сряда, септември 28

Франклин Д. Рузвелт: Рузвелт: живот, президентство и смърт

0
60
FDR in the Big three

Франклин Д. Рузвелт (1882 г. – 1945 г.), известен със смелото си ръководство по време на Голямата депресия и Втората световна война, е 32-рият президент на Съединените щати от 4 март 1933 г. до 12 април 1945 г. Безпрецедентният му 12-годишен престой в Белия дом се характеризира със силна устойчивост пред лицето на непрестанните трудности. Благодарение на трогателните речи на ФДР, както и на разумната икономическа политика, САЩ успяват да се измъкнат от тежките икономически проблеми.

На световната сцена силният съюз на ФДР със Съветския съюз и Великобритания помага за смазването на силите на Оста – нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония. Представяме пълна история на живота, президентството и смъртта на ФДР.

Детството на Франклин Д. Рузвелт

32ят Франклин Делано Рузвелт, президент на Съединените американски щати, е роден на 30 януари 1882 г. в имението на родителите си в Ню Йорк. Твърди се, че точното място на раждането му е в долината Хъдсън – близо до Хайд Парк в Ню Йорк. Франклин Рузвелт произхожда от влиятелно политическо семейство с холандски произход.

Родителите на ФДР са Джеймс Рузвелт I и Сара Ан Делано. Джеймс е завършил право в Харвард, тръгнал по стъпките на предците си и станал много успешен бизнесмен. В резултат на многобройните си начинания Джеймс не е имал много контакти с ФДР, както Сара Ан с ФДР.

Ранно образование и колежански години

Като единствено дете на родителите си, Франклин получава най-доброто образование в елитни училища. Преди това, до 14-годишна възраст, той е имал частен учител.

Младият ФДР често ходил на семейни пътувания и ваканции в Европа. По това време ФДР започнал да владее умерено добре френски и немски език. Около 9-годишна възраст родителите на ФДР дори го записват в държавно училище в Германия.

Когато израства, ФДР се увлича по поло, тенис на трева, голф и конна езда. Обичал е и да плава с яхта.

След като дните на домашното му обучение приключват, ФДР отива в училище „Гротон“ в Гротон, Масачузетс, за да започне трети клас. Там младият ФДР получава огромно влияние от директора на училището – Ендикот Пибоди.

„Ходих на курсове по икономика в колежа в продължение на четири години и всичко, което ме научиха, беше грешно“ Цитат на ФДР за образованието му

След училището в Гротон ФДР отива в колеж в Харвард. В Харвард той не се отличава толкова много. В Харвард той работи с The Harvard Crimson.

През 1900 г. ФДР скърби за загубата на баща си. Това е много труден период за Рузвелт. Скоро обаче Рузвелтови се усмихват и празнуват, когато член на семейството им – Теодор Рузвелт – е избран за 29ти Президент на САЩ. Теодор Рузвелт е пети братовчед на ФДР. Приемайки братовчед си Теодор за свой модел за подражание, ФДР започва да таи амбиции един ден сам да стане президент на САЩ.

Малко след Харвард ФДР постъпва в юридическия факултет на Колумбийския университет. През 1907 г. обаче той се отказва от програмата, тъй като не вижда себе си да практикува право. Въпреки това ФДР издържа успешно изпитите за адвокати. Впоследствие ФДР получава назначение като служител в адвокатската кантора „Картър Ледярд и Емпа“; „Милбърн“.

Брак и деца

Връзката между Елинор и ФДР започва през 1902 г. Запознават се, докато ФДР е в колеж. Двамата всъщност са далечни братовчеди – пети братовчеди, които са били веднъж отстранени. Оказва се също така, че Елинор е племенница на президента Теодор Рузвелт.

Три години след запознанството им ФДР предлага брак на Елинор. Двамата се женят в Ню Йорк на 17 март 1905 г. Тъй като бащата на Елинор е починал, честта да я венчае на сватбата се пада на чичо ѝ, президента Теодор Рузвелт.

Двойката прави своя дом в семейната къща на ФДР в Хайд Парк. Заедно те имат шест деца: Анна, Джеймс, Елиът, Франклин I, Франклин II и Джон. През 1909 г. обаче първото дете на ФДР – Франклин, умира на много ранна възраст.

Влизане в политиката

Както беше посочено по-горе, Рузвелт винаги е виждал себе си в политиката. Неговият далечен братовчед, президентът Теодор Рузвелт, спомага за осъществяването на тази негова мечта.

За разлика от Теодор обаче ФДР се присъединява към Демократическата партия. На изборите за Сенат на щата Ню Йорк през 1910 г. той получава номинация от партията, за да се бори за място. Опирайки се на репутацията на фамилията Рузвелт, ФДР си проправя път към победата.

На парламентарните избори през 1912 г. ФДР решава да застане зад Удроу Уилсън вместо зад братовчед си Теодор Рузвелт. Подкрепата му помага на Удроу да спечели изборите.

За подкрепата си президентът Удроу Уилсън назначава ФДР за свой помощник-министър на военноморските сили. Той внася няколко промени във военноморския департамент. Най-забележителната от тях е системата за повишение, основана на заслугите. ФДР управлява военноморския департамент по справедлив и ефективен начин от 1913 до 1920 г. Това му спечелва възхищението и уважението на профсъюзите във флота. По време на работата му във военноморския департамент профсъюзите нито веднъж не стачкуват. Освен това Рузвелт играе важна роля в координирането на усилията на военноморските сили през цялата Първа световна война.

През 1920 г. Джеймс М. Кокс избира ФДР за свой кандидат за президентските избори в САЩ през 1920 г. В крайна сметка двойката губи, при това масово, от републиканците Уорън Г. Хардинг и Калвин Кулидж.

Битката с полиомиелита

През 1921 г. ФДР е диагностициран с полиомиелит по време на почивка на остров Кампобело. Заболяването засяга подвижността му; и от кръста надолу до краката си, той трудно се движи. В продължение на няколко години увреждането на ФДР е добре пазена тайна. Белият дом се погрижи обществеността да не вижда ФДР в инвалиден стол.

През 1938 г. той създава Националната фондация за детски паралич. Фондацията прави толкова много стъпки в усъвършенстването на ваксините срещу полиомиелит. Някои политически историци изказват мнение, че причината, поради която ФДР е бил толкова ентусиазиран за осигуряването на социална сигурност на работниците с увреждания, е свързана с личната му борба с уврежданията.

Мандатът на Франклин Д. Рузвелт като губернатор на Ню Йорк

След поражението си на общите избори през 1924 г. като кандидат за вицепрезидент, ФДР насочва вниманието си към любимия си щат – Ню Йорк. Той се състезава на изборите за губернатор и печели, като побеждава Алберт Отингер през 1928 г.

По това време започват известните му „разговори край огъня“. Той развива много добри ораторски умения, които му позволяват да даде на държавата си необходимото вдъхновение по време на няколко кризи. А когато икономическата криза на Голямата депресия (около 1929 г.) почука на вратата, ФДР използва добре уменията си за общуване и ораторско майсторство. Той често излъчва мотивиращи послания към държавата си. Очевидно тези речи са били подкрепени от силни икономически реформи в неговия щат Ню Йорк.

Икономическите му реформи стават по-либерални веднага след борсовия крах през 1929 г. В своя щат ФДР играе важна роля в създаването на Администрацията за временно извънредно подпомагане. Програмата помага на много семейства в Ню Йорк, които изпитват икономически затруднения.

Уморителните му усилия се отплащат и той е преизбран за губернатор на Ню Йорк за втори път. Репутацията и управленските умения на ФДР са толкова известни, както в щата, така и извън него, че той е спряган за работа в Белия дом. Повечето хора дори го нарекоха „второто идване на Рузвелт“ – препратка към другия му братовчед – президента Теодор Рузвелт.

Първият президентски мандат на ФДР

Националното събрание на Демократическата партия гласува Рузвелт за кандидат за президент на Демократическата партия за общите избори през 1932 г. Предизборното му обещание да даде на САЩ „Нов курс“ е добре прието от страната.

На изборите през 1932 г. ФДР побеждава категорично действащия президент Хувър. Американците от всички слоеве на обществото искаха някой нов – някой, който да ги освободи от Голямата депресия. Затова кампанията на Рузвелт намира отклик сред обществеността. Освен това демократите завземат редица места в Камарата на представителите и в Сената.

Тъй като 32ри президент на САЩ, ФДР продължава да изнася публични речи пред американската общественост. Целта на тези конференции и радиопредавания беше да вдъхне увереност на обществото, което преминаваше през много труден икономически период. Речите на ФДР бяха наречени „беседи край огъня“; и в определен момент те бяха излъчени за около 60 милиона американци.

Една от първите инициативи на ФДР през първите 100 дни от встъпването му в длъжност е под формата на Закона за извънредно банково облекчение от 1933 г. Банките бяха принудени да затворят за няколко дни през седмицата. Това трябваше да им позволи да се преструктурират за кратко. Няколко седмици след приемането на Закона за банковото дело 75 % от банките отново отвориха врати.

Новият курс на Рузвелт е достатъчно всеобхватен. В него бяха включени всички сектори на американската икономика. Бяха създадени фондове и комисии, които да осигурят econомически облекчения и реформи. Програмите на президента, както и многобройните закони, приети от Конгреса, спомогнаха за създаването на ключови американски институции, като Администрацията за земеделско приспособяване (Agricultural Adjustment Administration – AAA), Администрацията за обществени работи (Public Works Administration – PWA), Гражданския корпус за опазване на околната среда (Civilian Conservation Corps – CCC), Органа за управление на долината на Тенеси (Tennessee Valley Authority – TVA) и Комисията за ценни книжа и борси (Securities and Exchange Commission – SEC).

Накратко, усилията на администрацията на Рузвелт са насочени към: създаване на устойчиви работни места; реформиране на финансовия сектор чрез Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC), за да се защитят депозитите на хората; надзор на фондовия пазар и ограничаване на ексцесиите или злоупотребите на големите компании.

Втори мандат на ФДР като Президент

Преди да се опита да бъде преизбран през 1936 г., ФДР стартира своя „Втори нов курс“ през 1935 г. Тази сделка включва поредица от икономически и социални реформи, насочени към микроравнището на икономиката. Например, той възлага на Конгреса да приеме Закона за социалното осигуряване от 1934 г. Законът имаше за цел да защити безработните, работниците с увреждания и пенсионерите от изпадане във финансова разруха. За да финансира този вид социални реформи, ФДР налага данъци на големите фирми и свръхбогатите хора в Америка. Тази форма на данъчна схема на ФДР е популярна като „данъци за богатите“.

Освен това Законът за борсата за ценни книжа от 1934 г. и Законът за ценните книжа от 1933 г. спомагат за основаването на Комисията по ценните книжа и борсите на 6 юни 1934 г. Мандатът на Комисията е да прилага законите за ценни книжа на САЩ в сектора на ценните книжа и на борсовия пазар.

ФДР може би се е увлякъл, когато се опитва да увеличи броя на съдиите във Върховния съд от 9 на 15. Това е в отговор на това, че Върховният съд на САЩ постоянно отменя някои от реформите в Новия курс.

За изненада на ФДР тези реформи във Върховния съд бяха отхвърлени от две партии. „Пакетирането на съдилищата“, както го наричат тогава, обикновено се смята за един от най-значимите провали на ФДР.

Третият мандат на ФДР и героизмът му по време на Втората световна война

Дълго преди избухването на Втората световна война САЩ поддържат политика на неутралитет. Това означаваше, че САЩ не се включват по никакъв начин в разгарящия се конфликт в Европа.

Много от европейските съюзници агитираха САЩ да излязат от политиката си на изолация и да се включат в усилията да се пресече в зародиш надигащият се екстремизъм в Европа. САЩ обаче не се решиха. Те продължиха да водят интензивен диалог с държави агресори като Германия и Япония.

През 1939 г. обаче ФДР въвежда принципа „cash and carry“ за закупуване на американски оръжия. Възприеманите като разбойнически и автократични държави бяха принудени да платят в брой, преди да получат американски боеприпаси.

Рузвелт засилва помощта и политическата подкрепа за Великобритания, след като Франция капитулира през 1940 г. Въпреки това ФДР все още не се включва в конфликта.

След като побеждава (с 5 млн. гласа повече) Уендъл Л. Уилки на президентските избори през 1940 г., ФДР бързо въвежда Закона за лизинга в заем (Lend-Lease Act) като заместител на системата „cash and carry“. Законът има за цел да помогне на съюзници като Великобритания да си купят стоки и крайно необходими оръжия, без задължително да плащат за тях по това време. Предвиждаше се те да се изплащат в натура или на по-късна дата.

ФДР и британският министър-председател сър Уинстън Чърчил поддържат много близки отношения. Тя е от решаващо значение за усилията на последния в борбата с Хитлер. Двамата лидери подписаха Атлантическата харта. Хартата призоваваше държавите по света да гарантират свободата на словото и изразяването, свободата от страх, свободата от недоимък и свободата на религията.

Отговор на нападението в Пърл Харбър

FDRПрезидентът Франклин Д. Рузвелт подписва в Конгреса през 1941 г. обявяването на война срещу Япония.

На 8 декември 1941 г. политиката на неутралитет на САЩ във войната е изхвърлена през прозореца. Причината за това е, че Императорският флот на Япония атакува американската военноморска база в Пърл Харбър. Нападението е извършено в ранните часове на неделя, 7 декември 1941 г.

По-малко от 24 часа след нападението над Пърл Харбър Франклин Д. Рузвелт свиква заседание на Конгреса и произнася една от най-запомнящите се речи на XX век. Още същия ден Конгресът обявява война на Япония.

„Вчера, Декември, 07 , 1941 г. – дата, която ще живее в позор – САЩ, Америка беше внезапно и умишлено атакувана от военноморските и въздушните сили на Японската империя“ – Известният цитат на ФДР от речта му пред Конгреса на 8 декември 1941 г.

Броят и честотата на срещите между ФДР и Уинстън Чърчил се увеличават скоро след обявяването на война на Япония. Освен това САЩ вече са във война не само с Япония, но и със съюзниците ѝ – Германия и Италия. Двете държави също обявяват война на САЩ.

Освен това броят на речите, произнесени от ФДР по радиото, се увеличава. Президентът постоянно поддържа връзка с американската общественост, за да повдигне духа ѝ, който все още се е разклащал от опустошителната Голяма депресия.

Конференциите по време на Втората световна война и „тримата големи“

ФДР в „Голямата тройка“. От ляво на дясно: Йосиф Сталин, ФДР и Уинстън Чърчил

Когато Рузвелт започва да изпраща хора и военна сила през Атлантическия океан, очевидно става ясно, че има нужда от първокласни координационни усилия. Военните умове и генералите от САЩ често си сътрудничат блестящо с други европейски колеги, за да спрат движението на Адолф Хитлер.

ФДР бързо се притече на помощ на Съветския съюз, след като Хитлер тръгна към Москва. Между трите съюзнически сили – САЩ, Великобритания и СССР – тече поток от оръжия и разузнавателни данни.

Лидерите на съюзническите сили (Голямата тройка – ФДР, Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил) също взеха участие в няколко конференции. Най-значимата от тези международни конференции е Ялтенската конференция, проведена през февруари 1945 г. На конференцията Сталин се съгласява да се присъедини към борбата срещу Япония в Тихия океан.

Заедно с колегите си от Канада и Австралия „Голямата тройка“ изготвя следвоенни планове и споразумения на конференции като Конференцията в Казабланка, Мароко (1943 г.), и Конференцията на Октагона в Квебек, Канада (1944 г.). Подобни конференции насърчават по-тясното сътрудничество, което позволява на Съюзническите сили постепенно да изтласкат нацистките сили.

Четвърти мандат

В САЩ репутацията на ФДР остава сравнително ненакърнена, докато той участва в изборите през 1944 г. За демократите нямаше по-добър кандидат от ФДР, който да им помогне да постигнат победа на президентските избори.

За четвърти пореден път ФДР си проправя път към победата. По този начин той вече е далеч отвъд традиционното ограничение от два мандата за президентите на САЩ.

Като се имат предвид измененията, които бяха направени в конституцията на САЩ след мандата на ФДР, може да се каже, че рекордът на ФДР от четири мандата (12 години на поста) вероятно никога няма да бъде надминат в обозримо бъдеще.

Смъртта на Франклин Д. Рузвелт

След Ялтенската конференция през 1945 г. има признаци, че здравето на ФДР се влошава. Той е започнал да губи тегло, а стресът е ставал непоносим. Безкрайните срещи и конференции, както в страната, така и в чужбина, бяха започнали да се отразяват масово на и без това крехкото му здраве.

Лекарите го посъветваха да си вземе почивка и да си почине. Войната в Европа обаче беше толкова близо до края си. ФДР искаше да я доведе докрай.

През април 1945 г. ФДР си взема кратка почивка. Той решава да прекара известно време в дома си в Уорм Спрингс, Джорджия. Няколко дни след началото на почивката си ФДР се оплаква от непрестанно главоболие. Той дори направил забавна забележка, като казал: „Имам ужасно главоболие“.

Смята се, че ФДР е починал в късния следобед (около 15:55 ч.) на 12 април 1945 г. Най-дългогодишният американски президент Франклин Делано Рузвелт умира. Лекарите твърдят, че 63-годишният президент е починал от мозъчен кръвоизлив. Някои експерти твърдят, че кръвоизливът е резултат от продължителната му борба с полиомиелита.

Както изисква Конституцията, вицепрезидентът Хари С. Труман незабавно полага клетва като заместник на ФДР.