Адам Райнер: Великанът и джуджето

Човешката генетика и биология са удивителни, но могат и да се объркат, причинявайки многобройни разстройства. Генетиката определя много наши характеристики, включително и това колко сме високи. Повечето хора израстват до стандартен ръст, плюс-минус няколко сантиметра, но има медицински състояния, които причиняват изключения от това правило. Адам Рейнър е идеален пример за това и израства до почти метър и половина. Ако Барнъм беше жив по онова време, със сигурност щеше да изготви доживотни договори за Адам. Но той не беше просто висок. Това, което прави Адам толкова уникален, е фактът, че през живота си лекарите го определят едновременно като джудже и като гигант.

Историята на Адам Райнер

Адам Райнер е австриец, роден в Грац някъде през 1899 г. И двамата му родители са със среден ръст за мъже и жени, както и доведеният му брат. Адам обаче не бил такъв.

През 1917 г. младежът подлежи на военна повинност и е подложен на медицински изследвания според инструкциите на австрийската армия. Според лекарите, които провеждат тези тестове, Райнер е твърде малък и слаб, за да бъде ефективен войник. По онова време те измерват ръста му на едва 4 фута и 6 инча. Една година след това той е пораснал с два инча повече. Въпреки че по това време Райнер е бил в добро общо здравословно състояние, военните го отхвърлят заради малкия му ръст.

През 1920 г. Райнер празнува навършването на пълнолетие на 21-годишна възраст. Данните показват, че той все още е малък, слаб и немощен. Нещо обаче се е случило с него. В момента, в който средният човек спира да расте, Райнер започва да расте със застрашителни темпове. Само за едно десетилетие Рейнър пораснал от 4 фута и 10 инча до внушителните 7 фута и 1 инч. Лекарите не успяват да разберат защо се е случило това. Но подобно на Питър Мейхю (Чубака в „Междузвездни войни“) и покойния Андре Гиганта, които бяха високи над седем фута съответно заради синдрома на Марфан и акромегалията, Адам също се беше превърнал в гигант.

Медицинско състояние на Адам

Най-логичното заключение, което лекарите можеха да направят, беше, че това може да е тумор на хипофизната жлеза на Рейнър, който причинява екстремен случай на акромегалия. Това е медицинско състояние, което засяга количеството на произвеждания хормон на растежа. В повече от 90 % от случаите е налице малък доброкачествен тумор на хипофизата. С разрастването си обаче туморът може да засегне много различни системи на организма. (NIDDK).

Външните симптоми могат да включват уголемени ръце и крака и евентуално чело. Рейнър е имал и трите от тях. Ефектите на акромегалията могат да включват също диабет, късогледство, болки в ставите, мигрена, кожни нарушения, проблеми с щитовидната жлеза, хормонален дисбаланс и много други.

Влошаване на здравето

Приблизително по средата на този период на растеж Рейнър започва да страда от влошаване на здравето. През 1926 г. гръбначното изкривяване става по-изразено и забележимо. Някогашният му здравословен и нормален апетит започва да намалява и простото хранене се превръща във все по-голямо задължение. С напредването на десетилетието Райнер започва да губи зрението на дясното си око. Не след дълго той губи възможността да го използва, но все още е в състояние да чете книги. Започват да се появяват и други здравословни проблеми. Райнер оглушал за лявото си ухо.

Между август 1930 г. и май 1931 г. лекарите А. Мандл и Ф. Виндхолц преглеждат Райнер. Първото нещо, което проверяват, е ръстът му. Болният мъж се измерва със седем фута и един инч, но поради проблемите с гръбначния стълб ръстът му в изправено положение е шест фута и девет инча. Вероятната причина за ръста му беше потвърдена. Открит е тумор на хипофизната жлеза и е взето решение за операция.

Професор О. Хирш извършва процедурата на 2 декември 1930 г. През май следващата година Райнер е измерен отново. Височината му била същата като предишния път, но проблемите с гръбначния стълб били много по-изразени. Заключението на лекарите било, че операцията не е била успешна. В най-добрия случай тя само е забавила растежа на Райнер, без да го спре.

Медицинска аномалия

Адам Райнер прекарва последните години от живота си, прикован на легло. Когато умира през 1950 г., все още се водят спорове относно неговия истински ръст. Вестниците, които съобщават за смъртта му, посочват, че той е бил висок седем фута и десет инча, но други източници твърдят, че вместо това е бил едва седем фута и осем инча. Какъвто и да е истинският му ръст, едно нещо не се оспорва. Адам Райнер е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран като джудже и гигант.

Препратки:
Viral Nova
Чиракът на хирурга