Емили Дикинсън – история, основни произведения и постижения

Пишейки стихотворения на тема природа, безсмъртие и смърт, американската поетеса Емили Дикинсън е една от най-известните поетеси на XIX век. Дъщеря на някогашен американски конгресмен, Дикинсън става все по-антисоциална с напредването на възрастта. Нищо от това обаче не се отразява на писателските ѝ способности, тъй като тя се посвещава на творчеството си. Всъщност нейният донякъде отшелнически начин на живот я превръща в още по-завладяваща фигура в американската история.

През живота ѝ са публикувани само малко под 10 нейни стихотворения, много от тях анонимно. Оказва се обаче, че Дикинсън е написала около 1800 стихотворения. Това разкритие става известно след смъртта ѝ, когато сестра ѝ открива съкровищница от стихотворения на Емили Дикинсън. След публикуването им през 1890 г. литературната общност не след дълго оценява от сърце дълбочината и интензивността, с които се характеризират стиховете на Дикинсън.

Всъщност нейните силни и много трогателни стихотворения са едни от най-четените в Съединените щати. Творбите ѝ са възхвалявани за това, че съдържат смели оригинални стихове, които дават допълнителна подкрепа за това, че тя е брилянтен поет с един от най-отличителните гласове в американската поезия.

Раждане и семейна среда

Тя е родена като Емили Елизабет Дикинсън на 10 декември 1830 г. в град Амхърст, който се намира на около 50 мили от Бостън, Масачузетс.

Второто дете на родителите си, Емили Дикинсън израства в семейната къща „The Homestead“. Поради много добрия авторитет на семейството ѝ в общността, в резиденцията им често се срещат много важни хора от литературата и водещи мислители, включително известният американски писател Ралф Уолдо Емерсън. Баща ѝ Едуард Дикинсън е юрист от вигите, който работи като касиер в колежа Амхърст. Той също така става законодател на САЩ за един мандат.

Голяма част от интровертните черти на характера ѝ може би идват от майка ѝ, Емили Норкрос Дикинсън, жена, която произхожда от влиятелно семейство в Монсън.

Знаете ли, че: Емили Дикинсън е живяла през целия си живот в Масачузетс?

Академия Амхърст

В Академията Амхърст Емили Дикинсън получава много похвали от преподавателите си за литературните си способности. Освен литературата, тя обичала природните науки и латинския език.

Когато израства, интересът на Емили към писането и историите е силно изразен, тъй като тя рискува да си навлече гнева на баща си, за да чете забранени четива като произведенията на Уолт Уитман. Тя е описвана като независима и не желаеща да се съобразява с традициите по някои въпроси.

Mount Holyoke College

След седемгодишен престой в Академията Амхърст тя посещава женската семинария Маунт Холиок – много религиозно училище със строги правила. Емили Дикинсън не изповядва никаква привързаност към определена религиозна вяра. Тя отстоява позицията си, докато всички нейни съученици в колежа Амхърст изповядват християнска вяра, за да бъдат „спасени“. Затова за нея било трудно да преглътне калвинисткия възглед, че всички хора са изначално грешни и че изповядването на Исус Христос е единственият начин да се очистиш.

Започвайки около тийнейджърските си години, тя се оказва все по-изолирана, може би в резултат на лекото си противопоставяне на тогавашните религиозни и социални традиции. Казват, че това ни най-малко не я притеснявало, тъй като била решена да остане вярна на личните си убеждения. Голяма част от нещата, които е преживяла през този период от живота си, по-късно са послужили за основа на стотиците стихотворения, които е написала.

Емили възприема религиозния опит като нещо, което надхвърля даването на обети и изповеди пред Бога и църквата; тя вярва, че дълбокият религиозен опит често пъти идва от това да отвориш очите си за красотата на природата и да се оставиш на състоянието на екстатична радост.

Поезия и забележителни произведения

Родената в Амхърст, Масачузетс, поетеса пише някои от първите си стихотворения в тийнейджърска възраст. Темите на тези стихотворения са предимно свързани с искрени емоции и уважение, гарнирани с малко хумор и анекдоти.

Тя често изпраща тези стихотворения като писма до своите приятели и членове на семейството. Този навик продължава и в зрелия ѝ живот.

При критичен поглед върху стихотворенията и писмата, които Емили Дикинсън пише, не може да не се забележи, че тя се опитва да предаде чувството си на изоставеност и как успява да се справи с избрания от нея живот на отшелник.

Животът на поета отшелник

От 20-те си години нататък тя прекарва все повече време на закрито заради неудобството, което изпитва в някои социални ситуации. Редица семейни и финансови проблеми я тласкат още по-напред към отшелничество. Заедно със сестра си Лавиния тя се настанява в семейната си къща. Въпреки това тя продължава да общува с приятелите и семейството си чрез писма. В писмата си, подобно на стиховете си, тя свободно изразява най-дълбоките си чувства. Въпреки това в някои от стихотворенията тя умишлено се опитва да бъде неясна за някои неща, особено за тези, свързани с емоционалните ѝ отношения.

В някои от стихотворенията си тя описва изолацията си като нещо неприятно; въпреки това бърза да отдаде дължимото на това, че тя е източник на нейното творчество.

Противно на това, което някои хора мислят за Дикинсън, авторката всъщност се занимава с времето си. Много от стихотворенията ѝ се основават на теми от ежедневието; те със сигурност не са създадени във вакуум. Тя е била страстен читател и е водила интензивна кореспонденция с приятелите и семейството си, както и с други водещи мислители от нейната епоха.

Емили Дикинсън и Чарлз Уодсуърт

Докато посещава баща си във Вашингтон, окръг Колумбия, пътят ѝ се пресича с презвитерианския преподобен Чарлз Уодсуърт. В някои от произведенията си тя показва колко много е ценяла Уодсуърт. Има хора, включително племенницата на Емили Марта Дикинсън Бианки, които твърдят, че поетесата се влюбва в свещеника, който е женен. Дикинсън нарича Уодсуърт „най-скъпия ми земен приятел“ и „моя пастир от ‘Little Girl’hood’.

Емили Дикинсън по време на Гражданската война

Тя не е казала толкова много за Гражданската война в САЩ. Тя също така не подкрепя военните усилия. Отношението ѝ към войната е подобно на това на брат ѝ Остин, който плаща 500 долара, за да не участва във войната.

Отбелязано е, че тя пише много от произведенията си в периода на Гражданската война (1861-1865 г.). Може би цялата смърт и кръвопролития, които разкъсват страната по това време, допълнително засилват интереса ѝ към темите за безсмъртието, смъртта и духовното израстване. Тя пишела стихотворенията си върху чисти хартии, а след това зашивала тези хартии, за да образуват спретнат пакет. Най-вероятно е възнамерявала тези удобно подредени копия на стихотворенията да бъдат публикувани някога в бъдеще. Някои историци отбелязват, че е очаквала те да бъдат публикувани посмъртно.

Също така интересът ѝ към смъртта и безсмъртието на душата става ясно изразен, след като започва да губи редица свои приятели. Този интерес присъства много в темите на нейните стихотворения. Тя пише и стихотворения, в които се оплаква от принизяването на жените в обществото до граждани втора категория.

Емили Дикинсън и брат ѝ Остин са поддръжници на аболиционисткото движение. Тя постоянно моли баща си да се бори на страната на аболиционистите, когато се задава Гражданската война. Дикинсън дори е близка приятелка с известния аболиционист и войник от Гражданската война Томас Хигинсън.

Дикинсън и Томас Уентуърт Хигинсън

Дикинсън често кореспондира с американския писател и войник от Гражданската война Томас Уентуърт Хигинсън. Тя търси съвета на Хигинсън за някои от стихотворенията си. По-късно тя признава, че тези конструктивни критики са ѝ помогнали много, особено в трудни моменти.

Невидимият любовник

В някои от стихотворенията си тя споменава за невидим любовник или далечен любовник, когото нарича „Учител“. С това тя има предвид своята страст и отдаденост на езика и стиховете. Някои историци обаче смятат, че поетесата е имала предвид приятеля си Отис Филипс Лорд, съдия от Масачузетс, който е бил няколко години по-възрастен от нея. Най-вероятно тя е изпитвала силни емоционални чувства към Лорд. Други твърдят, че „Господинът“ вероятно е била Сюзън Дикинсън, нейната снаха.

По-късен живот и смърт

Смъртта на някои от членовете на семейството ѝ, включително на баща ѝ (през 1874 г.) и майка ѝ (1882 г.), както и на приятелите ѝ – издателя Самюъл Боулс (през 1878 г.), Лорд (през 1884 г.) и Уодсуърт (през 1882 г.), се отразява изключително тежко на здравето ѝ. Може би най-голямата загуба в живота ѝ настъпва през 1883 г., когато умира осемгодишният ѝ племенник Гилбърт Дикинсън.

На по-късен етап от живота си тя спира да посещава църква. Постепенно любовната тематика в стиховете ѝ отстъпва място на темата за смъртта.

На 55-годишна възраст Емили Дикинсън умира. Причината за смъртта е болестта на Брайт. Лекарите твърдят, че силното количество стрес несъмнено е утежнило заболяването на поетесата.

Знаете ли, че: Емили Дикинсън е писала около 30 стихотворения всяка година през последното десетилетие и половина от живота си?

Стихотворенията на Емили Дикинсън (1955)

След смъртта ѝ близо 2000 нейни стихотворения са открити от сестра ѝ Лавиния, която по-късно търси помощта на местната семейна приятелка Мейбъл Лумис Тод, за да ги редактира и публикува в три поредици. Първият сборник е публикуван през 1890 г., около четири години след смъртта на поетесата. През 1955 г. американският учен Томас Х. Джонсън публикува пълните и непроменени стихотворения на Дикинсън. Изданието е озаглавено The Poems of Emily.

Стил на писане и теми

Първото нещо, което човек забелязва, когато чете стихотворенията на Дикинсън, е начинът, по който тя прави много кратки редове и стихове. Очевидно това, в допълнение към завладяващите й първи стихове, й дава отличителен глас в американската поезия.

Стихотворенията на Дикинсън се славят и с това, че са произведения на изкуството, които не само предават вътрешния ѝ живот, но и нейните чувства и мисли. Изследвайки връзката между смъртта и живота, вярата и съмнението и други теми, тя понякога си противоречи, дори в рамките на едно стихотворение. Това е причината някои критици да я определят като една от най-парадоксалните поетеси в историята.

Още факти за Емили Дикинсън

• Дядо ѝ по бащина линия, Самюъл Фаулър, е един от основателите на колежа Амхърст.
• Поради влошено здравословно състояние тя е отстранена от училище и е доведена вкъщи, за да се възстанови. Поради това не може да завърши формалното си образование. Въпреки това тя продължава да се реализира по забележителен начин, превръщайки се в една от най-плодовитите американски поетеси.
• Уединеният ѝ начин на живот и уникалният ѝ стил на обличане, като в по-късния си живот често е носила изцяло бели рокли, дават основание да се смята, че е била строга и много семпла жена. За някои тя е известна просто като „Жената в бяло“ или „Монахинята от Амхърст“.
• Незнайно защо за някои хора Емили Дикинсън е била и художник и музикант. Твърди се, че интересът ѝ към пеенето започва да се проявява около времето, когато е в колежа. Поетесата е виждала голяма връзка между пеенето и поезията.
• Сред авторите, които обича да чете и на които се възхищава най-много, са Чарлз Дикенс, Ралф Уолдо Емерсън и Джон Ръскин.
• Тя се справя много добре в училище, особено в женската семинария „Маунт Холиок“ в Саут Хадли, където изучава предмети като класика, литература и латински език.
• По-големият ѝ брат Остин завързва брак с най-близката ѝ приятелка Сюзън Гилбърт. От всички членове на семейството и приятели Сюзън е тази, която получава най-много стихотворения от Емили Дикинсън.
• Бенджамин Нютън, студент по право и един от приятелите на брат ѝ, е един от хората, които я насърчават да се занимава с поезия. Нютон бил почитател на съвременната литература.
• Някои от положителните ѝ качества и черти са, че е била красива, но семпла и мека в изказа си. Имала е тъмни очи, обличала се е семпло, със семпло изправена коса. Имаше и добро чувство за хумор, почти невинен детски хумор. В някои от стихотворенията си тя дори виждаше себе си като дете, а в някои случаи и като момче.
• Годините между 1858 и 1865 г. са най-плодовитият ѝ период, тъй като тя написва около 800 стихотворения. Твърди се, че е била преследвана от заплахата на кръвопролитията и всички смъртни случаи на епохата, т.е. на Американската гражданска война (1861-1865 г.).