Аз съм Хадес: Цар на подземното царство, господар и събирач на душите

Владетел на мъртвите. Невидимият. Богатият. Цар на подземния свят. Събирачът на души. Плутон.

Разгледайте отблизо Хадес, древногръцкия бог на подземния свят.

История за произхода и значението на Хадес

В гръцката митология Хадес е един от шестте богове, родени от титаните Кронос и Рея. Петимата му братя и сестри са олимпийски богове: Хестия, Хера, Деметра, Посейдон и Зевс.

Когато Хадес се родил, баща му Кронос го погълнал, както направил и с другите му братя и сестри, т.е. Хестия, Деметра, Хера и Посейдон. Следователно Хадес прекарва годините си на формиране в корема на баща си.

Как Хадес става господар на подземното царство

След раждането на Зевс, последното дете на Кронос, Рея решава да сложи край на лудостта и терора на Кронос. Рея измамила Кронос. Вместо бебето Зевс тя подлъгала Кронос да глътне камък, който бил представен да изглежда като бебе.

Едва след като Кронос погълнал пакета, той започнал да бълва Хадес и неговите братя и сестри. Олимпийците, под ръководството на Зевс, продължили да се борят ожесточено срещу Кронос и титаните в продължение на еони години. В крайна сметка олимпийците победили титаните и ги хвърлили в черните дълбини на Тартурус, където такива като Кронос и неговите събратя побъркани титани трябвало да прекарат вечността затворени.

След това Хадес и двамата му по-малки братя – Посейдон и Зевс – си поделили плячката от войната, т.е. света/космоса. Според някои разкази братята направили това чрез теглене на жребий. Хадес получил царството на подземния свят. Посейдон получил океаните и всички морски царства. Зевс получил небето и така станал цар на планината Олимп.

Как изглежда царството на Хадес (подземното царство)?

Древните гърци вярвали, че царството на Хадес – подземното царство – е безслънчево, мрачно място, което се намира под земята. Като цар на Подземното царство Хадес отговарял за всички богатства и скъпоценни минерали, които се намирали в земята. Древните гърци също така вярвали, че общото богатство на планината Олимп и огромните океани на Посейдон бледнеят в сравнение с богатството в Хадес.

Известен още като Хадес, подземният свят бил мястото, където отивали душите на мъртвите. Поради това бог Хадес понякога бил възприеман като „Богът на смъртта“ или „Събирачът на душите“.

Душите на мъртвите били въвеждани в Хадес първо от Хермес, пратеника на боговете. Оттам Харон – пасажерът – ги прехвърлял през река Ахерон („реката на скръбта“).

В някои версии на мита се казва, че Хадес е особено доволен всеки път, когато мъртва душа пристигне в неговото царство. В резултат на това той доста силно не харесва Асклепий (гръцкият бог на медицината и лечението) , син на гръцкия бог Аполон. Асклепий бил богът на медицината, който имал огромни познания в областта на лечението на болни. Действията на Асклепий разгневили Хадес, защото той намалил броя на умиращите хора.

Изображения & Символи на Хадес

Хадес е изобразяван като мрачен и мрачен герой с черна като смола брада. Той бил стоически, с лице, което можело да изплаши и най-смелите гръцки смъртни.

Типичното изображение на Хадес го вижда седнал на трон, изработен от абаносово дърво, а до него седи или съпругата му Персефона, или триглавото му куче – гонче, Цербер, застава до него. В ръката си държи красиво изработен скиптър (двуостър жезъл – бидент). Подобно на трона му, короната му е изработена предимно от абанос и други скъпоценни минерали.

Смята се също, че той притежава корона, която дава на притежателя си сила на невидимост. Може би именно това е използвал, за да остане незабелязан, докато отвлича Персефона. Подобно на много гръцки богове, Хадес също язди колесница.

Живеел в разкошен дворец, с който не можел да се сравнява нито един друг дворец на планината Олимп или под морето. До този дворец можели да се доближат само тези, които имат покана от Хадес.

Почитали ли са Хадес?

Хадес вероятно е един от най-страшните богове в Древна Гърция. Този страх и тревога били толкова големи, че древните гърци избягвали да го споменават с името му. Те възприели много епитети, за да опишат Хадес. Някои от тях включват: „Събирачът на души“, „Богът, заобиколен от писъци“, „Пазителят на ада“, „Невидимият/Невидимият“, „Богатият“, „Този, който живее за болката“, „Царят, който лежи под земята“ и др.

Хадес нямал толкова много храмове, колкото колегите му олимпийски богове. Смятало се, че неговият храм, Некромантионът, се намира по поречието на река Стикс. Местоположението на храма е било в континентална Гърция. Имало няколко поклонници на Хадес, които го почитали, като разполагали храмове около вулканични места. Примери за такива места са били Елис и Пилос.

Сред всички гръцки олимпийски богове Хадес бил смятан за един от болните с най-мрачни характеристики. Връзката му със смъртта и подземното царство го правела неприятна личност.

Според древногръцкия поет Хезиод Хадес прибягва до кражба на булка за себе си вероятно защото никой смъртен или богиня не иска да има нищо общо с него. В разказа на Хезиод Хадес отвлича Персефона, която впоследствие става негова царица в подземния свят. Персефона била любимата дъщеря на Деметра, богинята на земеделието и зърнените култури. Това прави Персефона племенница на Хадес. Имайте предвид, че браковете в семейството не са били рядкост в много древни пантеони.

Историята за осиновяването на Персефона гласи, че Хадес, щом видял младата богиня, се влюбил до уши в нея. Той веднага я уловил с някаква магия и отпътувал с нея на колесницата си към подземното царство. Погрижил се никой да не го види как извършва този акт. Поне така си е мислел. Защото Хелиос, богът на слънцето в гръцката митология, виждал всичко. Нищо, което се случвало под слънцето, не убягвало от зоркия поглед на Хелиос.

Във всеки случай Деметра изпаднала в тежка депресия, след като безрезултатно търсила Персефона. Митът разказва, че Деметра обикаляла света и скърбяла за изчезването на дъщеря си. В резултат на това тя започнала да пренебрегва задължението си да помага за растежа на посевите. Скоро по земята настъпва масов глад и суша, тъй като Деметра не може да изпълни задължението си да се грижи за посевите.

Като видял колко нещастни са Деметра и светът, Зевс решил да се намеси. Царят на боговете се обърнал към Хадес с молба да освободи Персефона, за да може тя да се събере отново с Деметра. Преди обаче Персефона да напусне подземното царство, тя изяла разкошно изглеждащите семена от нар, които ѝ били дадени от Хадес. В гръцката митология, когато някой яде в Подземното царство, той се обвързва с това място завинаги. Зевс отново се намесва и сключва сделка с Хадес. Договорили се Персефона да прекарва половината от годината на повърхността на света заедно с майка си. Останалата половина от годината тя ще прекара с Хадес в Подземното царство.

Интересни факти за Хадес

1. Освен че е страшен като ад самият Хадес е смятан за хитър, измамен и понякога импулсивен. Като се замислим, кой гръцки бог би могъл да твърди, че не притежава някоя от тези характеристики?
2. Епитетът на Хадес „богаташът“ е свързан с властта му над всички богатства, които са заровени в земята. Не че парите и богатствата са означавали нещо за древногръцките богове, но ако беше така, Хадес със сигурност щеше да е безспорно най-богатият бог в гръцкия пантеон.
3. Хадес прекарвал по-голямата част от времето си в своето царство. Той излизал на повърхността само при важни сделки или събития. И въпреки че е смятан за един от дванадесетте олимпийски богове, той рядко се задържал на планината Олимп. От друга страна, не е като божествата на Олимп да са го пропуснали.
4. Царството на Хадес е заобиколено от пет реки: Кокит (Река на плача), Ахерон (Река, в която липсва радост/Реката на скръбта), Styx (River of Vows) и Lethe (Река на забравата).
5. Царството на Хадес има три основни зони: Тартур, Елисейските полета и „безрадостното царство на духовете“ (чистилището). Окончателната дестинация на мъртвата душа се определя от трима съдии, наречени Минос, Еак и Радамантис.
6. Сред децата на Хадес били Макария (богиня на добрата смърт), Ериниите и Загрей.
7. Противно на разпространеното мнение, Хадес е НЕ богът на смъртта в гръцката митология. Тази титла принадлежи на бог Танатос. Хадес е богът на мъртвите. Хадес само събирал и властвал над душите на мъртвите. Той нямал нищо общо с прекратяването на човешкия живот.
8. Заради връзката му с подземния свят и смъртта древните гърци отказват да наричат Хадес с неговото име. Те използвали предимно епитети, за да го опишат.
9. Цербер, триглавото куче на Хадес, бил свирепо същество. Често придружавало господаря си в подземното царство. Смятало се също, че Цербер стои на стража на входа на подземното царство, като не позволява на никого да напусне мястото без разрешението на Хадес. Адското куче също така разкъсвало на парчета всеки, който се опитвал да влезе в Хадес без одобрението на господаря си.
10. Гръцкият бог Хадес притежавал и широк набор от страховити същества (предимно черни на цвят) като коне, змии и зверове. Тези животни често действали като негови агенти.
11. В един от трудовете на Херакъл (Херкулес в римската митология) цар Евристей възлага на Херкулес задачата да прибере от подземното царство кучето на Хадес – Цербер. Необичайно за него, Хадес наистина разрешил на Херкулес да вземе временно назаем кучето, стига то да не бъде наранено.
12. В римската митология Хадес е известен като Плутон или Дис. Името произлиза от гръцката дума plouton, което означава „богатство“ или „богатство от земята“.
13. В древноегипетската митология най-близкият му еквивалент ще бъде Озирис, богът на подземния свят и земеделието. Някои учени твърдят, че това е по-скоро гръкоегипетското божество Серапис; докато други заявяват, че еквивалентът на Хадес е богът с глава на чакал Анубис, бог на погребенията и балсамирането.