Последвайте ни във Facebook

10 най-известни древни месопотамски царе

0
57
10 най-известни древни месопотамски царе

Известна като люлката на човешката цивилизация, древна Месопотамия е процъфтяващ регион в Близкия изток, който се развива около две много важни реки – Тигър и Ефрат. Регионът се смята за мястото, където хората за първи път се събират, за да създадат големи градове, а след това и пълноценни империи като Шумер, Акадия, Вавилон, Асирия и Персия.

Древна Месопотамия е и първото известно място, където са изобретени писмеността и управлението. Начело на тези градове-държави и империи стояли много могъщи царе, които в повечето случаи били почитани от народа си като въплъщение на основните древномесопотамски богове.

От известните акадски владетели като Нарам-Син и Саргон Велики до вавилонските царе като Хамурапи и Навуходоносор II,  изследваме 10-те най-известни древни месопотамски владетели.

ХАММУРАБИ

С управлението си, продължило около четири десетилетия (от около 1792 г. пр. н. е. до около 1752 г. пр. н. е.), Хамурапи има толкова голямо влияние в региона, че когато мислим за Месопотамия, често се сещаме за неговото име. Шестият владетел на прочутия град-държава Вавилон, Хамурапи се прочул с това, че поставил началото на златен век за своя народ.

Освен с многобройните социално-икономически инфраструктури, изградени по време на управлението му, Хамурапи е известен най-вече с Кодекса на Хамурапи – набор от правни норми, които регулират социалната и икономическата среда на древните вавилонци.

Смъртта му в средата на 18ти век пр.н.е. довежда до постепенния упадък на Първата вавилонска империя

Нарам-Син

Царете на Месопотамия

Подобно на дядо си Саргон Велики, Нарам-Син Акадски е много влиятелен владетел на Акадската империя. Той успешно ръководи народа на Акад, за да достигне невиждани дотогава висоти.

По време на управлението на Нарам-Син (ок. 2254 – ок. 2218 г. пр. Хр.) стават свидетели на завладяването на места в планините Тавър (в Южна Турция) и Аманус (разположени в днешната провинция Хатай, Южна и Централна Турция). Цар Нарам-Син побеждава и Сатуни, владетел на редица племена в планината Загрос.

Преди всичко Нарам-Син е най-известен с това, че е първият месопотамски владетел, който твърди, че е бог. В резултат на това той получава епитети като „Бог на Акад“, „Цар на Вселената“ и „Цар на четирите четвърти“.

GILGAMESH

Гилгамеш

Дали цар Гилгамеш е митичен цар, или действителна фигура от древната месопотамска история? Решението все още не е взето. Едно нещо е сигурно: за древните месопотамци великият герой Гилгамеш е бил много важна фигура в тяхната култура и религия. Той несъмнено е бил най-известният цар на шумерския народ.

Според древните глинени плочки, открити в района, Гилгамеш (царуване – ок. 2900-2700 г. пр. Хр.) е от шумерския град-държава Урук – един от първите градове с подходяща форма на управление. В резултат на огромния принос на Гилгамеш към града той е обожествен от народа на Шумер.

Според един от разказите на мита Гилгамеш веднъж подал ръка на Инана, древната месопотамска богиня на любовта, красотата и войната. Цар Гилгамеш е описан като „господар на животните“, тъй като му се приписва да победи свирепия гигант Хувава, както и Небесния бик. Тези и още много други истории за героя Гилгамеш се съдържат в Епопея на Гилгамеш.

Знаете ли, че: В зенита на цивилизацията на Урук (т.е. около края на 3то хилядолетие пр.н.е.), месопотамският град е можел да се похвали с близо 100 000 жители, което го прави най-големия град в света?

НЕВУХОДОНОСОР II

Навуходоносор II. Антон Нистрьом, 1901 г.

Управлението на цар Навуходоносор II продължава от около 605 до 562 г. пр. Според древните исторически текстове този вавилонски цар е отговорен за разширяването на границите на Вавилонската империя. Наистина могъщ цар, Навуходоносор II завладява и много градове в региона, включително Юда и Йерусалим. Завладяването на град Юда от него е толкова известно, че дори се появява няколко пъти в Библията – в книгите „Летописи“ и „Еремия“.

Цар Навуходоносор II (роден – ок. 634 г.; починал – ок. 562 г. пр. н. е.) наследява трона от баща си Набополасар, основател на Нововавилонската империя.

През 605 г. пр. н. е. Навуходоносор II се съюзява с мидийския цар Киаксер и прогонва египтяните в Сирия. По време на управлението на Навуходоносор II, продължило около четири десетилетия, той насочва Вавилон към неговия връх по отношение на културата и военните завоевания.

Може би най-голямото постижение на Навуходоносор II, известно на съвременните историци, са Висящите градини на Вавилон, които той построява за съпругата си царица Амитис. Според писмените свидетелства величествената структура е построена, за да даде на Амитис подобие на зеленината на нейната родина Медес (днешен Иран).

Знаете ли, че: Висящите градини на Вавилон се смятат за едно от седемте чудеса на древния свят?

САРГОН ВЕЛИКИ

Саргон Акадски на стелата на победата си

Би било голяма несправедливост в този списък да не бъде включен месопотамският цар Саргон Акадски, известен още като Саргон Велики. На първо място, на акадския цар се приписва създаването на първата известна империя в света – Акадската. Той постига този подвиг, като поставя под свой контрол множество шумерски градове-държави.

Като пръв владетел на Акадската империя Саргон Велики основава това, което историците обичат да наричат Саргонска династия („староакадска“ династия). Като цяло Саргон и неговите потомци управляват големи части от Месопотамия в продължение на повече от век.

По време на управлението на Саргон Акадски (ок. 2 334-2284 г. пр. Хр.) акадският език става доминиращ в цяла Месопотамия, измествайки шумерския език. Също така град Акад е център не само на акадската цивилизация, но и на културния център на целия регион.

АШУРБАНИПАЛ

Изображение: Британският музей

Ашурбанипал е не само строител на храмове, но и жесток завоевател, известен с това, че през 647/646 г. пр.н.е. унищожава Елам.

С епитети като „Ашур роди син-наследник“, Ашурбанипал е известният месопотамски цар на Неоасирийската империя. Управлението му, продължило от ок. 668 до 627 г. пр. н. е., се смята от много историци за последния велик период на Асирийската империя.

Четвъртият цар, произхождащ от династията на Саргонидите, Ашурбанипал управлява Неоасирийската империя, която по това време е най-голямата известна империя в света. Той превръща столицата Ниневия в център на културата и религиозните постижения. Освен че е най-големият град в света, в Ниневия се намират редица величествени постройки, построени от Ашурбанипал. Някои примери за тези сгради включват известната древна библиотека на Ашурбанипал, която съдържала над 30 000 глинени плочки. С любезното съдействие на много от тези глинени плочки съвременните историци са придобили по-дълбоко разбиране за културата и религията на древна Месопотамия.

През четирите десетилетия, в които Ашурбанипал седи на трона, той няколко пъти воюва срещу Елам, като в крайна сметка ги унищожава напълно през 647/646 г. пр. н. е. Освен това е трябвало да отблъсне бунт на по-големия си брат Шамаш-шум-укин, владетел на Вавилон. По-големият брат на Ашурбанипал и неговият съюз от врагове на асирийския народ са победени от Ашурбанипал около 648 г. пр. н. е.

НАБОПОЛАСАР

Роден вероятно в известния месопотамски град Урук, Набополасар е почитан като основател и първи цар на Нововавилонската империя. Той се възкачва на престола, след като се възползва от политическата нестабилност, която измъчва Неоасирийската империя под ръководството на цар Синшаришкун. Набополасар повежда въстание срещу Неоасирийската империя, която управлява Вавилон повече от сто години. В това 10-годишно въстание му помагат мидийците.

Към 614 г. пр.н.е. Набополасар и неговият съюз от мидийски бойци разграбват град Асур, културния и религиозен център на асирийците. Две години по-късно Набополасар навлиза в Ниневия – столицата на асирийците – и разграбва града. Няколко жени и деца са избити, преди градът да бъде изравнен със земята. Много историци смятат, че асирийският цар Синхаришкун вероятно е загинал по време на разграбването на Ниневия.

По време на управлението си над Втората вавилонска империя Набополасар води много тежка борба и срещу египтяните (водени от фараона Нехо II), които искат да възстановят асирийското управление над Вавилон. Около 605 г. пр.н.е., същата година, в която умира, египтяните са победени в битката при Кархемиш.

Знаете ли, че: Много вавилонски автори от елинистическия период свързват Набополасар с вавилонския бог Мардук?

КИР ВЕЛИКИ

За древните гърци Кир II Персийски е известен като Кир Старши – древен месопотамски владетел, основал първата Персийска империя (известна също като Ахеменидска империя). За много историци обаче той е известен просто като Кир Велики.

Пътят на Кир към властта започва, след като през 559 г. пр. н. е. наследява баща си Камбиз I Аншан. Въпреки това царството на баща му Аншан от години е под контрола на мидийски владетели. Поради поредица от разногласия между Кир и мидийския цар Астиагес (дядото на Кир), Кир решава да се разбунтува срещу мидийците. След около тригодишен конфликт Кир излиза победител около 550 г. пр. н. е. Според известния гръцки историк Херодот в знак на доброта Кир пощадил живота на дядо си и след това се оженил за дъщеря му Амитис. Впоследствие Кир създава първата Персийска империя с помощта на Харпаг, бивш генерал на Асиагес.

През 547 г. пр. н. е. Кир побеждава лидийския цар Крез, който иска да отмъсти за свалянето на политическия си съюзник Астиагес. През 539 г. Кир поема контрола над град Вавилон и позволява на еврейския народ да се премести обратно в Израел. Освен че предоставя религиозни свободи на завладените от него народи, той е известен и с това, че насърчава човешките права.

След смъртта на Кир Велики през 530 г. пр. н. е. той е наследен от децата си Камбиз II и Бардия (известна също като Смердис).

Някои примери за епитети на Кир Велики са: „Цар на царете“, „Цар на света“ и „Цар на четирите краища на света“.

Прочетете още: Древен Египет-хронология

ШАМШИ-АДАД I

Обикновено се смята, че е аморит, Шамши-Адад I е известен месопотамски владетел и завоевател. По време на военните си кампании той завладява места в Сирия, Анатолия и Горна Месопотамия. Хубавото е, че той позволява на някои от завладените места да запазят религиозните си практики. Той дори възстановил храма на Ищар в Ниневия.

Според Асирийския царски списък управлението му продължава от ок. 1809 г. пр. н. е. до ок. 1776 г. пр. н. е., като наследява баща си цар Ила-кабкабу. По време на управлението му за столица служи Шубат-Енлил, което на акадски език означава „резиденция на бог Енлил“.

Известен със способностите си да организира делата на царството, Шамши-Адад I провежда успешни военни кампании срещу много владетели в Долна Месопотамия, включително срещу цар Нарам-Син от Ешнунну, потомък на Нарам-Син. Често пъти той използвал свои шпиони, за да проникне във враговете си.

Към втората половина на управлението му други царства като Ямхад и Ешнунну започват да навлизат в някои части от територията му. Наследниците му се мъчат да запазят империята от попадане в ръцете на друг велик месопотамски владетел в лицето на вавилонския Хамурапи.

Ксеркс I (Ксеркс Велики)

Известен като четвъртия цар на Персия или четвъртия цар на царете, Ксеркс Велики (роден – ок. 518 г. пр. н. е.; починал – 465 г. пр. н. е.) управлява Персийската империя от 486 до 465 г. пр. н. е. Ксеркс произхожда от дълга линия на известни и могъщи персийски царе. Той е роден в семейството на Дарий Велики и Атоса, една от дъщерите на Кир Велики, основателя на Персийската империя.

Ксерсес се нарежда сред най-известните древни месопотамски владетели заради военното си нахлуване (Второто персийско нахлуване в Гърция) в древна Гърция през 5ти век преди Христа. Ксеркс навлиза в редица гръцки градове-държави, за да отмъсти за поражението на Персия от гърците в битката при Маратон (490 г. пр. Хр.).

От пролетта на 480 г. пр.н.е. Ксеркс потегля с армията си към Тесалия (през Тракия и Македония). Въпреки ожесточената съпротива, оказана от елитна войска под ръководството на спартанския цар Леонид I, Ксеркс успява да си осигури победа.

В ожесточения тридневен сблъсък с гръцкия съюз в битката при Термопилите Ксеркс също излиза победител. Това позволява на Ксеркс да завладее за кратко гръцки градове като Евбея, Фокида, Атика и Атина. Последният град е сериозно разрушен от силите на Ксеркс.

След като отстъпва до Саламин след известната битка при Саламин, гръцкият съюз успява да се прегрупира и да събере превъзхождащи сили, за да разгроми в крайна сметка персийската армия на Ксеркс I (в битката при Платея) към 479 г. пр. н. е. Това поражение бележи края на второто персийско нашествие в Гърция. Ксеркс се завръща в Персия и се ангажира с изграждането на някои удивителни структури, сред които Вратата на всички народи, Суската порта и дворец в Суза.

През 465 г. пр. н. е. Ксеркс е убит от един от най-доверените си телохранители Артабан, който извършва регентството с помощта на евнух на име Аспамитрес. Ксеркс е наследен от третия си син Артаксеркс I. Според Аристотел Артаксеркс I отмъщава за смъртта на баща си, като убива Артабан и седемте му сина.