Архиепископ Дезмънд Туту: Бързи факти и времева линия

Южноафриканският англикански духовник и носител на Нобелова награда за мир за 1984 г., Дезмънд Туту, е една от най-изтъкнатите личности, произхождащи от африканския континент. Непоколебимата му ангажираност в съпротивата срещу режима на апартейд в Южна Африка го вписва в историята. Освен това той е най-известен с това, че е първият чернокож африканец, станал англикански архиепископ на Кейптаун. Ето кратък преглед на основните факти и хронология на Дезмънд Туту – икона на борбата срещу расовата сегрегация и активист за правата на човека.

Бързи факти за Дезмънд Туту

Ден и място на раждане: 7 октомври 1931 г.; Клерксдорп, Трансваал, Южноафрикански съюз

Роден: Дезмънд Мпило Туту

Умира: 26 декември 2021 г.

Място на смъртта: Център за грижи за немощни хора Oasis, Кейптаун, Южна Африка

Причина за смъртта: Рак

Майка: Алета Туту

Баща: Захария Туту

Съпруг: Nomalizo Leah Tutu (от 1955 г.)

Деца: Тревор, Тереза, Наоми и Мфо

Образование: Учителски колеж „Банту“, Претория; Южноафрикански университет; Богословски колеж „Св.

Най-известен с: Англикански архиепископ на Кейптаун; носител на Нобелова награда за мир за 1984 г.; символ на борбата срещу апартейда; председател на Комисията за истина и помирение в Южна Африка

Прозвища: Арката; Баба; и Boy (като дете)

Хронология на Дезмънд Туту

Раждане и ранно детство

7 октомври 1931 г. – Дезмънд Мпило Туту е роден от родителите си Ален Доротея Матларе (Алета Туту) и Захария Зелило Туту. Майка му, Ален, е от племето мотсвана, докато баща му е от племето кхоса.

1936 – Посещава методистко начално училище в Цин. Оттам постъпва в шведския пансион в мисията „Сейнт Агнес“.

[1945 – Туту посещава гимназия „Банту“ в Йоханесбург. Участва активно в училищния отбор по ръгби.

1951 – През 1951 г. печели стипендия за обучение в колежа Pretoria Bantu Normal College. След колежа получава диплома за учител по банту в Трансваал

Брак и ранна учителска кариера

1953 – Туту и съпругата му Номализо се оттеглят от образователния сектор заради Закона за образованието на банту, приет от Националната партия на Южна Африка. Законът във всеки смисъл на думата олицетворява режима на апартейд. Той насърчаваше по-нататъшната расова сегрегация в образователния сектор.

1954 – Работи като преподавател по английски език в гимназията в Мадибане. След това, през 1955 г., започва да преподава в гимназията в Крюгерсдорп.

Юни 1955 г. – Туту се жени за Номализо Леа Шенксан в Крюгерсдорп. Въпреки че е англиканец, Туту вдига римокатолическа сватба.

Април 1956 г. – Туту и Номализо посрещат първото си дете – Тревор.

1956 – Приемат го в Богословския колеж „Свети Петър“ в Розетънвил, Йоханесбург. По време на престоя си там печели награда в годишен конкурс за есе.

Декември 1960 г. – Туту е ръкоположен за англикански свещеник в катедралата „Света Мария“. Свещеникът, който ръкополага Туту, е Едуард Паджет. След ръкополагането си той започва работа като помощник-курат в енория „Сейнт Албан“. Две години по-късно е повикан в църквата „Свети Филип“ в Токоза.

Кингс Колидж Лондон, Англия, и декан на катедралата „Света Мария

1962 – След като Англиканската църква набира средства в партньорство с Богословския образователен фонд (TEF) на Международния мисионерски съвет, Туту получава възможност да продължи образованието си в Кралския колеж в Лондон, Англия. В допълнение към обичайната си учебна програма Туту изучава иврит.

1965-1966 г. – Той получава магистърска степен. Дисертацията му е посветена на исляма в Западна Африка.

1967 – Започва да преподава във Федералната богословска семинария (Fedsem) в Източен Кейп. Той става първият чернокож африканец, който прави това. A няколко години по-късно напуска Федсем, за да заеме преподавателска позиция в Университета на Ботсвана, Лесото и Свазиленд (UBLS) в Рома, Лесото.

1972 – Назначен е за директор на Богословския образователен фонд (TEF) в Африка. Позицията му дава възможност да посети няколко африкански държави, като оценява безвъзмездните средства за институции и студенти. Той посещава страни като Заир (днешна Демократична република Конго), Нигерия, Кения, Уганда и множество други държави.

1973 – Рампионско черно богословие – практически подход за справяне с реалните проблеми, свързани с живота и смъртта на чернокожия човек. Той обединява афроамериканското богословие с африканското богословие.

Август, 1975 г. – Назначен е за декан на катедралата „Света Мария“ в Йоханесбург. Заемайки тази длъжност, той става първият чернокож африканец, заемащ този пост. Докато заема поста, той води кампания за ръкополагане на жени за свещеници. Бил е голям защитник на равенството между половете и на равните възможности.

Епископ на катедралата „Сейнт Мери

Март, 1976 г. – Туту е избран за епископ на Лесото и става епископ на катедралата „Света Мария“.

Май, 1976 г. – Пише писмо до тогавашния южноафрикански министър-председател Востер, в което го моли да сложи край на апартейда в Южна Африка.

Септември 1977 г. – Присъства на погребението на активиста срещу апартейда и лидер на Движението за черно съзнание Стив Бико. Бико умира, докато е задържан от полицията.

Ръководител на Южноафриканския съвет на църквите (SACC)

март 1978 г. – Назначен е за генерален секретар на Южноафриканския съвет на църквите (SACC) на мястото на Джон Торн. Също така на тази позиция Туту става първият чернокож африканец, заемащ този пост.

1980 – Ръководи кампаниите за гражданско неподчинение на SACC срещу апартейда.

Май, 1980 г. – Туту е арестуван и глобен, заедно с Джо Уинг, за това, че е ръководил шествие срещу незаконния арест на Джон Торн, бивш генерален секретар на SACC.

1981 – Назначен за ректор на църквата „Свети Августин“ в Совето.

Август 1983 г. – Обединеният демократичен фронт (ОДС) избира Дезмънд Туту за свой патрон.

Октомври 1984 г. – Получава покана да говори пред Съвета за сигурност на ООН.

1984 – Посещава президента на САЩ Роналд Рейгън в Белия дом.

Нобелова награда за мир

1984 – Печели Нобеловата награда за мир, като си осигурява парична награда от 192 000 долара. Той дарява парите на членовете на семейството си, на персонала на SACC и на някои благотворителни организации в областта на образованието.

Февруари, 1985 г. – Става епископ на Йоханесбург. Шестият човек, заемал този пост, Туту става първият чернокож африканец на този пост.

1985 г. – Пиеси решаваща роля в посредничеството между разгневените чернокожи южноафриканци и правителството. Правителството въвежда извънредно положение в повечето части на страната, което допълнително разгневява чернокожите. На фона на всичко това той винаги се опитваше да използва ненасилствени средства, за да предаде посланието си. Призоваваше към общонационални стачки, маршируваше и призоваваше към пост и молитва.

февруари, 1986 г. – Получава две трети от гласовете, за да стане архиепископ на Кейптаун. Отново прави рекорд, като става първият чернокож африканец, избран на този пост. Церемонията по интронизацията му, която се провежда в катедралата „Свети Георги Мъченик“, е уважена от повече от 1300 души.

1986 – Туту става архиепископ на Кейптаун. Като архиепископ той е начело на църквата в пет южноафрикански държави – Южна Африка, Ботсвана, Свазиленд, Лесото и Намибия.

Февруари 1988 г. – Посредник в конфликта между чернокожи протестиращи и властите. Благодарение на неговите усилия, както и на тези на Босак и Стивън Найду, проблемът е предотвратен да ескалира още повече.

Многопартийната демокрация и Комисията за истина и помирение в Южна Африка

Началото на 90-те години – Туту се опитва да разреши нарасналото напрежение и сблъсъците между най-голямата политическа партия в Южна Африка – Африканския национален конгрес (АНК) и Партията на свободата Инката (ПСФ).

1994 – Присъства на церемонията по встъпване в длъжност на Нелсън Мандела. Мандела влиза в историята, като става първият чернокож африканец, станал президент на Южна Африка.

Септември 1995 г. – Туту става един от седемнадесетте членове на Комисията за истина и помирение (КИП). Той е избран от Нелсън Мандела за председател на комисията. Окончателният доклад е представен на Нелсън Мандела през октомври 1998 г.

1995 – Назначен за председател на Комисията за истина и помирение в Южна Африка. Той е избран от тогавашния президент на Южна Африка Нелсън Мандела.

Пенсиониране

1996 – Туту приключва мандата си като архиепископ на Кейптаун. Той обаче получава нова титла – почетен архиепископ.

Юни 1996 г. – Оттегля се от длъжността архиепископ на Кейптаун. Негов наследник е Ндугане.

1997 – Появява се новината, че е диагностициран с рак на простатата. Туту се подлага на лечение в Съединените щати.

1998 – Учредява тръст за мир на Дезмънд Туту

1998 г. – 2000 г. Назначен за гостуващ професор в университета „Емори“.

1998 – 2000 – Туту става гост-професор по теология в университета в Атланта, университета „Емори“.

2002 – Назначен за гостуващ професор в Епископалното богословско училище в Кеймбридж

Март, 2003 г. – След около 8 години той представя окончателния доклад на Комисията за истина и помирение на тогавашния президент на Южна Африка Табо Мбеки.

Юли, 2007 г. – Заедно с Нелсън Мандела той създава групата на старейшините – група от изтъкнати и стари държавници от цял свят. Целта на групата е да обсъжда въпроси от световно значение. В групата влизат личности като Кофи Анан (бивш генерален секретар на ООН), Джими Картър (бивш президент на САЩ), Ела Бхат , Мери Робинсън и др.

След пенсиониране

Септември, 2007 г.– Заедно с други членове на Старейшините, Туту се отправя към Дарфур, Судан, в търсене на дълготраен мир в страната.

Юли, 2009 г. – Президентът на САЩ Барак Обама награждава Туту с Президентския медал на свободата на САЩ за 2009 г.

Октомври, 2011 г. – В стремежа си да не си навлече гнева на Китай, правителството на Южна Африка отказва да издаде виза на Далай Лама. Тибетският будистки лидер възнамеряваше да посети Туту по време на честванията на рождения му ден.

октомври, 2011 г. – „Туту: Авторският портрет“ е публикувана. Тя е публикувана на рождения ден на Туту, 80 г. . Съавтори на книгата са Мфо – дъщерята на Туту – и Алистър Спаркс. Книгата навлиза в живота и историите на хора като Далай Лама, Нелсън Мандела, Боно и др.

септември, 2012 г. – Туту призовава бившият президент на САЩ Джордж Буш-младши и бившият британски премиер Тони Блеър да бъдат разпитани за участието им във войната в Ирак.

октомври, 2012 г. – Фондация „Мо Ибрахим“ връчва на Туту награда от един милион долара за всички негови усилия („говорене на истината пред властта“) в борбата за расово равенство и граждански права.

Декември, 2012 – На 3 декември 2012 г. е публикувана детската книга „Дезмънд и много лошата дума“.

2013 – В Кейптаун е създадена Фондацията за наследството на Дезмънд и Леа Туту.

април 2013 г. – Туту получава наградата „Темпълтън“ за 2013 г. Стойността на наградата е 1,7 милиона долара.

септември, 2016 – Приет в болница, за да претърпи операция.

2016 – Повтаряща се инфекция принуждава Туту да бъде приет в южноафриканска болница.

6 октомври 2016 г. – Пенс надолу op-ed в The Washington Post. В статията Туту изразява непоколебимата си подкрепа за гражданските права и расовото равенство. Той също така се застъпва за това, че на хората трябва да се даде правото да умрат с достойнство.

декември, 2019 – Туту се лекува от някои здравни инфекции. Той е приет на 4 декември 2019 г. и е освободен пет дни по-късно.

26 декември 2021 г. – Умира в центъра за грижи за немощни хора „Оазис“ в Кейптаун на 26 декември 2021 г., на 90-годишна възраст.

Проверка на фактите: Стремежът ни към добре написани и точни истории е безкомпромисен. Въпреки това, ако видите нещо, което не изглежда правилно, моля, оставете коментар по-долу. Като алтернатива можете да се свържете с нас чрез нашия имейл.