Амазонките в гръцката митология: Изображение, местоположение, кралици и известни битки

Амазонките в древногръцката митология се отнасят до група жени воини и ловци, които са почитани заради физическото си майсторство и силата, сравнима с най-смелите мъже.

Според митовете амазонките са били ръководени от някои много удивителни царици като Отрера, Иполита (или Иполита), Пентезилея и Талестрис. В много древни епически поеми – като например „Трудовете на Херкулес“, „Св. Аргонавтика и Илиада – амазонките са отбелязани като потомци на Арес, гръцкия бог на войната, и нимфата Хармония, която живеела в Акмонската гора. Те живеели в градове, намиращи се на ръба на цивилизования свят, и общували с познатия свят само с цел размножаване.

Повечето древногръцки художници и скулптори изобразявали тази група обучени жени-воини в сцени, в които те се сражавали ожесточено с редица гръцки герои като Ахил, Херакъл и Тезей. Твърди се дори, че амазонките, водени от царица Пентезилея, са се сражавали храбро на страната на троянците по време на Троянската война.

Кои са амазонките воини в гръцката митология?

На първо място се смята, че амазонките още от детството си са се обучавали в изкуството на войната, стрелбата с лък, ездата, бойните техники и лова.

Често ръководени от много силни кралици, амазонките обикновено се отправяли на военни експедиции по целия свят. Според много древногръцки поеми амазонките предприемали експедиции в места като Тракия, Мала Азия, Скития и Егейските острови. Някои автори дори твърдят, че тези митични воини са предприемали военни походи чак до Арабия, Египет и Либия.

Популярни изображения

Що се отнася до смелостта, гордостта и решителността, амазонките притежавали качества и техники, които изненадвали враговете им. Смятало се е, че те са обличали бойни доспехи (хоплитски брони), подобни на късите, носени от Атина, гръцката богиня на мъдростта и стратегическата война, и Артемида, гръцката богиня на лова. Популярните изображения на амазонките ги показват на коне, носещи оръжия като лък, леки двойни брадви, копие и полущит.

Според Марк Юстин – латински писател от времето на Римската империя – амазонките често си отрязвали дясната гърда, за да могат по-ефективно да боравят с лъка по време на битки. Трябва да се подчертае, че в древния свят не съществуват исторически свидетелства за нито едно племе от жени-воини, които да си режат дясната гърда.

Често пъти амазонките издигали храмове в чест на някои гръцки божества като Дионис и Артемида. По време на походите си те основават и градове като Смирна, Синопе, Мирина, Пигела, Ефес и Магнезия.

Не са били рядкост сцените от битките на амазонките (Amazonomachies) с популярни гръцки герои – като Херакъл и Тезей – да бъдат изобразявани в гръцкото изкуство. Много от тях се появяват върху великолепни скулптури и керамика в различните гръцки градове-държави.

Знаете ли, че: Атинският Партенон съдържа някои изображения на бойни сцени с амазонки?

Как са се размножавали амазонките?

Древните гърци знаели, че амазонките забранявали на мъжете да навлизат на тяхна територия. Въпросът, на който се иска отговор, е: как тогава амазонките са поддържали процъфтяването на населението си?

Смятало се е, че амазонките общуват с мъжете единствено с цел размножаване. Веднъж годишно, през пролетните месеци, те се срещали тайно с гаргарите – изцяло мъжко племе от Цераунските планини.

След като децата се раждали, амазонките или убивали синовете си, или ги изпращали при бащите им гаргарейци. Само женските деца можели да останат. Твърди се също, че амазонките не хранели бебетата си с дясната гърда.

Местоположение

Както беше посочено по-горе, особеното при амазонките е, че техните много силни и властни кралици поддържали дисциплина по всяко време.

Много древногръцки поети и писатели предлагат редица места, където най-вероятно са пребивавали амазонките. Често се споменават места в Мала Азия и около нея; например Ликия и Кария. Предполага се също така (от гръцкия поет Вакхилид и Херодот), че те може да са живели по югозападните брегове на Черно море, а може би и в Либия или в Понт в Северна Анатолия.

Едно нещо винаги е било ясно: местонахождението на амазонките винаги е било в периферията на познатия свят. Смятало се е, че амазонките са имали процъфтяващи градове, които не са в обсега на нашия опит.

Омир обаче молеше да не се съгласяваме, като твърдеше, че амазонките пребивават на място в рамките на физическия свят. Писателят предложил място близо до Ликия в Мала Азия, където живеели амазонките.

Гръцкият историк Херодот от V в. пр.н.е. твърди, че някои амазонки са живели в Скития. Според Херодот тези амазонки-воини си проправили път до Скития, след като били взети в плен от гърците на три кораба. По време на пътуването амазонките превзели корабите и убили екипажите, преди да отплават към скитския бряг.

Темискира – столица на амазонките

Според митовете столицата на амазонките е Темискира (Themiskyra), място на брега на река Термодон (намира се в съвременната провинция Самсун в Турция). Темискира била и мястото, където се намирала резиденцията на кралицата на амазонките. Разположена в съвременната провинция Самсун в Турция, река Термодон днес е известна като река Терме (тур: Terme Çayı); влива се в Черно море.

Значение на името им

Значението на името „Амазонки“ е забулено в известна несигурност. Някои учени твърдят, че то произлиза от иранския етноним Хамазан което означава „воини“. Други учени смятат, че то идва от гръцки термин, който се превежда като „без мъже, без съпрузи“.

Според древногръцкия историк Херодот (ок. 484 – ок. 425 г. пр. Хр.) името „амазонки“ произлиза от гръцката дума Андроктони, което в превод означава „убийци/убийци на хора“ или „унищожители на хора, убийци“. Според Херодот амазонките са имали титли като Oiorpata, което означава „убивам човек“.

Амазонките са били наричани още Antianeirai, което означава „равностоен на мъжете“. Прочутият древногръцки писател Есхил ги описва като Стиганор – „тези, които мразят всички мъже“.

Знаете ли, че: В Prometheus Bound, древногръцка трагедия, написана от Есхил, амазонките са описани като „невръстни, поглъщащи плът амазонки“?

Митове за кралиците на амазонките

По-долу са представени някои основни примери за митични герои и кралици, които са били част от амазонките:

Кралица Отра

Амазонките са потомки на гръцкия бог на войната Арес и нимфата Хармония. В резултат на това Хармония, нимфата/демиург, която живеела в Акмонската гора, била смятана за майка на всички амазонки.

От съюза между Хармония и Арес произлязла първата кралица на амазонките, наречена Отра, известна още като създателката на амазонките. Освен многобройните ѝ военни подвизи се смята, че Отрера е основала светилището на Артемида в Ефес. Според древногръцкия писател Аполоний Родоски (автор и на Argonautica), храмът на Отрера е един от трите храма, разположени на необитаем остров.

Царица Отрера е била и съпруга на олимпийския бог Арес. Тя му ражда редица деца, сред които Антиопа, Меланипа, Иполита и Пентезилея. Последните две са известни кралици на амазонките.

Кралица Иполита

Дъщеря на царица Отрера и Арес, царица Иполита е една от най-известните амазонки в гръцката митология. Името ѝ произлиза от гръцка дума, която означава „кон“ и „пусни се“ – символично представяне на това, което са били амазонките.

В Hippolytus трагедия – написана от гръцкия драматург Еврипид – на гръцкия герой и царица Иплита се ражда син на име Иполит. Това обяснява защо в мита за Иполит героинята Федра нарича Иполит син на Тезей, т.е. „син на амазонката, която обичаше конете“. След сблъсък с мащехата си Федра, която между другото му е изповядала любовта си, Иполит пада от колесницата си и загива трагично.

Царица Пентезилея и Троянската война

Амазонската царица Пентезилея е дъщеря на гръцкия бог на войната Арес и царица Отрера. Братята и сестрите на Пентезилея са колежките ѝ царица Иполита, Антиопа и Меланип. В един от разказите на мита Пентезилея по погрешка убива Иполита по време на лов.

Най-популярният мит за Пентезилея обаче е историята за нея по време на Троянската война. Епичната поема за Троянската война на Омир, т.нар. Илиада, твърди, че Пентезилея се е сражавала храбро на страната на троянците по време на войната. Участието ѝ във войната става на фона на смъртта на Хектор, известната троянска принцеса и воин.

Според Aethiopis – епос от древногръцката литература – царицата на амазонките повежда група от дванадесет свирепи амазонки, които защитават Троя от гърците.

Царица Пентезилея е убита от Ахил по време на схватка един на един с могъщия гръцки герой. Смята се обаче, че точно преди Пентезилея да си тръгне от земята на живите, Ахил се влюбва безумно в амазонската царица. По-късно Пентезилея е погребана по подобаващ начин като истински воин; тя е почетена и от Ахил.

Според известния гръцки пътешественик и географ Паузиас сцените, в които Ахил убива Пентезилея, се намират на трона на Зевс в планината Олимп.

Царица Талестрида

Често наричана последната известна царица на амазонките, Талестрис се смята, че е срещнала Александър Велики около 330 г. пр. Това твърдение е направено от някои от ранните биографи на Александър. Според тези автори двамата воини са се срещнали или при Александровите порти, които се намират около Каспийско море, или в района на Термодон.

Въпреки че много биографи на Александър, включително Плутарх, категорично отхвърлят горното твърдение, това не спира някои истории в Александър Романтика от твърдението, че Александър и царица Талестрис са имали общо дете.

Царица Мирина

Според древногръцкия историк Диодор Сикул царицата на амазонките Мирина веднъж повела силен военен поход в Либия. Царицата била в компанията на известни амазонки-воини като сестра ѝ Митилена, Приена, Питане и Киме. Смята се, че заради тяхната храброст и отдаденост на експедицията царица Мирина е нарекла редица градове в чест на тези четири амазонки-воини.

Според Диодор царицата на амазонките Мирина веднъж навлязла в атлантическия град Церне и го разграбила. Омировият Илиада твърди, че мястото на смъртта на Мирина е в Троя.

Амазонките срещу гръцкия герой Белерофон

Освен с прочутия подвиг на амазонките по време на Троянската война, битката срещу Белерофонт – дядото на воините от Троянската война Глаукос и Сарпедон – е известна и с това, че представя храбростта на жените воини амазонки.

Според епическата поема амазонките се сражавали ожесточено срещу Белерофонт на едно място в Ликия. Надявайки се да се отърве от Белерофонт, цар Йоват изпраща Белерофонт да се бие с амазонките. Вместо това Белерофонт убива няколко амазонски воини.

Поясът на царицата на амазонките Иполита и Херкулес

Репутацията на Иполита се дължи на многобройните военни кампании, които тя води. Друга причина за славата ѝ се дължи на пояса ѝ, който олицетворявал нейното достойнство.

В „Трудовете на Херакъл“ (Херкулес) поясът на Иполита е много търсен предмет, от който полубогът Херакъл се нуждае, за да завърши деветия си труд. Микенската принцеса и дъщеря на цар Евристей Адмет изпратила Херакъл да получи пояса на Иполита. В зависимост от версията на историята, Иполита или дава пояса на Херакъл без никакъв шум, или умира в борба с Херакъл за пояса. В крайна сметка Херакъл получава пояса и продължава да изпълнява другите си задължения.

Според един от митовете Херакъл никога не е възнамерявал да убие някоя от амазонките; въпреки това между Херакъл и жените възниква недоразумение и така се стига до кървава схватка. Херакъл нямал друга възможност, освен да си пробие път с убийство, ако искал да получи пояса. Оцелелите амазонки просто се уплашили и просто предали на Херакъл пояса.

Друга версия гласи, че Херакъл отвлякъл сестрата на Иполит – Меланипа, след което я разменил за пояса.

Амазонките и Тезей

Според един от митовете героят Тезей отвлича царица Иполита и я отвежда в Атина, където двамата се женят и раждат син на име Иполит.

Друга версия на историята гласи, че Тезей по-скоро отвлича Антиопа – сестрата на царица Иполита. В знак на отмъщение амазонките се мобилизират и навлизат в Гърция, опустошавайки градовете по крайбрежието на Атика. Жените воини обсаждат и Атина. В крайна сметка обаче кралица Иполита загива в една от битките.

Амазонките срещу Дионис

В някои разкази на гръцкия философ и историк Плутарх гръцкият бог на виното Дионис и неговите спътници някога се сражавали срещу амазонките в Ефес. Напълно смазани от силите на Дионис, амазонките избягали в Самос. Дионис не се отказва, преследва и убива много от амазонките на място, наречено Панаема.

Друг разказ за историята гласи, че Дионис вербува няколко смели амазонки-войни, които да се бият за олимпийците по време на битката (т.е. титаномахията) срещу Кронос и титаните. Според Полиен, 2^ри-Дионис, гръцки автор от век след Христа, повежда амазонките под своя команда, за да се бият срещу народа на Бактрия в Централна Азия.

Още факти за амазонките

Много от историите и митовете за амазонките може би са вдъхновени от конните култури на скитски, сарматски и хетски женски селища в и около древна Гърция. Знаем това благодарение на археологическата находка от 2019 г. на места за погребения на жени скитски воини.

През 2019 г. археолозите откриха гробница с няколко поколения жени скитски воини. Археолозите смятат, че гробницата, в която е имало няколко върха на стрели и златни украшения за глава, датира от около 2500 години в миналото.

През 1542 г. испанският изследовател и конкистадор Франсиско де Ореляна (1511-1546) дава името на река Амазонка в Южна Америка, след като става първият известен човек, преминал по цялата дължина на реката. Преди реката да получи сегашното си име, тя е наричана „Рио де Орелана“ в чест на Франсиско де Орелана.

Франсиско де Орелана твърди, че веднъж е срещнал и се е сражавал срещу племето икамиябас – племе от жени-воини. Изследователят твърди, че се е сражавал с тях на река Нхамунда – приток на река Амазонка.

Амазонската кралица-воин Иполита се среща в пиесите на Уилям Шекспир Сън в лятна нощ и Двама благородни роднини (в съавторство с Джон Флетчър).

Много историци и археолози отбелязват, че древните гърци не са били единствените, които са били очаровани от жените воини амазонки. В цялото Средиземноморие и дори далеч на места като Индия, Персия и Китай изобилстват разкази за култури от свирепи жени-воини.

В допълнение към Александър Велики има редица истории за исторически личности като римския генерал Помпей и Кир Персийски, които се сблъскват с племена от жени-воини.