Дама с парашут Гроб: Гробница 9890 Понтеканяно

Древните гробища и гробници са прозорци към миналото и ни разказват за нашите загадъчни предци. От 1962 г. насам при разкопките на огромен некропол в Понтеканяно, Италия, са разкрити повече от 9000 гробници, датиращи от 3500 г. пр. н. е. до III в. сл. н. е. През юни 2017 г. е разкрито богато камерно погребение от трети век пр.н.е. – гроб 9890. Това монументално откритие е единствената камера в района, която съдържа рисунки на фигурална сцена по стените си и е ласкаво наричана Гробът на дамата с чадъра с парашут.

Понтеканяно, град в областта Салерно, Италия, се намира на върха на древен градски етруски град, вероятно наречен Амина. Най-ранните хора, заселили се в района, обикновено се наричат неолитната култура Гаудо. Впоследствие на това място доминират предетруските хора от Виланова, етруските, а след това и римляните. По-късно римляните променят името на Амина на Пичентия. Гробът на Дамата с чадъра с парасоли е създаден в края на етруската фаза и началото на романизационния период.

Описание на гроб 9890

Построена някъде в средата на III в. пр.н.е., гробница 9890 е служила за погребения на поне две поколения. Използването на гробницата приключва около началото на II в. пр. н. е. Това е било време на социални сътресения и с преместването на нови групи в района около Понтеканяно погребалните костюми и гробните съоръжения са станали много по-пищни. Гробът на дамата с чадъра с парашут е изключителен пример за такъв гроб.

Изящната камерна гробница, която все още не е отворена за разглеждане от обществеността, все още е в процес на реставрация в Националния археологически музей в Понтеканяно. Частна обиколка на гробницата разкрива, че цялата структура се намира в средата на голямо помещение в мазето. В левия ъгъл, най-близо до входа, на малка масичка са поставени четките и инструментите за извършващата се археологическа реставрация.

Стените са изградени от големи квадратни травертинови блокове с размери около 2 на 1,5 фута. Блоковете са подредени един върху друг и застъпват долния ред. Всяка стена е висока малко над 4 фута и дълга около 9 фута. Стените са покрити с варов разтвор, като три от тях са боядисани. На повърхността им декорациите и централната сцена с човешки фигури съдържат пигменти в червено, жълто и черно.

Сцена на дамата с чадъра с парашут

Красиво изображение на мъж и жена украсява центъра на главната стена срещу входа. Двойката се протяга един към друг с десните си ръце. По всички стени във вътрешността на гробницата се простират изрисувани в червено и черно веларии или завеси, подобни на тента. Вдясно от жената друга по-малка жена се навежда, за да държи чадър над главата на жената. Тя вероятно е прислужницата на жената. Вляво от мъжа има друг по-малък мъж, чиято самоличност е неизвестна.

Жената е събрала косата си прилежно далеч от лицето си, което притежава силно изражение. Облечена е в елегантна червена рокля в цял ръст със заострен корсаж, обрамчен в охра и червено. В долната си част тя носи бяла платнена обвивка, а в долната – Stola, която донякъде прилича на тога. Долната част на роклята ѝ е окантована в червено и охра, а шал покрива раменете ѝ.

Мъжът е с къса черна коса и няма брада или мустаци. Облечен е в туника, която свършва до подбедриците, а тъмен колан пристяга дрехата около кръста и виси. Другите две по-малки фигури също са облечени в бели туники. Експертите смятат, че малкият мъж вляво може да има червено наметало около раменете си.

Значение на изображенията в гробницата

Сцената на мъжа и жената в центъра е основната тема на надгробната живопис. Експертите предполагат, че вълнообразната черна линия под краката им може да е бариера, която показва задгробния живот или прехода от живота в отвъдното. „Сцената вероятно представлява приемането на починалата жена в задгробния живот от мъжа, може би член на семейството“(Baglivo et al. 2017).

Пищната гробница на първия император на Китай

Велариите, минаващи по всички стени, може би са били предназначени да предпазват фигурите от слънцето и дъжда. В предримската и римската епоха велариите са изпълнявали точно тази задача на места като Колизеума и други арени. Чадърът също е елемент на защита от природните стихии и заедно с прислужницата и веларията може да означава усещане за лукс и комфорт в задгробния живот. Експертите обаче планират да извършат допълнителен анализ след приключване на реставрацията.

Разкопки на гробница 9890

Жералдин Сашо от Центъра „Жан Берар“ (CNRS/Френската гимназия в Рим) сътрудничи при разкопките на гробницата в Понтекан. Помещението е съдържало три стени и заграждение, което е било барикадирано с двойна стена с врата. Вътре по стените на гробницата били разположени три погребални легла. Освен това травертинови блокове, които служели за облегалки за глава, разделяли леглата.

В някакъв момент след затварянето на гробницата наводнение залива некропола. В резултат на това гробните депа в гробница 9890 се преместили от първоначалните си места.

Тела и гробни принадлежности

Източен депозит

В гробницата са били инхумирани три тела, но са съществували поне още два гроба. На източната стена вляво от входа са се намирали останките на мъж. На мястото на леглото имало само няколко кости, както и железен стригил (инструмент за остъргване на кожата). На пода на гробницата археолозите открили още от костите на мъжа и още едно парче от стригила, няколко буркана и стомна. Тези предмети вероятно също са принадлежали на гроба му. Наводнението е изместило черепа му, който е лежал на друго легло на южната стена (точно под фигуралната рисунка).

Южно депо

В погребалното ложе на южната стена са открити останките на още един инхумиран мъж. Неговата колекция от гробни принадлежности обаче не е единственият депозит там. Непосредствено под него са открити тежест за стан, мазило и капак, които вероятно са принадлежали на по-стар женски гробен депозит.

Западно депо

Вдясно от входа, на западната стена, в трето гробно ложе се намират инхумираните кости на жена, заедно с богата покъщнина. Скелетът ѝ е бил избутан към стената, за да се освободи място за друго депониране на гробни вещи.

Около главата ѝ лежали множество бутилки и буркани. Тежест за стан, малък съд с кафяв декориран и лакиран капак и костена щипка също я придружаваха. По-надолу на леглото имаше дървени летвички, които някога са образували кутия. Бронзова ключалка, бронзово огледало, гребен, бронзово вретено, костени предмети и украсен съд с розова пудра за грим също бяха сред вещите ѝ. В подножието на леглото седяха два големи керамични буркана. Освен това на пода лежаха много други боядисани и украсени бутилки.

Пътуване в комфорт

В древните култури на Италия живите трябвало да се погрижат мъртвите да преминат в отвъдния свят. По този начин просперитетът и способността на човека да оцелее в живота след смъртта зависели до голяма степен от погребалните ритуали, които практикували, и от предметите, които поставяли в гробниците си.

Изработените надгробни рисунки със сигурност означавали богатството и статуса на дадено семейство (повечето не можели да си позволят такива пищни гробници). Възможно е обаче сцените да са служили и като източник на утеха за мъртвите по време на пътуването им към новия живот (Cartwright). Що се отнася до сцената в „Гробът на дамата с чадъра с парашут“, би било облекчение да се мисли, че някой, може би съпруг, чака с протегната ръка от другата страна.

Препратки:
Baglivo, Bruno. „Su Alcune Tombe a Camera Di Pontecagnano Tra IV E II Secolo A.C., Paestum, 28 Giugno 2017“. Academia.edu.

Националния археологически музей в Понтеканяно. За повече информация вижте техния уебсайт.