Убийства на момиче Анихилатор в Остин, Тексас

Преди Джак Изкормвача да даде началото на нова ера на серийните убийци, когато окървави улиците на викториански Лондон, друго чудовище предизвиква подобна буря от неразкрити убийства в Америка. В периода 1884-1885 г. в Остин, Тексас, извършител, наречен Слугинята унищожителка, убива и осакатява седем млади жени и един мъж. Анихилаторът от Остин не само е един от първите серийни убийци в историята на САЩ, но е и един от най-бруталните.

Име в безславието

Въпреки че терминът „сериен убиец“ няма да се използва още 75 години, полицията скоро свързва убийствата с работата на един-единствен извършител. Признатият писател на кратки разкази О. Хенри се е преместил в Тексас само три години преди това и именно Хенри несъзнателно измисля заглавието „Слугинята унищожителка“.

В писмо до свой приятел Хенри пише, че Тексас е „страшно скучен, с изключение на честите набези на слугините унищожителки, които правят нещата по-живи в скучните часове на нощта“.

Първоначално полицията нарича неразкритите убийства „Убийства с брадва на Остин“, но след като писмото на Хенри става публично достояние, новото название става популярно. Служителка Анихилатор обаче станаха ненужни, тъй като убиецът се отклони от начина си на действие и поиска повече от слуги.

Остин преди убийствата на слугини

До 1884 г. Остин, Тексас, се превръща в оживена градска утопия, която от година на година бележи невероятен ръст на населението. Само две десетилетия преди това Остин е бил безплоден скотски дол с по-малко от 5000 жители, но благодарение на проектите за възстановяване след Гражданската война Остин вече е един от най-привлекателните градове за живеене в Съединените щати.

Местните жители наричат града „Атина на Запада“. Той бил място, където работниците и студентите процъфтявали, със своите три колежа и нарастващ брой фабрики, ресторанти и заведения. Остин се е превърнал в място на просперитет. Престъпниците били рядкост, а тогавашните органи на реда бързо залавяли нарушителите. На 30 декември 1884 г. обаче всичко се променя.

Никога преди това град Остин не е познавал такива жестокости. Ужасът, че по улиците на града върлува убиец с брадва, предизвиква ранни полицейски часове, ранно затваряне на магазините и постоянно полицейско присъствие на всеки път в града. Всички барове започват да затварят в полунощ, а полицията утроява числеността си.

Жертви на слугинята унищожителка

Моли Смит

Моли Смит е 25-годишно чернокожо момиче, което заедно със съпруга си Уолтър Спенсър готви и чисти за заможно местно семейство. Моли и Уолтър живеели в семейната къща на улица „Уест Пекан“.

През онази нощ в края на декември Уолтър се събудил в агония с писъци. Погледнал се в огледалото и видял дълбока рана, прорязана на лицето му, от която все още капела прясна кръв. Той се успокои, след което осъзна, че някой е разхвърлял спалното помещение на него и Моли, а следата от кръв е водела през вратата към пристройката им. Там Уолтър откри трупа на Моли с прободни рани по лицето, гърдите, ръцете и краката.

При щателното претърсване на стаята на Моли и Уолтър полицията открива брадва, покрита със засъхнала кръв.

Елиза Шели

Следва шестмесечен период на охлаждане, като убиецът се появява отново на 6 май 1884 г. Елиза Шели, друга чернокожа готвачка, която работила за щатски законодател, била открита мъртва от работодателя си в колибата си зад къщата му, където живеела с трите си деца.

Убийството било почти копие на първото, но бруталността била нараснала. Нападателят размазал главата на Шели с такава сила, че тя се разцепила на две. Под нея имаше окървавени чаршафи, което подсказва, че нападението е станало, докато е спала. Впоследствие извършителят я завлякъл на пода.

Вестникарски клип за убийството на Елиза Шели. The Austin Weekly Statesman, 1885 г.

Загадъчно осемгодишният син на Шели твърди, че е видял мъж да влиза в колибата им посред нощ. Момчето обаче не си спомняло нищо след това, докато не се събудило на следващата сутрин.

Ирен Крос

Две седмици по-късно извършителят убива третата жена при сходни обстоятелства. Айрин Крос била още едно чернокожо момиче, работещо като прислужница. И този път нападателят нанесъл удар по време на съня на жертвата. Този път обаче оръжието на убийството било нож, а не брадва.

Твърди се, че полицията, която първа е пристигнала на мястото на нападението на Крос, е разговаряла с Крос, преди тя да се поддаде на ужасните си рани. Убиецът е порязал ръката ѝ толкова силно, че тя почти се е отделила от тялото ѝ. Освен това той на практика я е скалпирал, което е оставило масивна рана на главата ѝ.

Ребека Рейми

През август убиецът се завръща и напада друга служителка на име Ребека Рейми. Любопитно е, че той не убива Ребека. Вместо това се съсредоточил върху 11-годишната ѝ дъщеря Мери, която извлякъл навън, където я изнасилил и пробол през ушите с железен прът. Първоначално Мери оцелява след нападението, но няколко часа по-късно умира от раните си.

Изрезка от вестник за смъртта на Мери Рейми от Galveston Daily News, 1885 г.

Грейси Ванс и Ориндж Уошингтън

Следващите жертви отбелязаха първия – но не и последния – път, в който Анихилаторът уби двама души едновременно. Грейси Ванс, която живеела със съпруга си Ориндж Уошингтън, живеела и работела в дома на местен адвокат. В ранните часове на 26 септември Ванс се събудила от ужасяващата гледка на непознат, който стоял над нея. Тя изкрещяла и съпругът ѝ скочил да я защити. Убиецът обаче обезвредил Уошингтън с удар с брадва в главата, като размазал черепа му и го оставил неподвижен.

Преди да насочи вниманието си към Ванс, убиецът нападнал и двама други прислужници, живеещи в същото помещение. И двамата оцелели след изнасилванията и ударите с брадва. Накрая убиецът извлякъл Грейси Ванс на двора и я затрупал до смърт с голяма тухла. Вътре в колибата им той оставил брадвата си, за да я намери полицията.

Лусина Боди, прислужницата, която е била нападната, но не е била убита, съобщава, че е видяла някои странни неща. Тя твърдяла, че убиецът й говорил точно след като убил Ванс, крещейки: „Не ме гледай!“. Освен това, когато служителите открили Ванс, тя стискала златен часовник, който не принадлежал на никого от живеещите в къщата.

Ориндж Уошингтън умира на следващия ден. Полицията установила, че убиецът е имал достъп до хижата през прозорец.

Сюзън Хенкок

В акт, който напомня бъдещите престъпления на Джак Изкормвача, последните две жертви на Слугинята Анихилатор умират в една и съща нощ.

До този момент всички жертви са били млади чернокожи слугини, които са спели по време на атаките на Анихилатора. В случая имало две аномалии – Мери Рейми и Ориндж Уошингтън, но тези две смърти вероятно са настъпили от удобство.

На 24 декември 1885 г. убиецът направил драстично отклонение от своя начин на действие, когато убил първата бяла жена – Сюзън Хенкок, описана като „една от най-изисканите дами в Остин“. Съпругът ѝ спял в друга стая, когато натрапникът я грабнал от леглото ѝ. Извлякъл я навън в градината, където по-късно полицията я открила. От черепа ѝ стърчал остър метален предмет, а главата ѝ лежала отворена на две части.

Изрезка от вестник Austin American-Statesman, 30 декември 1885 г.

Еула Филипс

По-малко от час след смъртта на Хенкок, в съвсем друга част на града, Юла Филипс става втората му бяла жертва. Тя лежи мъртва в една от уличките на един от най-богатите квартали на Остин. Полицията я открива да лежи с лице надолу и с разбита глава.

Интересно е, че извършителят е поставил върху нея парчета тежък дървен материал, вероятно за да я ограничи, докато я заколи.

Краят на серийните убийства в Остин

Също толкова внезапно, колкото и се появи, тексаският унищожител изчезна. Общо той беше взел осем жертви и беше нападнал поне още пет, които успяха да се спасят с живота си. През следващите месеци полицията разпитала общо 400 заподозрени, но никой от тях не могъл да бъде уверено обвинен в участие в убийствата.

Въпреки че повечето следователи смятали, че една и съща ръка е извършила всички убийства, характерът на убийството на Юла Филипс подсказвал, че убийствата са извършени от екип. Появили се няколко теории за банди, включващи възможни финансови или расови мотиви, но от тях не произлязло нищо съществено.

Коя е слугинята Анихилатор?

Най-известният заподозрян в серийните убийства в Остин е малайзийски готвач на име Морис. Морис прекарва по-голямата част от живота си като готвач на кораби, но през 1885 г. получава работа в хотел в Остин. Всеки смъртен случай е настъпил някъде в близост до този хотел. Интересно е, че Морис напуска работата в хотела през януари 1886 г. – месец след като убийствата спират – и никога повече не се появява.

Разследващите щателно проучват гаджетата и съпрузите на няколко от жертвите, но не откриват нищо конкретно. Джими Филипс, съпругът на Еула Филипс, е обвинен и осъден за убийството на съпругата си, използвайки убийствата на слугините като прикритие. Съдът обаче го признава за невинен и го оправдава след шестмесечен престой в затвора.

Прилики с Джак Изкормвача

Тъй като престъпленията на Анихилатора и на Джак Изкормвача имат зловещи прилики, съвсем естествено е, че двамата в крайна сметка ще съжителстват на един дъх. Някои изследователи смятат, че един човек е отговорен и за двете царства на терора. Морис, готвачът, споменат по-горе, е идеалният кандидат.

След като напуска Остин през 1886 г., Морис се предполага, че се премества в Лондон и живее там по време на убийствата на Разкъсвача. Както и в случая с убийствата на слугините, убийствата на Разкъсвача спират само няколко седмици след като Морис напуска Лондон. Въпреки това липсват каквито и да било други доказателства, които да свързват двете печално известни чудовища.

Първият сериен убиец в Америка

Доста често Х. Х. Холмс получава признание за първия сериен убиец от съвременната епоха, но престъпленията на Слугинята унищожителка са извършени шест години по-рано.

Серийните убийства на Остин са предвестник на зверствата, които обхващат Америка през следващия век. Въпреки че самоличността на убиеца е неизвестна, можем да заключим, че той е бил ненормален убиец с неконтролируема жажда за насилие. Жаждата му за кръв не е познавала граници или раса, като е започнал от слугини и е стигнал до богати привилегировани жени в рамките на дванадесет месеца.

Той завладял Тексас със страх, както много други след това, и изчезнал също толкова мистериозно, колкото и се появил. Тъжната истина е, че вероятно никога няма да разберем кой е бил серийният убиец от Остин и защо е извършвал такива деяния. Дали самият той е бил слуга? Дали е бил женомразки фанатик, който си е изкарвал неудовлетворението върху онези, които е смятал за по-низши от него? Или е било нещо съвсем друго?

Дори и днес изследователите не са се доближили до разкриването на истината. Теориите за неразкритите убийства се появяват и изчезват, но случаят остава все така загадъчен и призрачен. От убийствата са изминали повече от 135 години, но тази история за сериен убиец остава една от най-объркващите, ужасяващи и завладяващи в историята на истинските престъпления.