13 мита за сътворението в световната история

Още от зората на цивилизацията ние, хората, сме се замисляли откъде идва всичко, включително и животът. Също така е ставало въпрос за това защо и как сме се появили ние и нещата наоколо. И така, с течение на времето е имало доста голямо количество истории за сътворението от различни култури и цивилизации. Често пъти тези истории за сътворението са формирали основите на много древни религии по света. 13-те мита за сътворението, които ще разгледаме, обикновено се смятат за най-удивителните истории за сътворението на всички времена.

История за сътворението на Хелиополис – Древен Египет

Според древните египтяни Вселената е започнала с първичен океан, известен като Нун. В центъра на Нун се намирала гигантска пирамида, наречена Бенбен. Дълбоко в Бенбен се появил Атум, божеството създател.

Като физическо въплъщение на слънцето, Атум създал живота по безполов начин. Той създал и първите египетски божества – Шу (въздух) и Тефнут (вода/влажност). Заедно с децата си Атум успял да удържи разрушителните сили на хаоса и да поддържа вселената в равновесие. Атум бил подкрепян и от Маат, древноегипетската богиня на истината и реда.

Съюзът между Шу и Тефнут довел до раждането на Геб (земята) и Нут (небето). Благодарение на огромната любов, споделена между Геб и Нут, двете божества останали неразделни. Тогава Атум наредил на Шу да отдели Геб (земята) от Нут (небето). Но точно преди Шу да успее да изпълни задачата, Геб и Нут родили известни египетски божества като Озирис, Изида, Сет и Нефтис.

Протоиндоевропейски митове за сътворението

Сред много протоиндоевропейски култури Имир е силата, която е съществувала във времето преди времето. Това същество било и въплъщение на огромното море на хаоса (Ginnungagap) – регион, лишен от всякаква форма на живот, структура или ред. По този начин Имир е съществувал много преди известните скандинавски богове като Один, Тор или Фрея да се появят на сцената.

Поради отсъствието на каквото и да е небесно тяло, море, земя или култури се смята, че Имир е сукал от първобитна крава, наречена Аудхумла.

Веднъж, докато сучел от Одхумла, от потта на Имир безполово се появили два огромни гиганта. По-нататък митът разказва, че от краката на Имир се появил и трети великан, също толкова голям, колкото и първите двама.

Що се отнася до първичната крава Аудумла, източникът ѝ на храна бил от солените утайки, открити на съществото, наречено Бури. В скандинавската митология Бури е смятан за първия бог в пантеона. Когато Одхумла облизвала Бури, веригите, които държали бога, постепенно избледнявали и богът бил свободен. Синът на Бури, Борр, се чифтосва с Имир и създава същество, наречено Бестла.

След като Борр и Бестла се сродяват, се ражда Один, богът-баща в скандинавската митология. Завиждайки на своя дядо Имир, се смята, че Один и неговият брат и сестра убиват Имир. След това Один използвал разчлененото тяло на Имир, за да създаде света, който познаваме.

Всяка част от тялото на Имир създала определена характеристика на природата. Например в една староскандинавска стихосбирка – т. нар. Поетична Еда – твърди, че: Земята е създадена от плътта на Имир; моретата/океаните на света произлизат от потта на Имир; от костите му се появяват планините; от косата му се появяват дърветата и зеленината на света; и накрая, от черепа на Имир се появява небето. В стихотворението се казва също, че облаците, които виждаме днес, са се появили от мозъка на Имир. И така, откъде са се появили хората?

По-нататък в мита се казва, че Один и скандинавските богове създали царство, наречено Мидгард (Земя) от веждите на Имир. След това те използват Мидгард, за да създадат първите хора – Аск и Ембла.

История на сътворението на маите

Историята за сътворението на маите се съдържа в „Popul Vuh“ (известна още като „Книга на общността“ или „Книга на народа“). Текстът е написан на йероглифите на маите. С любезното съдействие на превода, който е направен по-късно, ние знаем каква е историята за сътворението на маите. Според текста началото на времето е било изпълнено с нищото, лишено от каквато и да било структура или ред.

Тепеу (творецът) и Гукумац (пернатият дух) обединили мислите си, за да създадат Вселената. Те продължили да създават човека. При първия си опит те създали човека от мокра глина; това обаче не минало по план, тъй като глината се разпаднала.

При втория си опит боговете създали човека от дърво; и също както при първия опит, творението не успяло да задоволи създателите. При третия си опит те създали човека от царевично тесто. Смята се, че тази форма на човека е процъфтявала и е можела да говори, да чувства и да мисли.

За да направят Земята много подходяща за обитаване на своето творение, боговете създали слънцето, луната и звездите. Впоследствие създали и четири вида животни – папагал, койот, лисица и врана. След това тези животни се отправили в четири различни посоки, за да си създадат дом. Тъй като животните не можели да говорят, боговете им заповядали завинаги да останат послушни на хората. На хората било позволено също да се хранят с животните.

Вавилонският мит за сътворението

Древните вавилонци са вярвали, че в началото са съществували двама първични богове – Аспу и Тиамет. Преди това Вселената е била огромна празнота от нищото, земята и небето все още не са се образували.

Тиамет и Аспу се чифтосали и дали началото на нов род богове. Смята се, че Тиамет е отгледала огромна омраза към новите богове. Тиамет се заела да ги унищожи.

Точно преди Тиамет да осъществи плана си обаче, боговете разбрали за това и започнали да го спират. Боговете хвърлили силна, мощна мрежа върху Тиамет. След като попаднали в мрежата, боговете избили Тиамет до крак и разбили черепа ѝ.

След това тялото на Тиамет било разчленено; половината от тялото било използвано за създаването на небето, а другата половина – за създаването на хората, растенията, животните и съществата, които днес обитават земята.

Създаването на човечеството според древните гърци

В Древна Гърция преобладаващата история за сътворението на света е тази, в която участва гръцкият титан Прометей – титанът, който създава човека.

В началото светът бил безкрайно празен и пълен със същество, известно като Никс – божество на мрака. Смята се, че богинята Никс е снесла златно яйце. След като седяло върху яйцето в продължение на еони от години, то се излюпило и родило божеството на любовта Ерос. Счупените черупки на яйцето се превърнали в небето и земята.

Земята била наречена Гея, известна още като богинята на земята. От друга страна, небето било наречено Уран. Богинята Гея и бог Уран се чифтосали, като дали началото на ново поколение богове, известни като титани, хекатонкейри, циклопи и др. Тези гръцки титани включвали такива като Океан, Крий, Япет, Тетис, Фиба и Кронос.

Кронос, който още в началото свалил баща си Уран, след това родил (заедно с Рея) друго поколение богове, сред които били Хера, Хадес, Посейдон, Хестия, Деметра и Зевс. Подобно на съдбата, която сполетяла Уран, Кронос и братята и сестрите му били свалени от власт от децата му, които били предвождани от Зевс (царя на олимпийците).

След битката с титаните Зевс заповядал на Прометей и брат му Епиметей да слязат на земята и да създадат първите хора. Епиметий създава животните. Прометей толкова се влюбил в своето творение – човечеството – че откраднал огъня от дома на боговете и го подарил на човечеството. Тази негова постъпка предизвикала гнева на Зевс, който приковал Прометей към камък и позволил на орел да кълве черния му дроб цяла вечност.

История на сътворението на айну

Митът за сътворението на айну е създаден от айну в Япония. В този мит времето може да бъде разделено на три части – „мосир носкекехе“ („център на света“); „мосир сика оха“ („време, когато се е родила Вселената“); и „мосир кес“ („край на света“).

Според народа айну богът създател изпратил своя доверен воден конник, за да създаде земята от космическия океан. Птицата използвала крилата си, за да премести водата на една страна. Впоследствие той създал острови, които айнуците да населят.

История за създаването на гарвана

В много индиански култури гарванът е може би най-могъщото същество в целия космос. Ето защо не е изненадващо, че много от древните племена в Северна и Южна Америка са смятали птицата за създател на вселената.

В един от митовете се смята, че гарванът е срещнал възрастен мъж, към когото се приближил, за да попита къде се намира той. Смята се, че човекът е казал на гарвана, че е живял във вътрешните части на грахова шушулка в продължение на четири дни, а на петия ден човекът е излязъл от шушулката като пълнолетен мъж.

Човекът също така разказал на гарвана, че използвал огромното море от вода в околността си, за да облекчи мъчителната болка в корема си. Докато гарванът слушал внимателно човека, започнал да вижда поразителна прилика между него и себе си. Удивен от общите им черти, гарванът попитал повече.

Накрая гарванът помолил човека да го изчака, за да отиде и да донесе малко горски плодове. След това гарванът заповядал на човека да изяде плодовете. Малко след това Гарванът отвел човека до потока. В този момент Гарванът докоснал с крилата си четири предмета, като ги съживил.

Историята на сътворението според зороастризма

Вярата на зороастризма твърди, че в началото на времето са съществували две противоположни божества. Тези същества били Ахура Мазда и Ангра Майня, съответно божеството на светлината и божеството на мрака. Тези две същества са съществували едно до друго, като всяко от тях е господствало над определена област от вселената.

Тъй като бил доброжелателна сила, Ахура Мазда създал ангели/същества, които го подкрепяли в разпространението на светлината във Вселената. Едно такова същество е Амеша Спентас.

Заедно със своите архангели Амеша Спентас („Светите безсмъртни“) Ахура Мазда разделил Вселената на две части – духовна и физическа. Смята се, че физическият раздел е създаден около 3000 години след духовния раздел. Малко след появата на физическия раздел Ахура Мазда създава съвършения човек и бика.

Докато Ахура Мазда създавал съвършените си същества и човека, Ангра Майню усилено създавал всички най-жестоки демони и зли сили, за да се противопостави на творенията на Ахура Мазда. Смята се, че Ангра Майню е създал страшни животни като мравки, мухи, комари, змии, паяци и др. Творенията на Ангра Майню имали силата да предизвикват болка, болести и смърт.

С течение на времето съвършените човек и бик на Ахура Мазда умрели, след като се поддали на злата сила на Ангра Майню. От мъртвото тяло на съвършения човек се появили първите мъж и жена – Машя и Машянаг. От мъртвото тяло на бика обаче поникнали дървета и растителност.

Шумерският мит за сътворението на света (Битие от Ериду)

По време на експедиция, проведена от Пенсилванския университет през 1893 г., в Нипур („градът на Енлил“) – т.е. съвременния Афак, Ирак – е открита древна шумерска плочка. На плочката бил изписан шумерският мит за сътворението на света – „Битие на Ериду“.

В плочката се описва как главните божества – Ан (бащата на небето), Енлил (богът на земята и вятъра), Енки (богът на водата, знанието и пакостите) и Нинхурсанга (богинята майка) – създали света. Те създават и човешките същества, за да населят света.

В един от разказите за мита боговете колективно решават, че човечеството не си струва да бъде спасявано от огромния потоп. Въпреки това Енки – богът на водите – продължава да предупреждава един праведен човек на име Атрахасис. Енки инструктира Атрахис да построи ковчег, за да може да спаси човечеството от потопа. Смята се, че потопът е причинен от дъждове, които падат в продължение на седем дни и нощи.

В друг разказ строителят на ковчега не е Атрахсис, а Зиусудра, владетелят на Шурупак. След като потопът приключва, богът на слънцето Уту се появява пред прозореца на ковчега. Тогава Зиусудра се покланя пред Уту.

Хиндуистка история на сътворението

Индусите имат доста истории за сътворението. Това, което преминава през повечето от тези истории за сътворението, е цикличният характер на раждането, смъртта и прераждането. Според една от хиндуистките истории за сътворението в началото съществувала могъща кобра, която живеела в огромния космически океан. И в ръцете на тази кобра лежал спящият Вишну, богът създател.

С течение на времето от пъпа на Вишну започнал да се появява лотос. А вътре в този свещен лотос се намирал друг хиндуистки бог на сътворението, наречен Брахма (известен още като Сваямбху). Тогава на господаря на речта Брахма му хрумнала идеята да създаде Вселената. Но преди да успее да го направи, той изпада в състояние на дълбока медитация в продължение на няколко еона.

Смята се, че при създаването на Вселената Брахма – четириглавият бог – е разделил лотоса на три части. Първата част се превръща в небе, втората – в небе, а последната и трета част ражда земята. Доволен от това как вървят нещата, Брахма дарява земята с животни и растения с всякакви форми и размери. Той създава и първите човешки същества, които живеят на земята.

Сега трябва да отбележим, че и Вишну, и Брахма са част от индуисткия триумвират – група от трима много могъщи индуистки богове, отговорни за създаването и разрушаването на Вселената. Другият бог в този триумвират е Господ Шива, който е отговорен за унищожаването на Вселената, за да може тя да се прероди отново. Заедно тези трима богове – Вишну, Брахма и Шива – заемат важно място в хиндуизма и неговата история за сътворението.

История на сътворението на Битие

Репликата – „В началото Бог създаде небето и земята“ – е може би една от най-известните реплики в свещените текстове на авраамическите религии (т.е. християнската, ислямската и юдейската). В историята за сътворението на света в Битие се смята, че едно върховно същество, което се е носело над необятните космически води, е създало света за шест дни и е почивало на седмия ден. В първия ден Бог заповядал да се появи светлина, преди да пристъпи към отделяне на светлината от тъмнината. На втория ден Бог отделил небето от водите, като събрал водите на едно място, за да се превърнат в море. На третия ден Върховното същество създава цялата зеленина и растителност на сушата.

На четвъртия ден Бог сътворил Слънцето, Луната и всички звезди, които изпълват нашия космос. Удовлетворен от хода на своето творение, на петия ден Бог продължил да създава всички морски и сухоземни животни. На шестия ден Бог създаде първия човек, Адам, по свой образ и подобие. А от реброто на Адам Бог създаде първата жена, Ева, за да служи като спътница на Адам. Изморен от огромното количество работа, Бог си почива на седмия ден.

Що се отнася до първите човешки същества, в историята на Битие се казва, че Бог поставил Адам и Ева във великолепна градина, известна като Едем. В това райско състояние Адам и Ева не познават нито страданието, нито смъртта, нито мизерията. Всичко това обаче се променило, когато змията в градината убедила Ева и Адам да ядат от Дървото на познанието. Разгневен от непослушанието им, Бог изхвърлил Адам и Ева от Едем в света, където на тях и на потомците им било съдено да търпят болка, болести и смърт.

Митът за сътворението на Йоруба – Митът за златната верига

Преобладаващо в западноафриканската държава Нигерия, племето йоруба от векове вярва в историята за създаването на Златната верига. В началото боговете живеели щастливо в небето. Царят и царицата на боговете били съответно Олорун и Олокун.

Въпреки блаженството в небето един по-малък бог, известен като Обатала, не бил напълно доволен. Обатала пожелал да има за същества в допълнение към небесните същества в небето. Затова той се посъветвал с Орунмила, най-големия син на Олорун. Орунмила заповядал на Обатала да изкове златна верига от черупка на охлюв, пълна с пясък, палмов орех, черна котка и бяла кокошка.

След това Обатала се спуска от небето на земята с помощта на вълшебната си златна верига. Богът продължава да създава земята и всички живи същества, като използва бяла кокошка, черна котка, палмова ядка и черупка от охлюв, пълна с пясък. Той поставя предметите в голяма яма. Палмовата ядка израства в пълно палмово дърво. След това богът сварил палмово вино от плодовете на палмата и седнал до дървото.

Пиян от толкова много вино, Обатала създал човешките същества. Поради факта, че е бил опиянен, се смята, че Обатала е създал човешки същества, които са били несъвършени спрямо боговете на небето.

Митът за създаването на китайския

В този мит за сътворението Вселената е започнала като хаотична супа без никаква структура. В тази вселена лежало черно яйце, в което се намирало гаргантюанско същество, известно като Пангу – космат гигант с два рога и два бивни.

Смята се, че гигантът Пангу е спал в яйцето повече от 18 000 години. През цялото време, докато Пангу спял, вселената се поддържала в съвършено равновесие – т.е. равни количества тъмнина (ин) и светлина (ян).

След като се събудил от дълбокия си сън, Пангу започнал да бяга от яйцето. По този начин той разрушил силата, която поддържала вселената в съвършено равновесие. Горната половина на черупката на яйцето, която представлявала ян, се превърна в небе; а долната половина, която представляваше Ин, се превърна в земята.

Заставайки в счупената черупка, Пангу започна да избутва горната част на черупката по-далеч, за да държи ин и ян разделени. Смята се, че докато избутва небето нагоре, той е станал по-висок – около десет метра. В тази задача му помагали четири небесни същества – Цилин, Феникс, Дракон и Костенурка.

Преди да умре, той щял да прави това в продължение на близо 18 000 години. Тялото на Пангу паднало на земята и се превърнало в няколко земни неща. Например:

• Дъхът му се превърна във вятър и облаци;
• Очите му се превърнаха в слънце и луна;
• Крайниците и главата на Пангу се превърнаха в планини;
• Мускулите му се превърнаха в плодородна земя;
• Гъстата коса на Пангу се превърна в звездите и галактиката;
• А гласът му се превърна в гръм.
• От паразитите, които пируваха в тялото му, се появиха първите човешки същества.

Знаете ли, че: Даоистът Сю Джън е общопризнат за първия човек, който записва мита за създаването на Пангу?