Пет неясни древни цивилизации

Неясни древни цивилизации, извадени на бял свят

Историята има интересен начин да заличава себе си. Пясъкът, мръсотията или вулканичните изригвания са покрили много древни селища. Някои цивилизации мистериозно са изоставили своите градове, които в крайна сметка са били погълнати от джунглата. Въпреки това, след като открием скритите скъпоценни камъни, археолозите работят с магията си, за да ги открият, и те започват да разкриват своите заровени тайни. За съжаление новините за подобни находки често биват пренебрегвани от масовите медии и нашата образователна система и затова тези находки остават на тъмно. Тук ви представяме 5 неизвестни древни цивилизации, които според нас вече не бива да бъдат неизвестни.

1. Културата Винка

Културата Винча е най-старата неолитна цивилизация в Югоизточна Европа, датираща от периода между 5500 и 4500 г. пр. За съжаление не са много хората, които са чували за Винка, и затова те са начело на нашия списък с непознати древни цивилизации. Винча построява най-голямото праисторическо селище, открито в Европа. Археолозите откриват селището през 1908 г. в село на име Винча, само на няколко километра южно от Белград, столицата на Сърбия.

Селището представлявало пълноценен град с улици, храмове и къщи с четири или пет стаи. Жителите били земеделци и занаятчии, сред които грънчари, тъкачи и металурзи. Винка се отличават с това, че са първите хора, за които е известно, че са работили с мед.

През 1961 г. археолози откриват три каменни плочи, наречени Tărtăria, които носят името на село в Румъния. Те датират от около 5300 г. пр. Всички плочки имат символи, изписани от едната страна, и експертите смятат, че това е най-ранната известна писменост в Европа.

2. Харапаните

Харапската цивилизация или цивилизацията на долината на Инд е причислена към неясните древни цивилизации поне отчасти защото изследователите все още не са успели да разшифроват нейната писменост или да намерят „розетския камък“, който би им помогнал да го направят. Харапаните са най-ранната известна градска култура на Индийския субконтинент и са заемали територия с размерите на Западна Европа. Тяхното царство е било по-голямо от древните цивилизации на Китай, Индия, Египет и Месопотамия.

Харапски разкопки в Дхолавира, един от двата най-големи харапски обекта в Индия, 2007 г. Wikimedia Commons, Himalyan.

Дезертьор от армията на име Джеймс Люис открива първите руини в началото на XIX в. близо до Харапа, малък град в Пенджаб. Археолозите наистина започват да обръщат внимание едва през 20-те години на ХХ век, когато започват да добиват представа за размера, възрастта и значението на цивилизацията.

Изследователите смятат, че харапската цивилизация е продължила да съществува предимно от 2500 до 1700 г. пр. н. е., но някои обекти в южната част на страната са се запазили до по-късно през II хилядолетие пр. н. е. Досега археолозите са открили два големи града и над 100 села и градчета. Харапаните са били земеделци и търговци, които са имали голям брой опитомени животни, включително пилета, два вида говеда, котки и кучета. Възможно е да са имали и опитомени слонове, биволи, прасета и камили.

3. Цивилизацията на Карал Супе

Известна още като цивилизацията Ноте Чико, цивилизацията Карал Супе се развива над река Супе в Перу преди около 5000 години. Тя е втората най-стара цивилизация, открита в Северна и Южна Америка, и предшества Гиза, Египет. Една от най-важните археологически находки в историята, Свещеният град на Карал се е отличавал с храмове, кръгли площади, амфитеатър и шест големи пирамиди.

Археологическият район около Карал, 2006 г., Пърси Меза.

Немският археолог Макс Уле проучва за първи път долината Супе през 1905 г. Обектът обаче е пренебрегнат, тъй като не съдържа сребро или злато, нито дори керамика, тъй като мястото е отпреди керамичната епоха. През 70-те години на ХХ в. археолозите откриват, че „хълмовете“ в околността всъщност са погребани стъпаловидни пирамиди, а не пясъчни хълмове, както се е смятало някога. През 1994 г. Рут Шади Солис и Джонатан Хаас правят разкопки в Карал и разбират какво са открили.

4. Цивилизацията на Пунт

Земята на Пунт е една от нашите неясни древни цивилизации, защото много хора са спекулирали за нейното местоположение, но никой никога не е постигнал съгласие за него. По този начин тя и до днес е голяма загадка. Древните египтяни са я описвали и са рисували за нея, но не са посочили къде точно се намира Пунт.

Експедиция на Хатшепсут в страната Пунт. Wikimedia Commons, Hans Bernhard.

Най-ранните сведения за цивилизацията на Пунт ги посочват като търговски партньор на Египет още през 2613 г. пр. Според техните данни фараонката Хатшепсут (ок. 1507-1458 г. пр. Хр.) изпратила експедиция да посети земите на Пунт през 1493 г. пр. Египтяните описват земята на Пунт като изключително богата на ресурси, включително злато, абанос, слонова кост, подправки и благовонни дървета. Изследователите от експедицията на Хатшепсут донесли със себе си дървета смирна и тамян и успешно ги засадили в Египет. Този вид търговия е новаторска, тъй като за първи път ни е известно, че някой успешно е пренасял живи растения от една страна в друга.

5. Преддинастически Египет

Преддинастичен Египет включва няколко древни цивилизации. Въпреки че терминът преддинастичен описва Египет от около 6000 г. пр.н.е. до управлението на цар Нармер около 3100 г. пр.н.е., доказателствата за най-ранните цивилизации около Египет датират от 40 000 г. пр.н.е. По време на додинастическия период от египетската история са живели редица групи, но две от тях са сред най-развитите – бадаритите и накаданите.

Бадарската култура възниква някъде около 4000 г. пр. н. е. в района на Бадари. Използвали са както камък, така и мед и са изработвали черна керамика. Техните инструменти, каменни съдове, керамика и земеделие са били по-усъвършенствани от изделията на предшествениците им.

Различни керамични съдове и предмети от Накада до I династия. Wikimedia Commons, 2013, Khruner.

Накадският период вероятно също започва около 4000 г. пр. н. е. в района на Накада. Те са имали черна, а също и рисувана керамика, и са изработвали остриетата на инструментите си от обсидиан, който са получавали от Етиопия. Накаданците са търгували доста интензивно с околните региони. По-късно, около 3000 г. пр. н. е., те изработват предмети от метал и развиват писменост.