Изчезването на децата на Бомонт

През 1966 г. е прекрасна лятна сутрин, когато три малки деца в Южна Австралия решават да прекарат деня на плажа. След като няколко часа по-късно децата не се завръщат у дома, те са обявени за изчезнали. Те никога повече не са видени. Изчезването на децата Бомонт се превръща в един от най-известните неразрешени случаи в Австралия.

Изчезване

Семейство Бомонт живее в Сомъртън Парк, Аделаида, красиво крайбрежно предградие в Южна Австралия. Джим, шофьор на такси, е женен за Нанси и заедно имат три деца. Джейн, на 9 години, Арна, на 7 години, и Грант, на 4 години.

Живеели близо до плажа Гленелг, популярно място през летните месеци. На 26 януари 1966 г. децата решили да отидат там, за да прекарат деня. Майка им се съгласява, тъй като вече са го правили няколко пъти, с правилото, че малката Джейн ще отговаря за братята и сестрите си. Дадени са им пари за автобусния билет и малък обяд. Майка им каза да се върнат с автобуса в 12:00 ч.

Но 12:00 ч. дойде и отмина, а от децата на Бомонт нямаше и следа.

Когато минава 14:00 ч., а децата все още не са се върнали, Джим и Нанси започват да се притесняват. Около 15:00 ч. Джим се върна от работа и след като разбра, че младежите са изчезнали, замина направо за плажа, за да ги търси.

За съжаление усилията му не дали резултат, затова се върнал да вземе Нанси и заедно обиколили предградието и къщите на приятелите. Когато вторият им опит дал същите резултати като първия, отишли в местния полицейски участък и съобщили за изчезването.

Разследване

Веднага след като е била информирана за изчезналите деца, полицията бързо е организирала обширна издирвателна група, която е обхванала целия плаж и околността. Джим и Нанси се молеха децата просто да са се отклонили твърде далеч и да са се изгубили; съществуваше обаче съвсем реална възможност да се е случило нещо по-зловещо.

Полицията започва да наблюдава летището, железопътните линии и междущатските пътища в случай на отвличане или трафик. Новината за изчезването бързо става известна в цялата страна.

След като една жена съобщила, че е видяла и разговаряла с децата в близост до близкото яхтено пристанище, полицията го отводнила, но не открила нищо. От 17-те предмета, които братята и сестрите имали със себе си в този ден, полицията не успяла да намери нито един при обстойното си претърсване. Пълната липса на каквито и да било следи подсказвала най-лошото: че някой е отвлякъл децата на Бомонт.

Неидентифициран заподозрян

Разследващите интервюират много от местните жители в търсене на улики за това какво се е случило с братята и сестрите Бомонт. Особено вниманието им привлича историята на една жена, която се превръща в основна следа.

Тя информира полицията, че е видяла децата да играят на тревата в близост до плажа около 11:00 часа. Тя забелязала, че един мъж, вероятно на около тридесет години, първо ги наблюдавал отдалеч, а след това странно решил да се присъедини към тях. На жената ѝ се сторило, че групата се забавлява и че може би се познават.

Тя го описва като висок рус мъж, висок около метър и осемдесет, строен, със загоряла кожа. Бил облечен в син бански костюм в стил Speedo и имал със себе си синя кърпа. Жената споменава, че го е видяла да се държи много добре с децата, като дори е помогнал на момичето да се облече. Той отишъл да се преоблече, а децата го изчакали на една пейка, след което си тръгнали заедно.

Две други жени съобщават, че са видели децата около обяд с мъж, отговарящ на същото описание. Никой обаче не е съобщил, че са се държали уплашено или неестествено. Полицията изказва предположението, че мъжът е имал предишни срещи с Бомонтови и те са се познавали помежду си.

Пай за мъжа

Полицията разговаря и със служител на местната пекарна, който познава децата, тъй като те са посещавали магазина многократно преди това. Тя казала, че в деня на изчезването триото дошло в магазина и купило пай с месо и някои други сладкиши. Първата особена подробност била, че никога преди това не са купували пай с месо, а когато тя ги попитала за това, те отговорили, че това е „пай за мъжа“. Втората аномалия била, че платили с банкнота от 1 паунд. Майка им обаче им била дала само няколко монети. Тази транзакция накарала разследващите да смятат, че децата са получили парите от мъжа, който уж бил с тях.

Около девет месеца след мистериозното изчезване една жена разказва на полицията, че в същата нощ, в която се е случило трагичното събитие, е видяла две момичета и едно момче, придружени от мъж, да влизат в изоставена къща в квартала. Тя добавила, че по-късно е видяла момчето да се разхожда само. Мъжът обаче го настигнал и го отвел обратно. До следващата сутрин те си тръгнали и тя не ги е виждала повече. Не е ясно защо тя е изчакала толкова дълго време, преди да спомене за инцидента. Поради закъснението ѝ при съобщаването полицията не е направила опит да претърси къщата.

Ясновидец

Отчаяни да намерят децата си, Бомонтови, с помощта на богат приятел, плащат на известния холандски ясновидец Жерар Кроазет да дойде в Австралия и да помогне в търсенето. Кроазет твърди, че е сигурен, че телата на децата са заровени под бетон в близък склад. Собствениците на сградата в крайна сметка се съгласили мястото да бъде разкопано. Те не откриват нищо. Нито един от опитите на Кроазет да открие някакви следи не се оказал успешен.

Заподозрени

Властите са събрали доста заподозрени въз основа на свидетелски показания, като повечето от тях вече са обвинени или осъдени по други дела за убийство или отвличане. Но никой никога не е бил официално арестуван във връзка със случая.

Хари Фипс бил местен собственик на бизнес, живеещ в къща, разположена само на няколко метра от плажа. Той става заподозрян през 2013 г., след като 15-годишният му син твърди, че е видял триото в двора им в деня на изчезването им. Фипс дори отговарял на описанието на мъжа, видян за последен път с братята и сестрите. Въпреки това, не е имало много други връзки между него и случая.

Двама работници също се появили, за да кажат, че само няколко дни по-късно са получили заплащане, за да изкопаят голяма дупка в двора на фабриката на Фипс. Разследващите на два пъти извършили претърсване във фабриката, като дори използвали багер и мощни радари, но не открили нищо.

Полицията, която вече излежава доживотна присъда през 1984 г. за убийството на 15-годишно момче, започва да подозира, че Беван Спенсър фон Айнъм може да е замесен в изчезването на Бомонт. Полицията научава, че осъденият за убийство на деца фон Ейнем се е похвалил пред други затворници в затвора, че преди няколко години е отвлякъл три деца от плажа. Айнем твърдял, че ги е взел вкъщи, за да „прави експерименти с тях“. Едно от тях обаче починало по време на операцията и затова той решил да убие всички. Твърди, че е изхвърлил телата им някъде на юг от Аделаида.

Въпреки това неофициално признание, никога не е имало достатъчно доказателства, за да бъде обвинен. Въпреки това той и до днес е смятан за потенциален заподозрян.

През 1970 г. Артър Стенли Браун е обвинен в друг случай на убийство на две сестри. Той така и не получава присъда за убийствата, тъй като е сметнат за негоден за съдебен процес, след като са му поставени диагнози деменция и алцхаймер.

Въпреки че детективите така и не успяват да съберат доказателства, които да го свържат със случая „Бомонт“, той отговаря на описанието на мъжа, видян с триото в онзи ден.

Фалшиви писма

Изчезването на Бомонт бързо се отразява в цялата страна. През годините Джим и Нанси непрекъснато се сблъскват с хора, които се свързват с тях по този въпрос.

Две години след инцидента те получават три странни писма. Твърди се, че най-голямата дъщеря Джейн е написала две от писмата. В писмата се казвало, че някакъв мъж на плажа ги е взел, но сега те живеят щастливо под негова опека.

Твърди се, че третото писмо е написал самият отвлечен, който сега твърди, че трите деца на Бомонт са под негова опека. Тайнственият мъж в писмото твърди, че е взел децата, за да се грижи за тях, но е готов да ги върне на Джим и Нанси, ако те успеят да организират подходящо място за среща.

Джим и Нанси се съгласиха, обнадеждени, че ще имат възможност да намерят децата си. Придружава ги детектив под прикритие, но когато пристигат на мястото, от никого няма и следа. В последващо писмо се твърди, че мъжът е решил да ги задържи, тъй като се е почувствал предаден от присъствието на детектива.

Първоначално полицията смята, че писмата са истински. Но 25 години по-късно, с помощта на нови криминалистични технологии, е доказано, че всички писма са просто жестока шега, написана от тогавашен тийнейджър. Те така и не повдигат обвинение на отговорното лице, тъй като от инцидента е изминало твърде много време.

Последици

Нанси и Джим никога не губят надежда, че ще намерят изчезналите си деца. Те продължават да помагат на разследването в продължение на много години. Джим и Нанси Бомонт решават да продължат да живеят в дома си в Сомъртън Парк, мислейки, че тримата може да се върнат, но в крайна сметка, след години страдания, решават да се разделят и да се изнесат от къщата. По трагичен начин майка им Нанси умира през 2019 г., без никога да разбере какво се е случило с децата ѝ.

Този студен случай остава отворен и до днес.