Хипократ (ок. 460 г. пр.н.е. – ок. 370 г. пр.н.е.): Хипократ: биография и основни постижения

Бързи факти:
Хипократ: Бързи факти
Роден: гр. 460 пр.н.е
Място на раждане: Кос, древна Гърция
Умира: c. 370 пр.н.е
Място на смъртта: Лариса, Тесалия, древна Гърция
Епитети: Великият лекар, баща на медицината

Роден на гръцкия остров Кос (съвременен гръцки Кос), Хипократ е известен древногръцки лекар, който запознава света с цивилизованата и етична медицинска практика. Известен най-вече с Хипократовата клетва – клетва, която лекарите полагат, за да спазват почтеността на професията, Хипократ насърчава премахването на суеверните вярвания от областта на медицината. Заради изключителния си принос към медицината той е популярен като „бащата на медицината“.

Биография

Подобно на много изследователи на класическия период в историята на Гърция, историята на Хипократ страда от липсата на адекватна информация за неговото възпитание и личен живот. Това, което знаем, е, че този гръцки лекар е роден около 460 г. пр.н.е. на остров Кос (днешна Гърция).

Възхищението му от научните подходи към лечението на болестите го превръща в почитана личност. Той е най-известен с това, че се застъпва за етичните стандарти в тази област.

Около половин хилядолетие след смъртта на Хипократ гръцкият лекар Соран от Ефес излиза с биография на Хипократ. Други биографи на Хипократ имат огромен принос за създаването на „Суда“, 10^тивековна византийска енциклопедия.

Според Соран родителите на Хипократ са лекарят Хераклеид и Пракситела, дъщеря на Тизан. Твърди се, че той е баща на двама сина – Тесал и Драко, които тръгнали по неговите стъпки и станали лекари.

Хипократ предприема многобройни пътувания из Гърция и Мала Азия. Където и да отивал, той внушавал на лекарите практика, основана на етиката и лишена от ненужни суеверни вярвания.

Съществуват съмнения относно историческата достоверност на живота на Хипократ, като някои хора се съмняват дали той изобщо е съществувал. Няма обаче многобройни доказателства в подкрепа на подобни твърдения.

Твърди се, че интересът към трудовете и живота на Хипократ набира скорост, започвайки около елинистическия период. Този период започва около сто години след смъртта му.

„Асклепидът от Кос“

Като учител той получава възхищението на редица свои съвременници, сред които е и известният гръцки философ и учен Платон. Философът, който споменава Хипократ на два пъти, нарича лекаря „Асклепиада на Кос“ (в Платоновата Протагор). Платон също така описва Хипократ като блестящ лекар, който използвал философията, за да намери нови и иновативни начини за лечение на болестите на хората.

Епитетът „Асклепаид“, препратка към гръцкия бог на медицината Асклепий, се е давал на лекари, които произхождали от семейство на видни лекари.

Славата на Хипократ е била сравнима с известните личности от други дисциплини, особено със скулптора Поликлит.

„Великият лекар“

Гръцкият полиглот Аристотел, по-млад съвременник на Хипократ, описва лекаря като „Великия лекар“. Според Мено, последовател на Аристотел, Хипократ вярвал, че болестите се причиняват от вещества, които не могат да се усвоят. Тези вещества на свой ред били причинени от неправилно хранене. Лекарят продължавал да твърди, че тези неусвоени вещества произвеждат лоша пара, която е нездравословна за организма.

Хипократови медицински трудове и трактати от елинистическата епоха

Приносът му към здравата и етична медицинска практика е толкова голям, че почти всички медицински трудове и сборници от класическия гръцки период се смятат за дело на Хипократ. Установено е обаче, че значителна част от произведенията, приписвани на Хипократ, всъщност не са написани от лекаря.

Вдъхновени от Хипократ, Хипократовите съчинения и коментари често са правени без използването на технически медицински думи. Елинистическите писатели и лекари са държали писанията им да бъдат възможно най-прости, за да популяризират възгледите на Хипократ, които са съсредоточени върху етичното медицинско диагностициране и лечение на болестите.

Освен подходите, които са поддържали, Хипократовите съчинения, известни още като Хипократов корпус (Corpus Hippocraticum), са известни с това, че имат фундаментални предположения по някои важни медицински въпроси. Почти всички съчинения отхвърлят твърдението, че болестите се причиняват от суеверни фактори.

Бележка: Поради различията в стиловете на писане и гледните точки е много малко вероятно многобройните Хипократови съчинения (Corpus Hippocraticum) са направени от един човек. Въпреки това е несъмнено ясно, че тези автори на медицински трудове са се вдъхновявали много от живота и творчеството на Хипократ.

Приноси към медицината

Медицински трактати като Епидемии – годишните записи на времето и болестите, които съвпадат с тези метеорологични условия или модели – придобиват огромна популярност сред лекарите от елинистическата епоха. В други Хипократови трудове също се съобщава за постоянния напредък, постигнат в диагностиката и прогнозирането на болестите от епохата. Имало и трактати за поставяне на фрактури, лечение на рани, хигиенни протоколи за профилактика на болестите, болести на жените, децата и други въпроси в педиатрията.

По принцип именно ранните трудове на Хипократ от Кос са това, което полага основите на разпространението на Хипократовите съчинения, както и на по-широкото използване на обективните принципи и системния подход в медицинската практика.

Гореизложеното обяснява защо писателите в медицинските клонове като фармация, анатомия, химия, физиология и хирургия приписват на Хипократ ролята на източник на вдъхновение. Например, 2^ривек от н.е. Гръцкият лекар Гелен от Пергам почита Хипократ като най-голямото си влияние.

За разлика от трудовете и откритията на лекарите, дошли след него, тези на Хипократ изглежда са издържали проверката на времето, тъй като не им се е налагало да се борят с новите медицински постижения и научни методи. Простотата и липсата на догми в трудовете му са само част от причините, поради които му е оказана честта да бъде наречен „баща на медицината“.

И накрая, приносът на Хипократ се състои в това, че той вдъхновява следващите лекари да утвърдят медицината като отделна дисциплина от другите професионални области, като по-специално я разграничават от теургията (т.е. суеверните вярвания).

Хипократовата клетва

Въпреки че Хипократ е бил страстен почитател на силната етична медицинска практика, се казва, че той не е създател на Хипократовата клетва. И така, как се е появила Хипократовата клетва?

Славата на Хипократ е била толкова огромна, че векове след смъртта му техниките, които той е застъпвал в диагностиката и прогнозирането на болестите, са продължавали да оформят областта на медицината. Скоро се появяват нефактологични истории за живота на Хипократ, които на свой ред още повече увеличават славата на Хипократ през целия елинистически период.

Затова Хипократовата клетва, заедно с произведения като За режима при остро заболяване и Инструмент за редукция, обикновено се смята за част от произведенията, добавени към разрастващия се корпус на Хипократ.

Хипократовата клетва обхваща етиката и обективния процес на диагностициране и лечение на заболяванията на човешкото тяло, които медицинският работник трябва да спазва при изпълнение на задълженията си. И до днес не е необичайно студентите и завършилите медицина да полагат модифициран вариант на тази клетва и други производни.

Хипократ и мисловната школа Коан

Хипократ и неговите последователи са принадлежали към школата на Коан, която е използвала много леки и широки техники за лечение на болести. При диагностицирането на болестта абонатите на тази мисловна школа са използвали широка диагностична техника. На школата, която се е фокусирала повече върху прогнозата, отколкото върху диагнозата, се приписва заслугата за напредъка на медицинската практика, особено на етиката в нея.

От друга страна, Книдианската школа е била по-загрижена за поставянето на диагноза, което по онова време е можело да бъде фатално за пациента в случаите на грешна диагноза. Трябва да се отбележи, че съвременната медицина е много по-близка до Книдианската школа, отколкото до Хипократовата школа.

Още факти за Хипократ

Кос (съвременен гръцки Кос), известен също на турски като İstanköy, е широко приет за родно място на Хипократ. Островът е разположен край югозападното крайбрежие на Турция; той е и третият по големина от Додеканезките острови в Гърция.

Голяма част от оцелелите произведения, приписвани на Хипократ, се смятат за написани от други автори. Много от неговите трудове и трактати са поставени в прочутата Александрийска библиотека в град Александрия, Египет. Повече от 50 от тези произведения са оцелели.

Той бил много пътуващ човек, често пъти посещавал много градове в континентална Гърция и Мала Азия.

Заел се да преподава в медицинското училище в родния си град в Кос. Според гръцкия писател и лекар Гален истинският наследник на Хипократ бил Полиб, който бил един от най-изявените ученици на Хипократ.

Около сто години след смъртта му историята на живота и трудовете му придобиват популярност, започвайки от елинистическия период (епохата на Птолемеите).

Името му е вписано във вечния архив на световната история благодарение на Хипократовата клетва, която медицинските специалисти полагат и до днес. Съществуват твърдения, че Хипократовата клетва не е написана от Хипократ.

По времето на Хипократ е било забранено да се прави дисекция на човешко тяло. Това им пречело да знаят каквото и да било за анатомията или физиологията на човешкото тяло.

Някои древни учени и лекари смятали, че трудовете му са твърде велики, за да бъдат усъвършенствани. Недостатъкът на това бил, че заради него напредъкът в медицината намалял за дълго време.

В Лечебната сила на природата (vis medicatrix naturae)

Известен е с това, че при лечението на пациентите си използва пасивни и нежни техники (т.е. терапевтичен подход). Той твърдо вярвал в лечебната сила на природата, която при превод на латински се изразява в следното: vis medicatrix naturae.

Хипократовите медицински техники са били известни с това, че са довеждали човека до пълно здраве чрез улесняване на този естествен процес.

Много от писанията в Corpus Hippocraticum смята, че човешкото тяло има естествената способност да се самоизлекува чрез възстановяване на баланса на четирите хумора (кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и храчки).

За да ускорят този процес, Хипократ и неговите последователи препоръчват редица неща, включително почивка и обездвижване.

Хипократ избягва да предписва силни медикаменти и специализирано лечение. Често пъти предпочита любезната медицина и щадящото лечение. Той също така е съветвал пациентът да бъде поддържан винаги чист, включително да се осигурява чиста вода или вино, когато се лекуват рани.

По принцип акцентът е бил върху прогнозата – т.е. върху наблюдението на развитието на дадена болест чрез събиране на достатъчно данни.

Описание на Хипократ

Много александрийски текстове, съставени за Хипократ, го описват като кротък, почтен и стар лекар. В някои случаи той е описван като строг и забраняващ. Това би обяснило защо гръцкият полиглот Аристотел описва Хипократ като „Великият Хипократ“.

Хипократовите лекари много неохотно са давали лекарства или специализирано лечение. Те са възприели мисловната школа на Коан, която предписва обобщена терапия след обобщена диагноза.

Хипократ е възхваляван за това, че е вкарал много професионализъм, дисциплина и строга практика в областта на медицината. Преди него много малко лекари са смятали това, което правят, за професия.

В своето застъпничество за етични практики той насърчава учениците си да бъдат честни, съсредоточени, подредени и чисти, когато общуват с пациентите.

Хипократовите лекари също така са били насърчавани да водят записи за напредъка на пациента, така че данните да могат да бъдат използвани от други лекари.

Хипократ и неговите наследници са първите гръцки лекари, които описват косопада на пръстите на ръцете (известен още като дигитален косопад). Не е изненадващо, че медицинското състояние е известно и като Хипократови пръсти.

Измислени истории за Хипократ

Въпреки че това е измислена история, Посолство, в която се говори за семейството на Хипократ, все още е включена в архивите на Александрийската библиотека. Художествени произведения като напр. Посолството са причината за разцвета на многобройни творчески съчинения за Хипократ и неговите произведения.

Някои хипократови писатели от онази епоха дори излизат с въображаеми съответствия между Хипократ и владетели и философи.

Други важни постижения

По-долу са представени четири други постижения на Хипократ:

• Хипократ е похвален за това, че е първият гръцки лекар, който премахва религията от медицината. Той многократно изказва мнението, че болестите не са наказания от боговете; вместо това лекарят вярва, че болестите са резултат от реакцията на телата ни към много природни и физиологични фактори, както и от нашата диета и навици.
• Той получава огромна похвала от питагорейците и учените за напредъка, който прави, въвеждайки философски подтекст в областта на медицината.
• Неговите трудове служат като вдъхновение за медицинските специалисти в продължение на няколко века дълго след смъртта му. През Средновековието ислямските учени и лекари успяват да постигнат огромен напредък в медицината, отчасти като се вдъхновяват от трудовете на Хипократ и неговите последователи.
• Популярно е мнението, че той пръв описва Хипократовата физиономия – медицинско състояние, което изкривява лицето на пациент, който е близо до смъртта. Изкривяванията често са причинени от тежко заболяване, прекомерна дефекация или прекомерен глад.

Цитати, приписвани на Хипократ

„Що се отнася до болестите, създайте си навик за две неща – да помагате или поне – да не причинявате вреда.“

„Животът е кратък, изкуството дълго, възможността мимолетна, опитът коварен, преценката трудна.“

„Животът е толкова кратък, занаятът е толкова дълъг за учене.“

„Всички болести започват в червата.“