Кенсингтън Рунестоун: Направена от викинги или от фалшификатор?

Кенсингтънският камък е голям камък с издълбани в него руни, за който някои смятат, че може да е издълбан от викинги. Той е висок 31 инча, широк 16 инча, дебел 6 инча и тежи 202 килограма. Интересното за руническия камък от Кенсингтън е, че е открит в Минесота. Ако е автентичен, той ще промени историята на Съединените щати такава, каквато я познаваме. От друга страна, автентичността му е загадка. Много хора смятат, че е измама.

Discovery

Рунният камък от Кенсингтън е намерен през 1898 г. в малка фермерска общност близо до Кенсингтън, Минесота. Според някои версии камъкът е намерен от момче на име Едуард Оман. Според други версии го е намерил баща му Олоф Охман. Възможно е камъкът да е намерен в корените на дърво, но това не е сигурно. Със сигурност е намерен под земята. Поне във всички версии на историята е така. Независимо как е бил открит и кой го е открил, Кенсингтънският камък се озовал в ръцете на Олоф Охман, който започнал да търси обяснение. Няма доказателства, че той активно е търсил парична изгода от находката.

Кенсингтън Рунестоун Текст

Никой не е твърдял, че може да преведе изцяло Кенсингтънския камък до 1907 г., когато завършилият Университета на Уисконсин със специалност история Хялмар Р. Холанд предлага следния превод:

Осем геати и двадесет и двама норвежци на изследователско пътешествие от Винланд на запад. Бяхме направили лагер при два скира на един ден път на север от този камък. Ние бяхме [out] да ловим риба един ден. След като се прибрахме

[we] намери десет мъже, почервенели от кръв и мъртви. AVM (Ave Virgo Maria) спаси [us] от злото.

[We] имам десет души край морето, които да се грижат за корабите ни, на четиринадесет дни път от този остров. [In the] 1362 г.

Петима членове на Историческото дружество на Минесота изследват камъка в продължение на 1,5 години и стигат до заключението, че той е автентичен.

Посещавали ли са викингите Минесота?

Съществуват някои доказателства, че викингите може да са стигнали чак до Минесота. Между залива Хъдсън и Саук Сентър, Минесота, са открити пет викингски лагера, в които са издълбани дупки в скалите, подобни на тези, използвани от викингите за акостиране на лодки. В района са открити и някои инструменти, наподобяващи нордически. Предполага се, че някои викинги са заседнали в района на днешните Съединени щати, когато не са успели да се върнат навреме до кораба си за обратното плаване. Това би обяснило защо някои от индианските племена мандан в района са имали сини очи и познания за християнството преди приетата история да ни каже, че е трябвало да научат за Христос.

Рядка руна

Нито едно от тези неща не е доказателство, че викингите са посещавали района, нито пък доказва, че руническият камък от Кенсингтън е автентичен. Единственото друго доказателство, което може да се вземе предвид, е самият рунически камък от Кенсингтън. Веднъж бе „доказано“, че той е фалшификат от рунолог, който не разпозна един от символите върху камъка. По-късно друг рунолог открил донякъде рядката руна в други текстове. Това също не доказва, че Кенсингтънският рунически камък е истински. Доказва обаче, че ако не е истински, ще бъде трудно да се докаже, че не е истински. Така стигаме до теорията за възможна измама.

Измама с каква цел?

Хората, които не вярват, че камъкът от Кенсингтън е автентичен, обикновено предполагат, че го е направил Олоф Охман. Тази възможност повдига няколко въпроса. Първо, защо би го направил, ако не за пари? Може да го е направил за внимание, но защо да се притеснява?

Второ, как такъв прост човек е познавал подобни руни? Ако някоя от руните наистина е била толкова рядка, че рунолог не би могъл да я разпознае, как е разбрал това Олоф?

И накрая, ако Олоф наистина е имал познания за руните, защо никой не е знаел за това? За да повярвате, че Олоф е направил Кенсингтонския рунически камък, би трябвало да повярвате, че той е изучавал руни без знанието на никого, само за да издълбае тези руни в 200-килограмов камък без друга причина, освен за да се забавлява. Това не е вероятен сценарий, но не е и невъзможен.

И двете страни на мистерията на Кенсингтънския рунически камък се оспорват както от способни експерти, така и от неспециалисти. Съвременният консенсус обаче е, че той е фалшификат. Оман е създал фалшификата с някаква цел, която само той знае.

Въпреки това, ако някой ден на друго място бъде открит артефакт, в който се обсъждат тези мъже в Минесота, тогава Оман може би през цялото време е бил правдив.