Култове и защо хората се присъединяват към тях?

Култовете са известни с това, че набират хора и оставят всички, които не се хванат на въдицата, да се чудят как са го направили. Отстрани или погледнато в ретроспекция, култовете обикновено имат ясно изразени налудничави идеи, а понякога и добри идеи с налудничави изисквания за участие в сектата. Независимо от случая, хората се присъединяват към тях и често завършват с тежки последици, стигащи до смърт. Тази статия обяснява тайната на сектите и защо хората се присъединяват към тях.

Определяне на култовете

Трудно е да се даде едно точно определение за секта. Причините за това са няколко. Първо, в началото култовете са имали много по-малко негативна конотация, отколкото днес. Те са били просто религиозни секти, определени от божествата, на които са се кланяли. Наистина, някога можеше да наречете християнството култ към Христос. Второ, религиите често подхвърлят думата „култ“, за да атакуват характера на хората, свързани с други религии или секти. Например един християнин може да нарече мормонството секта. Мормонът може да нарече Свидетелите на Йехова членове на секта. Това замъглява определението, но съвременната употреба го определя до известна степен.

Определението на Мериам Уебстър, което най-много отговаря на съвременната употреба на думата „култ“, е следното:

„малка религиозна група, която не е част от по-голяма и по-приета религия и която има вярвания, смятани от много хора за крайни или опасни.“

Тук трябва да се обърне внимание на няколко неща. Като цяло, без значение колко опасна или дори измамна е една голяма религия, тя рядко ще бъде считана за секта. Сциентология, някой? Освен това съвременната употреба се отнася най-вече за опасни секти, в които има злоупотреби с деца, сексуални посегателства, измами и дори убийства.

Оксфордският речник определя сектата като:

„относително малка група хора, които имат религиозни вярвания или практики, смятани от другите за странни или зловещи.“

Забележително тук отново е споменаването на размера, но и на религиозните вярвания. Това всъщност може да се окаже некоректно, като се има предвид, че не всички култове имат религиозен характер. Сега, частта за странното и зловещото е на място. Накратко, ние използваме термина „култ“, за да определим групи от хора, които споделят идеология, която смятаме за заплашителна, или се държат по начин, който застрашава членовете на групата или широката общественост.

Поведенията, които можем да намерим за заплашителни или „зловещи“ в една секта, включват уредени бракове, изнасилване от лидера, индоктриниране на деца, злоупотреба с деца, отчуждаване на членове, наказания за дезертьори, пактове за самоубийство, насилие срещу външни лица и нещо, което може да се нарече екстремно даване на десятък. Има секти, които контролират членовете си изцяло – от това с кого им е позволено да се срещат до всичките им пари. Това, което смятаме за секти, е изключващо и често използва измама, за да набира податливи хора.

Съществуват много видове култове, които са създавали проблеми в историята. Съществуват религиозни култове, които поддържат крайни религиозни възгледи, включващи свръхестественото. Сциентологията може да попадне в това определение, ако наричате извънземните духове свръхестествени. Има политически култове, като например сектата „Народен храм“, която проповядваше някои велики идеи, но в крайна сметка стана жертва на параноята на своя лидер и извърши масово самоубийство. Съществува и култ на Страшния съд, който се определя от пророчествата за края на света. „Небесна порта“ беше един от тях и също завърши с масово самоубийство. Понякога терминът „деструктивен култ“ се използва за определяне на опасните култове, но, както виждате, всеки вид култ може да бъде деструктивен.

Хората, които култовете набират

Лесно е да попаднем в капана на представата, че някой безразличен и напълно доверчив човек е единственият тип, който култът може да набере. Това не е така. Разбира се, грандиозният лидер ще извърши първоначалното вербуване, но след това култът се нуждае от личности, които ще привлекат още членове на сектата. Група слепи овце наистина не може да върши цялата работа в една секта.

Култът се нуждае от личности, които са поне близо до това да бъдат толкова убедителни, колкото лидера. Много малките култове, като например семейство Менсън, всъщност не се нуждаят от това. Големите култове обаче, като „Народния храм“ и „Сциентологията“, се нуждаят от привлекателни личности, които да извършват вербуването. Тези хора трябва да са изразителни, поне да могат да симулират интелигентност, а същото важи и за здравия разум. Те не са слюнчести идиоти, каквито може би си мислим, че трябва да бъдат, когато ги погледнем отвътре, отвън.

Темите за вербуване, използвани от култовете, включват обещание за приобщаване, страх от оставане навън, обещание за просветление, обещание за защита и други подобни идеи. Тези трикове действат особено добре на хора, които не са непременно доверчиви или глупави, но на които им липсва нещо в живота. Може да става дума за скорошна смърт в семейството, неспособност да се вземе решение за бъдещето, самота или липса на работа. Култовете ви дават посока, семейство и цел. Ако ви липсва някое от тези неща, без значение колко сте интелигентни, вие сте подходяща игра. По дяволите, може и да не се поддадете на тях, но сте кандидат.

Д-р Маргарет Талер Сингър е на мнение, че социалните и политическите катаклизми позволяват на сектите да процъфтяват. Историята потвърждава тази теория, като прави впечатление, че социалнополитическият климат е поне толкова важен, колкото и личността, когато става въпрос за набиране на секти. Джим Джоунс е използвал сегрегацията и капитализма като инструменти на страха, за да внуши някои положителни идеи, които вероятно са се превърнали в отрова, но са се основавали на проблемите на онова време. Менсън ръководеше група от дрогирани бегълци, които също бяха продукт на своето време. В края на краищата не става въпрос само за податливост. Уязвимостта също излага на риск вас и вашето поколение.