това е символично представяне на генеративната природа на бога. Тя представлява възраждане, плодородие и растителност.

В някои случаи обаче той е изобразяван с тъмна кожа. Това символизирало богатите на хранителни вещества кални утайки на Нил.

За разлика от другите богове Озирис имал глава и брада на мъж, т.е. на фараон. От повечето рисунки и дърворезби тялото му е било показано частично мумифицирано. Общоприето е било мнението, че Озирис е първото мумифицирано тяло.

На върха на главата му имало корона на Атеф. Атефът е бил подобен на бялата корона (хеджет) от Горен Египет. Единствената разлика е, че в нея имало две щраусови пера. Короната на Озирис символизирала господството му над подземния свят, докато перата в короната олицетворявали истината и справедливостта на Маат.

В ръцете му имало кривак и юзда – египетските символи на царствеността и властта. Тези предмети обикновено се свързвали с водачи или пастири. Древните египтяни вярвали, че те са стадото на Озирис, „Главния пастир“. И така египетските фараони приели кривака и машата, за да представят своето единство с Озирис.

Други интересни митове за Озирис

• Гробниците на мъртвите фараони са били изрисувани с красиви символи и надписи, защото са искали починалият фараон да си спомни кой е бил в страната на живите. По този начин фараонът можел лесно да заеме полагащото му се място в задгробния живот.
• Душата на Озирис, Banebdjedet, е бил почитан от някои древни египтяни. В Мендес например поклонниците дори смятали душата му за отделен самостоятелен бог. Те я смятали за женска по природа – даряваща живот и сила, която прави нещата плодородни. Също така жителите на Мендес изобразявали душата на Озирис като овен, т.е. като бог с глава на овен.
• В някои части на Филе (в Горен Египет) култът към Озирис и Изида може би е продължил до 5^ти век след Христа. Някои останки от него са успели да издържат забраната на езическите богове и поклонение.
• Озирис бил свързан с птицата Бенну. Животното е подобно на гръцкия феникс. Връзката между Озирис и птицата Бенну е интересна, защото се е смятало, че птицата (също като феникса) избухва в пламъци и след това се преражда от пепелта си.
• Най-големият източник на информация за мита за Озирис идва от Пирамида Текстове. Други незначителни източници са от камъка Шабака и Съперничеството на Хор и Сет. Тези два документа са датирани към епохата на Новото царство.