сряда, септември 28

23 интересни факта за Парижкия мирен договор (1763 г.)

0
62
Paris Treaty 1763 Map
23 интересни факта за Парижкия договор (1763 г.)

Парижкият договор от 1763 г. е мирен договор, подписан от Великобритания, Франция и Испания на 10 февруари 1763 г. С този договор се слага край на Седемгодишната война (известна също като Френска и индианска война от 1754 до 1763 г. в Северна Америка), която бушува по целия свят от 1756 до 1763 г. В резултат на договора победителите, Великобритания, стават световна колониална сила номер едно. Следват 23 интересни факта за Парижкия мирен договор от 1763 г:

  1. Парижкият договор от 1763 г. е одобрен от монарсите на Испания, Франция и Великобритания. Тези монарси са испанският крал Карл III, френският крал Луи XV и британският крал Джордж III.
  2. Парижкият мирен договор от 1763 г. обикновено се нарича Парижки мир или Договор от 1763 г. Представители и преговарящи от Великобритания (както и от нейните съюзници Португалия и Прусия), Испания и Франция подписват договора на 10 февруари 1763 г.
  3. След края на войната Великобритания изпада в тежко финансово положение. Империята е похарчила за войната около 60 милиона лири.
  4. За да събере пари, Великобритания решава да накара американските колонии да платят за войната. Първоначално те налагат мита и данъци – Закон за захарта от 1764 г. и Закон за марките от 1765 г.
  5. Когато става въпрос за това кой каква територия ще получи, Великобритания диктува условията на договора. Франция отстъпва на Великобритания всички свои континентални територии в Северна Америка (Френска Канада). В замяна обаче французите получават карибските острови Сен Пиер и Микелон. Освен това победената държава Испания отстъпва Флорида на Великобритания.
  6. Великобритания не само е най-големият победител по силата на Парижкия договор (1763 г.), но и излиза от сделката като безспорна колониална сила в света. Интересите и териториите на Великобритания доминират в света през следващите два века.
  7. През 1762 г. крал Чарлз III – владетел на Испания – предлага на френския крал Луи XV да предаде на Испания контрола над Луизиана, Ню Орлиънс. По силата на договора от Фонтенбло Франция и Испания приключват тайните преговори през ноември 1762 г.
  8. Лицето, изготвило по-голямата част от договора, е френският преговарящ и външен министър Франсоа дьо Стайнвил, херцог дьо Шоазел. Благодарение на неуморните му дипломатически преговори с британския министър-председател Джон Стюарт, 3-ти граф на Бют, Франция не излиза от договора крайно унизена.
    Министърът на външните работи на Франция Франсоа дьо Щайнвил, дук дьо Шоазел, и британският министър-председател Джон Стюарт, 3-ти граф на БютМинистърът на външните работи на Франция Франсоа дьо Щайнвил, херцог дьо Шоазел (вдясно), и британският министър-председател Джон Стюарт, трети граф на Бют
  9. Малко след Парижкия договор от 1763 г. Великобритания издава Прокламацията от 1763 г. на 7 октомври. Прокламацията установява гранична линия, която разделя териториите на индианците от американските колонии.
  10. От гледна точка на това колко много земя придобива Великобритания, може да се каже, че договорът превръща Великобритания в доминираща супернация в Северна Америка и извън нея.
  11. Останалите две страни във войната, Прусия и Австрия, подписват договора от Хубертусбург на 15 февруари 1793 г. Изключването на Прусия от масата на големите в Париж вбеси Фридрих II Пруски. Монархът видя в това откровено предателство от страна на британските си съюзници.
  12. Фразата „мир в Хубертсбург“ започва да се използва за описание на всеки договор, който възстановява страните в преговорите в положението, съществувало преди избухването на спора/конфликта.
  13. Преговарящите от Великобритания, Франция и Испания бяха следните: Джон Ръсел, 4-ти херцог на Бедфорд; Сезар Габриел де Шойзел, херцог на Праслин; и Херонимо Грималди, 1-ви херцог на Грималди. Предварителният Парижки договор е подписан от преговарящите на 3 ноември 1762 г.
  14. С изключването на големи победи като Френска Канада, договорът гарантира, че завзетите по време на войната области са върнати на първоначалните собственици.
  15. Друг много интересен факт за Парижкия договор от 1763 г. е, че Великобритания получава възможност да запази някои от придобитите територии. Франция и Испания обаче връщат почти всички земи, които са взели по време на войната.
  16. Фабриките в Индия са върнати на Франция. Това обаче дава възможност на някои британски бизнесмени да се закрепят в някои части на Индия, особено в Бенгалия.
  17. Като изключим Сен Пиер и Мигелон край Нюфаундленд, Франция губи почти всичките си територии в Северна Америка.
  18. Французите гледат на Гваделупа като на по-добро място от Канада. Територията е колония на захарна тръстика, която носи около 6 млн. паунда годишно. Канада била твърде голямо селище, за да се поддържа. То се нуждаело от много ресурси; следователно карибските острови се смятали за много по-добра алтернатива, разсъждавали французите.
  19. Бенджамин Франклин подкрепя завземането на всички френски континентални територии (Канада) в Северна Америка. Франклин се аргументира, че тези територии имат голяма стойност за Великобритания и американските колонии. Напротив, известният философ на Просвещението Волтер моли да не се съгласяваме. Той смятал, че за Франция е по-добре да разполага с Карибските острови със захарна тръстика. Веднъж френският философ описва Канада като „няколко акра сняг“.
  20. Поради протестантското си потекло американските колонисти не били много доволни от предоставянето на някои права и религиозна защита на френските католици в Северна Америка.
  21. Бившият британски министър-председател Уилям Пит Старши осъжда Парижкия договор от 1763 г. Той излага страстни аргументи в британската Камара на лордовете, заявявайки, че Великобритания се е отнесла лесно към своите врагове. Той критикува поведението на тогавашния министър-председател Стюарт по отношение на ситуацията. След всичко казано и направено договорът е ратифициран с убедителна победа в парламента.
  22. По-късно Съединените американски щати си осигуряват останалата част от Луизиана при покупката ѝ през 1803 г. След това, през 1819 г., по силата на договора Адамс-Онис, Испания отстъпва Флорида на Съединените щати.
  23. След като французите напускат Северна Америка, американските колонии пренасочват вниманието си към друг вид заплаха – Великобритания. Парижкият мирен договор (1763 г.) може да се опише като събитието, което се превръща в снежна топка за американските колонии, борещи се за своята независимост. Френският външен министър Франсоа дьо Стайнвил, херцог дьо Шоазел, е бил достатъчно предвидлив и е подготвил френския флот за събитията, които са щели да се развият.
Първа поправка
История на жените