Франсис Тъмбълти: основен заподозрян за убийството на Джак Изкормвача

Скрит от историята в продължение на повече от век, Скотланд Ярд приема сериозно възможността един американец да е прочутият Джак Изкормвача. Името на заподозрения е д-р Франсис Тъмбълти. Той бил шарлатански лекар и фалшив индийски билкар, който се намирал в Лондон по време на убийствата. Полицията го арестувала и след като внесъл гаранция, той се измъкнал от страната и отплавал обратно за Ню Йорк. Междувременно убийствата на Джак Изкормвача спрели.

Тъй като при арестуването на Тъмбълти не са имали нищо за убийствата, Скотланд Ярд скоро го обвинява в престъпление, за което може да бъде осъден, за да го задържи. Това не е било обвинение, което може да бъде екстрадирано в Съединените щати. По този начин Тъмбълти нямал законово изискване да се върне в Англия. Шест месеца по-късно, през юли 1889 г., някой убива друга проститутка. По това време Скотланд Ярд смята, че тя също е жертва на Джак Изкормвача. Тъй като Тъмбълти бил в Ню Йорк, полицията го извадила от списъка на заподозрените. Едва по-късно експертите се съгласяват, че Джак не е извършил убийството през 1889 г.

Интересно писмо

През 1993 г. пенсионираният полицейски служител от полицията в Съфолк и историк на престъпността Стюарт П. Евънс открива частно писмо с дата 23 септември 1913 г. Главният инспектор Джон Литълчайлд, началник на специалния отдел на столичната полиция, го е написал и адресирал до известния журналист Джордж Р. Симс. В него Литълчайлд разкрива, че д-р Франсис Тъмбълти е станал важен заподозрян след убийството на Мери Кели. Той заявява на Симс, че „сред заподозрените“ д-р Франсис Тъмблити е „вероятен“.

След това Стюарт Евънс открил, че арестът на Тумбли по подозрение е бил публикуван във вестниците по онова време, особено в американските ежедневници. В съобщенията на вестниците се твърди, че Тъмбълти първоначално е бил арестуван по подозрение за престъпленията в Уайтчапъл. Въпреки това, когато полицията не разполагала с достатъчно доказателства, за да го задържи, тя го арестувала отново по обвинение в груба непристойност и непристойно нападение. Очевидно д-р Франсис Тъмблити е имал сексуални отношения с млади мъже. През XIX в. в Англия това е било незаконно действие. По време на ареста си Tumblety е притежавал кореспонденция, което позволява на Скотланд Ярд да заведе дело срещу него за груба непристойност и непристойно нападение.

Противоречивият д-р Франсис Тъмблити

Д-р Франсис Тъмблити е сравнително известна и донякъде скандална фигура в средата на XIX век в Северна Америка. Той е роден в Ирландия около 1833 г., а през 1847 г. имигрира със семейството си в Рочестър, Ню Йорк, на кораба ковчег Ашбъртън по време на ирландския картофен глад. Като тийнейджър той е нает като управител от лекар от Рочестър, който се обявява за експерт по „френските лекарства за сексуални болести“. Тъмбълти разпространява сексуално-експлицитната литература на лекаря по лодките на канала Ери. Скоро след това човек на име Рудолф Лайънс си създава временен офис в града. Той се нарекъл „известният и прочут лекар на индианските билки“, което веднага привлякло вниманието на младия Тъмбълти. Когато Лайънс си тръгнал, Тъмблити го последвал и бързо усвоил професията.

През 1855 г. Франсис Тъмблити започва самостоятелна дейност в Детройт, Мичиган, като пълноправен лекар на индиански билки. Той обаче продължава и практиката да продава френска литература за лечение на сексуални болести. Въпреки че това не било вярно, той твърдял също, че е получил медицинска диплома чрез медицинско училище. Шарлатанинът започнал да подписва името си с M.D. Така започнало изключително успешното му пътуващо шарлатанство. Впоследствие той напуска Детройт и пътува през Канада от Торонто до Сейнт Джонс, а накрая към 1860 г. си проправя път до Ню Йорк.

Славата на Тъмбълти расте

Избраната от Тъмбълти професия гарантира, че името му винаги ще присъства във всекидневниците навсякъде, където пътува. На всяко обществено място, където го гледат много хора, Тъмбълти демонстрира своя пламенен характер на либерал. Макар че почти всички свидетелства го описват като странен, фактът, че хората редовно се обръщали към него, подсказва, че схемите му са били успешни. Всъщност той печелел стотици хиляди долари.

Например, когато идвал в нов град в САЩ и Канада, той влизал така, сякаш влиза на цирков ринг, облечен в бляскав костюм и яхнал красив кон. Камердинер и две огромни кучета го следваха плътно след него. Отблизо обаче го следвали и юридически проблеми, тъй като практикувал без лиценз и използвал в подписа си обозначението „M.D.“. През 1860 г., докато бил в Сейнт Джон, пациент починал под грижите му. Властите го обвиняват в непредумишлено убийство. Вместо да се изправи пред съда, Тъмбълти напуска Канада под прикритието на тъмнината и в крайна сметка се установява в Ню Йорк.

След поражението на силите на Съюза в първата голяма битка от Американската гражданска война недалеч от Вашингтон на 21 юли 1861 г. президентът Линкълн назначава генерал-майор Джордж Б. Макклелан за командващ на армията на Потомак. Макклелън отговаря за отбраната на столицата. По това време Франсис Тъмбълти започва своя „двугодишен престой“ във Вашингтон. В автобиографията си той заявява, че отчасти е решил да предложи „услугите си като хирург в един от полковете“.

Билкар или хирург?

Съвременните вестникарски репортери повтарят хвалбите му, че е бил в хирургическия щаб на Макклелан. След като пристигнал, вестниците съобщили, че се разхождал нагоре-надолу по Пенсилвания авеню. Интересно е, че преди пристигането си той не залива вестниците с обичайната си вестникарска рекламна кампания като известен лекар на индийски билки. Вместо това той изчаква шест месеца и започва кампанията си през 1862 г. Тази промяна в бизнес практиката е логична, тъй като той се опитва да убеди генерала, че е хирург, а не лекар на индиански билки.

Проблемът за Тъмбълти бил, че той нямал медицинска диплома и не бил истински хирург. Не е изненадващо, че той направил следващото най-добро нещо. Поканил офицерите на генерала на илюстрирана медицинска лекция. Това била практика, която изтъкнати хирурзи прилагали през XIX в., за да демонстрират авторитета си.

Колекция от матки

По време на конференцията той разкрива анатомичната си колекция, по-конкретно ценната си колекция от образци на матката. Може би те са включвали същите матки, които Джак Изкормвача е взел от две от жертвите си. Човекът, който видял колекцията от матки на Тъмбълти, бил нюйоркският адвокат и журналист/шпионин Чарлз А. Дънам, занимаващ се с рептилиите от Гражданската война. На 1 декември 1888 г. Дънам заявява пред репортер на „Ню Йорк Уърлд“, че е бил полковник, когато се е срещнал с Тъмблити в столицата. Позицията му на един от офицерите на генерала би трябвало да е причината, поради която Тъмблити го е поканил на лекцията. Офицерите на генерала са били неговите очи и уши. След като генералът го отхвърлил към края на 1861 г., Тъмблити заминал за два месеца. Той обаче се върнал и решил да практикува схемата си за печелене на пари като лекар на индиански билки. През февруари 1862 г. той започва да се рекламира.

Франсис Тъмблити

Дали Дънам е излъгала репортера за това, че Тъмблити има анатомична колекция и изнася медицинска лекция? Интересно е, че малко преди Tumblety да пристигне във Вашингтон, хората го виждат в Ню Йорк със снимки на анатомични образци, поставени пред офиса му на Broadway Street, „които изглеждат така, сякаш някога са били част от колекцията на лунатик“ (Vanity Fair, 31 август 1861 г.). Освен това след двегодишния си престой в столицата Тъмбълти се отправя към Бъфало, Ню Йорк. На сайта Buffalo Courier съобщава, че Тъмбълти е изнасял медицински лекции „с акцент върху театралното изкуство“.

Преместване в Лондон

През 80-те години на XIX в. световният пътешественик прекарва половината година в Англия. През май 1888 г. – годината на убийствата на Разкъсвача – Тъмбълти отплава през Атлантическия океан и се установява в Уест Енд Лондон. По време на убийствата полицията го арестува по подозрение за престъпленията в Уайтчапъл. Това се случва известно време преди полицията да го задържи на 7 ноември 1888 г. за груба непристойност и непристойно нападение. Веднага го изправят пред съдията от полицейския съд в Марлборо, Джеймс Л. Ханай, за изслушването му в предварителния арест. Това щеше да определи дали да остане в ареста в затвора Холоуей до изслушването му за предаване на съд една седмица по-късно. Ханай имаше право по свое усмотрение да освободи Тъмбълти под гаранция. На 9 ноември 1888 г., само един или два дни по-късно, Мери Кели претърпява жестока смърт.

На 14 ноември 1888 г. се провежда изслушването на Тъмбълти. Магистратът Ханей изслушал доказателствата и се съгласил, че делото трябва да бъде представено на съдията в Централния наказателен съд на 20 ноември 1888 г. след разглеждане от голямото жури. Ханей определя гаранция от 300 лири стерлинги и на 16 ноември 1888 г. Тъмблити внася гаранцията. Затворът Холоуей го освобождава и той е на свобода.

Дали Ханай е определил гаранцията при предишното изслушване за задържане под стража, което е позволило на Тумбли да бъде на свобода по време на убийството на Кели? Ако магистратът е определил гаранцията на по-късното заседание за предаване на обвиняемия за същото престъпление, той вероятно е направил същото и на по-ранното заседание за задържане, особено след като делото срещу Тъмблити е било в процес на подготовка за заседанието за предаване на обвиняемия. Фактът, че трима служители на Скотланд Ярд са смятали Тъмбълти за заподозрян след убийството на Кели подкрепя това.

Бягство от Англия

След като внася гаранцията, Тумбълти се измъква в английската сянка. На 20 ноември Тъмблити инструктира адвоката си да поиска отсрочка. Съдът одобрява искането и го насрочва за 10 декември 1888 г. Интересно е, че на 20 ноември нюйоркската банка на Тъмблити превежда приблизително 260 лири стерлинги. На 23 ноември 1888 г. той се измъква от Англия и заминава за Булон, Франция. На 24 ноември по обяд в Хавър, Франция, се качва на трансатлантическия параход La Bretagne и пристига в Ню Йорк на 2 декември 1888 г. Тъй като обвинението е за дребно престъпление, Тъмбълти не е изправен пред екстрадиция обратно в Англия.

Шест месеца по-късно, на 17 юли 1889 г., някой убива Алис Макензи. Скотланд Ярд смята, че тя е била жертвата на изверга от Уайтчапъл. Тъй като Тъмбълти бил в Ню Йорк, това убедило полицията, че Тъмбълти не е Джак Изкормвача. Светът скоро забравил за него. Едва по-късно хората разбрали, че Джак не е убил Макензи.

Тъмбълти имал два образа. В публичното пространство той бил вездесъщ, ексцентричен, аристократичен медицински специалист. В личния си живот обаче е самовлюбен самотник, който обикаля бедняшките квартали на всички градове и търси срещи с млади мъже. Неведнъж Тъмбълти е имал проблеми със закона, защитавайки се от различни обвинения, включително и за нападение.

Основната причина, поради която Тъмблити става заподозрян

Основната причина, поради която журналистите съобщават за Тъмбълти като за заподозрян, е идеята, че убиецът от Уайтчапъл мрази жените. Точно това заявява Литълчайлд в личното си писмо: „…чувствата му към жените бяха забележителни и крайно горчиви, факт, който е записан“. Спомените на Литълчайлд са изненадващо подробни и точни относно това, че Тъмбълти е заподозрян след убийството на Кели. Той също така намеква за горчивата омраза на Тумбели към жените. Освен това арестите и бягството му от Франция го направили много подозрителен.

Идентифицирането на Тумбли във Франция от Скотланд Ярд може да е дошло само от служители на отдел „Специален сектор“ на Литълчайлд, което обяснява защо той е знаел за бягството на Тумбли. След това обаче правоприлагащите органи допускат очевидна грешка. „Той [Tumblety] напуснал Булон и след това никой не го е чувал. Смята се, че се е самоубил…“ Тъмбълти се връща благополучно в Ню Йорк и умира през 1903 г. Невероятната точност на предишните коментари на Литълчайлд предполага, че тази грешка не се дължи на пропуск в паметта. По-вероятно е Литълчайлд да не е участвал в делото, след като властите са идентифицирали Тъмбълти във Франция.

Друга причина, поради която служителите подозирали Тъмбълти, била, че той предпочитал млади мъже за сексуално общуване. Летят теории, че той е изпитвал необичайна омраза към жените, или мизогиния, която е започнала още в тийнейджърските му години в Рочестър, Ню Йорк. Предполага се, че Тъмбълти е заявявал, че жените са проклятие за земята, и дори ги е обвинявал за всички проблеми на света. Смяташе ги за самозванки, които отвличат младите мъже от желаните от тях любовници – по-възрастни мъже.

Разрушителни новини

Журналистът, който съобщава за ареста на Тъмбълти по подозрение в престъпления в Уайтчапъл, е Лондонското специално издание на New York World кореспондент, Е. Трейси Грийвс. Историята се появява в неговата новинарска емисия в събота, 17 ноември 1888 г. Репортажът е седмична актуализация на разследването на убийствата в Уайтчапъл, една седмица след убийството на последната жертва, Мери Кели, на 9 ноември.

Американските репортери също използват полицията като източник за разследването на убийствата в Уайтчапъл. Грийвс дори признава, че е имал информатор от Скотланд ярд.

Майкъл Л. Хоули е автор на книгата „Призраците на Разбойника“ (април 2016 г.).

В интервю за сп. New York World репортер през януари 1889 г., Tumblety признава за ареста си в Англия. Той казва:

[blockquote align= “none” author= “Francis Tumblety”]Случи се така, че бях там, когато тези убийства в Уайтчапъл привлякоха вниманието на целия свят, и в компанията на хиляди други хора отидох в квартал Уайтчапъл. Мислех, че не съм облечен така, че да привличам внимание, макар че после се оказа, че съм бил. Бях заинтересуван от вълнението, тълпите и странните сцени и гледки и не знаех, че през цялото време ме следят английски детективи.[/blockquote]

Други подробности

Двама служители на Скотланд Ярд споменават Тъмбълти като заподозрян, след като приключват делото за непристойно поведение и непристойно нападение. Помощник-комисар Робърт Андерсън изпратил частни телеграми до поне двама полицейски началници в САЩ. Той поискал от Патрик Кроули от Сан Франциско и Патрик Кембъл от Бруклин цялата информация, с която разполагали за Тъмбълти.

Погрешно схващане е, че Андерсън е поискал образци от почерка, но това не се е случило. Той просто поискал цялата информация. Въпреки това Кроули предложил образци от почерка и Андерсън ги приел. Той изпратил тези телеграми на 22 ноември, преди да разберат, че Тъмблити се е измъкнал от страната.

Също така, когато инспектор първи клас на ЦИД Уолтър Андрюс бил в Торонто, Канада, на 11 декември 1888 г., един репортер го попитал дали познава Тъмблити във връзка със случая с убийството. Андрюс заявява:
[blockquote align= “none” author= “Inspector First Class CID Walter Andrews”]Познавам ли д-р Тъмблити, разбира се, че познавам. Но той не е убиецът от Уайтчапъл. Все пак бихме искали да го разпитаме, защото последния път, когато го водихме, той избяга от гаранцията си. Той е лош човек.[/blockquote]
Ако Андрюс е заявил, че Тъбли не е убиецът, защо все още е искал да разпита Тъбли? Получаването на интервю за делото за груба непристойност би било безплодно, тъй като той не би могъл да бъде депортиран. Може би защото е смятал, че на Тумблити може да бъдат повдигнати обвинения в убийство, ако се появят повече доказателства.

На 4 декември 1888 г. журналистите съобщават за английски детектив, който следи резиденцията на Тъмблити. Предполага се, че детективът казал на един барман, че разследва момчето, извършило убийствата в Уайтчапъл.

Възможно ли е Франсис Тъмбли да е Джак Изкормвача?

Ако убийствата в Уайтчапъл са сексуални престъпления, то Франсис Тъмблити не е Джак Изкормвача. Повечето садо-сексуални серийни убийци от гей-мъжки пол са жертва на мъже, както е при Джефри Дамър. В случая на Тъмблити обаче доказателствата показват, че мотивът му би бил омраза към жените.

Някои съвременни експерти не смятат убийствата в Уайтчапъл за сексуално мотивирани или дори садистични. През 1989 г. съдебният патолог д-р Уилям Екърт, доктор по медицина, разследва случая в Уайтчапъл. Той стига до заключението, че мотивът е гняв-отмъщение, проявяващ несадистично поведение. Съдебният медик и криминален профайлър д-р Брент Търви също наблюдава жертвите на убийствата в Уайтчапъл. Той не е видял сексуален мотив, а гняв и отмъщение: по-конкретно женомразство.

Интересно е, че през януари 1888 г., годината на убийствата, д-р Франсис Тъмбълти споделя пред репортер на пощата в Торонто, че постоянно се страхува от внезапна смърт заради бъбречни и сърдечни заболявания. Колко случайно е, че трите органа, отстранени от жертвите в Уайтчапъл, включват матката, бъбреците и сърцето.