Ръкописът на Войнич: Неразчетена средновековна книга

Ръкописът на Войнич е мистериозен наръчник от 15 век в Централна Европа. Той съдържа текст на непознат език и ярки илюстрации на жени, растения и астрономия. Първият известен собственик на ръкописа е императорът на Свещената римска империя Рудолф II Бохемски (р. 1576-1612 г.). От 1969 г. артефактът е притежание на библиотеката Beinecke Rare Book Library на Йейлския университет, откъдето изследователи от цял свят продължават да изучават загадъчното му съдържание.

От оригиналните 272 страници от пергамент от телешка кожа все още съществуват около 240. Общо книгата се състои от 14 или 15 цели телешки кожи. Въпреки че корицата е от козя кожа, тя не е оригинална. Няколко от листовете й са разгънати, което прави тази книга много необичайна от този период. Размерите ѝ са седем на десет инча.

Радиовъглеродното датиране на пергамента показва, че произхожда от периода 1404-1438 г. Повечето експерти са съгласни, че е с европейски произход, но не могат да постигнат съгласие относно конкретния регион. Няма други примери за езика, който се съдържа в текста, а авторът все още е загадка.

Какво има в ръкописа на Войнич?

Според библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ ръкописът има шест раздела.

• Растения и цветя, включително 113 неизвестни вида
• Астрология и астрономия: астрални карти, картини, зодиакални знаци (Стрелец, Риби, Телец) и жени, излизащи от комини или тръби
• раздел „Биология“, съдържащ голи жени с подути половини, стоящи във вани с някаква течност или свързани със странни тръби
• Сгънати страници, съдържащи космологични медальони, които вероятно изобразяват географски форми
• Сто различни лечебни билки и корени
• Страници с текст (вероятно и рецепти) с илюстрации на звезди или цветя, обозначаващи всеки запис

История на ръкописа на Войнич

След императора на Свещената римска империя следващият собственик на ръкописа е Якобус Хорсики де Тепенек. Той е бил императорски дестилатор, лекар и директор на ботаническата градина на император Рудолф. Тепенек поставя подписа си на първата страница на текста някъде след 1608 г. Към 1637 г. книгата попада в ръцете на алхимик на име Жорж Баршиус. Когато Баршиус умира през 1662 г., книгата попада в римския колеж на йезуитите или Collegio Romano, където вероятно остава през следващите 200 години. (Cummings).

Ръкописът носи името на американския търговец на редки книги Уилфрид М. Войнич, който през 1912 г. закупува мистериозния текст в пакет с други книги от йезуитския колеж. След смъртта му през 1930 г. книгата остава при съпругата на Войнич, която я оставя на секретарката им Ан Нил. Ан я продава на известен търговец на книги за 24 500 долара, който на свой ред я дарява на библиотеката „Бейнеке“ в Йейл през 1969 г., където тя се намира и до днес.

Илюстрации в наръчника

Илюстрациите в Ръкописа на Войнич са също толкова загадъчни, колкото и езикът на текста. Много от тях са ботанически. Съвременната наука обаче не е документирала някои от изобразените в книгата растения. Други рисунки са свързани с астрономията и женското здраве. Въпреки че рисунките изглежда съдържат надписи, те също са неразгадаеми.

Илюстрациите на жени подсказват, че ръкописът от Войнич може да е текст за женското здраве. Обществено достояние.

Илюстрациите и текстът съставляват основната част на книгата. Авторът е използвал черно, червено, жълто, зелено и синьо мастило. На двеста и дванайсет страници са поместени снимки и текст. Тридесет и три страници съдържат само текст.

Може също да ви хареса: Дяволската библия на Codex Gigas: Странният и огромен ръкопис от 13 век

(L) Луна и планетарни цикли. (R) 24-месечен цикъл със сезони. Обществено достояние.

Какъв е езикът в учебника?

Никой не е успял да преведе ръкописа от Войнич. Експертите не са единодушни дали става дума за език или за шифър – таен код, предназначен да скрива значения. Изглежда, че има модели в рамките на азбучна система, която вероятно съдържа между 19 и 28 знака. Тъй като обаче текстът е уникален и неразгадаем, някои учени смятат, че авторът или авторите може да са създали скрит код, което не е било необичайно за тайните общества по онова време.

[blockquote align=”none” author=”Dylon Lyons”]Тайни езици и кодове [were] използвани в историята от тайни общества, маргинализирани групи и дори секти. Понякога мотивите им са били благородни, а в други случаи става дума за по-зловещи машинации.[/blockquote]

Този текст език ли е, шифър ли е, или е безсмислена измислица? Обществено достояние.

Въпреки липсата на заглавие, повечето експерти предполагат, че ръкописът на Войнич е научен учебник по ботаника, биология, астрономия и медицина, според илюстрациите и оформлението на учебника.

Кой е автор на ръкописа на Войнич?

Сред най-ранните свидетелства за ръкописа на Войнич е писмо, адресирано до императора на Свещената Римска империя Рудолф II, в което Роджър Бейкън се споменава като негов автор. За съжаление този, който е написал писмото, само е предполагал за автора на ръкописа. Роджър Бейкън е бил учен и францискански монах. Няма конкретни доказателства, че Роджър Бейкън е автор на ръкописа.

Тъй като текстът изглежда неразчетен, някои хора смятат, че книгата може да е фалшификат. Идеята е, че някой е искал да я заложи като куриоз на император Рудолф, който платил 600 златни дуката за любопитния наръчник.

„Много е вероятно император Рудолф да е придобил ръкописа от английския астролог Джон Дий (1527-1608), чието фолиране е останало в горния десен ъгъл на всеки лист“ (Шайлор). Джон Дий е притежавал редица ръкописи, написани от Роджър Бейкън, а синът на Дий коментира, че баща му е прекарал много време над книга, която не съдържа нищо друго освен „йероглифи [sic]“, докато е бил в Бохемия. Това може да подсказва, че Джон Дий не е написал наръчника сам. Въпреки това не е сигурно откъде Дий може да се е сдобил с книгата.

Една жена на име Едит Шерууд излага друга теория. Едит изказала теорията, че младият Леонардо да Винчи е написал и илюстрирал наръчника. Въпреки че това е интригуваща теория, няма доказателства за това.

Продължаваща мистерия

Въпреки че отговорите за ръкописа на Войнич са малко, изследванията продължават. Някои водещи експерти са посветили много време на опитите да разшифроват кода. Разбира се, има и такива, които твърдят, че са успели. Всички подобни твърдения обаче са неоснователни. Засега ще трябва да оставим отговорите на въображението си и да се надяваме, че това няма да се окаже готварска книга, пълна с ужасни рецепти.

Източници:
„Исторически загадки“  2020 г.