Гьобекли тепе – история и значение

                             Гобекли тепе

В продължение на векове археолозите и историците са смятали, че възникването на човешката цивилизация и селищните общности започва преди всичко с появата на земеделието и животновъдството. Тази идея обаче се преразглежда при откриването на масивни Т-образни стълбове, които са подредени в кръг на обект, наречен „Гьобекли тепе“ (на турски „хълмове на пъпа“ или „Хълм на гърнето“).

Като се има предвид колко прекрасни и огромни са стълбовете на Гьобекли тепе, въпросът, който вълнува всички, е следният: как, по дяволите, една култура – култура, която предхожда изобретяването на колелото, грънчарството и писмеността – е построила Гьобекли тепе? И на колко точно години е обектът? Освен това, за какво е бил използван Гьобекли тепе от хората от каменната ера? Отговорите на тези въпроси за Гьобекли тепе са изчерпателно представени по-долу.

Какво представлява Гьобекли тепе?

Гьобекли тепе е огромен праисторически храм, разположен в Турция. Комплексът е изграден в кръгов формат с множество камъни. А върху тези каменни колони са издълбани няколко животни като лешояди, лъвове, патици, скорпиони и др.

Археолозите са изчислили, че някои от тези камъни тежат до огромните 10-16 тона. Това е доста впечатляващо, като се има предвид фактът, че е построен от праисторически хора.

Построен от невероятно религиозни ловци-събирачи, Гьобекли тепе има изключителната чест да бъде най-старият известен храм в света.

Кога и къде е открит?

Възрастта и размерите на Гьобекли тепе са абсолютно смайващи. Точно поради тази причина откриването му през 1994 г. променя всичко, което знаем за праисторическите цивилизации.

Откритието е направено в близост до село Оренчик. Този обект се намира на около 22 км от Шанлъурфа, който от своя страна е разположен в мултикултурната югоизточна част на Турция.

Археолозите и учените знаят със сигурност, че по времето, когато е бил издигнат храмът, хората дори не са имали земеделие. Всъщност именно построяването на храма е това, което всъщност дава началото на земеделието. Културата по онова време е била основно на ловци и събирачи – предземеделско общество. Сигурно са живели в леко организирани общности, извършвали са ежедневните си дейности с инструменти, изработени от камъни, и начинът им на живот би бил малко по-различен от всички известни аграрни исторически общности.

Кой е открил Гьобекли тепе?

Клаус Шмидт (1953-2014) е археологът, който пръв открива Гьобекли тепе

Откритието е направено през 1994 г. от германския археолог Клаус Шмидт (от Германския археологически институт в Истанбул). Още при първото разглеждане на обекта Клаус разбира, че е попаднал на нещо голямо – откритие, което ще съперничи на знаменателни открития като откриването на гробницата на крал Тут през 1922 г.

Преди германският археолог да се заеме с това, което може да се нарече единствено откритието на века, група археолози от Чикагския университет и Истанбул през 60-те години на ХХ век надраскват повърхността на обекта. Те обаче не се замислят за него, като бързо го причисляват към някакво погребение от Тъмните векове. Археолозите просто го пренебрегват. За щастие, три десетилетия по-късно Клаус Шмидт прави точно обратното, като копае по-надълбоко.

Кога е построено Гьобекли тепе?

Ако си мислите, че пирамидите, построени от древните египтяни, са стари, изчакайте да чуете на колко години е Гьобекли тепе. Много оценки от радиовъглеродното датиране поставят датата на построяване на този храм около 10^то или 11^то хилядолетие преди Христа. С възрастта си от 12 000 години Гьобекли тепе прави Голямата пирамида в Гиза да изглежда като футуристична постройка. Стоунхендж, който е построен около 3000 г. пр. н. е., е поне със 7000 години по-млад от Гьобекли тепе.

По времето, когато е построен Гобекли тепе, хората все още не са изобретили писмеността. На нас (т.е. на месопотамците – шумерите) ще ни отнеме около 9000 години, преди да изобретим първата форма на писменост – кунеиформената писменост. Днешното ни поколение е много по-близо до древна Месопотамия, отколкото Гобекли тепе до месопотамците.

Горното ни води до следващия въпрос: Как, за Бога, праисторическа цивилизация отпреди около 12 000 години е успяла да изгради такъв огромен архитектурен комплекс?

Зрелищни дърворезби върху Т-образните колони в Гьобекли тепе

Как е построено Гьобекли тепе?

С обелиски и стълбове, високи около 5,48 метра (18 фута) и тежащи 16 тона (в някои случаи 40 тона), ловците и събирачите трябва да са имали нужда от много работна ръка, за да издигнат Гьобекли тепе.

Друго смайващо нещо е фактът, че по това време колелото не е било изобретено. Следователно пренасянето на тези стълбове е изисквало цяла организация и човешки ресурси.

И до ден днешен археолозите не могат с увереност да посочат как тези каменни стълбове са били пренесени до мястото. Като се има предвид, че тези работници са разполагали само с каменни инструменти, не можем да не се възхитим на огромното великолепие на тези структури.

Защо е построен?

Археологът, който открива обекта, Клаус Шмидт, предлага Гьобекли тепе, че е построен предимно като религиозен храм. Шмидт смята, че липсата на каквито и да било битови предмети и жилища на обекта подкрепя това твърдение. Засега консенсусът е, че номадските ловци-събирачи са използвали мястото като някакъв вид религиозно погребение, може би за да принасят жертви или да се молят на своите богове.

Вероятно е също така този култ към мъртвите да е бил известно място за срещи, където са се провеждали пиршества и религиозни празненства. Например следите по животинските останки на мястото подсказват, че тези хора са се хранили с ловувани диви животни като глигани и газели. Те също така са оцелявали, като са се хранили с овце, благородни елени, патици и жерави.

Поради начина им на живот на ловци и събирачи те не са отглеждали нито едно от тези диви животни. И може би тези животни или техните кости са били използвани по време на религиозните им ритуали.

Археолозите откриват и големи каменни буркани – буркани, способни да съхраняват някаква течност (до 40 галона), може би опияняваща течност. Следователно може би няма да сгрешим, ако предположим, че тази номадска праисторическа култура трябва да е имала доста големи подвизи с много пиене и веселие.

Какво е било нейното значение?

Друга възможна употреба на мястото може да е била като място за поклонение. Някои археолози предполагат, че Гьобекли тепе е било може би най-известната дестинация за поклонници от околните райони, както и от места в днешна Сирия, Ирак и Иран. Шмидт смята, че праисторическите и преддинастическите обитатели от Египет най-вероятно са посещавали мястото, за да извършват множество религиозни ритуали. Тези праисторически общества най-вероятно са се занимавали с една или друга форма на обмен на знания. Следователно Гьобекли тепе е бил не само религиозен център, но и епицентър за разпространение на културни, научни и архитектурни идеи от каменната ера.

Изобразяването на боговете с ръце и длани кара Шмид да се замисли. Археологът смята, че Гьобекли тепе предлага рядък поглед към това как пещерните обитатели от каменната ера са възприемали своите богове. Те трябва да са възприемали боговете си като създатели и изпълнители, откъдето идва и очевидната липса на лица или очи върху изсечените в камъните изображения.

Колко важно е Гьобекли тепе днес?

Значението на откритието е огромно. В резултат на откритието археологът вече може уверено да каже толкова много неща за началото на човешките цивилизации. Обектът предлага богата представа за това какъв е бил животът през каменната ера. Въз основа на тези прозрения, както и на още такива, които тепърва предстоят, вече можем уверено да твърдим, че началото на човешките цивилизации не е започнало със земеделието.

Гьобекли тепе ни показва, че за дълъг период от време сме подценявали сериозно възможностите на праисторическите хора. До откриването му много малко хора биха имали представа, че пещерните хора са били способни да се организират в примитивна общност и да извършат такова мащабно архитектурно постижение.

В крайна сметка Гьобекли тепе ни учи, че духовността се крие дълбоко в генетичния строеж на нашето същество. Именно духовността в крайна сметка е дала началото на изграждането на религиозни храмове, след това на примитивни групи, после на общности и накрая на добре функциониращи земеделски общества като древните Месопотамия и Египет.

Какви са някои особености на Гьобекли тепе?

На първо място, обектът е разположен върху могила с диаметър 1 000 фута. След това има редица монолитни стълбове, свързани в кръгов формат със сухи каменни стени. Така се оформя овалната структура на комплекса. В средата на комплекса се намират два много големи стълба.

Смята се, че подовете на комплекса са били направени от теракот, т.е. изпечена вар. Такива са и Т-образните колони. Тези стълбове са високи около 16 фута.

Що се отнася до произведенията на изкуството, резбите върху тези колони изобразяват редица животни като лешояди, лисици, лъвове, бикове, газели, скорпиони, змии, диви свине и др. Има и барелефи с абстрактни форми. Някои от тези фигури са образи без лица и очи, за които се смята, че са боговете на хората. Като се има предвид, че е бил религиозен обект, храмът изобилства от религиозни символи, които все още предстои да бъдат интерпретирани. Например археолозите си блъскат главите какво символизират голите жени върху резбите.

Друго интересно нещо за Гьобекли тепе е, че има необичайно голям брой издълбани лешояди и скелетни останки на лешояди. Защо тези хора са били толкова очаровани от лешоядите?

Защо в Гьобекли тепе е имало големи изображения на лешояди?

Като начало трябва категорично да заявим, че изображенията на лешояди и дърворезби са доста разпространени в много анатолийски културни обекти. Най-забележителният обект трябва да бъде селището в Чатал Хьоюк – построено около 7500 г. пр. н. е. до 5700 г. пр. н. е. в Южна Централна Турция.

Очарованието от лешояда се дължи на асоциацията на животното със смъртта и разпадането. Не трябва да се забравя, че Гьобекли тепе всъщност е бил религиозен обект – място, вероятно посветено на погребални дейности и ритуали. Толкова логично е хората да изберат лешоядите за преобладаващ символ на мястото.

Някои учени смятат, че хората от онези времена са оставяли мъртвите тела на стихиите, както и на нападенията на лешоядите; и след като плътта е била изядена от лешоядите, скелетите са били погребвани на друго място.

Защо е бил изоставен през хилядолетията?

Няма конкретна причина, поради която храмът е бил изоставен през хилядолетията. Преобладаващото мнение обаче гласи, че Гьобекли тепе е изпаднал в забвение, след като в близост до храма са изникнали няколко сгради. Жителите най-вероятно са изсекли дърветата в околността. А с изобретяването на земеделието хората може би са започнали да изхвърлят отпадъци на мястото.

Пълното пренебрежение към мястото се дължи на това, че новите жители на района вероятно са надраснали религиозните практики на своите предци. Сигурно е възникнала нова религия и по този начин е довела до изоставянето на Гьобекли тепе. През вековете върху обекта се натрупват отломки и отпадъци, които го погребват дълбоко под земята. Върху обекта са построени и нови структури.

Хубавото е, че комплексът е бил потопен под купчина пръст. Ако това не се беше случило, обектът вероятно нямаше да бъде запазен и до днес. Изказваме сърдечна благодарност на древните хора за този невероятен обект!

Източници: Исторически загадки