Империята Сонгай – история, постижения и основни факти

Империята Сонгхай е огромна, мултикултурна западноафриканска държава, която обхваща периода XV-XVI в. от н.е. С територия, обхващаща предимно западната част на Сахел, кралете на Сонгай се издигат до известност, когато Малийската империя намалява през XV век. От централизираната база в столицата Гао известните и мъдри крале на Сонгай като Суни Али и Мохамед I феноменално превръщат империята в доминираща сила в търговията, образованието, науката и военното дело.

В най-великия си час и с богатство и слава, надхвърлящи тези на Малийската империя, империята Сонгай безспорно е най-голямата и могъща империя, съществувала някога в Африка на юг от Сахара. Тази предколониална империя се е простирала от териториите по поречието на река Нигер до места като днешните Мали, Чад, Нигер, Гвинея, Буркина Фасо, Нигерия и Сенегал и Гамбия по атлантическото крайбрежие.

Тук worldhistoryedu.com представя изчерпателна история и основни факти за империята Сонгай – най-великата империя, съществувала някога в Африка на юг от Сахара.

Произход на народа на Сонгай

Произходът на племето Сонгай, известно още като „Сонгай“, може да се проследи до източните части на река Нигер. Историците смятат, че племето Сонгай е съществувало от 9^ти и 10^ти векове. Така те се появяват по време на управлението на друга стара империя, наречена Ганайска империя (6-13^ти век от н.е.).

Като племе, народът на Сонгай е обединение на различни групи, като Сорко и Gow хора. Обикновено се смята, че Sorko хората се заселват първо по бреговете на река Нигер. Основният им източник на препитание е риболовът. Те са били и майстори на лодки.

Следващата голяма група, която превръща бреговете на река Нигер в свой дом, са Гоу народ – племе, съставено предимно от ловци. Скоро в района се заселват подобни и по-малки групи хора, включително племена на земеделци и животновъди. С течение на времето заселниците започнали да търгуват помежду си. Това довело до използването на общ език, а заедно с това и до обща идентичност – народът на Сонгай.

Ранни царе и водачи на Сонгай

В резултат на нарастването на числеността и населението на народа на Сонгай се появяват крале и влиятелни лидери. Това явление започва между 10^ти и 11^ти векове.

Първите няколко владетели на народа на Сонгай се наричали Малик или Зува, което се превежда като „цар“. Техните кралици се наричали Malikah или Melike. Много от заглавията им произлизат от арабски думи.

Според разкази от Tarikh al-Sudan (на История на Судан), Великата Za е смятан за един от най-ранните крале на Сонгай. Крал За най-вероятно произхожда от втората ранна династия владетели на Сонгай. Някои историци твърдят, че За дори не е бил сонгаец по кръв. Смята се, че той е роден в Йемен, но по-късно се преселва през Африка в племето на Сонгай. Крал За се оказал много мъдър и могъщ владетел. Той е отговорен за полагането на основите на това, което векове по-късно ще се превърне в колосална империя.

Някои влиятелни, ранни царе и водачи на племето Сонгай също произхождат от племената санджа, наричани обикновено туареги. Това племе било предимно група, която яздела камили и кръстосвала и познавала пустинята Сахара като гърба на ръцете си. С течение на времето те създават лагери и селища по поречието на река Нигер. Вероятно някои от тях са започнали да управляват ранния народ на Сонгай.

Като цяло разнообразните групи и култура, които се заселват по завоя на река Нигер, спомагат за създаването на силно племе сонгай. Те също така се възползвали от търговията със северноафриканските племена. Покрай река Нигер започват да се появяват търговски центрове и места. Най-търгуваните стоки по онова време със сигурност са били злато, ядки кола, фурми, кожи, сол и роби. Точно така, роби! Дълго преди предколониалните европейци и трансатлантическата търговия с роби търговията с роби не е била нещо необичайно в Африка.

Градът Гао

Най-известният търговски център на Сонгхай се намира в град Гао. Значението на Гао е толкова голямо, че в крайна сметка градът се превръща в столица на империята Сонгай. Ръководителите на Гао печелели изключително много от стоките, които идвали от цяла Африка.

Често се разказвали устни истории за великолепния, огромен брой стоки в Гао. За арабските учени и търговци Гао бил известен като Kawkaw или Kuku. И според един известен 9^ти век арабски учен, Al-Yaqubi, Гао е имал много силен цар на име Al-Kawkaw. Якуби твърди, че няколко вождове и царе от далечни краища са идвали в Гао, за да отдадат почит на царете на Гао.

Просперитетът и популярността на Гао са само част от причините, поради които империята Мали се слюнчи по него в края на 13^ти век. В крайна сметка Гао и големи части от племето Сонгай по завоя на река Нигер попадат в сферата на Малийската империя. Малийските владетели като Манса Муса и Манса Сулайман бързо потушават всяко въстание на сонгайците, подстрекавано от старите владетели на Гао или от туарегските ездачи на камили.

В резултат на слабото политическо ръководство и дългогодишните граждански войни Малийската империя изпитва трудности да наложи властта си в Гао. Поради това градът отново попада в ръцете на сонхайците. Малийците оставят Гао като леко автономен регион. Може би водачите на Сонгай са плащали големи суми данък, за да държат малийските крале в Тимбукту далеч от земите си.

Възход на империята Сонгай

Започвайки от относително автономните райони в Гао, народът на Сонгай се издига до известност, когато Малийската империя се разпада около XV в. от н.е.

Падането на Малийската империя е допълнително ускорено от честите нападения, извършвани от свързаните със Сонгай туарегски племена по търговските пътища на Малийската империя. Тези групи са просто трън в очите на Малийската империя от началото на 15^ти век след Христа.

Упадъкът на Малийската империя позволява на кралете на Сонгай безпроблемно да заемат властовия вакуум, създаден в големи градове като Тимбукту и Дженне (Джен).

Империята Сонгай по време на управлението на Суни Али

Начело на народа на Сонгай застава Суни Али, влиятелен водач от племето манай. Познат също като Суни Али Бер, Суни Али първоначално е платен наемник в книгите на малийските владетели в Тимбукту. След като покорно потушава нашествията и набезите на туарегските бунтовници в Тимбукту, Суни Али обръща меча си срещу своите работодатели.

Суни Али обикновено е смятан за първия истински крал на империята Сонгай. Той е визионер, който мечтае да разшири империята си по цялата дължина и ширина на атлантическото крайбрежие в Западна Африка. Работил е изключително усърдно, за да осъществи по-голямата част от целите, които си е поставил.

Сунни Али Велики е отговорен и за революционизирането на армията – армия, която може да се похвали с бронирана конница и няколко флотилии от морски лодки. По време на неговото управление армията на Сонгай вече не се занимава с дребни набези и нахлувания; тя участва в няколко войни, за да завладее големи територии чак до някои части на Северна Африка.

По времето, когато Суни Али починал през 1492 г., след 28-годишно управление, империята Сонгай твърдо контролирала обширни области, управлявани преди това от Малийската империя. Легендата разказва, че Суни Али бил надарен магьосник и именно магическите му сили всявали най-голям страх в сърцата на враговете му. Поради тази причина той е наричан „Суни Безмилостния“.

Въпреки това за противниците, които били готови да се подчинят на управлението му, Суни Али бил мил и нежен с тях, като позволявал на завладените да станат част от неговата империя и армия Сонгай. Наследството на Суни Али се състои във факта, че той успява да постави под свой контрол почти всички търговски пунктове по река Нигер. При неговото управление, както и при управлението на династията на Сонни, народът на Сонгхай се издига до истински авторитет в областта на изкуството и науката.

Сонхайската империя при Аския Мохамед Велики

След смъртта на Суни Али през ок. 1492 г. на трона се възкачва Сони Бару. Управлението на Бару е незапомнено, тъй като той се задържа на трона малко повече от година.

След Сони Бару за крал на империята Сонгай е коронован Мохамед I. Императорът е наричан често и Аския Велики.

Роден, Абу Бакр Туре, Мохамед I дори не е бил член на кралското семейство. Твърди се, че той не е бил сонхай, а е произхождал от племето сонинке. Следователно възкачването му на трона е станало малко случайно.

Независимо от съмнителния си произход, Аския Велики оправдал титлата си. При управлението му, продължило от 1493 до 1528 г., той продължава да върви по стъпките на сунитския Али. Той увеличава числеността на армията на Сонгай няколко пъти. В резултат на това империята Сонгай успешно се разширява във всички посоки. Той се погрижил империята да разполага с постоянна армия, която била добре обучена и оборудвана. Той дори създал няколко отделни министерства, които да се занимават с търговията, образованието и военните дела.

Освен на военните си завоевания, Аския бил много отдаден на исляма. Смятан е за много мъдър и толерантен мюсюлмански владетел, който позволява на исляма да процъфтява по много мирен и незастрашителен начин. По този начин хората от различни вероизповедания обикнали владетеля.

Също така Аския Велики инвестира значителни средства в над 150 училища, ислямски учебни центрове и джамии. Учени от всички области в Арабия и други части на Африка на юг от Сахара се стичат в империята на Аския Велики в Сонгай. Царят бил силно увлечен от предмети като математика, астрономия и ислямски науки.

Подобно на известния малийски император Манса Муса, Аския Велики бил щедро настроен към богатството си. По пътя си към Мека (за хадж) той раздава няколко подаръка, предимно злато, на хората.

Накратко, може да се каже, че Аския Велики се е опитвал максимално да подражава на либералните принципи, които Манса Муса е прилагал по време на управлението си. Нито веднъж Аския не потиснал религиозните убеждения на хората, които победил. Именно това го направило известен в цялото кралство. По време на управлението на Аския в империята процъфтяват търговията, земеделието и образованието.

Наследниците на Аския Велики се опитвали всячески да запазят добрите му дела, но много от тях се проваляли с гръм и трясък. Това отчасти се дължало на жестоките периоди на граждански войни и вражди за трона. От края на 16^{ната година} век империята Сонгай постепенно се разпада. Огромните територии, които известните крале като Суни Али, Аския Велики и Аския Дауд завладяват, са предложени за завладяване от Мароканската империя.

Как империята Сонгай запада

Упадъкът на империята Сонгхай не започва непременно отвън, а отвътре, точно в двора на Аския Велики.

През 1528 г. застаряващият и слаб Аския Велики е страхливо детрониран от собствените си деца. Превратаджиите дори не изчакват баща си да умре. Те се обединяват около един от синовете на Аския, Муса. С много малка съпротива Муса е коронясан за Аския Муса, крал на империята Сонгай. Управлението на Аския Муса обаче е краткотрайно, тъй като той на свой ред е свален от някои от по-големите си братя и сестри. Последвалата борба за власт потопила цялото кралство в период на нестабилност. По това време славните дни на империята Сонгай са далеч зад гърба ѝ.

Мароканците на север се възползват от хаоса и гражданските войни и поставят народа на Сонгай под свой контрол. Години наред политически размирици нанасят огромни поражения на някогашната могъща армия на Сонгай. И въпреки че армията на Сонгай е разполагала със сравнително по-голям брой войници (около 40 000) от мароканците, мароканският лидер Ахмад ал-Мансур ал-Дахаби (известен още като „Златния завоевател“) лесно ги е разгромил с добре смазана армия от около 4000 души. Империята Сонгай капитулира в края на 16^ти век.

Основни факти за империята Сонгай

• Освен че Сонхайската империя е сравнително слаба в политическо отношение, армията е слабо обучена и екипирана през умиращите години на империята. Те наистина разполагали с численост; имали около 35 000 пехотинци и 10 000 кавалеристи, но много от тези войници паднали под мечовете на мароканците през 1590 г.
• В зенита си империята Сонгай привлича няколко учени от цял свят, включително арабски, еврейски, испански и италиански. Градовете Тимбукту и Гао били оживени търговски и културни центрове. Най-известните учени на Сонгай били Махмуд Кати и Абд ал-Сади. Популярната книга от XVI в, Tarikh al-Sudan („История на Суда“) е написана от Абд ал-Сади. Книгата съдържа много подробна история на империята и владетелите на Сонгай.
• Следвайки стъпките на учените владетели на Малийската империя, империята Сонгай се погрижила учебните заведения и университетите да бъдат добре снабдени с книги по всички видове дисциплини. Например университетът в Тимбукту бил много известно място, където учени от цялото кралство отивали да обменят идеи.
• Империята на Сонгай се разраства изключително много, за да стигне дотам, че да заема около 1,4 милиона квадратни мили. В перспектива империята на Сонгай в своя пик е била около два пъти по-голяма от днешна Франция. Империята на Сонгай обхващала около 8 днешни западноафрикански държави: Мали, Чад, Нигер, Гвинея, Буркина Фасо, Нигерия, Сенегал и Гамбия по атлантическото крайбрежие.
• Някои крале на Сонгай стигат до днешен Камерун, централноафриканска държава.
• Златото и солта са двете основни стоки, които захранват икономиката на империята Сонгай. Икономиката, свързана с търговията с роби, също била много оживена.
• Едно интересно нещо за империята Сонгай е, че обществото е разделено на класове мюсюлмани – предимно висшата класа, живееща в градските райони, и низшата класа (предимно земеделци), която се придържа към африканските традиционни вярвания и езическото поклонение.
• Империята Сонгхай при Аския Велики (Мохамед I) следвала законите на шериата – набор от правила, които били в съответствие с Корана. Аския назначава кади – ислямски магистрати и съдии – в няколко големи града като Тимбукту, Дженне и Гао. Юристите по съдебните дела обикновено бяха от академичните институции и ислямските училища.
• Император Аския Ишак II е последният голям император, който сяда на трона. През 1590 г. зле обучената и зле екипирана армия на Ишак е победена от мароканците. Богатият на сол град Тагаза е разграбен от мароканците. Скоро след това те навлизат дълбоко в сърцето на Тимбукту и Дженне. Империята Сонгай никога не се възстановява от нападението. Империята се разпада на няколко племена и малки и безсилни кралства.

FACT CHECK: В worldhistoryedu.com се стремим към максимална точност и обективност. Но ако попаднете на нещо, което не изглежда правилно, не се колебайте да оставите коментар по-долу.