Какво е причинило кратера Патомски в Сибир?

През лятото на 1949 г. геолог на име Вадим Колпаков открива странна особеност на земната повърхност в Бодайбо, Иркутска област в Югоизточен Сибир. Заобиколена от предимно гориста местност, тази аномалия е овална с конусовиден кратер, който в средата си съдържа малка кълбовидна могила. Цялата структура се състои от натрошен сив варовик. Широчината ѝ е между 130 и 160 метра, а конусът е висок до 80 метра. Странно е, че върху образуванието растат малко дървета, но околните иглолистни дървета са преживели бърз растеж. Наречена Кратерът на Патомски, Конусът на Колпаков и Огненото орлово гнездо, геоложката загадка озадачава учените, които не са сигурни какво е причинило това странно образувание.

Далечни теории за кратера Патомски

[blockquote align=”none” author=”Alexander Dmitriev”]Не знам дали е метеорит или космически кораб, но определено има нещо под кратера.[/blockquote]

Наречен на реката, която тече в близост до аномалията, кратерът Патомски е породил много интересни теории. Диви идеи предполагат, че това е тайна уранова мина от времето на Сталин, в която са използвани трудови войски от ГУЛАГ. Теоретиците на древните астронавти пък твърдяха, че това е мястото на кацане на извънземен НЛО. Други популярни теории включват: подземна експлозия на уран или природен газ, метеорит с размери на прах, който се е забил в планетата и е оставил кратера като изходна рана, цилиндричен метален обект с неизвестен произход и Тунгуското събитие.

Теорията за урана може да звучи малко вероятно. Известно е обаче, че този район е богат на естествени радиоактивни елементи. За да се създадат условия за експлозия, би трябвало да се случи точна поредица от събития, но това е възможно. Все пак дърветата не показват големи експлозии от уран или Тунгуско събитие, които биха изравнили иглолистните дървета със земята.

Досега най-необичайната теория включва някакво външно или извънземно тяло, което отдавна се е вградило в кратера Патомски, предизвиквайки уникалната му форма. Незабележителните нива на радиация обаче изглежда противоречат на това, тъй като обект от космоса би оставил много по-високи нива на радиоактивност от типичните за Земята. Разбира се, някой би могъл да се противопостави на това, като каже, че космическият кораб е кацнал толкова отдавна, че досега високите нива са се върнали към номиналните. Това се потвърждава от увеличения размер на растителността около обекта.

Този бурундук, който пирува в кратера, изглежда здрав. CC3.0 Credit: Dmitry Demezhko.

Наука в кратера

Двете най-разумни теории, които възникват първоначално, гласят, че произходът е вулканичен или метеоритен. Проблемът е, че учените все още не са открили доказателства за нито един от двата сценария по склоновете на сибирския кратер. Никъде няма нито вулканични скали, нито метеоритни отломки. Въпреки това мястото напомня на учените за следите от метеоритен удар на Луната и смятат, че доказателствата се намират по-дълбоко в земята, където метеоритът би трябвало да се е взривил. Към момента по-голямата част от доказателствата изключват наличието на метеор и повечето учени се отказват от тази теория.

Местна легенда за лошия Джуджу в кратера

Макар и отдалечен, в Иркутска област живее местно население, наречено якути. Тези хора смятат, че кратерът е лошо място, и настояват големите животни да не влизат в района. Една от теориите за това суеверие предполага, че може би техните предци са присъствали във време, когато в района е имало много по-високо ниво на радиация. Възможно е тези предци да са се разболели и да са починали от тази радиация. С течение на времето легендата е синтезирана в устни племенни разкази, които стават част от културата на якутите. Всъщност якутите дават на кратера името „Гнездо на огнен орел“ заради формата му.

Якутите кръщават кратера „Гнездото на Огнения орел“ и вярват, че районът съдържа лоша енергия. Източник: dvoris.

Разследвания на гнездото на Огнения орел

Въпреки че е открит през 1949 г., първата научна експедиция, ангажирана с правилното изследване на кратера Патомски, стартира едва през 2005 г. За това забавяне има редица причини, докато в много други страни аномалия от такъв мащаб би била обект на научно внимание. До разпадането на Съветския съюз разходите за научна дейност бяха насочени към военното развитие. Вследствие на това изследването на кратера беше отложено.

Първоначалната експедиция през 2005 г. среща сериозен неуспех, когато малко след като потеглят към целта си, водещият изследовател Евгений Воробьов умира по пътя. Когато служителите откриват тялото му, аутопсията показва масивен сърдечен удар (Зубачева 2013). Въпреки това, лошо предзнаменование или не, групата продължава напред. Въпреки че учените проучили обстойно района, това само предоставило повече възможности. По това време те не са в състояние да направят окончателно заключение за причината. Интересно е обаче, че в околността са открити редица аномалии.

Мястото на кратера Патомски, показващо разбити варовици и малко дървета. CC3.0 Dmitry Demezhko

Странни околности

Тъй като това се случва в началото на Студената война, руското правителство първоначално се опасява, че това може да е мястото на ядрен опит на друга държава. В края на краищата американците са направили своя ядрен дебют над Япония едва три години преди това и е било публична тайна, че руснаците се опитват да създадат същата технология.

Впоследствие едно от първите неща, които служителите търсят на мястото, е повишено ниво на радиация. Резултатите обаче не бяха забележителни. Макар и с частица над номиналното, количеството по никакъв начин не свидетелствало за ядрен взрив.

Това, което буди недоумение обаче, е, че заобикалящата я растителност е отбелязала рязко увеличение на размера си повече от век преди откриването му. Макар да звучи безобидно, тази аномалия е често срещана в случаите на ядрен контакт. Мутагенните свойства на радиацията влияят върху размера на флората, като често го увеличават драстично с течение на времето. Такъв е случаят и с растителността около Чернобил. Магнитни аномалии има и на и в околностите на странния кратер Патомски. Разбира се, има и други причини за рязкото нарастване на дърветата.

Последни разкрития за кратера Патомски

Съвременните геоморфолози смятат, че Огненото орлово гнездо може да е много рядък газов вулкан, действащ като отдушник за огромни запаси от подземни газове. Странните скални образувания може да са показателни и за химически реакции между елементите на повърхността и тези, които се просмукват от дълбините на земята.

Дмитрий Демежко, Институт по геофизика, Екатеринбург, предлага кратерът да се е образувал на две фази. Първо, тектонските действия в района са създали вид канал, подобен на калния вулканизъм. След това, с течение на времето, многократното замразяване и размразяване е довело до разрушаване на скалата.

В едно от най-новите изследвания, публикувано през 2015 г. в статия на В. С. Антипин, Б. Г. Покровски и А. М. Федоров, се заключава, че образуването е станало от една или повече експлозии на пара, когато магмата се е придвижвала нагоре през водата и скалите или когато пукнатините са освобождавали вода под налягане, задържана в скалите.

Малко по малко експертите се приближават към окончателното разрешаване на тази загадъчна мистерия веднъж завинаги, ако вече не са го направили. Нещо, с което всички учени изглежда са съгласни, е, че никъде другаде на планетата няма нищо подобно на кратера Патомски.

Препратки:

Antipin, V. S., B. G. Pokrovsky, and A. M. Fedorov. „Формиране на кратера Патом чрез фреатична експлозия: Геоложки и изотопно-геохимични доказателства“. SpringerLink. Pleiades Publishing
Baklitskaya, Kate (Баклицка, Кейт): „Вулкан или НЛО? Какво е създало този мистериозен сибирски кратер?“ The Siberian Times
Евсеев, Антон. „Загадката на кратера Патом е решена?“
Mynott, Sara. „Imaggeo в понеделник: Pitter-Patter of Little Paws in Patomsky Crater.“ GeoLog
„Кратерът Патомски: Орлово гнездо.“ Live Journal
Зубачева, Ксения. „Кратерът Патом: Кратерът Патом: странната мистерия дълбоко в сибирските гори“