Джак Изкормвача – първият сериен убиец на знаменитост

0
255
Джак Изкормвача - първият сериен убиец на знаменитост

[ad_1]
Снимки от вестници на Франсис Коулс, последната жертва на Джак Изкормвача в Уайтчапъл. Източник: Jack-the-ripper.org

Как един брутален сериен убиец се превръща в прочута звезда

Жителите на викторианския Уайтчапъл трябвало да се борят със същите ограничения, както и останалите жители на викториански Лондон. Имало е обаче един основен фактор, който е работил срещу тях. Много от жителите на този квартал са били затруднени и са се борили не само с бедността. Недостигът на богатство довел до по-високи от обичайните престъпления, много от които били с насилствен характер. Достигането на петия рожден ден в този мизерен кът на Лондон било постижение, което 20 % от децата никога не успявали да постигнат. И за да бъде положението още по-лошо, в сенките се спотайвал отвратителен сериен убиец, който щял да стане известен като Джак Изкормвача.

Вестникарски снимки на Франсис Колс, последната жертва на Джак Изкормвача в Уайтчапъл.

Престъпният Ийст Енд в Лондон

Заплахата от насилие никога не е била далеч, а слабо осветените улици не са вдъхновявали мнозина да излизат след падането на нощта. По-голямата част от тези, които излизаха след десет часа, не се занимаваха с нищо добро. Газовото осветление едва стигаше, за да освети заешката глутница в уличките, водещи от много улици. Ийст Енд в Лондон беше магнит за всеки предприемчив престъпник от онова време, който с готовност и желание използваше бедната жена, която трябваше да се продава само за да спечели бързи пари за основни неща като хляб.

Именно тези тежки условия карат дори високопоставени личности като Джордж Бърнард Шоу да посвети едно от известните си писма на така наречените „Кървави пари“ на Уайтчапъл. В него той описва как един независим гений е взел нещата в свои ръце, докато множеството не е правело нищо повече от това да гледа и понякога да се присмива от доста голямо разстояние. Този независим гений е бил известен с много имена, но едно от тях улавя самоличността му много по-добре от всички останали. И до днес, 130 години по-късно, истинската му самоличност не е известна. В целия свят той е известен с псевдонима Джак Изкормвача.

Издигащият се и идващ Джак Изкормвача

Разбира се, уличното насилие не е било нещо ново, но е било необходимо доста сензационно въведение към сравнително кратка серия от убийства, за да се обяви на наблюдателния свят, че Джак се е появил. По неговите собствени стандарти обаче нападението над Мери Ан Никълс е почти сдържано. Брутално по много стандарти, но Джак едва започваше. В рамките на 30 минути, след като двойка полицаи минават покрай своя обход и не забелязват нищо забележително, е открита първата канонична жертва на Джак. Някой бе прерязал гърлото на бедната жена два пъти, без да издаде нито звук, и бе избягал незабелязано от местопрестъплението.

По-лошото щеше да последва само няколко седмици по-късно. Този път жертвата, Ани Чапман, е видяна секунди преди смъртта в компанията на убиеца си на мястото на смъртта ѝ. Свидетелката не видяла лицето на мъжа, тъй като той бил с гръб към нея, но чула предложение. Това се е случило пред блок 29 на улица „Ханбъри“. Няколко минути след това съседът от една врата по-надолу бил навън в задния си двор, когато нещо побутнало скромната ограда отвъд. Той не видял нищо, дори не помислил да надникне през оградата, но чул женски глас, който молел към някого „Не!“. Никой друг от жителите не е съобщил за нещо необичайно.

Вестникарско заглавие от 1888 г., съобщаващо за убийството на Джак Изкормвача.
Вестникарско заглавие от 1888 г., съобщаващо за убийството на Джак Изкормвача.

Безумието на един луд

Паниката започва да се заражда не само в Уайтчапъл и околностите му, но и в цял Лондон. Джак Изкормвача бързо се превръща в най-обсъжданата и страшна тема през целия този септември. Този луд беглец дори бе създал нов стил на отразяване – таблоидния вестник. Няколко новосъздадени вестника драстично описваха случващото се с предпоставката „вижте какво се случва тук!“. Тактика, която проработи добре, вероятно твърде добре. По улиците се сформираха банди отмъстители, които вероятно причиняваха повече вреда, отколкото полза. Джак не беше просто поредният психопат, който дебнеше по улиците и търсеше начин да задоволи нарастващата си жажда за кръв; той беше таблоидна знаменитост – антигерой, който беше на път да се превърне в символ на промяната.

Двойното събитие

Но този човек все още имал работа за вършене. В края на септември той се прочу не с едно, а с две убийства. Според общоприетия консенсус ставаше дума за двойка убийства, известни като „Двойното събитие“. Елизабет Страйд била намерена в 1 ч. през нощта без никакви следи от характерните осакатявания, свързвани с маниака. Повечето просто смятат, че конят на Луис Диемшуц е бил неподходящото животно на неподходящото място в точното време. Без да се отказва, Джак се отправил на запад и отвъд границите на познатия му квартал Уайтчапъл. Сега се намираше в лондонското Сити. В рамките на 45 минути след като беше освободена от местния полицейски участък, Катрин Едоус беше намерена разчленена на площад „Митре“ около четвърт час след като констабантите на пост се бяха разходили по него.

В продължение на шест седмици Джак мълча. През това време обаче сигурно е получил значителен тласък на егото си, когато сър Чарлз Уорън, тогавашният началник на столичната полиция, подава оставка от поста си през 2011 г. като пряко следствие от възприетия от него провал да направи каквото и да било по отношение на Разкъсвача. Може би апетитът му е бил задоволен от този момент и е живял от него в продължение на няколко седмици, а може би просто е изчаквал своя голям финал – последното действие, което щеше да разтърси целия свят за десетилетия и векове напред и със сигурност щеше да затвърди прякора му за вечни времена.

Джак пренася убийствата си на закрито

Досега Джак винаги е работил на открито. Сега е време да пренесе убийствения си бяс вътре. Когато можеше да затвори вратата на дейността си, вече не трябваше да се притеснява, че ще бъде видян от някой, който няма право да се намесва. Той можеше да се отпусне и да не бърза. Така постъпил и с бедната Мери Кели. Когато приключил и си тръгнал, от младата ирландка не било останало почти нищо. Джак си беше отишъл с пламтяща слава и беше записал здраво прозвището си в учебниците по история. От този момент до днес всички си задават един и същ въпрос: кой го направи?

Който и да го е направил, трябва да е бил или най-щастливият, или най-хитрият от всички серийни убийци. Някои от способностите на Джак сякаш граничат със свръхестественото. Как Джак Изкормвача е успял да извърши две отвратителни престъпления в рамките на един час, а най-лошото – в рамките на няколко минути, в тъмното, без да бъде видян или без да бъде заловен от две различни полицейски служби, които са знаели за присъствието му? Това може да се дължи не само на късмет или на добра съдба.

Източници:
Casebook

[ad_2]

Comments are closed.