Кралица Ранавалона I

Историята е пълна със световни лидери от мъжки и женски пол, които са станали известни заради тираничните си и нечовешки стремежи да доминират. Някои от тях дори са убили множество хора в неутолимата си жажда за абсолютна власт. Малцина обаче са се доближавали до степента на бруталност и садизъм, която е проявявала една конкретна владетелка. Тя се казвала кралица Ранавалона I и управлявала безмилостно островната държава Мадагаскар край южноафриканския бряг в продължение на повече от три десетилетия – от 1828 до 1861 г. Макар че някак си избягва славата, която получават други деспотични владетели, тя убедително доказва, че е най-убийствената жена в историята, тъй като е отговорна за смъртта на милиони хора.

Рамаво става Ранавалона I

Родена през 1778 г. от сравнително обикновени родители, Ранавалона I, известна още като Рамаво и Ранавало-Манджака I, започва да живее безславно, когато баща ѝ дочува заговор за убийство на краля на страната. Баща ѝ незабавно уведомява краля за плана, който впоследствие осуетява заговора. В замяна на това признателният и благодарен крал възнаграждава семейството на Рамаво, като я сгодява за своя престолонаследник и наследник на трона, Радама. През 1810 г. Радама се възкачва на престола, придружен от Рамаво. За съжаление бракът е нещастен и не дава наследник.

Придържайки се към стандартните обичаи за заеманата длъжност, крал Радама пристъпва към методично „отстраняване“ на своите противници и потенциални инакомислещи. За голямо огорчение на Рамаво сред „елиминираните“ били и членове на нейното семейство. Това допълнително влошило и без това проблемния им брак и може би дало значителен тласък на бъдещите действия на Рамаво. Радама умира през 1828 г., без да остави наследник. По закон следващият в реда на наследяване е Ракотобе, добре образованият син на най-голямата сестра на Радама.

Макар че през последните няколко години от управлението на Радама бе успяла да остане извън полезрението на обществеността, Рамаво бе заета да крои планове. Тя искаше трона за себе си и, подпомогната от няколко влиятелни и богати поддръжници, предприе държавен преврат. Планът бил внимателно разработен от Рамаво и не срещнал почти никаква съпротива. Впоследствие Рамаво приема името Ранавалона I и става кралица.

Кралица Ранавалона I – жестоко начало

Новата кралица е силна и безмилостна от самото начало. По време на коронацията си тя ясно заяви намеренията си:

[blockquote align=”none” author=”Queen Ranavalona I”]Никога не казвайте: „тя е само слаба и невежа жена, как може да управлява такава огромна империя?“. Аз ще управлявам тук, за щастие на моя народ и за слава на моето име! Няма да се покланям на други богове освен на тези на моите предци. Океанът ще бъде границата на моето царство и аз няма да отстъпя и косъм от моето царство![/blockquote]

Едно от първите ѝ действия е свързано с идентифицирането и убиването на потенциални заплахи (законни и въображаеми) за трона ѝ. Чистката започнала с това, че Ранавалона I систематично залавяла и екзекутирала членове на семейството на покойния крал Радама. По същество тя си отмъщава за това, което бившият ѝ съпруг е направил на собственото ѝ семейство две десетилетия по-рано.

Махайте се с християните

Още в началото на управлението на Ранавалона хладнокръвната кралица даде ясно да се разбере, че страната ѝ си е самодостатъчна. Тя имала намерение да запази тази самодостатъчност. Освен това тя никога нямаше да позволи на „външни хора“ да подкопаят древната система на култура и закони. Тази прокламация не предвещаваше нищо добро за нарастващия брой християнски мисионери, които посещаваха острова от няколко десетилетия. Ранавалона I предупреждаваше за влиянието на външните хора върху нейните поданици.

[blockquote align=”none” author=”Queen Ranavalona I”]Те [Christians] Отричат се от мен, следователно и аз се отричам от тях. Те ме отхвърлиха. Аз ги отхвърлям.[/blockquote]

Може би тя не е вярвала напълно, че властта ѝ е достатъчно адекватна, за да гарантира, че поданиците ѝ ще се подчиняват. Така през 1835 г. тя официално забранява християнството на острова. В крайна сметка параноята на Ранавалона се разпростира върху ВСЯКА чужда намеса, най-вече британската и френската.

Кралица Ранавалона нарежда обесването на множество християнски мъченици в Мадагаскар. Wikimedia, обществено достояние.

Ранавалона I: Жената Калигула

Тригодишното управление на терора на Ранавалона I не е насочено единствено към чуждестранните пришълци. Собственият ѝ народ също понасял ударите на нейната безмилостност. Нейните поданици често изпитвали гнева ѝ за най-незначителни провинения. Изобретателна в методите си на жестокост, Ранавалона I редовно подлагала нарушителите на:

– Обесване. „Виновните“ били изправяни пред опасността да висят дни наред над стръмни скали, а роднините им били принудени да гледат как въжето се разнищва, докато не се разплете и не изпрати жертвата на смърт.
– Изваряване, изгаряне и погребване живи. Неизброими хиляди заподозрени престъпници са били подложени на тези средновековни методи, на които са станали свидетели приятели и роднини като предупреждение от Ранавалона.
– Обезглавявания. В един добре документиран случай кралица Ранавалона I нарежда обезглавените глави на пленените френски войници да бъдат набити на колове по плажовете на острова, за да послужат като още едно предупреждение към французите, които може би планират инвазия.
– Отравяне. Кралица Ранавалона провеждала произволни тестове за лоялност, като давала отрова на въпросните поданици. Не е изненадващо, че малко „субекти на теста“ оцеляват.
– Брутален принудителен труд. Често по прищявка кралицата неочаквано поръчвала нереалистични строителни проекти, като използвала хиляди нещастни местни жители или пленени затворници.

По време на 33-годишното управление на кралица Ранавалона I експертите са изчислили консервативно, че между 50 и 75 % от населението на Мадагаскар е намерило преждевременна смърт поради война, болести или варварската и безмилостна правосъдна система на кралицата. С най-малко 2,5 милиона смъртни случая, приписвани на Ранавалона I, тя си спечелва титлата „най-убийствената жена в света“.

След смъртта ѝ през 1861 г. в Мадагаскар започва деветмесечен период на траур.

Източници:
http://www.allday.com/the-female-caligula-was-one-of-historys-most-insane-and-cruel-queens-2180847732.html
Исторически загадки
Африканско наследство