Убийството на банкера Роберто Калви: Ватикан, мафия или тайно общество?

Лондон е типичен столичен град, както и много други по света. Също като много други по света, съблазънта на така наречения „ярък свят, голям град“ може да хване непредпазливите или наивните в капана на по-зловещото му подземие. Това най-често се отнася за младите хора, които могат да бъдат привлечени от възможността за по-добър живот, само за да открият, че ги очаква краят на живота им. Роберто Калви, 62-годишният председател на италианска банка, обикновено не би бил уязвим в подобна ситуация. През 1981 г. обаче влиятелният банкер се оказва в епицентъра на финансов скандал, който ще доведе до една от най-противоречивите неразкрити смъртни случаи в Лондон.

Незаконният износ на милиони от Banco Ambrosiano

През 1978 г. Централната банка на Италия (ЦБ) публикува доклад за дейността на втората по големина частна банка в Италия – Banco Ambrosiano, от която незаконно са изнесени милиарди лири (27 млн. долара) извън страната. Това довежда до пълноценно криминално разследване, в резултат на което през 1981 г. е осъден председателят на Banco Ambrosiano Роберто Калви (по прякор Божия банкер).

В крайна сметка той получава четиригодишна условна присъда и глоба в размер на близо 20 млн. долара за участието си в изнасянето на еквивалента на 27 млн. долара от Италия. Разпространяват се слухове, че е направил поне един опит за самоубийство, докато е бил в затвора. Въпреки лишаването от свобода Калви успява да запази поста си в банката и в крайна сметка е освободен под гаранция в очакване на обжалването. Членовете на семейството му смятат, че той не е извършил доброволно нещата, в които е обвинен. Вместо това те вярвали, че някой го е маневрирал, докато други направо настоявали, че е напълно невинен.

Участието на Светия престол

На следващата година Banco Ambrosiano се срива, но две седмици преди това Калви е автор на писмо до папа Йоан Павел II. Калви заявява, че сривът ще има най-дълбоко въздействие върху Църквата и ще се окаже нещо като финансова катастрофа като цяло. Без да се записва, за да потвърди нещата, писмото силно загатва, че длъжностните лица както в „Амброзиано“, така и във Ватикана, са били наясно какво наистина се случва. Ватиканът беше най-големият акционер в Ambrosiano и в периода преди фалита на банката бяха открити дългове в размер на 1,5 млрд. долара. Това включва и дългове към мафията. През 1984 г. Ватиканската банка се съгласява да изплати на 120 от кредиторите на Амброзиано 225 млн. долара. Поради липса на доказателства обаче Ватиканската банка получава имунитет.

Калви бяга в Лондон

На 10 юни 1982 г., пет дни след като се свързва с папата, Калви изчезва от апартамента, който има в Рим. Използвайки фалшив паспорт, той успява да отлети за Лондон с едно спиране в Цюрих. Седмица след като отсъствието му е забелязано, служителите в Банката на Италия го освобождават от поста му там. Личната секретарка на Калви, 55-годишната Грациела Корохер, пише бележка, в която осъжда вредата, която Калви е нанесъл на банката и на по-голямата част от служителите, работещи в нея. След това Коррочер умира, когато се оказва, че се е хвърлила от прозореца на петия етаж на банката. Разследващите обявяват смъртта ѝ за самоубийство.

Мистериозната смърт на Роберто Калви

На следващата вечер Калви излиза от апартамента си в лондонския квартал Челси, за да хапне. Когато приключил с вечерята, решил да се разходи по северния бряг на Темза. Какво се е случило след това, се обсъжда горещо повече от три десетилетия. Роберто Калви е открит в ранните часове на 18 юни, обесен под моста Блекфрайърс, близо до финансовото сърце на Лондон. Той имал около 15 000 долара в брой, които се състояли от три различни валути. По тялото са открити и няколко тухли в дрехите му.

Мостът Блекфрайърс, Лондон, е мястото на смъртта на Роберто Калвис. Източник: Уикипедия CC3.0 giggel.

Новината за откриването на тялото му предизвиква шокова вълна в целия град. На следователите не им отнело толкова време да идентифицират трупа като този на Роберто Калви. Разследването продължило малко повече от месец, преди да се стигне до окончателното решение. Официално причината за смъртта била самоубийство.

Почти веднага около това заключение се появили съмнения. Членовете на най-близкото семейство на Калви не приемат, че той сам е посегнал на живота си, и наемат Джордж Карман за правен съветник. Първоначалната присъда била оспорена и започнало по-задълбочено частно разследване.

Частното разследване довежда до нови теории

През 1991 г. семейството на Калви наема частен детектив на име Джеф Кац, който на свой ред извършва редица съдебномедицински изследвания на Калви и на вещите, които е носил по време на смъртта си. Разследващите откриват няколко тухли в джобовете на костюма и бельото му. Тестовете на ръцете на Калви обаче показали, че няма следи от тухли. Изглеждало малко вероятно ръцете на Калви да са докоснали тухлите, което означавало, че някой друг ги е поставил там. По врата на Калви също имало наранявания, но те не съответствали на смърт от обесване. Освен това по обувките на Калви нямало следи от ръжда или боя, каквито имало по скелето на моста.

Разследването на Кац се насочва към възможността убийците да са инсценирали смъртта на Калви, за да изглежда като самоубийство. Отчетите за приливите и отливите на река Темза показват, че нивото на водата е било достатъчно високо, за да може лодка да акостира под моста точно в момента на смъртта на Калви. Човек на борда е можел лесно да достигне до скелето. Сега се оказва, че някой е обесил Калви от моста известно време след смъртта му.

Наистина ли е самоубийство?

За да подкрепи още повече теорията за нечестна игра, екипът не може да разбере как мъж на около 60 години и не в най-добро здравословно състояние би могъл да извърши това самоубийство. Той е трябвало да си проправи път под добре използван мост в центъра на Лондон, да се промуши по скелето и след това да избере място, където да завърти единия край на въжето около скелето, а другия – около врата си, и то без да бъде забелязан от никого и с няколко тухли, скрити под дрехите му. Един учен стигнал дотам, че поставил подобни блокове под собствените си дрехи и регистрирал ожулване на бедрата си. По тялото на Калви не са открити подобни ожулвания. Второто решение, взето около година след първото, се произнася с открита присъда. Тя била по-добра от самоубийство, но все още не давала окончателен отговор.

Делото се възобновява с нови факти

През 2002 г. друга съдебномедицинска експертиза официално установява, че причината за смъртта е убийство. През септември 2003 г. полицията на Лондонското сити подновява разследването на случая като разследване на убийство. С напредването на новото разследване излизат наяве допълнителни факти.

Съобщава се, че преди Калви да избяга от Италия, той се е държал така, сякаш се е страхувал за живота си. Сред клиентите на Banco Ambrosiano била и мафията. Те използвали банката на Калви като част от операциите си по пране на пари, а Калви бил неразделна част от престъпленията. Някои хора изказват предположението, че самият Калви или лично е изтеглил големи суми от тези пари, или е позволил това да се случи под негово наблюдение. Възможно е Калви да е имал и вътрешна информация за корупционните действия на влиятелни италиански политици и дори на Ватикана. Освен това се предполага, че Калви е имал достъп поне до някои тайни, които е трябвало да останат скрити. Председателят на банката очевидно е бил на влиятелна позиция и може би е бил един от най-опасните хора в Италия. Ако всички тези слухове и догадки са верни, тогава има голяма вероятност той да е знаел твърде много.

Връзки с мафията

Някои хора твърдят, че Калви е присвоил 50 милиона долара на мафията. Когато банката се сринала, организацията загубила парите си. Възможно е да са сметнали Калви за виновен и да са решили да го превърнат в пример. Може би, когато е напуснал Италия, мафията го е следила на всяка крачка. Калви наистина използвал фалшив паспорт, за да стигне до Лондон, но самоличността, която използвал – Джан Роберто Калвини, не била далеч от истинското му име.

Освен това, когато Калви стигнал до Лондон, му помогнали местният наркодилър Серджо Вакари и друг бизнесмен от Сардиния – Флавио Карбони. И двамата имали връзки с мафията. По това време Вакари живеел в Кенсингтън и се смятал за нещо като плейбой. Притежавал е антикварен магазин, който управлявал заедно с приятелката си.

Някъде през 1981 г., преди избухването на скандала, Вакари се връща в родната си Италия, където се твърди, че се е срещнал с мафиотски бос в Сицилия. Ако Калви е бил жертва на нечестна игра, то Вакари е бил добър кандидат за заподозрян. Три месеца след откриването на Калви, Вакари е намерен в дома си с 15 прободни рани в лицето и шията. Въпреки че в джобовете на Вакари също имало тухли, полицията изобщо не свързва смъртните случаи. В апартамента му полицаите намират и документ, съдържащ списък на членовете на тайното общество „Пропаганда Дуе“ (P2).

Връзки с тайното общество P2

Калви е бил член на нелегалната масонска ложа P2. Членовете на групата се наричат frati neri, което в превод означава „черни братя“. Затова изглежда странно съвпадение, че убийците са използвали моста Блекфрайърс, от който са обесили Калви. Макар че това е чисто предположение, друго странно съвпадение са тухлите в джобовете на Калви и Вакари – възможно символично предупреждение от страна на масоните от P2.

Propaganda Due първоначално е масонска ложа, която започва да функционира в края на Втората световна война. През 1976 г. обаче нейните ръководители оттеглят масонската конституция и Р2 се включва в по-зловещи убеждения. Една от целите им е да постигнат ултрадясно правителство. По този начин мрежата им навлиза дълбоко в много от най-влиятелните позиции в Италия. Често описвана като „държава в държавата“, масонската ложа наброява сред членовете си политици, съдии, журналисти, военни, бизнесмени и други италианци от най-висок ранг. С течение на годините организацията се превръща в изключително тайна организация, ръководена от крайно фашисткия Велик майстор Лицио Гели. Член 18 от Конституцията на Италия забранява този вид тайни организации.

Последици от убийството

По време на разследването няколко мафиоти от най-високо ниво свидетелстват за участието на организацията. По-конкретно, те предоставили информация за това кой може да е участвал в убийството на Калви.

Накрая, през юли 2003 г., прокурорите установяват връзката между Ватикана, мафията и ложа Р2. Ватиканът притежава най-големия дял в Banco Ambrosiano. Мафията е била един от основните клиенти на банката, макар и със „специални нужди“. П2 също беше влиятелен клиент. Калви не само управлявал огромни суми пари на мафията и ложата Р2, но и прал техните средства и финансирал организациите чрез банката. Мафията и лидерът на П2, Лицио Гели, може би са работили заедно, за да заглушат и накажат Роберто Калви, когато са загубили парите си при банковия фалит през 1982 г.

През 2005 г. петима души са изправени пред съда за убийството на Роберто Калви. Това са Франческо ди Карло и бившата му приятелка Мануела Клейнзиг, бизнесменът Ернесто Диоталеви, мафиотският бос Джузепе Кало и Силвано Витор, бодигардът на Калви. Срещу Лицио Джели никога не е повдигнато официално обвинение. През 2007 г. съдът оправдава и петимата обвиняеми поради липса на доказателства. И до днес няма осъдени за убийството на Роберто Калви.

Източници:
Исторически загадки
The Independent
Италия на този ден
The Guardian
Daily Star
Исторически мистерии