Най-големите постижения на Елеонора Аквитанска

Родена в семейството на Уилям X, херцог на Аквитания, Елеонора Аквитанска (1122-1204 г.) се отличава блестящо в среда, изпълнена с конфликти в Европа и безкрайна война в Светите земи. В средата на своята младост тя наследява огромните и много богати територии на баща си в днешна Франция. Това я превръща в една от най-желаните булки в цяла Европа, тъй като мъжете принцове искат да се докоснат до тези нейни територии.

Елеонора Аквитанска е известна с това, че се омъжва два пъти – първо за Луи VII Френски през 1137 г. и втори път за Хенри II Английски през 1152 г. Нейната висока енергия и политическа интелигентност й предвещават наистина добри резултати, като се има предвид, че е живяла във време, когато на жените не се е гледало като на нищо друго освен на движима собственост.

Основни постижения на Елеонора Аквитанска

Запознайте се с най-големите постижения на Елеонора Аквитанска, известен монарх от Високото средновековие, който е наричан „бабата на Европа“.

Една от най-търсените жени в Европа

Когато е на около 6 години, майка ѝ и четиригодишният ѝ брат Уилям Айгре умират в пристанищния град Бордо, Франция. След смъртта на брат си тя става предполагаема наследница на баща си Уилям X. Около десет години по-късно и след смъртта на баща си през 1137 г. Елеонора наследява обширните земи на Аквитания и става херцогиня на Аквитания. Херцогството на Елеонора е може би най-проспериращото и най-голямото херцогство във Франция по онова време. Това прави ролята на Елеонора във Франция и извън нея още по-изразена.

Според завещанието на баща ѝ френският крал Луи VI трябвало да действа като настойник на Елеонора. Баща ѝ се доверява на френския монарх, че ще я предпази от евентуално отвличане.

Знаете ли, че: Херцогството и Поату заедно съставляват около 30% от общата площ на съвременна Франция?

Тя превръща Аквитанското херцогство в сила, с която трябва да се съобразяват

В резултат на тези земи, които попадат под неин контрол, тя се превръща в най-търсената свободна жена в Европа по онова време. Тъй като много европейски монарси и техните предполагаеми наследници се опитват да я обругаят, Луи VI Френски я омъжва за своя син и наследник, 17-годишния Луи (по-късно Луи VII). Целта на Луи VI била да постави богатото и влиятелно Аквитанско херцогство под контрола на френския монарх.

В демонстрация на елегантност и разкош френският крал Луи VI, законен настойник на Елеонора Аквитанска, изпраща около 500 души в двора на Елеонора, за да съобщи новината за решението си да я омъжи за своя син и наследник Луи.

Влиятелна кралица на Франция в продължение на около 15 години

Елеонора завързва възела с Луи (по-късно Луи VII Френски) на 25 юли 1137 г. в катедралата Сен-Андре в Бордо. Сватбата е ръководена от архиепископа на Бордо. Въпреки че Луи и Елеонора са коронясани за херцог и херцогиня на Аквитания, херцогството на Аквитания и френската корона по-рано се споразумяват, че херцогството на Аквитания ще остане независимо от краля на Франция в очакване, когато най-големият син на двойката наследи короните на Франция и херцогството на Аквитания.

Около три месеца след сватбата ѝ тя и съпругът ѝ са короновани съответно за кралица и крал на Франция. Луи е наследил трона на Франция след смъртта на Луи VI.

Елеонора Аквитанска въвежда вградените камини

След като се премества от дома си в Южна Франция в дома на съпруга си (Луи VII) в Северна Франция, изобретателността на Елеонора я кара да вгради камина в новия си дом. По този начин тя става първият човек, който прави това, тъй като се бори да се адаптира към много студените климатични условия на север в сравнение с тези, с които е свикнала на юг. Скоро нововъведението на бъдещата кралица на Франция се харесало на много хора във Франция.

Като кралица на Франция, Елеонора Аквитанска е много обичана кралица в двора на Луи VII и има огромно влияние в двора на френския крал.

Тя участва във Втория кръстоносен поход (1147-1149 г.) и в други опасни приключения

След като едно необмислено решение на френския крал Луи VII довежда до смъртта на стотици невинни хора, Луи се опитва да се помири със себе си, а може би и със своя създател, като откликва на призива на папа Евгений III за кръстоносен поход в Светите земи през 1145 г. Заедно с Луи язди неговата скъпа млада съпруга Елеонора Аквитанска, заедно с нейните дами.

Тя се включва в кръстоносния поход като водач на войниците от херцогство Аквитания. Въпреки че кръстоносният поход не протича по план, решението на Елеонора да се впусне в такава опасна среда получава огромни похвали от много съвременни историци.

Осигуряване на търговско споразумение с Византийската империя

Докато пребивава като гост в двора на византийския император Мануил I Комнин по време на кръстоносния поход, Елеонора се вижда в светлината на Пентезилея, митичната царица на амазонките. Възползвайки се от тези свои физически качества и политически умения, тя успява да сключи и много важни търговски сделки с Константинопол, докато пребивава във византийската столица.

Една от най-влиятелните кралици на Англия

Две години след като бракът ѝ с Луи VII Френски е анулиран поради неспособността ѝ да създаде мъжки наследник за френския крал, тя завързва връзка с Хенри II Английски. Елинор е коронована за кралица на Англия през декември 1154 г.

Вече като кралица на Англия, Елеонора започва да реализира плановете си за придобиване на повече власт на континента. За разлика от първия ѝ брак, бракът ѝ с крал Хенри е относително по-стабилен и дава осем деца за около четиринадесет години. Бракът се оказва изключително изгоден за нея и от гледна точка на стремежа ѝ да влияе върху делата на Западна Европа. Нейната неуморна енергия и политическа проницателност са едни от причините тя да има значително влияние в двора на съпруга си и извън него.

Елеонора създава Двора на любовта, за да развива рицарската култура

В резултат на напрежението, което бракът им е трябвало да понесе от прекомерните филантропии на Хенри II, Елеонора и Хенри II се разделят за известно време. През 1167 г. тя се премества в земите си в Аквитания във Франция. Съпругът ѝ лично я ескортира до Поатие, преди да пристъпи към кратка военна кампания срещу разбунтувалата се фамилия Лузинян.

Докато е в Поатие, тя създава любовен двор, който служи като център на поезията и придворния живот и нрави. Като господарка на Поатие тя насърчава придворните си да практикуват рицарство. Подпомагана е от дъщеря си Мари дьо Шампан, като и двете жени са ревностни последователки на идеите на придворната любов, трубадурството и рицарството. Благодарение на уроците по възпитание и придворна любов, които Елеонора въвежда в Поатие, френските дворове стават известни с рицарството през следващите векове.

Дворът на любовта на Елеонора оказва огромно влияние върху изкуството, литературата, музиката и литературата и др. Това, което всъщност се случва по време на нейното управление над Поатие, прокарва тънка граница между легендата и мита. Според 12^тифренският писател от ХХ век Андреас Капелан (Андре льо Шапелен), Елеонора и нейните придворни често са действали като арбитри в брачни и любовни спорове, изслушвайки аргументите на двойки и влюбени.

За съжаление нейният Двор на любовта в Поатие се срива, след като е заловена и хвърлена в затвора през последните няколко години от управлението на съпруга ѝ Хенри II.

Мощна регентка на сина си Ричард Лъвското сърце

Вторият съпруг на Елеонора – Хенри II Английски – умира на 6 юли 1189 г. Следващият в линията на наследяване на трона, Ричард, наследява Хенри II. Коронован като Ричард I (по-късно известен като Ричард Лъвското сърце), новият крал на Англия бързо нарежда освобождаването на майка си Елеонора Аквитанска.

При пристигането си в Англия Елеонора получава многобройни клетви за вярност от английските лордове. Впоследствие тя ще служи като сърегент на сина си. И през четирите години (1190-1194 г.), през които Ричард I отсъства от Англия, отчасти поради Третия кръстоносен поход, Елеонора служи като владетелка на Англия, подписвайки се с името „Елеонора, по Божия милост, кралица на Англия“.

Осигурява освобождаването на сина си Ричард I Английски

Елинор е много усърдна, когато става въпрос за събиране на откупа, поискан от Хенри VI, император на Свещената Римска империя, който е пленил Ричард I. Тя успява да води ефективни преговори, за да постигне освобождаването на английския крал.

Старши пратеник във Франция

Ричард I се завръща в Англия и управлява до смъртта си през 1199 г. Най-малкият син на Елеонора, Джон, е коронован за крал на Англия след смъртта на Ричард. Надявайки се да намали враждебността между Англия и Франция, крал Джон назначава Елинор за свой висш пратеник във Франция.

Тя се опитва да посредничи за постигане на мир между Англия и Франция

В рамките на усилията си да помири различията между английския крал Джон и френския крал Филип II, който между другото е син на втория ѝ съпруг, Елеонора работи много усилено, използвайки дипломацията. През 1200 г. тя урежда брак между 12-годишния наследник на Филип II и една от внучките ѝ Бланш от двора на Кастилия.

Когато един от внуците ѝ, Артур Бретански, вдига оръжие срещу крал Йоан, Елеонора идва в защита на Анжу и Аквитания. Това дава възможност на крал Джон да осигури земите си във Франция. Историците отбелязват и колко смело е действала, когато се е наложило да защити крал Джон по време на конфликта между Англия и Филип II Френски.

Най-известна като „бабата на Западна Европа“

Тя е съпруга и майка на доста европейски монарси; оттук идва и името ѝ „баба на Европа“. Тя е кралица на двама много влиятелни европейски монарси: тя е кралица на Франция от 1137 до 1152 г. като съпруга на френския крал Луи VII, а след това е кралица на Англия от 1154 до 1189 г. като съпруга на крал Хенри II.

От десетте ѝ деца две стават крале на Англия – Ричард I (известен още като Ричард Лъвското сърце) и крал Джон. Останалите се омъжват за принцеси и принцове в цяла Европа. Например първите ѝ две дъщери (от първия ѝ съпруг Луи VII) – Мария Френска и Алиса Френска – са съответно графиня-консорт на Шампан и графиня-консорт на Блоа. По същия начин четвъртият ѝ син, Джефри II, херцог на Бретан, се жени за Констанс, дъщеря на херцог Конан IV от съпругата му Маргарет от Хънтингтън, сестра на шотландските крале Малкълм IV и Уилям I.

Елеонора Аквитанска несъмнено е една от най-известните и най-влиятелните жени в Западна Европа през Високото средновековие (1000-1250 г.). Монахините, с които живее през последните си години, я описват като монарх, „който надминава почти всички кралици на света“.

Голяма почитателка на изкуствата и литературата

Елеонора Аквитанска подкрепя творчеството на много художници и писатели, сред които нормандският поет Робърт Уас (известен също като Уас Бениот дьо Сент-Мор) и поетът-трубадур Бернарт дьо Вентадорн (Бернат дел Вентадорн).

Голям брой писатели и трубадури от цяла Франция се отбиват в нейния Двор на любовта във Франция. Ето защо много историци приписват на Елеонора Аквитанска заслугата за развитието на културата и изкуствата във Франция.

Знаете ли, че: Елеонора Аквитанска е преживяла не само съпруга си, но и всичките си десет деца с изключение на английския крал Джон и кралица Елеонора Кастилска?

Елеонора Аквитанска имала значително влияние в Западна Европа

Благодарение на политическата си интелигентност и високата си енергия тя успява да повлияе на политическия и социалния пейзаж на Европа през 12^ти век. Това, което я прави още по-удивителна, е, че тя е постигнала всички тези подвизи по време, когато на жените се е гледало като на нищо повече от движима собственост.

Още факти за Елеонора Аквитанска

• 15-годишният брак на Елеонора (1137-1152 г.) с Луи VII Френски е анулиран на основание, че двамата имат роднинска връзка помежду си в рамките на четвърта степен. Двете им дъщери – Аликс и Мари – са поставени под попечителството на Луи. След това Елеонора се разделя с Луи, без да губи земите си.
• По време на управлението си като кралица на Франция тя е известна като Хелиенордис.
• Аквитанското херцогство е било силно желана територия от много европейски монарси. Това обяснява защо много от тези монарси са искали ръката на красивата и доста капризна Аквитанка за брак още от детството ѝ. По отношение на размера Аквитания, разположена в Южна Франция, също е била една от най-големите във Франция.
• По силата на брака си с Луи VII Френски Елеонора е кралица на Франция в продължение на петнадесет години.
• Луи VII и Елеонора се отчуждават по време на Втория кръстоносен поход. Съпругът ѝ е станал много ревнив, докато са пребивавали в двора на чичо ѝ Раймонд от Поатие в Антиохия. Освен това неспособността на двойката да създаде мъжки наследник поставя огромно напрежение върху брака, който и без това е на ръба на пропастта. След развода ѝ с Луи VII през 1152 г. земите ѝ в Аквитания се връщат обратно към нея.

Факти за Елеонора Аквитанска

Име при раждането: Елеонора Аквитанска (или Елеонора Гюйенска)

Родена на: c. 1124

Място на раждане: Поатие, Бордо, Югозападна Франция

Умира на: 1 април 1204 г.

Място на смъртта: Фонтевро-И’Абае, Франция

Отец: Уилям X, херцог на Аквитания и граф на Поатие

Майка: Аенор от Шателеро

Брат и сестра: Петронила Аквитанска, Уилям Айгре

Съпрузи: Луи VII Френски (1137-1152), Хенри II Английски (1152-1204)

Херцогиня на Аквитания: 1137-1204

Кралица-консорт на Франция: 1137-1152

Кралица-консорт на Англия: 1154-1189

Деца

Деца (от Луи VII Френски): Мари и Аликс

Деца (от Хенри II Английски): Уилям, Хенри, Ричард (Лъвското сърце), Джефри (херцог на Бретан), Джон, Матилда, Елинор и Джоан