Атлантида на пясъците – отвъд въображението

Беше пищен оазис. Градини от финикови дървета, захранвани от извори, украсяваха града от високи стълбове, който се издигаше по границите му. Той бил „украсен с красиви храмове и дворци“ и този град бил най-богатият в света. Тамянът, ценен колкото златото, бил в изобилие и донесъл голямо богатство на района. Освен това в него се пазели заключени съкровища и съкровищници от червена сребърна руда. Това била Атлантида на пясъците.

Легендарният пазар на подправки и масла

Атлантида на пясъците (съвременен прякор на легендарния град) се нарича също Убар от бедуините (хората от пустинята) и Ирам в Корана. Това е един от най-загадъчните и интригуващи легендарни изгубени градове, за който се твърди, че някога е бил великолепен и проспериращ търговски пункт. Възможно е градът да е бил основан още през 3000 г. пр. н. е. и да е загинал между 300 и 100 г. от н. е. „Херодот, Плиний Старши, Страбон и други древни автори, макар и да не споменават конкретно Убар, дават кратки сведения за градове в Южна Арабия, които са търгували със смоли от дърветата тамян и смирна“ (http://archive.archaeology.org/9705/abstracts/ubar.html).

Градът е бил отлично разположен в Южна Арабия между Индия и Средиземноморието, директно на търговския път. Търговците използвали този маршрут, за да пренасят фини подправки и изключително ценни смоли и етерични масла за продажба. Климатът по онова време е бил различен, районът е бил по-лютив и е бил наричан „Арабия Феликс“, което означава „щастлива Арабия“ или „щастлива Арабия“.

Арабия Феликс – щастливата Арабия

Арабия Феликс е смятана за щастлива област, защото хората са се научили да отглеждат дърветата босвелия, от които се произвежда тамян. Освен това в нея имало изобилие от вода, фурми и червена сребърна руда. Атлантида на пясъците може би е била популярна точка за търговия и спиране, като по този начин уморените пътници са можели да напоят камилите си и да се запасят със стоки и продукти. Никога не е било установено по категоричен начин, но това величествено място може да е било вдъхновено от истински град, който някога е съществувал. Тази теория е довела до много изследвания и много експедиции на изследователи и археолози, които са се опитали да открият Убар.

В търсене на Убар

Бертрам Томас е един от тези изследователи на Южна Арабия, който е чувал страхотни истории за изгубения град от своите бедуински водачи по време на различни експедиции. През 1930 г. той тръгва да търси Убар. Водачите му казали на Томас, че е опасно да се опитва да търси Убар, защото той е бил унищожен в резултат на нечестие. Въпреки това Томас продължава проучванията си, но умира, преди да успее да го открие. Той оставя след себе си книга, която пише през 1932 г., наречена „Арабия Феликс“. В книгата си той описва хората от региона и мястото, наречено Убар. Томас казва, че е открил следи от изгубения град и добре изровени следи, по които се е стигало до него.

Спътник показва сближаване на следи

Книгата на Томас вдъхновява Никълъс Клап и съответно изследванията му го отвеждат до град, споменат в Корана. Този град, наречен Ирам на стълбовете, звучал много подобно на Убар. Освен това той разгледал стари карти, най-вече една, начертана от Птолемей през 200 г. от н.е. Клап разполагал и със сателитни снимки, направени от НАСА, които разкривали следи от камили, водещи до място, наречено Шишр. Сега много хора наричат Шиср Убар. Започват разкопки там, където следите се събират със сателитното изображение, което води до интересна находка. Екипът открил кладенец, а наблизо – голяма осмоъгълна крепост с високи кули и високи стени. За съжаление голяма част от крепостта се била срутила в пропаст, поради което не успели да разкопаят значителна площ. Не е известно дали тази крепост може да е била преден пост на по-голямо селище.

Сред членовете на експедицията на Клап е Ранулф Файнс. Той се завръща от експедицията, за да напише популярната книга относно Атлантида на пясъците и нейните легендарни разкази. В книгата си Файнс изказва предположение въз основа на техните открития, че Убар е място, идентифицирано като „Omanum Emporium“ на древните карти на Южна Арабия.

Какво се е случило с пясъчната Атлантида?

Възможно е това невероятно място да е съществувало само в историите за Ирам в Корана и в съзнанието на бедуините, но изглежда по-вероятно народните приказки да се основават на реално място, което наистина е съществувало в някогашния процъфтяващ регион. Вероятно това е легендарното място, което обаче не изглежда толкова величествено, колкото е описано в легендите. Интересно е, че в разказа за Ирам се казва, че в продължение на 7 дни той е страдал от ужасна пясъчна буря, която е покрила града. Следователно може би истинското място е било погребано в пясъците заедно с неговите съкровища и тайни. Или пък е възможно голяма дупка да го е погълнала, подобно на части от Шишр. Районите, в които тече вода, понякога са с нестабилна почва и затова могат да погълнат дори големи градове.

Легендата продължава да живее

В заключение, Атлантида на пясъците може би никога няма да бъде открита. Липсата на окончателни сведения за истинското ѝ съществуване и изчезване е послужила като легендарно вдъхновение за много филми и книги. Междувременно споровете за археологически находки и следи от доказателства за някогашния оживен търговски център увековечават търсенето на отговори.

В крайна сметка няма значение дали съществува или не. Чудото на нашето въображение поддържа живо чувството ни за приключения и по този начин – откриването на невероятни неща. Възможно е някой ден скоро да открием изгубения град. А може би вече сме го направили.

Източници: 
http://archive.archaeology.org/9705/abstracts/ubar.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Atlantis_of_the_Sands
http://articles.latimes.com/1992-02-05/news/mn-1192_1_lost-city
http://www.islamicity.com/science/quranandscience/destruction/GeneratedFilesNoFrame/ThePeopleof145AdandUbartheAtlantisoftheSands.htm
http://www.ancient-origins.net/ancient-places-asia/iram-pillars-lost-atlantis-sands-001839